Ние наистина сме свързани. Първо в едно тяло, с една пъпна връв, после контактуваме „кожа до кожа“, малко по-късно сме здраво хванати за ръка, още по-късно сме на ръка разстояние, накрая – сме заедно само в мислите си. Така се развива връзката майка-дете от зараждането й. Най-хубаво е началото й, когато целия свят на детето се изчерпва с думата „мама“. Това със сигурност ни харесва и ласкае самочувствието ни, но нека признаем, че има моменти, при това не редки, когато копнеем за малко самостоятелност. А настъпват и обстоятелства, при които раздялата ни е неминуема – мама тръгва на работа, а детето на ясла. Добре е да сме поставили навреме границите на това обвързване, за да преживеем по-леко моментите на отделяне.

Страхът от раздялата с мама

Всички деца го изпитват. В различни моменти от порастването  си, бебетата и малките деца преживяват за пръв път стреса от мисълта, че мама не винаги ще е до тях. Тревогата им не е лишена от логика – напълно естествено е все още беззащитното дете да се разстройва от отсъствието на човека, който го предпазва и закриля. Макар и очакван, този период на приемане на действителността от малкото човече е труден и за него, и за родителите му. Успокоението е, че ситуацията е временна, а и не липсват начини за облекчаването й. Повод за радост също има – не подминавайте факта, че това е един от ценните периоди, в които за вашето дете вие сте целия свят.

Кога започва да се проявява
Бебето може да прояви признаци на тревожност от раздяла към 6-ия или 7-ия си месец (паметта на детето все още не е развита, ако не вижда майка си, мисли, че тя завинаги си е отишла), но кулминацията настъпва след първата година-година и половина. Най-честите поводи са връщането на майката на работа, тръгването на детска ясла. Причина за тази тревожност може да е и привикването на детето да спи само в стаята си или неуспешното усвояване на ново умение – ходене на гърне, прохождане, което предизвиква нуждата детето се „скрие” при мама.

Защо се случва това?

След първата година и половина настъпва етап на съзряване в детското съзнание, насочено главно в онази част от мозъка, която контролира негативните емоции – не бива да се учудвате, ако състоянията на лошо настроение на малкото човече зачестят. Като прибавите към това и големите стъпки (като прохождане и изграждане на някаква самостоятелност) може да си обясните стреса, на който е подложено детето. И единственото „бягство” от всичко трудно и неприятно като че ли предлага „прегръдката на мама”. Колкото и досаден да ви се струва понякога, този инстинкт всъщност подпомага прогреса в развитието на детето – бавно, но сигурно (понякога и мъчително), то осъзнава, че хората го напускат, но се връщат, и че няма нищо страшно в това.  Друга причина за отказа на малкото човече да се отдели от майка си (дори и за да отиде до тоалетната) е детският егоцентризъм. То е убедено, че възрастните нямат никакви нужди, различни от неговия комфорт – грешка, която може би е време да поправите с налагане на известни граници. При достатъчно търпение и постоянство, детето със сигурност ще свикне с новите правила.

Да направим раздялата по-лесна
Като с всяка друга промяна, малкият човек се нуждае от време, за да свикне с новите обстоятелства. Независимо дали отстъпвате грижата за дребосъка на баба му или на учителките в яслата, ще минете през следните етапи:

Подготовка. Ако планирате да поверите грижата за детето на друг (баба, бавачка), предвидете поне половин час, в който да сте тримата заедно – във ваше присъствие детето по-леко би приело вниманието на друг възрастен. При следващата стъпка - яслата или детската градина – опитайте да запознаете детето с обстановката предварително. Удобен вариант е и детето да започне да ходи на ясла само до обяд, докато свикне, ако може да си позволите половин работен ден.

Кратко, но нежно сбогуване. Целунете и прегърнете детето на раздяла и задължително обяснете къде отивате и кога ще се върнете. Моментът е неприятен и за двете страни, така че най-доброто, което можете да направите, е да не го удължавате излишно. Важно е и да устоите на изкушението да се „измъкнете” незабелязано – вярно е, че така ще си спестите сърцераздирателната сцена, но пък ще причините значително по-голяма уплаха у детето, което ще забележи липсата ви впоследствие.

Страх от плача. Помнете, че запазвайки спокойствие (независимо колко ви е тъжно) по време на раздялата с малкото човече, вие го учите на самостоятелност, която пък гради увереността му – страхът от плача на любимото ви дете, по-скоро вреди на адаптирането му и само забавя неизбежното. Постепенно мъникът трябва да разбере, че е напълно нормално да не е с вас непрекъснато и пак да се чувства добре.

Уроци по хладнокръвие. Не забравяйте, че емоционалното  състояние на детето ви до голяма степен отразява вашето собствено. Така че ако вие сте ентусиазирани от детската ясла, която сте избрали и говорите за нея с усмивка, ще помогнете много повече, отколкото ако само при споменаването й, очите ви се насълзяват. Никой не твърди, че трябва сте щастливи от факта, че се разделяте с детето си – просто опитайте да не показвате тъгата си пред дребосъка.

Последователност. След като вече сте се сбогували с детето не се връщайте при него в пристъп на сантименталност – така само правите раздялата по-трудна.

Собствената стая или първи стъпки по самостоятелност
Привикването на мъничето да спи само в собственото си креватче (а по-късно и в отделна стая) е важен момент в борбата за неговата (и вашата) „независимост”. Ето няколко съвета, които може да са ви от полза:

Не допускайте детето да заспива в ръцете ви. Ако го оставите в креватчето му още будно, но вече сънливо, то ще свикне да заспива там и без да се изненадва, ако се събуди през нощта, отново ще потъва в сън, чувствайки се удобно и на мястото си.

Останете до креватчето му, докато се успокои, но излезте от стаята, преди да е заспало. Така то ще свикне, че когато се събуди, не е задължително вие да сте там.

