Автор: Мария Пеева

Една майка на двегодишен тайфун с нежно име зададе този въпрос в майчинската ни група, където сме се събрали все мами нинджи с хлапета на най-различна възраст.

Кога става по-лесно? И става ли изобщо, или това е мит, който казват на всички майки, за да не скочат през терасата?

Повечето отговори бяха с усмивки, шеги и закачки. Но истината е, че не е лесно. При все че се смеем и забавляваме, да си родител не е най-лесното нещо на света. А да си идеален родител е направо невъзможно.

Дзен мама

Но да си щастлив родител е съвсем възможно.

Нали така? Попитайте който и да е родител дали би върнал детето си откъдето е дошло и познайте отговора. Значи все пак родителите са щастливи хора. Може да не им е лесно, но стокхолмският синдром ги тресе яко и ако им предложите да ги отървете от нещастието им, не само ще ви намразят, ами нищо чудно и да отнесете някоя люта клетва или дори шамар.

И все пак, кога става по-лесно, мили майки и бащи на тайфуни?

1. Когато осъзнаете, че светът не се върти около децата и няма нужда вие да го въртите около тях, защото те много добре си намират местенцето и посоката в него сами.

2. Когато спрете да се обвинявате всеки път, когато нещо не се получи както сте си го представяли.

3. Когато престанете да се измъчвате от мисълта дали сте най-добрият родител. Вие сте! Питайте детето си, ако не вярвате на мен.

4. Когато позволите на детето да прави своите грешки, да поема известни рискове и не треперите постоянно за него.

Нека се опари

5. Когато престанете да се впрягате за всяка дреболия. Няма нищо фатално, ако къщата ви е разхвърляна и ако от време на време ядете салата със сандвич или поръчвате пица.

6. Когато спрете да се тревожите дали детето ви не изостава спрямо гениалното дете на съседката и да се тръшкате при всяка настинка.

7. Когато престанете да се ядосвате за несъществени неща като скъсани панталонки, изцапана рокличка, двойка по математика, изгубена обувка (да, една! Как човек губи една обувка, много искам някой да ми обясни) или забравено домашно.

8. Когато започнете да се усмихвате на пакостите и да се радвате на белите. Всички те доказват само едно - че детето е здраво и щастливо. 

9. Когато си намерите приятели, които ви понасят такива каквито сте - със сополивите ви деца, "смешните ви" проблеми и банановото пюре в косата.

10. Когато осъзнаете, че не е страшно човек да потърси помощ, вместо да чака да се строполи от умора.

11. Когато повярвате, че стига човек да обича детето си, то ще му прости грешките, които неминуемо ще направи.

12. Накрая, но не на последно място ви обещавам, че след някоя година ще се обърнете назад и ще си кажете:

Боже, не мога да повярвам, че ТОГАВА ми се е струвало трудно!

Защото един ден ще дойде пубертетът! :) 

Пубертетът - неизбежното зло 

Но добра новина винаги има и тя е, че в един момент човек претръпва и се научава да се смее и забавлява. С някои се случва още на първото дете, с някои - чак на третото :) От кои ще сте вие - решете сами.

Освен това има и разни алтернативни методи за облекчаване на страданията ни като чаша вино, добра приятелка, малко шопинг, истинска любов, хубав филм, смислена книга, йога или майчинска група, където ще те подкрепят. :) Успех от мен, една оцеляла мама на четирима, на която й става все по-леко с всяко следващо дете!

За внучето ще разказвам допълнително.