Автор: Мария Пеева
У дома обичаме киното. Всички - от най-малкия до най-големия. А ние двамата с Иван си имаме и една слабост, за която момчетата ни майтапят - обичаме романтични филми. Да, не пречи да сте превалили четиридесетте и да имате 25 години брак зад гърба си, плюс четири деца и внуче на път, и въпреки това да сте безнадеждно романтични и да се държите за ръка в киното. Това изобщо не е приоритет само на шестнайсетгодишните.
Първият филм, който гледахме заедно, беше “Уилоу”. Тогава разбрах, че съм намерила моето момче. Аз много си рева на филми, открай време, и обикновено ужасно се стеснявам от това. На “Уилоу” естествено пак зароних сълзи. Опитах се безуспешно да се престоря, че нещо ми е влязло в окото, но Пеев не е вчерашен и ме усети. И вместо да ми се присмее, както повечето хлапаци на 16 години биха сторили, ме хвана за ръката. И досега така. Аз ревна, той ме хване за ръка, аз се вкопча с всички сили в неговата. Някой път му изтръпва чак дланта от стискане, ама какво да се прави. Романтиката иска жертви.
Имаме си няколко любими филма, които си гледаме заедно редовно. Примерно по Коледа винаги гледаме “Наистина любов”. Този филм съвсем случайно го открихме. На кино сме го пропуснали, за жалост. Точно бях родила Коко, третото ми хлапенце, сещате се, че много не ми е било до излизане и забавления навън. Поръчахме си храна за вкъщи и се оказа, че тъй като е Коледа, има някаква промоция и към всяка поръчка над определена стойност можем да си изберем едно от три филмови заглавия за подарък. Имаше екшън, детски и романтична комедия. Детския го имахме, и слава богу, иначе момчетата щяха да писнат за него и никога нямаше да открием “Наистина любов”. Екшънът го бяхме гледали и така ни доставиха поръчката с бонус "романтична комедия". Хапнахме, сложихме големите да спят, гушнахме бебе Коко и си пуснахме филма. Ей, голям рев беше на този филм, голямо стискане на ръце. И ни стана любим. Дискът още си го пазя. Иван веднъж го беше дал на приятели да го гледат, пък те забравиха да го върнат. Наближи Коледа и срам не срам, поискахме си го обратно. Какво е Коледа без любим романтичен филм?
Миналата година по новогодишните празници открихме “Ла Ла Ленд”. След киното съм написала във фейсбук следния статус:
Ако искате някое момиче да се влюби във вас, поканете го точно на този филм.
Всъщност, аз обожавам мюзикъл, Иван не толкова, и уж щяхме друг филм да гледаме, а на този евентуално някой ден да отида с приятелки. Но за мой късмет объркахме часа и се озовахме на “Ла Ла Ленд”. Този филм събра много противоречиви отзиви впоследствие. Хората или много го харесват, или никак. В никой случай не е от филмите, които ще те оставят безучастен. Е, ние сме от първите. Ами, красив филм, наистина разкошна музика (четири номинации Грами), прекрасна история, и толкова много любов. Хареса ми и че финалът е много реалистичен. Не всички прекрасни любови завършват щастливо, няма какво да се лъжем. Накрая на филма Пеев каза: “Ще се гледа пак.” И друго ми каза, та и след края на филма пак да рева, сякаш малко ми беше. Каза ми: “Добре че ние с теб не се разминахме така, като тях двамата. Ама аз нямаше да те гледам отдалеч и да ти свиря на пиано. Направо щях да те грабна.” Такъв си е той, иначе не е Райън Гослинг, но пък и аз не съм Ема Стоун. Но ето, те се разделиха, пък ние още сме си двамата и ни е хубаво така.
Както и да е, отклоних се. На 7 декември ще има голямо събитие в НДК. Чакам го от месеци. Филм-концерт на “Ла Ла Ленд”. Писах ви за него, ще бъде разкошно. Прожекция на филма, а музиката изпълнена на живо от симфоничен оркестър и джаз бенд. Броя си аз дните с нетърпение и всичко съм организирала, Яна и Теди ще наглеждат децата и тн. От няколко дни все това ми е в главата и онзи ден нещо обяснявам на Пеев как трябва да отида на фризьор в четвъртък специално за мюзикъла, а той:
- Леле, това на седми ли беше? Ами аз тогава съм в командировка. Много ли ще се сърдиш?
Честно, сви ми се сърцето. Не че няма с кого да отида. Мога да поканя Яна или някоя приятелка. Но просто исках двамата да го гледаме. Кой ще ме държи за ръката като рева? Но, както и да е. Работата си е работа, четири деца не се отглеждат лесно. “Няма нищо”, му казвам, “не е кой знае какво, ще отида с Яна”. Ама засичам как ме поглежда косо, усетил е колко ми е криво. На вас може да не ви се стори голяма загуба, но хората с малки деца и много семейни ангажименти ще ме разберат. Да споделиш с любимия човек такова преживяване е голямо събитие и голяма тръпка. А в ежедневието ми такива не се случват всеки ден и затова си ги ценя. Но какво да се прави… Домъчня ми толкова много, че си казах, че и аз няма да отида. Или с него, или не. Ще дам билетите на някого и толкова.
Обаче снощи Иван се прибира от работа един такъв усмихнат и доволен.
- Мерке, казва ми, имам за теб новина. Трябва да си лягам рано тази вечер.
Аз пък взех, че се притесних.
- Нещо да не ти е лошо?
- Неееее. - ми се смее той. - Специално заради теб изтеглих командировката с един ден напред, но ще трябва да стана в пет. Утре ще пътувам и ще се върна, за да може на седми да сме на “Ла Ла Ленд” заедно.
И така, утре имаме романтична вечер с моето момче. Ще оставим децата, ще се издокараме, ще се хванем за ръце и ще си подарим едно вълшебство. И пак ще сме на шестнайсет.
Мисля си, че в това е романтиката и голямата любов... В малките жестове, които правим един за друг всеки ден, в споделеното преживяване, в усмивката, в желанието да доставиш радост на човека до теб, дори с цената на известна жертва от твоя страна.
Така "Ла Ла Ленд" завършва щастливо. Поне за нас.
**************
Тук съм писала повече за събитието, според мен ще е нещо уникално. А ето тук може да прочетете за нашите кино преживявания с момчетата. За тези от вас, които се интересуват, тук споделям за професията си на филмов преводач.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам