Автор: Бени Хюбнер/Artcvartal

Има книги, през които преминаваш с лекота, думите им вървят бързо, историята те интригува, затваряш последната страница и… ги забравяш. Има книги, които минават в очакване и в очакване. „Миша“ не е нито от първия, нито от втория вид. Всъщност дебютният роман на Надя Брайт не може да бъде квалифициран просто така – леко и отведнъж. Признавам – аз положих доста усилия да му сложа етикет, да го поставя в жанрова рамка, да го определя като литература. И докато търсех точните определения, си дадох сметка, че това е

РОМАН – ПРЕЖИВЯВАНЕ

От онези, които зачиташ и забравяш всичките си добре структурирани планове, забравяш приоритизираните си задачи и намеренията, които си имал. Защото си погълнат от героинята и нейната история. Всъщност – част от тази история си и ти още преди да се усетиш. Но не като воайор, макар между страниците да има и страстен секс, и страстни чувства, и тайни, и болка. Като съпреживяващ. Изненадан съпреживяващ.

Миша е красива. Миша е дългокрака. Миша е свободна. Миша е секси. На пръв поглед Миша има всички налични данни да бъде суетна празноглавка, чийто основен интерес са огледалото, шопинга и мъжете. Не, не мислете, че тя не се интересува от тези три неща. Повярвайте ми, нищо в този роман не е толкова просто, елементарно и първосигнално. Най-малко героите. Миша изобщо. Някой би я нарекъл многопластов образ, кредабилна симбиоза между ярка визуална женственост и безапелационна вътрешна сила, вербализираща безпардонна откровеност. Да, и това е. Аз обаче срещнах една млада жена, изградила своята личност и своята идентичност в много битки и с много падания. Научила се да става и да избира внимателно оръжията за своите битки, както и самите битки. Защото Миша е непримирим боец, смел боец. От онези, които искаш да имаш до себе си, които те очароват и респектират. И от които много хора бягат, без да се обръщат. Да си жена и боец не е лесно. Особено ако си красива жена. Най-вече, ако си красива и умна жена. А дали е лесно за мъж да бъде с такава жена, до такава жена? Какъв мъж трябва да е този…? Много мъже в тази история ще се опитат да бъдат равностойни партньори, много от тях са убедени, че са равностойни партньори. Дали?

В БЪЛГАРИЯ ВСЯКА ТРЕТА ЖЕНА Е ЖЕРТВА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

А може би всяка втора? Голяма част от тези жени не осъзнават това. Огромната част от близките им не подозират, а обществото обикновено слага клеймо „това не ме засяга“.  „Миша“ дръпва рязко завесата на безразличието и категорично сритва социалната стигма и нас самите като социални единици. В някои моменти е болезнено, както и трябва. Надя създава своите герои почти схематично, като постепенно разгръща образите им, вграждайки истории в историята и дълбаейки толкова неусетно в характерите им, че в един момент имаш усещането, че ти си откривател на техните черти, че ти си първият, който вижда скритата им същност. Авторката успява да развълнува толкова привидно непреднамерено, да разсмее и да ядоса, да шамароса, докато тръпнеш от възбуда. В рамките на две страници можеш да смениш три палитри от чувства и да осъзнаеш, че всяка струна от съзнанието ти бива обсебена от случващото се и вибрира със своя уникална мелодия. И изобщо цялата книга има своя уникална мелодия, свои вибрации, създавайки една мигма от емоции, породени от живота, който често не забелязваме, от пробеми, които сме склонни да подминем с безразличие.

МИША НЕ ПОДМИНАВА

Миша улавя интуитивно сигналите, улавя посланията и прави това, което трябва, а ти си задаваш въпроса – как бих постъпил в тази ситуация, би ли ми стискало, бих ли…?

Дебютният роман на Надя Брайт е книгата, към която ще посягам многократно, защото... ще разберете защо, когато я прочетете. Знам.

Можете да  закупите онлайн ТУКили да дойдете на премиерата тази вечер.