Създайте си ритуали за приспиване. Те може да включват четене на книжка, разказване на приказка, но не е добре детето и майката да са в едно легло – мама може да е до креватчето, да гали ръчичката, да го успокоява. Подходящ ритуал е приспиването на играчките с уговорката, че те лягат да спят и на сутринта пак ще са там, както и мама. Добре е на детето да му стане ясно, че мама няма да изчезне, да му се даде перспектива за утре, за сутринта. Използвайте т.нар. “преходен обект” – плюшена играчка, меко одеялце, ваша тениска или нещо друго, което детето асоциира с вас и с чувството за сигурност и безопасност. Но не се превръщайте самите вие в този обект.

„Сбогувайте“ се без уговорки и обяснения. Ако кажете: „Сега ти прочитам книжката и това е последно!”, детето трябва да знае, че след „последното“, няма отстъпки независимо от плача и капризите.

Ако плаче продължително време – утешете го. След това излезте. Ако ревът продължава, влизайте на равни интервали при него, но не се заседявайте прекалено дълго. Не се изкушавайте да го вземете на ръце или в собственото си легло. Погалете го, хванете ръчичката му, изпейте песничка, но без да напуска пределите на креватчето. Иначе ще му дадете възможност да разбере, че ако плаче достатъчно дълго и силно, ще получи каквото иска – майка си.

Снимка:  alphamom.com

Нейните кукли са трогателни. Огромните им тъжни очи са запазената й марка сред колекционерите. На 3 април Ирина придружава дъщеря си Алена до автобуса. Приготвят последните готови кукли, за да ги изпратят на новите им собственици. Тръгват, влизат в метростанция „Сенная“. Тогава избухва взривът. Майката закрива с тяло дъщеря си и загива. Младото момиче е в стабилно състояние в реанимация.

49-годишната Ирина Медянцева работела в Дома на културата и имала студио за авторски кукли. Всички, които я познават твърдят, че е отличен педагог. Тя щедро споделяла тайните на изкуството си със своите последователи. Майка е на две дъщери, които са наследили професията й. Колегите й разказват, че много обичала да майстори кукли-ангели:

„Спомням си нейният удивителен Питерски ангел – разказва жителка на Санкт Петербург. – Ирина ги наричаше „закрилници на дома“, но не можа да опази себе си.“  
Дъждовник, Сеня домошарят, Пролетни ангели – такива необичайни имена давала Ирина на своите творения – малки будоарни кукли.

При атентата в Санкт Петербург загинаха 14 души, 50 бяха ранени. Когато го чуем, е просто една от многото черни новини за ужасните неща, които се случват някъде по света, далеч от нас. Не ни засягат чак толкова много.

Може би затова са тъжни очите на куклите.

Можете да видите куклите на Ирина Медянцева тук.

Снимка: www.spb.kp.ru

Не, ние не искаме да управляваме мъжете. Ние искаме мирно съвместно съществуване. Ние сме равнопоставени партньори в края на краищата. А тези взаимоотношения изключват всякакви опити за манипулация. Столетия наред за това се борим….още малко и ще ни го признаят.
Ние имаме вътрешна красота, собствено АЗ, пък колко сме независими е един друг дълъг разговор.
Има една жена в САЩ, която непрекъснато хвърля камъни в блатото на общественото мнение – Шери Аргов. Наричат я „кучката на Америка“. Не може да не сте чували за книгите й „Защо мъжете се женят за кучки“ и „Защо мъжете си падат по кучки“ ( изд.AMG Publishing). Разбира се, това са четива за кобилки…, сериозните жени не ги четем. Даже този текст го забравихме веднага, след като го прочетохме.

Да се върнем на темата. Какво ни съветва Шери Аргов?

Как да управляваме мъжа

За да се справим прилично, първо трябва да се научим да говорим с него правилно.
Никога не започвайте разговор с фразата: „Скъпи (или както там галено му казвате), трябва да поговорим!“ Веднага му светва червената лампичка за емоционално бедствие. Бързият анализ на ситуацията му подсказва лоши перспективи. Прогнозата е за сълзи, клетви, обвинения и последващо необяснимо главоболие… в спалнята.
Всеки психолог ще ви предложи следния много елементарен подход. Ако не искате да обидите събеседника, в конфликтна ситуация, започвайте всяко свое изречение с думите: „Струва ми се…“. Много по-лесно ще натиснете точното копче на дистанционното за управление на мъжа, ако изключите от разговора си чувствата и акцентирате върху това какво мислите. Когато си в Рим, говори като римляните. Римлянката би започнала разговора така: „Аз смятам“, „Според мен…“, „Според мен ситуацията е следната..“, „Обективно погледнато…“. За да привлечете и задържите вниманието на мъжа трябва да използвате думи, които не изразяват емоция.

Повярвайте ми, мъжете не са подготвени за такъв подход. Ще ви посоча седем думи, които мъжете обичат да използват, редувайки ги в произволен ред. Ще ви обясня и какъв смисъл влагат те в тези думи.

Кратък курс върху мъжкия речник

Хладнокръвен
Мъжът използва тази дума, когато говори за вас пред своите приятели по бира: „Тя не може да се контролира. Има късмет, че съм хладнокръвен.“

Разумен
Още една любима мъжка дума. Мъжете смятат, че жените са нелогични същества, защото си купуват обувки и скъпи чанти, само за да направят впечатление на други жени. Мъжете в това отношение са изключително разумни. Някои от тях например смятат за разумно да си купят Харлей Дейвидсън за 40 хиляди долара, за да изпитат приказното въздействие на мозъчния кръвоизлив ( и необратимата загуба на слух). Още по-разумно е да се „оборудват“ и с емблематичните за марката кожено яке и панталони, за да изглеждат стилно в моргата на местната болница.

Практичен
Мъжете смятат, че декоративните възглавници на дивана и подбраното в тон шалте са абсолютно непрактични вещи. Щорите също са непрактични. Вместо тях американецът например би провесил шарената мексиканска хавлия, която си е купил, когато е бил на екскурзия в Тихуана, с твърдението, че създава настроение.

Стратегия
Мъжете обичат тази загадъчна дума: „Тъй като и двамата работим, мисля, че ще е добра стратегия, ако наемем бавачка“. Думата „стратегия“ издига мъжа в ранг на крупен бизнесмен…в собствените му очи, чувства се „президент“ на дома. Освен това думата му събужда сладки спомени от времената, когато е играл на стражари и апаши.

Аналитичен
Тази дума е свързана с присъщата само на мъжете способност да „анализират“ факта, че жените са толкова емоционални…

Смислено
Отнася се за неговата гледна точка.

Безсмислено
Отнася се за вашата гледна точка.

Курсът по мъжка лексика приключи, но преди да оставите учебника настрани, направете домашната си работа. Вместо коронната си фраза: „Знаеш ли как се чувствам…“ произнесете следното заклинание: „Хайде да анализираме ситуацията рационално и логично.“ И ето, дистанционното за „мъжки“ настройки вече е в ръцете ви и вие можете да натиснете което си искате копче. Какво ще се случи след произнесените „вълшебни“ думички? Мъжът ще се обърне към вас и озадачено, а може би дори удивено, ще ви погледне. До момента ви е смятал за представител на посредствен биологичен вид. Това е вашият миг на триумф. Вашата фраза не просто го впечатлява, шокира го факта, че вие дори знаете за какво говорите. А какво ще кажете за израза на лицето му?

Материала подготви Янка Петкова

Започва националното търсене на Учителя, който обича всички. По случай Дни на приобщаването 2017 Център за приобщаващо образование и блогърът Крис Захариев канят ученици от цялата страна да направят нещо незабравимо за един свой учител.

За да се включи в кампанията, всеки клас трябва да избере един учител и тайно от него да планира и осъществи изненада, която да зарадва и вдъхнови любимия преподавател. Изпълнението на изненадата трябва да се заснеме във видео с дължина до 3 минути и да се качи на адрес: http://woobox.com/8bf5a9 от 5 април до 12 май 2017 г.

Специално жури ще избере класа, заснел най-вълнуващата история, като се ръководи от критерии като екипна работа, интересна идея и емоционален разказ за приобщаващия и подкрепящ учител.

Наградата за класа-победител и любимия му учител е издигане във въздуха с топловъздушен балон по време на специално събитие в София в края на месец май. Предвидена е и награда на публиката за видеото, събрало най-много гласове във Фейсбук платформата на кампанията http://woobox.com/8bf5a9.

Първата изненада вече е факт 7a клас от 104 ОУ с помощта на Крис Захариев, направи един понеделник незабравим за любимия си класен Павел Петров. Видеото от изненадата, което кани и всички останали класове, може да бъде видяно тук.

Предстои Крис Захариев да запише и видео с идеи за това какво биха могли класовете да направят за своите учители, които обичат всички. То ще бъде публикувано в неговия YouTube канал в средата на месец април. 

Няма ограничение във възрастта на участниците – в кампанията могат да участват всички ученици от I до XII клас. Пълен регламент за участие може да бъде открит тук.

В рамките на кампанията се организират още два конкурса: „Приобщаващи практики в класната стая“ и „Практики за приобщаване на широката общност към училищния живот“. Повече информация за тях можете да откриете на Cie.bg.

Някой беше казал, че ако знаехме колко сладки са внуците, щяхме да започнем направо с тях. Сигурно всички, в моменти на извънредно родителско напрежение, мечтаем за времето, когато възпитаването няма да е съпътстваща живота ни дейност; няма да планираме и финансираме нечие обучение; няма да поставяме ограничения никому и няма да ни се налага да следим дали ги спазва; няма да си тровим нощите с безсъние, защото някой е стъпкал авторитета ни на родител и няма да се тревожим какво ще излезе в крайна сметка от човека, който се опитваме да отгледаме. Бабите  нямат подобни мисли и грижи – те имат една основна функция – да глезят детето. Те са широко скроените безпринципно щедри хора, които сгряват дните на детето. Докато ние, родителите, го изтезаваме с претенциите си.

Да надникнем по-дълбоко в тези деликатни взаимоотношения.  Случвало ни се е да оставим за известно време детето при възрастните си родители и да си го вземем напълно преобразено. Някои от нас дори избягват този ход, защото адаптацията след визитата е трудоемък и продължителен процес. Разбира се, има здравословни граници, в които последиците не са тревожни, но в някои случаи намесата от наша страна е неизбежна. Как да отстояваме изискванията си, без да предизвикаме обида?

Да поставим границите

Нека признаем, че като млади майки, особено когато става дума за първо дете, сме се чувствали неуверени. И когато виждаме как малкото се радва на присъствието на баба си, се е случвало да изревнуваме. Какво излиза – че функцията ни като родители е предимно да забраняваме и възпитаваме? Да бъдем „лошото ченге“ на фона на възрастните, които позволяват всичко? Можем да признаем, че авторитетът на възрастта в семейството е условно понятие. Така че детето си е наше, ние решаваме въпросите свързани с възпитанието му, защото ние ще трябва да се справяме с последствията от неудачните педагогически експерименти на баби и дядовци. Затова е добре веднага да ги запознаем с правилата си и настойчиво да ги поканим да ги спазват.

Да не изясняваме отношенията си пред детето

Гледката на щастливото злоядо внуче, което си хапва бисквитки точно преди вечеря, може да ни вдигне адреналина. Но не е добра идея да влизаме в обяснителен режим с баба му в негово присъствие. За малчугана всички възрастни в семейния кръг са сериозни авторитети и провокирайки конфликт пред него ние ги компрометираме. Той все още няма формирано собствено мнение, за да прецени кой е прав в ситуацията и просто се разстройва и потиска, опитвайки се да угоди на двете воюващи страни.

