Автор: Мария Пеева

В края на учебната година ни сполетяват разнообразни ученически драми. Ако мислите, че когато човек има 4 деца, знае отговорите на всички въпроси, в грешка сте.

Браво или можеш още?

Теодор, най-големият ми син, който вече работи като софтуерен инженер, постоянно записва допълнителни курсове за квалификация - изкуствен интелект, нови компютърни езици. В моите очи на филолог това са свръхсложни неща, чието споменаване само по себе си ме изпълва с нямо възхищение.
Преди време се оплака, че не е съвсем доволен от финалния си проект за поредния курс, защото през уикенда Бобчо беше на вилата при другата баба и двамата с Яна се отдали на живот.
На следващия ден се похвали, че завършил курса с 5,70!
Моята реакция беше:
- Браво, маме, само където се тревожеше.
На баща му реакцията:
- Ако беше направил финалния проект както можеш, щеше да си пълен отличник.

Ей така сме ние двамата с баща му открай време. Аз винаги казвам “браво, супер си”, а той “можеш още”.

Интересното е, че в училище, аз бях отличничката, в университета също. Той никога не е отдавал голямо значение на ученето, камо ли на оценките и дипломите.

Не знам кой от двама ни е прав и надали някога ще разбера. Но най-вероятно децата имат нужда и от двете. И от похвали, и от малко нахъсване от време на време.

Класно по математика

В неделя Коко спомена между другото, че на следващия ден щели да имат класно по математика.

- Отивай да учиш тогава. - каза баща му.

- Аааа - каза Коко. - Аз сега ще рисувам, после съм се разбрал с приятели да поиграя. То всичко си знам, какво да уча.

- Как ще играеш преди класно по математика? - сряза го брат му Константин. - Дай да те изпитам. Какво учите сега? Конуси? Какво е образувателна?

- Знам какво е? Това е на конуса онази права, която минава така и така... (Почва да ръкомаха във въздуха и да очертава фигура)

- Какво значи "така и така"? Математиката работи с определения, не с ръце!

- Знам какво е! - очите на Коко са пълни със сълзи. - Мога да ти я нарисувам! Нас не ни изпитват на определения!

- Щял да ми я нарисува... Аз ако ти бях учител, щях да ти давам допълнителни домашни, докато не съм доволен от теб. Отивай да учиш. След малко пак ще те изпитам.

Баща им се навежда и ми прошепва:

- Ако Косьо стане учител, горко им на тези деца.

Коко се качи да учи почти разплакан.

Батко му си напълни раницата с води и протеинови барчета и отиде да пробяга 30 км, защото се готви за маратон. Такъв си е той, мотивиран, амбициозен и упорит. И също така обича да дава напътствия на брат си.

А трябва ли? Или е редно да го спра? Най-големият им брат ми каза веднъж, че ако искам децата ми да имат истински отношения, редно е да не се бъркам между тях. Звучи ми разумно. Все пак не съм звероукротител. Или съм?

Звероукротител ли е мама?

Но само два дни по-късно ми се наложи да се намеся. Героите този път бяха Коко и Алекс.

Излязох за малко по работа, Коко и Алекс останаха да се гледат, докато големият им брат имаше часове.
Първо се обади Алекс:
- Коко ми взе скутера без да попита!
Звъннах на Коко:
- Коко, нали знаеш, че винаги трябва да питаш, преди да вземеш чужда вещ!
- Ама аз попитах!
Звъннах на Алекс:
- Каза, че те е питал!
- Взе го без да му го дам.
Пак се обадих на Коко:
- Алекс казва, че не си го попитал! Някой ме лъже от вас двамата!
- Попитах го наистина!
- Той твърди, че си го взел, без да ти го е дал.
- Да, попитах го! Само че той не ми го даде.
- Коко, идеята не е да попиташ и да го вземеш независимо от отговора!
- Добре де. Казвам само, че поне не сме те излъгали.

Да, поне това.

Какво излезе накрая?

Да хваля или да нахъсвам? Да се меся или да се въздържам? Въпроси - много, отговори - малко. Но това е същността на възпитанието в крайна сметка. Сложен процес, в който няма единствено и най-правилно решение, всичко винаги е субективно, и отговорите са някъде в безкрайността.

Хей, това прозвуча почти като трудните курсове на Теди. Излиза, че и аз съм софтуерен инженер, само където не работя с изкуствен интелект, ами със съвсем истински.

Дръж се, майко, че финалният проект е още много далеч.

Питали ли са ви:

Кое ти е любимото дете?