Васил Величков написа този текст в отговор на комикса Трябваше да ми кажеш, който предизвика толкова противоречиви реакции.

Не мисля, че стереотипите и генерализациите са ОК и в двете посоки. Според мен дамите трябва вместо да жалеят, да делегират отговорности с перманентни договорки, за да не „изтрещяват“ от микромениджмънт. И в семейството, и в бизнеса, това е разликата между "партньор" и "служител" - дали може да си разпределите отговорностите, без се проверявате непрекъснато. Ако се налага микромениджмънт, значи няма партньорство...

Не съм съгласен, че всеки в семейството трябва да мисли и да поема инициатива за всичко, считам, че е далеч по-добре да има специализация, като отговорностите се разпределят справедливо, според талантите, уменията и графика на всеки член. Желателно е всеки да полага услия, както за добиване на нови умения, така и за гъвкавост в графика.

Не мисля, че има универсална формула, но всяко семейство може да намери своя баланс. Мога да дам пример с условното разпределение на отговорностите в моето семейство с три деца (2 момчета и 1 момиче):

Моите регулярни задачки:

• Карам децата на училище и по извънкласни занимания, ходя на родителски срещи и отговарям на „привиквания“ от директора на училището.
• Готвя им любимите манджи (правя го рядко, през уикендите и ваканциите, по-често се поръчва храна или жена ми носи храна от служебната кантина).
• Отговарям за спазването на правилата („screen time“ и временно отнемане на „устройства“, уроци, домашни).
• Пазарувам хранителни продукти (по тежките пазари на 3-4 дни) и заедно с момчетата, облекло и обувки.
• Грижа се за всички устройства в къщата (5 лаптопа, 5 смартфона и 2 таблета) + всичко, през което тече ток, вода, духа топло или студено...
• Следя и организирам поддръжката на колите (в нашето домакинство, на бившата ми жена и на сестра ми).
• Занимавам се с всички сметки, данъци, декларации и пр., вкл. и за нещата на половинката ми.
• Онлайн игри с децата + разговори по всякакви теми „като за татко“.

Жена ми поема други неща:

• ходене на родителски срещи и спорадична логистика по прибиране на децата от училище, водене по доктори и пр.
• зареждане на миялната и пералнята (почти всеки ден);
• простиране / гладене (редуват се с чистачката и големия син), опаковане багажа на децата;
• основното чистене се осигурява от чистачка (1 път седмично) + поне още веднъж седмично се поема от големия син (който е по-добър от най-добрата чистачка, но се пазари повече);
• готвене на бързи манджи (супи / картофи на фурна) + носене на храна от служебната кантина;
• пазаруване на дрехи за децата и всякакви онлайн поръчки;
• иницииране на участие в социални събития :-)
• гонитба на децата за следване на хигиенни навици;
• организиране на почивки и пътувания;
• оff-line игри с децата (щото аз мразя офлайн игри) + разговори и занимания по музика, рисуване и други приложни дисциплини + концерти и музикални представления (ама истински, то си е „пълна лудница“...)

Факт е, че освен тези задължения, има много дребни, уж невидими неща, които са истинска планина, докато децата са по-малки. Докато децата бяха бебета, аз поемах къпането + нощната смяна, всяка нощ. След 22:00 до 6:00. То разходки с бебе на рамо и укротяване на колики, изваряване, хранене, смяна на памперси и пр. От тийнейджър предпочитам да спя няколко пъти по 1-2 часа в денонощието, така че не ми е било драма с малкото сън, но на 8-та седмица вече бях зомби с „изпит мозък“, и като чуех движение в къщата, камо ли приреваване, подскачах на един метър – едно е да будуваш, защото си „цъкаш нещо“ или работиш, друго е в къщата да имаш едно или повече НЛО-та, и да се чудиш, какво не им е наред...

Преди години един приятел с четири (4) деца ми обясняваше как е:

ТОЙ:

1) На първото му изварявахме посудата до 3-годишна възраст, термометър за храната, термометър за ваничката, въобще КОНТРОЛ

2) На второто му изварявахме посудата през първите 5-6 месеца, температурата на храната и водата я пробвахме с пръст, въобще ПО-ЛАБАВО...

3) На третото му изварявахме посудата първите 2-3 седмици, после - пъхаш го под чучура, ако писне, значи водата е или много студена, или много гореща...въобще АЙЛЯК...

....

АЗ: А с четвъртото?

ТОЙ: Де да знам, трябва да питам другите 3...

Когато децата поотраснат, ако са „ръчкани“ 10-ина годинки, нещата не са толкова страшни, защото ги включваш в процеса. Положението е малко "както си го направиш”. Разбира се, ако спрем да дуднем, кочината става невъобразима за 2 часа, но вече големият син „влиза в роля“ и започва да дудне на малките, защото той също отнася бая работа. Няколко прости правила вършат чудеса. Е, ако искаш всичко да е като "в аптека" през 100% от времето, по-добре живей сам(а).

Всъщност с порастването на децата става малко по-леко с домашните тегоби – спестяваш си травмите от тухлички Лего, а лепкавата слуз от бъркането на слайм се преживява по-лесно. Тогава обаче идват други проблеми – „няма да си сложа якето“, „остави ме на мира, във видео-чат съм“ и пр.

Ето и няколко подсказки за майки и бащи на момченца (и за някои момиченца):

• Момченцата се запленяват по прахосмукачки - ако насочиш правилно интереса им, ще се научат овреме как да ползват прахосмукачка.
• Миялната машина е машина, реденето на миялната е като пъзел, въпрос на гледна точка и правилна комуникация :-) С пералнята трябва да се подхожда по-предпазливо, ако татко и мама не искат да носят дрехи на петна...
• Зарязването на мръсни дрехи и играчки се "лекува" с "виртуална черна дупка" - ако нещо не е прибрано 1-2 дни, изчезва в "черната дупка". Като свършат чистите дрехи, има тръшкане, после им идва акъла...
• Прибирането на чинии и чаши и заплакването им след ползване трябва да се приравни с бърсането на дупето. Не, че винаги и това работи, ама идеални решения няма.
• Ако децата искат закуска – да си направят и да си разчистят „кочината“. Освен това е добре да участват в готвенето – чистене, рязане, бъркане – готвенето може да е една чудесна, макар и много мърлява забава...
• Нежеланието за лягане навреме, съпроводено с измисляне на всякакви поводи за отлагане, като например „пие ми се вода“, „искам да ям“, „отивам до тоалетната“, „разкажи ми история“ са винаги най-тежкото предизвикателство – рецепта няма, но често репликата „Броя до 3...1, 2, 3“ върши своята магия.
• Като крайна мярка, събирането на „устройствата“ за по-продължителни периоди (3 дни, 1 седмица, стигали сме до 1 месец) върши чудеса. Първите 1-2 дни е „кошмар“, после се минава към настолни игри (Board Games)или четене на книжки, стига да се „удържи фронта“.
• Бабите и дядовците имат една мисия в живота – да си „върнат“ за всичко, което сте им причинили – не им се сърдете, ако лигавят внуците, помнете, че „всичко се връща“.

Препоръчваме ви още:

Трябваше да ми кажеш

Дневникът на касичката (бащата)

Защо никой не ме предупреди?