Да преценим трезво ситуацията

Дали пък не сме твърде строги? Да си спомним собственото детство и гостуването при баба и дядо, което толкова обичахме. Колко голям грях са бисквитите преди хранене? Възрастната жена просто иска да му достави удоволствие, макар и против правилата, макар и да има реална опасност да обезсмисли вечерята, която специално сме приготвили. Това бабите най-често правят от любов към детето. Ако се дистанцираме от случилото се, дори бихме се зарадвали. Макар че рядко ни се получава в действителност. От друга страна баба можеше да е безразлична или пък изобщо да не присъства в живота на мъника.

Разбира се, подобни „своеволия“ могат да причинят сериозна вреда, и тогава трябва да се намесим. Да убеждаваме с факти споменавайки реалните последствия от прекомерната отстъпчивост и доброта на баба. Когато този добронамерен разговор не дава резултат и имаме „рецидив“,- да ограничим общуването с внучето.

Да поговорим с детето

Все пак дребосъците са възприемчиви и бързо се учат да ни манипулират, надушвайки либералните настроения на баба и дядо. С богатия си драматичен репертоар те са напълно в състояние да разтопят сърцето им и да ги вкарат в  нарушение. Добре е да не допускаме подобни представления, макар че не винаги можем да схванем сценария навреме. Когато това ни се получи обаче обикновено сме изтъкнали колко е пораснало детето, като истински възрастен, и как се държи точно като голям човек, защото големите не капризничат. А баба е прекалено добра, защото много го обича.

За нея това не е просто внуче. Това е продължението на собственото й дете, което е пораснало нереално бързо. Това е възможност да се върне във времето на собствената си младост и да се почувства нужна. А и от висотата на опита придобит с години вече има куража и самочувствието да знае как се възпитават деца. Да не говорим, че разполага с достатъчно свободно време. Защо да не осъществи нереализираните си мечти?

Материала подготви Янка Петкова

Автор: Виктория Иванова

Scratch e компютърен език, създаден специално за нуждите на начинаещите програмисти. Всъщност може да е доста полезен и за техните родители, ако трансформираме с намигване инструкциите в „Scratch. Програмиране за деца”.

1.         Превеждайте без пропуски

Компютърният език прилича на обикновения, но съдържа ограничен брой думи и ясни правила за конструиране на изрази. Ако искате компютърът да изпълни дадена команда, трябва да я преведете на негов език. Същото важи и за бъдещите програмисти. Разделете инструкциите към тях на точни и кратки стъпки без пропуски. Ако кажете „Наливай мляко!”, не забравяйте да кажете „Спри!”.

2.         Заложете на Булевата логика

Компютрите реагират на въпроси, чиито отговори се изчерпват с „да“ и „не“. На тази проста Булева логика се подчиняват и някои човеци, особено когато са на една определена възраст и са позиционирани пред компютъра. Ако искате да получите реакция, никога не питайте „Какво искаш за вечеря?”. „Ще ядеш ли пилешка супа?” е много по-безболезнена стратегия за определяне на дневното меню.

3.         Внимавайте със синтаксиса

Компютрите имат нужда от точни команди за действие в различни ситуации. Ако/тогава, Ако/тогава/иначе и Повтаряй/докато стане са условни конструкции, които ще ви спестят фалцетни нотки в тона при разговори с бъдещите програмистите. Само внимавайте със синтаксиса (в програмирането така се нарича начинът, по който е подреден кодът). При грешен синтаксис компютърът се обърква. Затова, ако изпратите наследника си до магазина с поръчката: „Купи 2 хляба,ако има яйца, купи 10”, не се учудвайте, когато той се върне с 10 хляба просто защото е имало яйца.

4.         Тествайте и дебъгвайте

Всеки специалист ще ви каже, че тестването и отстраняването на грешки е един от най-важните етапи в създаването на компютърни програми. Затова – дебъгвайте. След като сте дали точни инструкции, натиснете бутона със зеленото флагче и накарайте бъдещия програмист да ви покаже точно как се пуска пералнята, например. Ако видите, че сипва праха за пране, след като е извадил прането, включете в ход команда от типа „Винаги/когато” и пуснете скрипта отначало.

5.         Споделяйте и ремиксирайте

В Scratch споделянето на проекти и проучването на кода на други потребители, за да си направиш собствен ремикс, е чудесен начин да получиш обратна връзка и да научиш нови умения. Приложете го и във вашата лична програма като родител. Може би майката на Марти крие някой чудесен потребителски блок, който ще направи убеждаването за излизане на въздух с две команди по-лесно.

6.         Програмирайте със Scratch

Сериозно. Няма по-добър начин да разбереш някого от това да опознаеш страстта му. А в Scratch всичко е толкова интуитивно и логично, че би се справил и най-големият лаик. Особено с помощта на съветите в „Scratch. Програмиране за деца”.

Още полезни съвети можете да намерите в книгата на издателство СофтПрес.

Автор: Милена Макавеева, логопед

Появата на бебето е свързана с много емоции: очакване, вълнение, радост, гордост, умиление… Индустрията предлага достоен отговор на нашите очаквания – разнообразието за наше удобство и комфорта на мъничетата е огромно: от дрехите до мебелите, от приборите за хранене до играчките. Що се отнася до последните обаче, нашата отговорност е не по-малка, на фона на останалите, касаещи качеството на живот. Това важи от първите дни в живота на детето. В наши ръце е изборът за това какви стимули ще предложим, как ще ги дозираме, дали те ще „оживеят“ чрез нас. Откриването на подходяща играчка е сериозно предизвикателство – многообразието е голямо, и всяка обещава да е „най-добрата“. Изборът ни трябва да бъде основан на наличните и предстоящите в близко бъдеще двигателни умения на детето, както и на възможностите му за възприемане и обобщаване на информацията. Първата година от живота е време, в което бебето открива себе си, близките и околния свят посредством своите сетива – зрение, слух, тактилност, проприоцепция (усещането за положението на тялото и неговите части в пространството). Това става постепенно и естествено във времето, като по-простите двигателни актове се усложняват, без детето да се обучава специално, но като му се предоставят необходимите условия и възможности.
Ето какво да очаквате през първата година от живота на малчугана и как да стимулирате развитието му.

0 – 3 месеца

Първите месеци на бебето са подвластни на рефлексите, тези примитивни двигателни модели, благодарение на които оцелява. Постепенно, със съзряването на централната нервна система тези неволеви реакции биват интегрирани и заместени от съзнателни движения. Това е период, в който мъничето разчита изключително на обонянието и тактилните си усещания, за да  се чувства комфортно и спокойно. Новороденото е свикнало с гласа на мама, слушало е ритъма на сърцето й докато е било в утробата, затова се чувства най-сигурно, когато се гушка в нея „тяло в тяло“, усещайки допира на кожата и аромата й. То общува с родителите си невербално –  способно е да покаже кое му е приятно или не с гримаса, плач и посредством телесния контакт, със сгушване или отдръпване.  
Ето някои играчки, които ще бъдат полезни за този етап:

Сетивна играчка – трябва да е мека на пипане, с ярки цветове, различни материи и пълнеж. Това може да бъде животинче или кърпа, която да е удобна за хващане от детската ръчичка, т.е. да не е много обемна, а отделните и елементи да са изработени контрастно. Целта на този тип играчка е да достави различен тип усещания на сетивата, от друга – да успокоява бебето, особено ако носи мириса на мама.

Играчка над леглото – тя ще помогне на бебето да стабилизира уменията за фиксиране и проследяване на движещи се обекти, а също ще спомогне да се изгради ритуал преди заспиване. Задължително трябва да бъде поставена на нивото на гърдите на детето, а не над главата му, за да може да я наблюдава без усилие и извъртане на очите нагоре.

„Активна гимнастика“  -  този тип мултифункционални играчки стимулират не само сетивността на бебето, но и двигателните му умения. „Вълшебните килимчета“ са особено подходящи за овладяване на трудната за мъниците поза „по корем“. Поставено така, детето ще има възможност да „опита на вкус“ различните части на основата, да достигне ръката си с уста, да усети с тялото си разнородния релеф или да наблюдава движенията си в специално разположено за целта огледало. Затвърждаването на позицията „по корем“ е изключително важно постижение от гледна точка на противодействие на гравитацията, а също и за стабилизиране на очните движения и фиксирането на погледа, базисно е за развитието на моторно планиране на детето. Поставено по гръб то ще има възможност да протяга ръце нагоре и да докосва закачените играчки. В началото това става случайно, с опита се превръща в целенасочен двигателен акт.

3 – 6 месеца

Това е време, в което малкият човек открива тялото си, неговите части и интересни движения. Бебето експериментира – с ръцете, с гласа си и с начините, по които може да привлече вниманието на мама. Някои от рефлексите вече са интегрирани, което му позволява да играе със себе си, а това е изключително важно за изграждане „схемата на тялото“, от чието стабилно развитие зависи в голяма степен ориентацията в пространството. За пример мога да посоча умението на детето да хваща двете си ръце, най – често от положение по гръб, когато вдигайки ги над главата си, ги докосва, стиска, дърпа, раздалечава, отново събира и т.н. Това е начало на зрително-моторната и бимануална (с две ръце) координация, така важни за по-нататъшното развитие.  Детето държи добре изправена главата си и полезрението му е разширено. То вече хваща волево дрънкалка, може да я удря в себе си и в пречките на леглото, експериментирайки силата и разстоянията. Освен гукането, се появяват и лабиалните звуци, както и промяната в интонацията и играта със силата на гласа.

Ето няколко идеи как да стимулирате бебето на тази възраст:

- Имитирайте това, което прави мъничето, като му давате време за отговор.

- Стойте близо до лицето му, така че да ви вижда добре и повтаряйте мимиката и звуковете му, така ще имате споделено внимание и то ще разбере, че играта е желана от вас.

- Поставяйте бебето в различни позиции, за да усъвършенства движенията си, правете му масаж и гимнастика, за да усеща по-добре частите на тялото си.

- Поощрявайте играта с ръцете, сега е времето за изработване и подобряване на координацията между очите и ръцете.

- Давайте на детето да докосва, хваща и играе с различни по материя, цвят и плътност играчки.

- Предложете му дрънкалка - добре е тя да бъде ярка (бебетата харесват червения цвят) и да бъде удобна за хващане, с форма на геврек или гиричка.

- Може да се използва и играчка с огледало и музикални бутони, която се поставя на пречките на леглото, подходяща е за стимулиране и стабилизиране на лакетната  и впоследствие дланна опора, които бебето е мотивирано да използва, за да се види в огледалото, а също е приложима и за позиция по гръб, при която бутоните да бъдат активирани с крачета.

6  - 9 месеца

Бебето вече е разбрало играта с имитацията и я търси активно по време на ежедневните дейности – хранене, къпане, преобуване, разходка и т.н. Малкият човек вече седи, променя позицията на тялото си, за да достигне играчка, повдига и протяга ръка към играчка от позиция на четири опори. В края на периода се опитва да пълзи, лапа си крачетата, прехвърля играчка от едната ръка в другата, задържа по една играчка едновременно в двете ръце.

Поставяйте любими играчки в обсега на детето – нека се опитва да ги достигне само. Не изземвайте инициативата му, това би се отразило на мотивацията и инициативата за движение.

Измисляйте си ваши игри – кратки и лесно изпълними от бебето, със серия от движения, които то да изпълни с мигновен ефект, например като криеницата.

Предлагайте на малкия човек играчки, изискващи различен тип манипулиране – с натискане, завъртане, издърпване, преместване, отваряне, изваждане и други прости действия, които да опитва да извършва след демонстрация, в началото с помощ, после все по-самостоятелно. Може например, да се въведе кутия, в която детето да бърка и изважда различни торбички, изработени от вас от в контрастни цветове, материи и различен пълнеж, отразяващ се на обема и тежестта им. Така ще помогнете на мъничето да експериментира с нов вид пространство и да обогатява сетивния и манипулативен опит.

9 - 12 месеца

Бебето вече се опитва да пълзи, а после и да лази, да се изправя, придържайки се за пречките на кошарата, придвижва се странично по мебелите. Благодарение на вертикализацията (изправянето) и пълзенето то има достъп до различните кътове на дома, до предметите на възрастните и новите играчки. Движенията на ръцете са станали
по-прецизни, отделят се пръстчетата за манипулиране с по-фини захвати. Игрите с имитация, които малчуганът вече познава имат резултат: положени са основите на важната триада „партньорство – подражание - реч”. Благодарение на споделеното внимание бебето спазва правилото „гледам, слушам, чакам ” адекватно в играта. То разбира част от езика на възрастните, както и ситуациите от ежедневието, свързва наименованията с обектите и изпълнява някои прости инструкции.

Какво е добре да правите:

Позволявайте и поощрявайте докосването на храната, това ще помогне на детето да усети разнообразната консистенция, да не се плаши от цапане и да се чувства способно да прави някои неща само, гледайки как го правят възрастните. Храненето с пръсти и първите „неуспешни ” опити за боравене с лъжица ще стимулират самостоятелното хранене. Това е естествен етап от развитието, свързан с тактилния опит и координацията между ръката и устата и не бива да бъде отлаган във времето поради неудобството от цапане;

Въведете една „мобилна” играчка – във фазата на лазене – тя може да бъде например животно от тези, които се активират и задвижват с натискане, така че детето да има стимул да лази след него. Не забравяйте, че лазенето (придвижването на четири опори – длани и колене), е изключително полезно умение, позволяващо на малчуганите да развиват координацията между лявата и дясна половина на тялото, да стабилизират фиксирания поглед по време на движение и дава много тактилна информация в областта на дланите.

Във фазата на изправянето  е подходяща стабилна играчка за бутане заради характерния за възрастта интерес към движението. Съвременните автори посочват редица ползи от естественото изправяне, без използването на средства от типа на проходилките.

Назовавайте  обектите и предметите около малчугана, независимо от активния му говор, така ще му помогнете да развива разбирането на езика ( използвайте думите в класическата им форма, без умалителни и бебешки изказвания, това доказано затруднява и обременява възприемането на речта).

Стимулирайте смяната на позициите по време на игра, водени от максимата: „Движението е врата към ученето“.

Използвайте естествени жестове и жива мимика в общуването си с бебето, това ще му даде възможност да разчита и на невербалната комуникация и да се ориентира по-бързо, а в последствие и само да ги използва.  Пример за естествени жестове са това, което всички използваме, за да означим „няма“, „чао“, „голям“, „целувка“, „не“ и т.н. Не се страхувайте, че използвайки жестове стопирате говорните умения на детето, става тъкмо обратното, те подпомагат и стимулират появата на думи.

Разнообразявайте с играчки с причинно-следствена връзка, такива, при които ако то извърши определено действие, ще се получи звуков или светлинен ефект.

Време е за първите книжки – търсете такива, при които има по едно изчистено и естествено изображение на страница, без много цветен фон. Предлагат се различни варианти  - от плат, от гума, подходящи за баня, от твърд картон.

Търсете разнообразието в играчките, но не се презареждайте, всяка играчка е ценна заради това как я предлагате на детето и от начина, по който играете с него. Приятно споделените мигове с вас са големия мотив на малките да опитват отново и отново, дори и трудните неща. Говорете му и се усмихвайте, пейте му детски песнички, доказано е,  че римите действат изключително благоприятно на слуховата преработка. Наблюдавайте активността и реакциите, децата сами ни показват какво им е приятно и кое  - не, дори и тези, които не са особено комуникативни. Правят го с мимика, поза на тялото, насочване на погледа, жестове и интонация. „Трудните“ неща предлагайте за кратко, но често като постепенно изтегляте намесата и помощта си. Предлаганите играчки от предходен период не се изключват в следващите, а се допълват една друга, като активната гимнастика например, необходима не само през първия триместър от живота на бебето.

И не на последно място – колкото по-далеч е бебето от технологиите от типа на смартфони, таблет и дори телевизия, толкова по-добре за неговото развитие. Досегът с тях е неминуем в съвременния живот, но със сигурност не е полезен в тази сензитивна възраст на детето.

Повече за Милена

 Родена съм в София, аз съм трето дете в семейство на спортисти. Имах прекрасно детство с по-големите ми брат и сестра в къща извън града, където продължавам да живея и сега. Имам дъщеря Дара, която е на 10 години и е голям любител на животните. По професия и призвание съм логопед, работя по специалността от 16 години. Завършила съм бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската си степен – в Нов Български Университет. Докато бях студент започнах работа в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров, където научих много и останах до раждането на дъщеря ми. Последва работата  като част от уникалния екип на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартирах частната си практика, която понастоящем се провежда в Логопедичен кабинет „Светулките“, където работя с прекрасните логопеди Симона Миланова и Албена Коларова. Професионалните ми интереси са вързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.
В свободното си време съм с дъщеря ми сред природата, обичаме морето и използваме всяка възможност да сме край него.

Човек и добре да живее, децата му порастват и влизат в пубертета. И тогава става свидетел на пълната трансформация на една личност – от доскоро привързано към родителите си дете до дистанциран тийнейджър. Как да запазим близостта и авторитета си – отговори на важните въпроси дава психологът Антонина Кардашева.

Защо се случва така, че когато детето навлиза в пубертета се променя толкова драстично, че ти се струва, че някой просто го е сменил?

Много често родители, развълнувани от промените в поведението на порастващите им деца, наричат „трудна възраст" годините на пубертета. Пораствайки, децата им създават суматоха и променят трайно установените принципи, морални и поведенчески норми. Тази промяна вълнува както родители, така и учители. Това е естествен процес, за който е важно да се подготвяме още при раждането на детето. Пубертетът е период на обратна връзка за това, какви родители сме и как възпитаваме децата си.

