Ако пресметна часовете, които съм прекарала във висене пред лекарски кабинети с моите хлапета… сигурно за толкова време щях да завърша медицина, че и да специализирам даже. Слава богу, най-после си намерих педиатър, който наистина ми лекува децата, а не просто ги тъпче с лекарства и добавки, докато накрая оздравеят сами. Моят най-искрен съвет към всички майки – не само на бебешори, но и на големи деца, е да бъдат абсолютно безкомпромисни и взискателни към педиатъра си. В негови ръце е най-ценното ви – здравето на вашите деца. Ако се усъмните в компетентността му, без колебание побързайте да потърсите друг. Имате това право и процедурата изобщо не е сложна. Дори не е нужно да го уведомявате, макар че вероятно би било полезно за него да знае причината за смяната и евентуално да се коригира.

Ето пет основания, които би трябвало да ви светнат червената лампичка да потърсите по-добър педиатър:

1. Всеки вирус, настинка, сопол водят до усложнения и в крайна сметка се лекуват с антибиотик.

Ако детето ви няма тежко заболяване, вродено или придобито, което да усложнява нормалните детски вируси, не би трябвало да се стига до лечение с антибиотик всеки път. Ако диагнозата се постави правилно и се предпише добро лечение, изобщо няма да се стигне до антибиотик, а нерядко и до два. Една приятелка наскоро ми каза: „Какво правя и къде бъркам, че се налага да сменяме по два антибиотика, когато детето се разболее?“ Никъде не бъркаш, й отговорих. Единият път детето ти направи ангина, а го лекуваха с антибиотик, който на моите деца предписват за бронхит, след което го смениха с правилния антибиотик за ангина и чак тогава оздравя. Втория път направи бронхит, а му предписаха същия антибиотик, защото го е „оправил“ предния път, но в конкретния случай нямаше как да помогне и накрая отново се наложи да го сменят. Четири антибиотика за три месеца! И ти търсиш вината в себе си? Сменяй лекаря и не се колебай. Добрият педиатър е преди всичко диагностик. И тук стигаме до второто основание за смяна.

2. Педиатърът отказва направления за други специалисти или не ви назначава изследвания.

Колкото и добър диагностик да е педиатърът ви, понякога вирусните и бактериалните инфекции могат да имат сходни симптоми. Тогава се правят кръвни изследвания, които диференцират заболяването и му помагат да постави вярната диагноза и да назначи правилното лечение. Освен това, ако детето боледува твърде често, също се налага да се правят изследвания, за да се види дали няма други фактори, които понижават имунитета му. Понякога се налагат консултации с алерголог, пулмолог или всякакви други специалисти. Ако вашият педиатър се смята за всезнаещ и си „пести“ изследванията и направленията, определено е за смяна.

3. Педиатърът не следи развитието на медицината.

Медицината е една от най-бързо напредващите науки. Заболявания, които са били нелечими или много трудно лечими само преди няколко години, вече могат да бъдат стопирани или дори напълно излекувани. Практики, които преди десет години са били считани за правилни, сега се отхвърлят тотално. Добрият педиатър трябва да е в час със съвременната медицина. Не може съвременен педиатър да съветва майката да спре кърменето, ако е болна, да настоява момченцето да бъде „забелено“, да препоръчва ранно захранване и други такива напълно остарели и отхвърлени методи. Чувала съм приятелки да споделят с мен как лъжат педиатъра, че захранват тримесечното си бебе, за да не им се кара. Не е нормално да търсим съвети от форуми и приятелки. Редно е педиатърът да е достатъчно добре информиран, за да ни даде правилните насоки за отглеждане на детето, а не да разчитаме на интернет.

4. Педиатърът ви постоянно предписва безумно скъпи хранителни добавки и твърде много лекарства.

Ако вашият педиатър ви изпраща всеки път с рецепти за хранителни добавки и витамини, има нещо гнило. Хранителните добавки са изследвани далеч по-малко от лекарствата и много по-бързо навлизат в търговската мрежа. Постоянната им употреба никак не е препоръчителна и един истински лекар би трябвало да го знае. Не се предоверявайте, защото можете да навлечете на детето неприятни алергии, без дори да разберете откъде ви е дошло. Бизнесът не бива да е за сметка на детското здраве. А ако предписва твърде много лекарства, има вероятност да не е съвсем сигурен какво точно ще помогне и за всеки случай се застрахова. Което по-скоро вреди на детето, отколкото да му помага. Не допускайте такива експерименти.

5. Педиатърът ви не си вдига телефона и е трудно откриваем при спешни ситуации.

Един лекар би трябвало да е винаги на разположение. Човек не се разболява само в работно време. Нормално е да можете да разчитате, че ще имате връзка с педиатъра си по всяко време и разбира се, ваша отговорност е да не го притеснявате за съвсем безобидни проблеми. Но когато сте започнали лечение и въпреки това състоянието на детето рязко се влоши, педиатърът би трябвало поне да отговори на обаждането ви и да ви каже какво да правите, дали сте за болница или може да овладеете положението и у дома. Обяснението „Колкото ми плащат, толкова работя“ от устата на лекар е престъпно. Лекарят е положил хипократова клетва и е поел отговорност за човешки живот. Той няма право да откаже помощ по всяко време и дори напълно безплатно. Спомнете си това следващия път, когато педиатърът ви се скара, че му звъните в 22 часа, защото детето е вдигнало 40 градуса.

И за финал ще завърша с думите на моя педиатър, който освен че е страхотен лекар има и прекрасно чувство за хумор. Любимата му фраза след някое боледуване на момчетата е:

Е, и този път въпреки усилията ми детето взе, че оздравя.

Препоръчвам ви и тези три статии за здравето на децата ни: „Това, което няма да ви кажат“, „Ранна диагностика на психични проблеми“, и „Скъпи родители, лъжат ви.“