Ало? Обажда се Дядо Коледа!
Автор: Янка Петкова
Покрай една анкета преди години научих доста неща за Дядо Коледа. Някои от тях дори не предполагах. Въпросните „интервюта“ се случиха много преди празниците, в един топъл следобед, в началото на ноември. Задачата беше да разберем какво знаят децата за дядото. В градинката на стария ни квартал всеки ден се събираше една група от около двайсетина хлапета, почти на една и съща възраст, които се бяха сприятелили покрай майките си. Обикновено тичаха напосоки и с виковете си стряскаха спящите бебета. Сториха ми се надеждна фокус група и затова се окопах край тях с диктофона. Идеята им се видя добра, пък и скучаеха, отговаряха с готовност, а накрая едно тях даже ме попита:
- Трябва ли да ти дам пари?
Мисля си, че вероятно аз трябваше да им дам пари, защото научих неща, които нито бях чувала, нито подозирах, но ги помня и досега.
От едно много словоохотливо момиченце например разбрах, че предната година Дядо Коледа дошъл от Шотландия чак в Чепеларе, където празнували с мама и тате. Детето уточни, че той много прилича на татковците и само на него родителите разрешават да влиза в стаята на децата. Освен това, така и така е мръднал от Шотландия, използвал случая да събуди Снежанка, която изплюла отровното парче ябълка и той я целунал и я качил на коня си.
Според една друга версия, на момченце, което децата ми представиха като „най-умния в групата“ нещата протичат доста по-делово. Дядо Коледа живее в студовете с джуджетата и елените. Като наближат празниците сяда и се зачита в писмата. После подготвя подаръците и с джуджетата ги товари на шейната. Пристигайки на място, отново прочита писмата (да не стане грешка) и ги разнася по домовете. Като свърши работа, пие топъл шоколад.
Малко по-различна гледна точка предложи едно 5-годишно момиченце. По думите му дядото пазарува в един голям магазин и товари всичко на един рейс. Като свършат подаръците пак ходи до магазина и зарежда рейса. След натоварената нощна смяна се прибира вкъщи, сяда в едно голямо кресло пред камината и пие един топъл айран.
Една червенокоса хубавица имаше съвсем изненадващ сценарий. Дядо Коледа много бързал да приготви подаръците за децата, но Баба Яга непрекъснато му пречела и за да не може да потегли с шейната, му скрила ботушите. Тогава старецът й откраднал метлата и казал:
- Бабо Яго, ако ми дадеш ботушите, ще ти върна метлата.
Именно благодарение на този бартер всъщност дядото успял все пак да пристигне в града и да раздаде подаръците. Не знаех, че в историята има и съспенс.
Съседчето ни, което също беше разпитано покрай репортерската задача, внесе някои други неизвестни за мен елементи в легендата. Дядо Коледа живеел в Лапландия със Снежанка и 7-те джуджета. Там „лятото е кратко, но невинаги е зима“. Както разбрах, Снежанка и екипът й целогодишно подготвят подаръците и като натоварят шейната, Дядо Коледа веднага тръгва, „защото много бърза“. Но това не е всичко. Предната година, като дошъл да остави подаръка на детето, изял кренвиршите, въпреки че му били приготвили бисквити и мляко.
Че Дядо Коледа много прилича на татковците съм абсолютно убедена. Баща ми беше абониран за ролята години наред. Превъплъщаваше се с готовност на всяко заводско тържество. Първоначално очите и гласът му ми се струваха някак познати. След някоя и друга година влязох в „сценария“ като Снежанка, нагласена в абитуриентската рокля на майка си. Когато роклята окъся, ролята пое по-малката ми сестра. А кариерата на татко приключи безславно на една Нова година, когато беше обявен за „най-грозната Снежанка“. Случи се на родова сбирка и понеже не можеше да отказва, прие неблагодарната роля, за да се веселят децата. Че изглеждаше странно, изглеждаше. Бяха го пременили със забрадка и обърнат наопаки кожен елек. Мисля си, че само костюмът го компрометира като актьор, иначе беше много убедителен.
Когато се роди моето момиченце, вълненията покрай Дядо Коледа възкръснаха. Първата му среща със стареца беше в ЦУМ, където ходехме всеки уикенд, защото детето много обичаше да оцветява гипсови фигурки. Вземаше някоя и цапаше с кеф. После каките от ателието дооправяха нещата, за да не са твърде абстрактни. По време на едно такова занимание, докато майката на момиченцето разглеждаше щандовете с бижута, се появи един преждевременно остарял Дядо Коледа с две асистентки. Мотаеше се из магазина и раздаваше някакви рекламни брошури. Реших, че щом детето така или иначе ще го види, поне мога да използвам момента. Влязох в магазина за играчки и взех една кукла-бебе, голямата мечта по онова време, отидох при младежа и го помолих да даде подаръка на детето ми. И като всяка майка-манипулаторка му заръчах да попита момиченцето дали си изяжда закуската (злоядо ми беше по онова време). Тригодишното хлапенце така се впечатли, че напълно изгуби звук. Дядо Коледа не беше особено убедителен, но в тази възраст детайлите убягват, връчи подаръка и заръча на детето да изяжда храната, която мама приготвя. После дни наред слушахме „спомени“ от срещата, а подаръка дори не погледна.
След някоя и друга година, в началото на декември наваля обилен сняг. Използвахме всяка възможност да излезем с шейната, защото в градинката имаше един хълм - идеален за спускане. Наставаше стълпотворение от шейни – всякакви модели и калибри. Пързаляхме се деца и майки, правехме снежни човеци и ангелчета в преспите. Заприказвахме се с една от жените и тя сподели, че са купили много хубава шейна за коледен подарък. Дъщеря й искала точно такава от Дядо Коледа и като я видели в един магазин я взели, макар че е малко рано. Детето се пързаляше с една пластмасова лопатка и гледаше тъжно шейните на другите. Жената се ядосваше, че трябва да чакат празниците, а момиченцето страда, защото си няма шейна за тоя хубав сняг. Наобиколихме я останалите майки да мислим стратегия. По едно време някой каза: „Ами защо не накараш някой ваш познат да звънне по телефона и да се представи на детето като Дядо Коледа. Да му каже, че ще му остави тази нощ подаръка. Нищо че е рано и още не е Коледа, не бива да се изпуска такава хубава пързалка.“ В началото предложението ни се стори светотатствено, те и без това анимациите доста са объркали представите на децата, но като видяхме жалния поглед момиченцето приехме, че идеята не е съвсем лоша. А майката си отдъхна, вероятно е мислела за нещо подобно, но й е трябвал малко стимул отвън. На другия ден се срещнахме на пързалката отново. Дъщеричката важно влачеше новата си шейна, спря пред нас и без да я питаме започна:
- Имам нова шейна. Дядо Коледа ми я донесе. Обади се по телефона и каза:
- Ало? Вики ли е? Обажда се Дядо Коледа…
Този телефонен разговор беше разказан на всеки новодошъл. А на пързалката нямаше по-щастливо дете.
Като си помислиш какво значение има дали Дядо Коледа ще ти звънне по телефона, дали ще мине през комина или ще ти изяде кренвиршите; дали ще товари подаръците в рейс или ще си вземе ботушите от Баба Яга и ще се метне на шейната. Даже не е важно дали ще целуне Снежанка и ще я качи на коня, за да препуснат от Чепеларе към Шотландия. И какво значение има дали след натоварената нощ ще пие топъл шоколад или топъл айран? Важното е, че съществува. Макар че за топлия айран имам известни резерви.
Препоръчваме ви още:
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
