"Подлярски" номер
Автор: Сева Николаева
Татко ми е голям шегобиец. Много се смея! И едни номера върти, викахме им "подлярски". В къщата на родителите ми често говорехме наопаки. И така страхотното ястие на майка ми е "Голяма гадост!", готината приятелка е "Просто ужас!", а татко ми е "много секретен" (сам ме моли да не му споделям, че тутакси и с нежелание ще ме натопи). Затова казвам, че и номерата му са "подлярски". Ей такива едни, внезапни и те пращат в оркестъра.
Обаче последният му номер... просто...
Дъщеря ми навършва 13 г. Пристигнали сме отдалече, ще празнуваме в България! От сутринта фейсбукът ѝ е задръстен от поздравления. Съучениците ѝ на училище, тя баровка! Подаръци от нас, от близки. Цял ден обикаляме в нейна чест - картинг, кино, каквото иска. Прибираме се у дома, стягаме тържествена вечеря с гости. Спорим за тортата - да я набучим с 13 труднозагасяеми свещички или спретнато да боднем цифрите 1 и 3 в средата. Какво да ви разправям - голяма драма!
Обажда се снаха ми. Татко умрял. Не починал, не издъхнал, не си отишъл... Умрял! На рождения ден на внучка си, която му носи името. Че на същия този ден преди 13 години той лично такава заря устроил в чест на новороденото, че гъсти пушеци се стелили около къщата му часове след последния салют. А днес умрял. Кажете ми сега, не е ли подлярски номер? И детето ме пита: "Отсега на този ден ще плачеш за дядо, нали? И няма да празнуваме." Казах ѝ, че напротив, тя се е сдобила с персонален ангел хранител. И че дядо я обича. И че няма да плачем на рождените й дни. И ще говорим за татко ми в сегашно време. И ще се смеем.
Ей такива глупости й наговорих. Не зная как ще е на следващия й рожден ден. Не ми се е случвало досега татко ми да умре. Обаче и той, миличкият, се постара. Голям номер, а?
*************
Препоръчваме ви още:
