Автор: Милена Макавеева, логопед

Появата на бебето е свързана с много емоции: очакване, вълнение, радост, гордост, умиление… Индустрията предлага достоен отговор на нашите очаквания – разнообразието за наше удобство и комфорта на мъничетата е огромно: от дрехите до мебелите, от приборите за хранене до играчките. Що се отнася до последните обаче, нашата отговорност е не по-малка, на фона на останалите, касаещи качеството на живот. Това важи от първите дни в живота на детето. В наши ръце е изборът за това какви стимули ще предложим, как ще ги дозираме, дали те ще „оживеят“ чрез нас. Откриването на подходяща играчка е сериозно предизвикателство – многообразието е голямо, и всяка обещава да е „най-добрата“. Изборът ни трябва да бъде основан на наличните и предстоящите в близко бъдеще двигателни умения на детето, както и на възможностите му за възприемане и обобщаване на информацията. Първата година от живота е време, в което бебето открива себе си, близките и околния свят посредством своите сетива – зрение, слух, тактилност, проприоцепция (усещането за положението на тялото и неговите части в пространството). Това става постепенно и естествено във времето, като по-простите двигателни актове се усложняват, без детето да се обучава специално, но като му се предоставят необходимите условия и възможности.
Ето какво да очаквате през първата година от живота на малчугана и как да стимулирате развитието му.

0 – 3 месеца

Първите месеци на бебето са подвластни на рефлексите, тези примитивни двигателни модели, благодарение на които оцелява. Постепенно, със съзряването на централната нервна система тези неволеви реакции биват интегрирани и заместени от съзнателни движения. Това е период, в който мъничето разчита изключително на обонянието и тактилните си усещания, за да  се чувства комфортно и спокойно. Новороденото е свикнало с гласа на мама, слушало е ритъма на сърцето й докато е било в утробата, затова се чувства най-сигурно, когато се гушка в нея „тяло в тяло“, усещайки допира на кожата и аромата й. То общува с родителите си невербално –  способно е да покаже кое му е приятно или не с гримаса, плач и посредством телесния контакт, със сгушване или отдръпване.  
Ето някои играчки, които ще бъдат полезни за този етап:

Сетивна играчка – трябва да е мека на пипане, с ярки цветове, различни материи и пълнеж. Това може да бъде животинче или кърпа, която да е удобна за хващане от детската ръчичка, т.е. да не е много обемна, а отделните и елементи да са изработени контрастно. Целта на този тип играчка е да достави различен тип усещания на сетивата, от друга – да успокоява бебето, особено ако носи мириса на мама.

Играчка над леглото – тя ще помогне на бебето да стабилизира уменията за фиксиране и проследяване на движещи се обекти, а също ще спомогне да се изгради ритуал преди заспиване. Задължително трябва да бъде поставена на нивото на гърдите на детето, а не над главата му, за да може да я наблюдава без усилие и извъртане на очите нагоре.

„Активна гимнастика“  -  този тип мултифункционални играчки стимулират не само сетивността на бебето, но и двигателните му умения. „Вълшебните килимчета“ са особено подходящи за овладяване на трудната за мъниците поза „по корем“. Поставено така, детето ще има възможност да „опита на вкус“ различните части на основата, да достигне ръката си с уста, да усети с тялото си разнородния релеф или да наблюдава движенията си в специално разположено за целта огледало. Затвърждаването на позицията „по корем“ е изключително важно постижение от гледна точка на противодействие на гравитацията, а също и за стабилизиране на очните движения и фиксирането на погледа, базисно е за развитието на моторно планиране на детето. Поставено по гръб то ще има възможност да протяга ръце нагоре и да докосва закачените играчки. В началото това става случайно, с опита се превръща в целенасочен двигателен акт.

3 – 6 месеца

Това е време, в което малкият човек открива тялото си, неговите части и интересни движения. Бебето експериментира – с ръцете, с гласа си и с начините, по които може да привлече вниманието на мама. Някои от рефлексите вече са интегрирани, което му позволява да играе със себе си, а това е изключително важно за изграждане „схемата на тялото“, от чието стабилно развитие зависи в голяма степен ориентацията в пространството. За пример мога да посоча умението на детето да хваща двете си ръце, най – често от положение по гръб, когато вдигайки ги над главата си, ги докосва, стиска, дърпа, раздалечава, отново събира и т.н. Това е начало на зрително-моторната и бимануална (с две ръце) координация, така важни за по-нататъшното развитие.  Детето държи добре изправена главата си и полезрението му е разширено. То вече хваща волево дрънкалка, може да я удря в себе си и в пречките на леглото, експериментирайки силата и разстоянията. Освен гукането, се появяват и лабиалните звуци, както и промяната в интонацията и играта със силата на гласа.

Ето няколко идеи как да стимулирате бебето на тази възраст:

- Имитирайте това, което прави мъничето, като му давате време за отговор.

- Стойте близо до лицето му, така че да ви вижда добре и повтаряйте мимиката и звуковете му, така ще имате споделено внимание и то ще разбере, че играта е желана от вас.

- Поставяйте бебето в различни позиции, за да усъвършенства движенията си, правете му масаж и гимнастика, за да усеща по-добре частите на тялото си.

- Поощрявайте играта с ръцете, сега е времето за изработване и подобряване на координацията между очите и ръцете.

- Давайте на детето да докосва, хваща и играе с различни по материя, цвят и плътност играчки.

- Предложете му дрънкалка - добре е тя да бъде ярка (бебетата харесват червения цвят) и да бъде удобна за хващане, с форма на геврек или гиричка.

- Може да се използва и играчка с огледало и музикални бутони, която се поставя на пречките на леглото, подходяща е за стимулиране и стабилизиране на лакетната  и впоследствие дланна опора, които бебето е мотивирано да използва, за да се види в огледалото, а също е приложима и за позиция по гръб, при която бутоните да бъдат активирани с крачета.

6  - 9 месеца

Бебето вече е разбрало играта с имитацията и я търси активно по време на ежедневните дейности – хранене, къпане, преобуване, разходка и т.н. Малкият човек вече седи, променя позицията на тялото си, за да достигне играчка, повдига и протяга ръка към играчка от позиция на четири опори. В края на периода се опитва да пълзи, лапа си крачетата, прехвърля играчка от едната ръка в другата, задържа по една играчка едновременно в двете ръце.

Поставяйте любими играчки в обсега на детето – нека се опитва да ги достигне само. Не изземвайте инициативата му, това би се отразило на мотивацията и инициативата за движение.

Измисляйте си ваши игри – кратки и лесно изпълними от бебето, със серия от движения, които то да изпълни с мигновен ефект, например като криеницата.

Предлагайте на малкия човек играчки, изискващи различен тип манипулиране – с натискане, завъртане, издърпване, преместване, отваряне, изваждане и други прости действия, които да опитва да извършва след демонстрация, в началото с помощ, после все по-самостоятелно. Може например, да се въведе кутия, в която детето да бърка и изважда различни торбички, изработени от вас от в контрастни цветове, материи и различен пълнеж, отразяващ се на обема и тежестта им. Така ще помогнете на мъничето да експериментира с нов вид пространство и да обогатява сетивния и манипулативен опит.

9 - 12 месеца

Бебето вече се опитва да пълзи, а после и да лази, да се изправя, придържайки се за пречките на кошарата, придвижва се странично по мебелите. Благодарение на вертикализацията (изправянето) и пълзенето то има достъп до различните кътове на дома, до предметите на възрастните и новите играчки. Движенията на ръцете са станали
по-прецизни, отделят се пръстчетата за манипулиране с по-фини захвати. Игрите с имитация, които малчуганът вече познава имат резултат: положени са основите на важната триада „партньорство – подражание - реч”. Благодарение на споделеното внимание бебето спазва правилото „гледам, слушам, чакам ” адекватно в играта. То разбира част от езика на възрастните, както и ситуациите от ежедневието, свързва наименованията с обектите и изпълнява някои прости инструкции.

Какво е добре да правите:

Позволявайте и поощрявайте докосването на храната, това ще помогне на детето да усети разнообразната консистенция, да не се плаши от цапане и да се чувства способно да прави някои неща само, гледайки как го правят възрастните. Храненето с пръсти и първите „неуспешни ” опити за боравене с лъжица ще стимулират самостоятелното хранене. Това е естествен етап от развитието, свързан с тактилния опит и координацията между ръката и устата и не бива да бъде отлаган във времето поради неудобството от цапане;

Въведете една „мобилна” играчка – във фазата на лазене – тя може да бъде например животно от тези, които се активират и задвижват с натискане, така че детето да има стимул да лази след него. Не забравяйте, че лазенето (придвижването на четири опори – длани и колене), е изключително полезно умение, позволяващо на малчуганите да развиват координацията между лявата и дясна половина на тялото, да стабилизират фиксирания поглед по време на движение и дава много тактилна информация в областта на дланите.

Във фазата на изправянето  е подходяща стабилна играчка за бутане заради характерния за възрастта интерес към движението. Съвременните автори посочват редица ползи от естественото изправяне, без използването на средства от типа на проходилките.

Назовавайте  обектите и предметите около малчугана, независимо от активния му говор, така ще му помогнете да развива разбирането на езика ( използвайте думите в класическата им форма, без умалителни и бебешки изказвания, това доказано затруднява и обременява възприемането на речта).

Стимулирайте смяната на позициите по време на игра, водени от максимата: „Движението е врата към ученето“.

Използвайте естествени жестове и жива мимика в общуването си с бебето, това ще му даде възможност да разчита и на невербалната комуникация и да се ориентира по-бързо, а в последствие и само да ги използва.  Пример за естествени жестове са това, което всички използваме, за да означим „няма“, „чао“, „голям“, „целувка“, „не“ и т.н. Не се страхувайте, че използвайки жестове стопирате говорните умения на детето, става тъкмо обратното, те подпомагат и стимулират появата на думи.

Разнообразявайте с играчки с причинно-следствена връзка, такива, при които ако то извърши определено действие, ще се получи звуков или светлинен ефект.

Време е за първите книжки – търсете такива, при които има по едно изчистено и естествено изображение на страница, без много цветен фон. Предлагат се различни варианти  - от плат, от гума, подходящи за баня, от твърд картон.

Търсете разнообразието в играчките, но не се презареждайте, всяка играчка е ценна заради това как я предлагате на детето и от начина, по който играете с него. Приятно споделените мигове с вас са големия мотив на малките да опитват отново и отново, дори и трудните неща. Говорете му и се усмихвайте, пейте му детски песнички, доказано е,  че римите действат изключително благоприятно на слуховата преработка. Наблюдавайте активността и реакциите, децата сами ни показват какво им е приятно и кое  - не, дори и тези, които не са особено комуникативни. Правят го с мимика, поза на тялото, насочване на погледа, жестове и интонация. „Трудните“ неща предлагайте за кратко, но често като постепенно изтегляте намесата и помощта си. Предлаганите играчки от предходен период не се изключват в следващите, а се допълват една друга, като активната гимнастика например, необходима не само през първия триместър от живота на бебето.

И не на последно място – колкото по-далеч е бебето от технологиите от типа на смартфони, таблет и дори телевизия, толкова по-добре за неговото развитие. Досегът с тях е неминуем в съвременния живот, но със сигурност не е полезен в тази сензитивна възраст на детето.

Повече за Милена

 Родена съм в София, аз съм трето дете в семейство на спортисти. Имах прекрасно детство с по-големите ми брат и сестра в къща извън града, където продължавам да живея и сега. Имам дъщеря Дара, която е на 10 години и е голям любител на животните. По професия и призвание съм логопед, работя по специалността от 16 години. Завършила съм бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската си степен – в Нов Български Университет. Докато бях студент започнах работа в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров, където научих много и останах до раждането на дъщеря ми. Последва работата  като част от уникалния екип на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартирах частната си практика, която понастоящем се провежда в Логопедичен кабинет „Светулките“, където работя с прекрасните логопеди Симона Миланова и Албена Коларова. Професионалните ми интереси са вързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.
В свободното си време съм с дъщеря ми сред природата, обичаме морето и използваме всяка възможност да сме край него.