Промененото дете е резултат от нашите психологични инвестиции в неговото развитие в по-ранна възраст, когато сме допринесли за изграждането на идентичност, създаване на доверие, изграждане на самооценка, лоялност към семейната система, респект към родителите, свобода на избора, автономност да правиш това, което искаш, но да поемеш отговорност за последствията. Тези и други теми и процеси са важни за самосъзнанието на развиващото се дете. Ако те не са достигнали крайна фаза на развитие, то половото съзряване от физиологичен аспект – превръщането на детето във възрастен индивид, подсилва проблематиката по време на пуберитета.

Как да запазим родителския си авторитет непокътнат, при настъпващите промени във взаимоотношенията ни с децата?

Лимитирано вярване е, че родителите винаги са прави в решенията и поведенията си. Ако се стремим насила да наложим нещо, което децата ни не са почувствали чрез емоцията си, интуицията си или нямат изграден модел на авторитет, не е възможно да успеем. Бъдете автентични и свободни да поддържате сигурната привързаност между вас и децата, която е трябвало да изградите в първите години след раждането на детето.

Родителите с авторитет управляват с респект, а не контролират поведението на децата си. Те показват активен модел на успешно действие, комуникация и емоционална зрялост. Тези родители изискват високи постижения при дейностите на детето, ясно общуват и заедно обсъждат трудностите в семейната система. Има изнесени данни от изследвания, че децата на родители с изграден авторитет оценяват себе си и поведението си много позитивно. Тези деца са независими и самостоятелни, дружелюбни и енергични, не се колебаят да експериментират в трудна ситуация. Техните модели на поведение са се повлияли от родители, които обичат, но и изискват, обсъждат целите и стандартите на поведение със своите деца, разговарят за ценността на личните постижения и се радват на добри взаимоотношения.

Естествен процес е да имаме различия по някои теми, защото и ние като родители, и децата ни, сме носители на различни модели на възприятия, вярвания и поведения. Толерантността към несъответствията не е вродено личностно свойство. То се формира при определени обстоятелства и история на развитие. Устойчивостта към несъответствията или конфликтните ситуации като човешка способност често се сравнява със способността за адаптация. В ранния етап от развитието си детето не е в състояние само да изгради тези способности. Затова за конфликтите и несъответствията е добре да се говори с децата, да се тренират в различни ситуации и чрез игри да идентифицират адекватното поведение, съответстващо на детската личностна структура. Формирането на устойчиви познания за видовете конфликти е част от изграждането на социалната им компетентност, която ще улесни адаптирането им към социалната среда в бъдещето. Радвайте се на различията!  

Кой е работещият подход, когато трябва да наложим позицията си като родители? Как да изискваме, без да сме досадни и да ни чуят?

Мога да предложа „Принципа за реципрочност“, създаден от Робърт Чалдини, автор на няколко книги за психология на убеждаването. Този принцип уп­равлява компромисите, затова е възможно всяка първоначална отстъпка да се използва като част от високо ефективен метод за получава­не на съгласие.

Методът е прост и можем да го обозначим като „отстъпка след отказ“. Да приемем, че желаете детето да изпълни ваша мол­ба. Възможен начин да увеличите своите шан­сове е да поискате от него нещо значимо, което то най-вероятно ще откаже. После, след като е отказало, може да поискате от него нещо по-дребно – всъщност това, което вие действител­но искате още от самото начало. В случай, че сте успели да представите молбите си умело, то ще приеме втората молба като отстъпка и ще е склонно да се съгласи да изпъл­ни вашата втора молба. Силната ефективност на тази стратегия „по–малката молба след по–голямата” е свързана с принципа на контраста на възприятието. Същността на който, в реалността се състои в това, че след като детето ви осъзнава, че вие отстъпвате и то има готовност на по-малък и приемлив компромис!

По същата логика идеята за „по-мал­ката молба след по-голямата“ използва прин­ципа на контраста, за да накара по-малката молба да изглежда още по-малка в сравнение с по-голямата. В психологически план се касае за влияние на реципрочността и контраста на възприятието, което може да се превърне в подходяща стратегия да преговаряте с децата.

Как да запазим близостта си с тийнейджъра в период, когато най-важните хора за него са приятелите му?

Като запазим доверието и нивото на комуникация, като го мотивираме да опознава модели на поведение на приятелите му и ги обсъждате заедно. В тази възраст младите хора имат потребност да се отнасят към тях с толерантност, разбиране и търпимост, защото преминават през жизнен преход от детството към юношеството. В този период се осъществява важна трансформация на социални роли – от ролята на дете, то трябва да възприеме и ролята на възрастен. Осъзнаването на новата роля на възрастен става чрез комуникация с нови и различни хора от различни възрасти. Целта е да възприемат нови модели на поведение и да ги съизмерят с тези, които вече самите те са изградили. Децата се променят защото са привлечени от примамливи „нови модели“ на поведение, които са им били непознати. Те искат да експериментират и да научат нещо ново за себе си. Естествен процес е да опознаят света на приятелството и да се научат да създават трайни приятелства. Това е процес на задоволяване на чувството за общност, което е важен компонент от системата за изграждане на самооценката.

Ако се страхуваме, че детето ни предпочита приятелската си компания, може да се запитаме: „Каква е причината нашето ниво на значимост да спада?“

Кои са полезните реакции от страна на родителя, който преценява, че средата, в която се движи детето му е нездравословна?

Да говори с детето и разбере какви потребности на детето задоволява тази среда. Заедно да намерят начин да задоволят тези потребности извън нездравословната среда. Придобиването на идентичност в юношеската възраст е търсене на ново чувство за тъждественост, различно от чувството за привързаност в първите години, но съществува силна връзка между наследството от детството в психологичен план. Ако детството завещава на юношата важна потребност от доверие в себе си и недоверие в другите, то младият човек търси с непримиримост хора и идеи, в които да повярва, за да се чувства спокоен и обгрижен. Ако в детството са му отнели правото на свободна воля, то през юношеството подрастващият ще търси възможност свободно да взема решения, за да се предпази от силната зависимост от възрастните и да воюва за своята автономия.

Какво представлява „договорът“ с подрастващия? Защо подобна форма работи успешно и как да я въведем?

Това е психологически процес на извеждане на критерии, принципи, норми на поведение, права и задължения, правила и естествено допустими санкции при неспазване на правилата. Създаването на такъв договор е общ семеен процес, в който участват всички членове на семейната система с техните специфични параметри на роля и йерархия.

Тази форма е успешна защото „договорът“ изгражда механизъм за управление на семейната система с правила, принципи и т.н. Това е съзнателен процес на изграждане на включеност на всеки член на семейството в динамична общност. Подчертавам, такъв договор засяга всеки член в семейството с конкретни права и задължения. Ако само детето е обект на договор, то ще се чувства непривилигировано и няма да изпълни договорните задължения. Въвеждането на договора е подходяща форма да се управлява поведението на дете след 5-годишна възраст условно.

Много често, с навлизане в тази възраст, детето понижава успеха си и като че ли е незаинтересовано от учебния процес? Как можем да въздействаме ефективно върху това?

Мотивацията за учене е процес, върху който влияят много фактори. Не можем да я разглеждаме самостоятелно. За да подпомогнете детето да изгради стремеж към знания, е достатъчно още в ранна възраст да  подкрепяте неговата любознателност и интелектуално развитие. Децата от такива семейства придобиват силна вътрешна мотивация за постижения в учебния процес, поради което по-бързо и безболезнено се приспособяват  към училищния живот и изграждат жизнен сценарий за академично развитие.

За да се поддържа мотивацията за постижения, добре е тинейджърът да познава своята уникалност, ресурси, талант, сфери на креативност и да ги развива, за да постигне целите си.

Кои са най-големите предизвикателствата пред тийнейджърите и родителите им в наше време?

Първо, да осъзнаят, че тяхната генетична връзка е само начало на динамичен процес на взаимно развитие. Малко родители осъзнават, че според Закона за резонанса тяхната „психологическа вибрация“ резонира и предопределя качеството на децата им. Не може пасивният родител да изисква активност и мотивация от детето си.

Второ, да управляват, а не да контролират децата си. Нека управляват чрез опознаване на емоциите им, впечатленията им, компетентностите им, ресурсите им и задължително чрез очакванията им. Този модел изисква добра подготвеност на родителя, да помага, а не да критикува, да изгражда, а не да саботира, да привлича, а не да дистанцира, да поддържа комуникация, а не да санкционира с мълчание детето във всичките етапи от живота му.

Трето, всички сме деца на нашите родители. Важно предизвикателство за нас е да успеем да идентифицираме трите си психологични роли - на Дете, Възрастен и Родител! Да ги трансформираме навреме и ги използваме според календарната ни възраст и особеността на ситуацията. Именно в детството се научават тези три психични сътояния и остават непроменени през целия живот на човека, освен ако са неправилно разтълкувани и трябва да се трансформират.

Често в частната ми практика работя с възрастни клиенти с поведение на деца и с деца с поведения на възрастни! Те има неясна житейска концепция за себе си и ролята си, и естествено проблеми и неблагополучия.

Кои са недопустимите подходи в отношенията ни с децата, какви са Вашите професионални съвети?

Недопустимо е да възпитаваме деца, когато не познаваме себе си като родители и общуваме с тях чрез лимитирани вярвания, защитни механизми и компенсации.

За да сте близо до децата си, запознайте се с вашите вярвания и убеждения, които лимитират мислите, чувствата, възприятията и поведението ви. Променете ги! Вярванията, с които вие възпитавате децата си започват да създават своята история в момента на раждането им! Вашето вярване е идея, допусната до съзнанието на детето като истина. Вярването е мнение, което детето получава от вас по наследство и го приема за истина! Вашето вярване му помага да изгради представа за света и вярване за себе си - защо постъпва по определен начин, какво е способно да направи, кое е то, колко е ценно и обичано. Вашите вярвания дават възможност на детето ви да организира живота и успеха, който иска, но могат и да го лимитират и саботират! Разберете повече за вярванията на децата си – наследство от вашите вярвания ли са или техни нови! Изградете общи вярвания, които ви синхронизират и развиват!

Пожелавам на всички, които четат тези редове да достигнат до способността да виждат плюса редом с минуса в отношението с децата си и да го приемат с Благодарност. Да разберат смисъла на случващото се, ползата от вредата или проблемите в тинейджърството. Съгласна съм, че да виждаш този плюс и да го приемаш, често е непосилно поради невъзможността да го осъзнаеш!

Бих искала да завърша с думите на В. Франкъл, които много харесвам:

„Страданието престава да бъде страдание в мига, в който си намери смисъл. Не питай живота – какъв е смисълът! Самият живот всеки ден ти задава този въпрос и си длъжен да му дадеш твоя собствен отговор!“

 За специалиста

 Антонина Кардашева е психолог, доктор на науките, психотерапевт, лайф и бизнес коуч; магистър по психология по специалностите „Медицинска психология“ и „Психотерапия“ от СУ „Св. Климент Охридски”; хоноруван преподавател в Нов български университет; автор на учебни пособия и монографии, между които две издания на “Психология за родители” и “За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българите”; член на УС на БАТР (Българска асоциация за тренинг и развитие); управлява  консултантската компания Smart Strategies Ltd .

„Обичам много децата си, не само защото съм ги родила, но и защото те са мои консултанти, съветници, обучители, слушатели и често ментори на това, което правя. Радвам се, че успяхме заедно да изградим силната връзка за партньорство във всичко, а не йерархична зависимост, каквато често се среща в българските семейства.“