Автор: Мария Пеева

Едното от моите момчета е в тази интересна възраст, наречена “пубертет”, която освен с акне, бушуващи хормони, неутолим апетит и рязко избуяване на ръста, се характеризира и с непрестанен бунт срещу авторитетите и моделите - били те родителски, учителски или обществени.

На скорошния Великден, християнски празник, който всички у дома много обичаме, синът ми заяви, че няма да го празнува, защото е атеист. При това си заявление ме изгледа с предизвикателен поглед, присвил в две цепки красивите си тъмни очи, здраво стиснал устни, изпъчил брадичката напред, отвисоко някак, което не го затруднява особено, предвид факта, че вече е с цели двайсет санта над мен, със скромния ми ръст от един и шейсет и четири.

Подозирам, че очакваше от мен по-емоционален отпор, но тъй като вече съм водила подобен разговор с батко му, не се трогнах особено.

- Можеш да си атеист, щом така си решил.
- Не е защото съм решил, а защото няма никакви доказателства, че Бог съществува.
- Няма доказателства и за противното. Дали си религиозен или атеист, и двете са въпрос на вяра. В единия случай вярваш, че има Бог, в другия - че няма. Не съществуват доказателства нито за едното, нито за другото.
- Значи няма да ми се сърдиш, че не вярвам в Бог?
- Изборът на религия е изконно право на всеки човек. Ние с баща ти сме християни, както знаеш, но това в никакъв случай не означава, че и ти трябва задължително да си като нас. Няма да те обичаме по-малко, ако не си. Няма да те обичаме повече, ако си.
- Просто прекалено много гадни неща са правили хората заради религията. И все още правят.
- Хората правят гадни неща и заради най-прекрасните идеи. Това не прави идеите лоши. Всъщност хората, които искат да правят лоши неща, понякога се нуждаят от идея, с която да се оправдават. Ако са наистина вярващи, биха зачитали малко повече живота на другите. “Обичай ближния си като себе си” е основен принцип на християнството.
- Библията си противоречи на много места.
- Всъщност ти не си я чел.

Тук младежът е туш. Замисля се за малко и казва:
- Някой ден ще я прочета, за да мога да те оборя.

- Нямам нищо против да ме обориш. Но пак ти казвам, че реално не можеш да обориш никого, който вярва достатъчно силно в нещо. Както аз не мога да оборя един атеист, ако той вярва достатъчно силно, че няма Бог. Всъщност, като прочетеш Библията, ще намериш и историята на Тома, който не вярвал, че Христос е възкръснал и е искал да види раните му, за да се убеди с очите си. А Исус му се явил и му показал раните си, а после му казал, че са блажени тези, които без да видят, са повярвали.

- Но как изобщо хората могат да вярват в такива неща? Как някой е умрял и възкръсва? И всичко е написано по толкова странен начин.

- Това е книга на 2000 години и е писана на езика и стила, който хората са използвали тогава. Но мъдростта, която ще намериш в нея, е вечна и посланията, които са написани там, са валидни и днес. А вярата е най-голямата сила, която притежаваме. Всичко велико, което човек постига, го прави с вяра - понякога е с вяра в Бог, друг път с вяра в човечеството, или в себе си, или в някаква идея или кауза, или в друг човек. Дори науката нямаше да съществува без вяра. Ако се замислиш, вярата е неделима част от нашия живот. Голямата част от нещата, които правим всеки ден, ги правим заради вярата си, а не просто заради инстинкта да оцелеем като животинките. Аз правя сайта си, защото вярвам, че има смисъл в него. Ти учиш уроците си, защото вярваш, че можеш да станеш голям учен или инженер и да направиш света по-добър. Татко ти работи и постига толкова много, защото вярва в нашето семейство. Самият факт, че човек е способен да изпитва вяра, го прави различен от всички други живи същества на тази планета. Струва си да помислиш и за това. А Библията е толкова мъдра и защото ни дава правото на избор - да вярваме в Бог или не, да победим злото (там го наричат грях) или да му се подчиним. Това е нишката, която минава през цялата тази велика книга, през всичките й истории, дори и тези, които ще ти се сторят жестоки, противоречиви и необясними. Правото на избор как да живеем и в какво да вярваме ни прави хора и е най-големият ни дар. 

- Значи аз избирам да съм атеист. Поне засега.

- Добре. А аз избирам да съм вярваща, но уважавам твоя атеизъм.

- Тоест, няма да ме караш да ходя на църква и да правя разни безмислени ритуали.

- Не, разбира се. Да правиш ритуали без да разбираш смисъла им и без вяра е пълно губене на време. Ритуалите сами по себе си са нищо. 

- А мога ли да разказвам вицове за Христос?

- Не, защото както аз уважавам твоя атеизъм, така очаквам и ти да уважаваш моята вяра.

- Окей. - съгласи се младежът - Така е честно.

Малко разочарован, че разговорът е приключил без сблъсък, младежът изяжда няколко боядисани яйца и отива в стаята си. Все повече се убеждавам, че в тази възраст сякаш нарочно си търсят поводи, по които да спорят с нас, възрастните. Сякаш така ни доказват, че са вече пораснали. По-късно забелязвам, че Библията е изчезнала от библиотеката ни. Дали я е взел? Предполагам, но няма да го питам. Дали ще я прочете? Не знам. Не е лесна за четене, но си струва.

Иска ми се да му разкажа колко по-леко се живее с вяра и колко по-обясним става светът, но това си е неговият път и неговият живот. Мога да му кажа само едно.

Тимшел.

********

Тимшел означава "ти можеш" на староеврейски. Това са думите, с които Йехова се обръща към Каин в Битие, глава 4, стих 7. "Ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата ти и се стреми към теб. Но ти МОЖЕШ да го надвиеш." Този израз е крайъгълният камък, върху който Стайнбек изгражда прекрасния си роман "На изток от Рая". В българския превод на Библията изразът е "ти трябва", но точното му значение е "ти можеш". Ти можеш, ти си способен, ти имаш тази сила. Дали ще го направиш? Решението е твое.

Надявам се синовете ми да прочетат и Стайнбек. Освен Библията. И още поне стотина книги, които са били определящи в моя живот. Но няма да се сърдя, ако те имат своите книги и своите пътища, различни от моите. Коя съм аз да им ги оспоря, след като Бог, в когото вярвам, им дава това право?

И не мога да не завърша с този цитат от Стайнбек, думите на мъдрия китаец Ли, един от най-запомнящите се герои не само в творчеството на Стайнбек, но и в световната литература въобще:

"Съществено е всяко писано слово, което е повлияло на мисленето и на живота на безброй хора. Съществуват милиони, в различни секти и църкви, които приемат заповедта „Победи го!“ и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония, които чувстват предопределението в „ти трябва“. Нищо, каквото и да правят, не може да отмени онова, което ще стане. Но „ти можеш“! Ехе, това прави човека голям, приравнява го с боговете, защото в слабостта си, в своята низост и с убийството на брата си, той пак притежава великия избор. Той може да си избере път, да го извърви в борба и да победи."