Автор: Неда Дойчинова

“Млада жена се удави… Бе омъжена от 10 години, но нямаше деца. Вероятно семейството на съпруга й, при което живееше, я обвиняваше за това. Живяла е в тормоз заради това, че няма дете.”

Това прочетох в една статия, публикувана в електронна медия. Не исках да научавам повече подробности. Не желаех да проверявам достоверността на написаното. Защото няма никакво значение дали жената наистина е посегнала на живота си заради това. Няма никакво значение дали някой роднина просто предполага за причината. Няма никакво значение дали не е и обикновена журналистическа измислица. Фактът, че в нечия глава съществува възможността нямането на дете да е причина за самоубийство, смрази кръвта ми.

В главата ми забушува буря. Мислите ми се гонеха и преплитаха, опитвайки се да асимилират прочетеното.

Не, това не може да е истина! Та нали самата аз съм била в подобно положение. Знам точно какво е 10 години семеен живот, прекаран в борба за дете.

"А възможно ли е да е вярно?" – почти мигновено мисълта ми се насочи в друга посока. - "Дали жената е имала това, което имах аз, през всичките тези години?"

Имах до себе си мъж, който нито веднъж не ме накара да се почувствам “втора категория” жена. Имах възможността да се информирам. Имах родители, роднини и приятели, които ми позволяваха да говоря открито по проблема. Имах Сдружение “Зачатие”. Онова магично “нещо” (или “някой”), което ми даде толкова много. Даде ми възможност да науча всичко за стерилитета. Показа ми, че не съм сама. Вдъхваше ми непрестанно смелост да говоря открито за това. Научи ме да споделям с другите. Даде ми силата да се справя с всички разочарования. На “Зачатие” дължа куража да продължа напред. И вярата, че ще успея. “Зачатие” направи с мен и нещо много повече – направи ме по-добър човек. Накара ме да искам да помагам на другите.

 “Млада жена се удави след тормоз, че няма деца”. - В 21-ви век! В ерата на технологиите, във времето, в което информацията ни залива отвсякъде. В годините, в които непрекъснато ни учат на “толерантност”.

Колко душевно мъдро общество сме, ако оставяме хората, засегнати от стерилитет, да бъдат тормозени до такава степен, че да посегнат на живота си?

Колко сме узрели да коментираме и въвеждаме думата “джендър”, ако позволяваме една жена да се хвърли в морето, само защото още няма дете?

“Зачатие” направи невероятно много за хората с репродуктивни проблеми у нас. Четиринадесет години Сдружението се бори срещу стигмата на безплодието. “Зачатие” постигна много за тези хора, с цената на чутовен труд на шепа доброволци.

Но като общество ние им дължим още много.

На всички тези, които се срамуват да изрекат думата “стерилитет”.

На всички жени, които не смеят да споделят с роднините си, че имат проблем.

На всички хора, които отлагат посещението при репродутивен специалист и разчитат на самолечение.

На всички мъже, които мислят, че “нямам проблем със секса, значи виновна е само жената”.

Моля ви, хора, информирайте се! Говорете! Споделяйте! Питайте! Потърсете помощ! Безплодието е лечимо. Не сте единствени. И не сте сами!

Препоръчваме ви още:

Коледно желание

Да дариш живот

На Коледа мечтите се сбъдват