Автор: Мария Пеева
Градско чедо съм аз, отраснала в апартамент. Когато най-после си сбъднахме мечтата за къща на село, накупих де що имаше препарати против насекоми - пълзящи, летящи, всякакви. Първият ми сблъсък със скакалец се чу и у съседите. Страшно беше. Но човек свиква и не само свиква, ами почва и да ги наблюдава тези буболечки, чак открива красота в тях. С Алекс сме проследили пътя на мравките, изучили сме мравуняците, гледаме дребните твари с лупа как си "говорят" и пренасят малките си товари напред-назад. Имаме една-две паяжини на оградата, които наблюдаваме внимателно. А у дома живее гущерче. Една съседка сподели преди време, че умишлено оставила едно да обитава дома й, за да яде паяците и молците. И така се сдобихме с малък зелен приятел, доста дискретен впрочем, щом даже котката не го е забелязала. Но най ми е интересно как Алекс опознава природата и заключенията, които прави.
- Мамо, пчелите как правят мед?
- Събират нектар от цветята, носят го в кошера и… така. (Ето още нещо, за което ще трябва да ровя в интернет, си мисля... Децата и техните въпроси!)
- Мен ме ужили пчела веднъж.
- Помня.
- Заболя ме.
- И това помня.
- Но иначе дава мед.
- Да.
- А комарите какво дават?
- Нищо, те само жилят.
- Сигурно ни дават нещо и те.
- Нищо не ни дават, само кръв смучат от нас.
Смее се.
- Дават, дават.
- Какво, маме?
- Пъпки.
Сега вече се смея и аз, а моят малък Алекс заявява с цялата мъдрост на своя седемгодишен опит:
- Ако бях "насеком", щях да съм пчела, не комар.
Обичам ти и меда, и жилото, мой малък Соломон. Не му го казах, защото после трябваше още на сто въпроса да отговоря.
Хубав ви ден и нека сме пчели!
Още летни истории от нас:
"Мама му стара" и "гаси диода" тръгват на море
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам