Автор: Надежда Сталянова

Сега, когато наближава новата учебна година, ние, родителите, с грижа и лека тревога чакаме какво предстои на децата ни, чудим се как ще учат и как да ги подготвим за следващите месеци. Много би ми се искало обаче да ви представя училището такова, каквото е било преди повече от 100 години – първо, за да се посмеем на тогавашните проблеми, но и да се убедим, че наистина, каквото и да се е случвало и случва днес, за българина това да изучиш детето си остава едно от най-важните неща в живота. 

Моят прадядо, Иван Милев, е бил селски учител повече от 30 години в родното си село Добри Дял. Когато се пенсионира, той написва спомените си за живота в селото. Тези спомени са писани през 1950 година на ръка и бяха останали в семейството. 70 години след написването им аз и сестра ми, неговите правнучки, ги издадохме в книга, защото разказите в тях са интересни за широк кръг читатели. 

Ето какво пише прадядо ми за селското училище и нрави в китното селце Добри дял, а предполагам, че така е било и в училищата в цяла тогавашна България. 

„Към 1855-1856 година бях ученик в селото Козаревец. Там вече имаше училище, отворено от поп Илия, а в нашето село още нямаше. Учители ни бяха поп Илия и някой си даскал Димитър. Учехме се в църквата – църковната килия. Седяхме на четири рогозки, постлани на земята. Дисциплината беше много строга. Много бой ядяхме. Поп Илия не беше толкова лош, но даскал Димитър беше страшилище. Той беше същевременно и обущар. Кърпеше обуща и с един дълъг осенов пърт постоянно шибаше где кого свари в стаята, за да имало тишина. А често и при гробна тишина, просто по навик прътът постоянно минаваше над главите ни. Струва ми се, че тоя безчовечен бой тогава в училище беше причина много желаещи да се учат да ги е страх да прескочат прага на училището. Просто, когато някой баща кажеше, че ще го прати на даскала и той ще го оправи, детето загубваше ума и дума пред страха от училищния бой“.

Не може да се отрече, че преди години училището е било едно  непривлекателно място за ограмотяване. Не е имало обучени учители, често такива са ставали и случайни хора. Учителят е научавал своите ученици само на това, което и той с голяма мъка е бил научил. Липсвали са педагогическите похвати, никой не е държал да събуди интерес у учениците или да се замисли да преподава материала по по-лесен или усвоим начин. Моят прадядо пише, че липсата на научната материя на много места е била запълнени с едничкото и универсално средство: телесните наказания, убеждението, че пръчката е райско дърво, тя оправя всички и всичко, казвали и родители и учители. Затова и първоначалното килийно училище, не само че не е привличало учениците, но е било синоним на някакво мъчилище, което на всяка цена десетки селски деца са се мъчили да избягнат. Съселяните му разказват, че при думите: „аз ще те пратя на даскала, той ще те оправи тебе“ всяко дете просто е изпадало в ужас, загубвало е и ума и дума и е правило всичко възможно само и само да бъде по-далеко от това мъчилище. 

Тридесет години по-късно, през 1878 година,  в селото вече има назначен истински учител, който, виждайки схлупената и негодна за нищо църковна килия, която се използва за класна стая, в един празничен ден свиква първенците на Добри дял и им казва: „Килията, както и всяка наета стаичка за училище, са крайно негодни и са просто мъчилище както за учениците, така и за учителя. Всяка работа, за да бъде извършена успешна – казвал той – трябва да си има своите дюзани (необходими помагала и условия). А за ученето е необходимо широка и светла стая. И срамота е за Добри-дялчени при свободна вече България да си блъскаме главите и да просвещаваме децата. Трябва сериозно да се замислим за постройката на сдание специално за училище.“

Жителите на малкото Горнооряховско село явно са осъзнавали силата и ценността на просветата. През 1879 година сградата на училището е била почната и през есента на 1880 година привършена. Първият учител, който започва да учи  деца в новопостроеното училище, е бил учителят Йордан Попов. Той, виждайки как децата момиченца спокойно си играят на улицата, без да се затрогват от мисълта за някакво училище, нито пък родителите им са се вълнували от това, по време на един празник свиква бащи и майки на събрание. На много простичък език им обяснява, че науката е еднакво необходима и полезна както за момчетата, така и за момичетата. Както казвал той, както войникът трябвало да пише на своята млада булка, така и булката трябва да знае да му прочете писмото и да му отговори, защото е срамота да ходи да търси други мъже да й четат писмото и да им се моли да й напишат писмо. А дали пък ще пишат това, което тя иска, или ще й надращят Бог знае какво. Както момчето трябва да знае да си прави сметката, когато купува и продава нещо, така също и момичето (жената) трябва да си разбира от сметката, за да не се подиграват с нея по-хитрите хора. Затова грехота е да останат децата ви момичета слепи, когато днес имате възможност да отворите и техните очи.

Всички помним сцената от „Под игото“ с годишния изпит на учениците. Моят прадядо също описва това събитие като празник на учители, родители, ученици и на цялото село: „Още повече и никому от ум не излизаше публичният изпит, който ставаше в края на учебната година и на който пред родители и учители всякой трябваше да покаже какво е научил и какво знае. Тоя изпит бе и едно тридневно тържество за училище и родители. 10-15 дни преди изпита се правеше постоянно повторение и изпитване върху изучения материал“.

Въпреки резките промени в живота около нас, едно е сигурно, всяка есен чакаме новата учебна година. Нека е успешна за всички – ученици, учители и родители!

Бел. ред. Книгата с историята на "Добри дял" е изключително интересна, можете да я намерите в книжарниците. Повече за нея ето тук.

Снимката е от българското училище в Силистра, открито през 1856 г., източник - учители.бг, оригинален източник - вестник. „Силистренска трибуна” 25 май 1956 г.

.

Нова поредица за малки и големи момичета излиза на българския книжен пазар. Първата книга на Ана Мериано от поредицата "Любов, захар и магия" вече е факт, благодарение на съвсем новото, но многообещаващо издателство "Лютиче". Семейството на единайсетгодишната Лио притежава най-обичаната пекарна в Роуз Хил, Тексас. „Любов и захар“ предлага вкусни изкушения за всякакви случаи. А никой повод не е по-важен от годишния фестивал. Лио се надява тази година да ѝ позволят да участва в подготовката за големия празник. Все пак всичките ѝ сестри вече помагат. Но когато майка ѝ отново ѝ отказва с довода, че е твърде малка, тя решава да разбере истинската причина. Затова се промъква тайно в пекарната, където открива, че майка ѝ, леля ѝ и четирите ѝ по-големи сестри притежават магически способности. Те са brujas – вещици от мексиканско потекло, които влагат по малко сладка магия във всичко, което приготвят. 

Сега, когато Лио знае, че и тя притежава магически способности, е повече от решена да се присъедини към семейния бизнес. Дори и все още да не може да го разкрие на майка си и сестрите си. 

И когато най-добрата ѝ приятелка Керълайн има проблем, който трябва да бъде разрешен, Лио получава идеалната възможност да изпита способностите си. Нужно е само едно малко заклинание. Какво толкова може да се обърка?

Ето и малък откъс от книгата за любопитните читатели:

Тайни на испански

Лио изтича до банята в коридора, затръшна вратата и се заключи точно навреме. Последва ядосано почукване.

- Хей, там вътре, побързай!

Лио издаде кикот, съвсем подходящ за хелоуинския ѝ костюм на вещица. Марисол, шестнайсетгодишната ѝ сестра, удряше по вратата. Но колкото и да заплашваше, Лио не възнамеряваше да я пусне вътре. С четири по-големи сестри, беше свикнала със сутрешната надпревара и беше хубаво поне веднъж да е от другата страна на заключената врата. Майка им винаги казваше на баща им, че една баня за пет момичета трябва да се счита за жестоко и необичайно наказание. Къщата е твърде малка, повтаряше тя, само на един етаж и с повече тревна площ, отколкото пространство за живеене. Баща им просто обгръщаше с ръце жена си и прошепваше: „Ти също си малка, Елена, но си перфектна за това семейство“. 

- Лио, ти ли си вътре? – Марисол натисна дръжката на вратата. – Какво правиш?

Лио се наклони над напуканата мивка, която винаги беше задръстена с фъндъци тъмна коса. Натопи пръст в зелената боя за лице, оцвети челото си и втри боя и в бузите си.

- Хайде, cucaracha – извика Марисол. 

Наричаше Лио „хлебарка“ винаги когато искаше да бъде гадна, но без да рискува да я накажат, че използва неприлични думи. 

- Обличам си костюма – извика в отговор Лио. 

- Не си ли малко голяма за костюми? 

- На единайсет не си чак толкова голяма.

Освен това, с черните си кожени якета и протрити дънки, Марисол се обличаше така, сякаш всеки ден е Хелоуин. 

Лио размърда злокобно пръсти към вратата, както във филмите вещиците правят заклинания. Змии в косата ти, помисли си колкото може по-повелително, но от другата страна чу единствено въздишката на Марисол. Нямаше викове, значи, нямаше и змии, а явно нямаше и вещерска магия. Колко жалко. 

- Марисол – разнесе се гласът на майка им, – остави сестра си. Ела да използваш моята баня, ако имаш нужда. 

- Очната ми линия е вътре – отвърна Марисол, но стъпките ѝ отекнаха към банята на родителите им в другия край на коридора. 

Последва ново потропване. По-леко.

- Лио, моля те, побързай. – Беше Изабел, най-голямата ѝ сестра. – Мога да ти помогна с косата, ако искаш. 

Изабел беше единствената в семейството, която имаше търпението да укроти буйната грива от тъмни къдрици на Лио. Другите ѝ сестри бяха наследили лъскавата гладка коса на семейството на татко, но косата на Лио никога не се предаваше без борба. 

Огледа се за последен път и се усмихна. Костюмът ѝ на вещица беше част от плана ѝ за идеален Хелоуин. Сега оставаше само да намери майка си и да успее да я убеди. Дръпна силно дръжката, за да отвори скърцащата врата. 

- Буу! – извика. 

- Благодаря, малка Лио – отвърна Изабел, без дори да потръпне. – Честит Хелоуин! 

Носеше пола, риза с яка и само чифт обици във формата на малки тикви, с които да отбележи празника. Влезе в банята, като обувките ѝ на токчета потракваха по плочките. 

Лио не можеше да разбере защо Изабел не е по-развълнувана. Хелоуин беше най-хубавият от всички празници. Не заради бонбоните или костюмите, въпреки че тя обичаше и двете. Не, Хелоуин бе особено специален, защото точно след него идваше най-любимият ѝ празник – Денят на мъртвите. Трийсет и първи октомври беше като Бъдни вечер. 

За секунда Лио се притесни, че може би трябваше да се облече като Изабел. Щеше ли да изглежда по-пораснала, ако беше без костюм? После поклати глава, потърка зелените си ръце и тръгна да търси майка си. 

Сутрешните шумове изпълваха къщата – семейство Логроньо се приготвяше за деня. Лио тръгна по коридора, а чорапите ѝ на оранжеви и черни черти скърцаха по дървения под. 

Влетя в кухнята. През щорите се изливаше сноп слънчева светлина и падаше върху перваза, където бе малката градинка на майка ѝ. Босилекът, риганът и кориандърът блестяха ярко. Лио може и да имаше зелено лице, но майка ѝ притежаваше талант за отглеждане на зелении. 

- Муахахаха – изкрещя зловещо зад гърба на баща си, който тъкмо поръсваше с парченца тортила бърканите яйца в тигана. 

- Добро утро, Леонора – усмихна ѝ се той. – Надявам се, че си гладна. 

Баща ѝ беше добър в много неща, като четенето на приказки за приспиване и свиренето на китара, но можеше да готви само две ястия: мигас^∗ – бъркани яйца с тортила, поръсени обилно със сирене; и кесадия^∗∗, със стичащо се отвсякъде сирене. Лио вдиша аромата и се усмихна. Вкусотия със сирене присъстваше на всяка закуска на семейство Логроньо.

Алма и Белен, четиринайсетгодишните близначки, сестри на Лио, влязоха забързано в кухнята, а майка им ги следваше по петите. Истинско хелоуинско чудо бе, че изобщо са станали преди седем и половина, особено след като миналата нощ бяха стояли до късно. С часове бяха окупирали банята да си боядисат бретоните в яркосиньо, за да се маскират като някакви аниме герои, за които Лио дори не беше чувала. 

- Някой виждал ли ми е списъка? – попита майка им, побутвайки настрани близначките със сини коси. 

- Какъв списък?

Лио огледа отрупаната маса и рафтовете. Може би ако успееше да го намери, майка ѝ щеше да оцени колко ѝ е полезна. И да се съгласи с предложението ѝ.

- Имаш предвид списъка със специални… 

Белен спря по средата на изречението, защото Алма я смушка с лакът. 

Лио примигна към сестрите си.

- „Специални“ какво?

- О, нищо.

Майка ѝ разбута купчина листове на плота. Лио изпъна врат, за да погледне.

- Не съм го виждал – отговори татко, с глава надвесена над тигана. – Почти е време да тръгваме, Лио. Яж! 

Той раздели храната в няколко чинии – всичките в червено и синьо, с голяма бяла тексаска звезда по средата. 

Лио отвори уста, за да каже идеята си на майка си. Телефонът звънна. 

- Здравейте! Amor y Azúcar Panadería. 

Майка ѝ отговаряше на всяко телефонно обаждане с испанското име на тяхната пекарна, „Любов и захар“. Татко винаги се опитваше да ѝ каже, че трябва да държи бизнеса настрана от домашния им телефон, но нямаше смисъл. Всички в Роуз Хил, Тексас, знаеха на кого да се обадят, ако искаха да се свържат с пекарната. И половината от тях помнеха домашния им номер наизуст. 

- Ето.

Изабел влезе в стаята, размахвайки лист хартия. 

- О, благодаря, скъпа – прошепна майка ѝ, покривайки слушалката на телефона. Погледна листа, после извади молив от кока в косата си и дописа нещо в списъка. Намръщи се. – Да, отивам – отвърна и след това заговори на испански твърде бързо, че Лио да може да разбере за какво става въпрос. 

Изабел стоеше наблизо, гледайки над рамото на майка си, и кимаше. Тя говореше испански. Както и Марисол. И двете бяха пораснали с баба им, която им беше пяла песни, беше им разказвала истории и се беше грижила за тях, когато майка им трябвало да работи. Когато се родили Алма и Белен, баба вече била твърде стара, за да гледа бебета, но дори и те се справяха по-добре след една година часове по испански в училище. 

Лио, която беше твърде малка, за да си спомня баба си и за да посещава часове по испански, не можеше да каже повече от няколко думи. 

Майка ѝ затвори телефона. 

- Otro hechizo – каза тихо. 

Изабел кимна. 

Лио наклони глава и се намръщи. Майка ѝ говореше на испански само с клиентите или ако не искаше Лио да разбере. Но сега това нямаше значение. Тя имаше по-важна цел. 

Фестивалът за Деня на мъртвите не беше просто най-хубавият празник в годината или една от любимите традиции на Роуз Хил. Беше и най-голямото събитие за „Любов и захар“. Те разпродаваха всичките си курабии, кейкове и сладки хлябове, тъй като целият град отбелязваше паметта на своите предци. Семейството на майка ѝ организираше фестивала за Деня на мъртвите, откакто Роуз Хил съществуваше, или поне така твърдеше навремето баба им. За да са готови за фестивала, имаха нужда от цял ден приготовления. 

Цяла седмица Лио беше настоявала да пропусне училище като по-големите си сестри, за да участва в подготовката на пекарната за фестивала. Но без успех. Това обаче щеше да се промени. 

- Мамо, знам защо трябва да ми позволиш да дойда днес в пекарната. 

- Jita^∗, вече говорихме – отвърна майка ѝ, без дори да вдигне поглед от листа, върху който пишеше. – Не искам да чувам поредната реч, моля те. 

Лио отвори уста, за да спори, но майка ѝ вдигна предупредително пръст.

- Достатъчно.

- Не е честно.

Метна вилицата си в чинията. Крайчетата на устата ѝ се извиха и Лио усети, че ще се разхленчи.

- Много добре знаеш, че това не е почивка – каза Изабел и ѝ се усмихна. – Мама има нужда от допълнителна помощ. Ще бъдем заети цял ден. 

- Лио би могла да е от помощ – обади се Белен. Близначките винаги бяха най-добрият ѝ съюзник. – Имам предвид с обикновената част…

Алма я сръчка. 

– Забрави! – отсече Белен. 

Марисол подръпна косата на Лио отзад. 

- И без това мама и леля Палома се занимават с цялото готвене, cucaracha. Ние сме по скучната част, като приемането на поръчки от клиенти. Повярвай ми, училището е далеч по-забавно.

- Мамо – каза Лио, обръщайки се към нея. – Обичам да вземам поръчки. Знам, че мога… 

Телефонът иззвъня отново. 

- Лио, ще можеш да помогнеш утре на фестивала – отговори майка ѝ, докато вдигаше телефона. – Сега, моля те, отивай към спирката на автобуса. Аз и сестрите ти трябва да тръгваме за пекарната. 

Татко се опита да целуне Лио за довиждане, но тя му се изплъзна, скочи от барплота и изхвърли остатъка от закуската си в кошчето. Гняв беше заменил глада ѝ и ръмжеше в стомаха ѝ. Излезе в коридора. Домашната котка, Сеньор Гато, драскаше с лапа по входната врата. 

- И ти ли ще ходиш в пекарната? – попита го.

Сеньор Гато примигна с жълтите си очи. 

- Буу – изсъска тя към него. 

Той се прозя, изви гръб и бързо се понесе към кухнята, при останалата част от нейното семейство. Лио излезе сама.

*****

Автор: Надя Брайт

Овен

Още в понеделник планетите започват да работят за вас, Овни! Венера акостира във Везни и вашия дом на връзките, което е добре за този аспект от живота ви. Интересното е, че това въздействие ще се съедини с това на стабилния Сатурн в дома на технологиите и екипната работа. Всичко това означава, че ще намирате съмишленици за всичко, което искате да осъществите. Ключът за това е, да бъдете проактивни. Не чакайте другите да проявят желание да ви помогнат в начинанията, а ги потърсете първи.

Отправям и едно леко предупреждение за Сатурн. Тъй като той е „тежка“ планета – на житейските и кармични уроци, понякога носи и някои депресивни мисли и настроения. Това може да ви се случи тази седмица. Не забравяйте, че от вас зависи на кои свои мисли ще придадете повече значение и в кои емоции ще потънете. На ваше място аз бих избягвала тежките размисли и бих се отдала на по-градивни занимания.

Слънцето, Меркурий и Марс се въртят в някакъв особен танц през цялата седмица и влиянието над вас от това е, че ще преподредите пространствата около себе си. Имате благоприятни влияния да моделирате дома, работното си място и изобщо всичките си обитания така, че да са ви по-удобни и просторни, да освежите гледната си точка и да станете по-креативни. 

Друго, с което е добре да се заемете е организацията на всичките си профилактични прегледи, както и да планирате някакви процедури за разкрасяване (например). Просто Меркурий се среща с Плутон и ви отваря широко поле за грижа за себе си и „ъпгрейдване“. Съвсем не е нужно тази седмица да започвате с процеса, но ако сега планирате, запишете часове и положите основите на плана – резултатите ще бъдат много добри.

Телец

Едно от най-силните влияния в кариерен план ще усетите именно тази седмица, Телци. В понеделник повелителката ви Венера, която е в дома на целите ви и упоритата работа, се среща със Сатурн. А той, както знаем, е планетата на стабилността и кармата. Тази комбинация ви предоставя възможност да сбъднете желанията си в професионален план. Затова ви препоръчвам още от понеделник да си изясните какви наистина са кариерните ви амбиции. Разбира се, по-добре ще е, ако досега сте полагали усилия в тази посока и тази седмица направите решителната крачка. Но дори и да не сте още на това ниво – използвайте седмица да реализирате някакво развитие.

Взаимодействието между Сатурн и Венера ще ви повлияе в още един, не по-малко важен аспект. Любовта, разбира се. Фокусът ви ще бъде насочен към сериозните аспекти на връзките. В зависимост от това какъв е статусът ви, това може да означава различни неща. Необвързаните ще изяснят за себе си какви са приоритетите им в дългосрочен план, тоест какъв партньор търсят. Обвързаните отскоро ще могат да видят бъдещето, което искат за себе си и да помислят дали тази визия е възможна със сегашния им партньор. Това може да доведе до задълбочаване на отношенията или да постави основата на разриви. Сериозно обвързаните пък ще се насладят на тази интимност, която само дълбокото опознаване на партньора може да даде. 

Щипка забавление в любовен план ще добави срещата на Слънце, Марс и Меркурий. Тримата се събират във вторник и събуждат във вас желание за танци, флиртове, романтични изненади и въобще – красивите емоции, които влюбването ни дарява.

Сега като се замисля – какво повече може да искате от един седмичен хороскоп, Телци?

Близнаци

Тази седмица като че ли ще се върти основно около личния ви свят и хората и местата, които го изграждат, Близнаци.

В понеделник Венера се среща със Сатурн в дома ви на образование и израстване. Моментът е подходящ да увенчаете с успех усилията полагани досега в сферата на образованието. Или пък да поставите начало на обучение в направление, което ви интересува или ще е полезно. Сатурн по принцип е планета на дългосрочните, важни и задълбочени уроци. Това, с което се захванете сега ще има сериозен принос в живота ви. 

Малко предупреждение слагам, че тази комбинация с Венера може да обърка темпото и да имате „тръгни-спри“ моменти. Това не е характерно за вас и може да ви донесе колебания в начинанието. Съветът ми е да не се колебаете, дали да се захващате с нещо, а да положите усилия да неутрализирате „спри“ аспектите. Важното е да сте целенасочени и да не губите енергия в дребни спънки.

Комбинацията Сатурн-Венера дава възможност и за заздравяване на връзката ви. Дребните несъответствия и потиснатите конфликти могат да бъдат разрешени тази седмица. Просто разчитайте на чаровната си природа и на искреното си желание да бъдете добри. Венера и Сатурн ще помогнат за останалото. 

Тази седмица Меркурий ще ви повлияе да подредите пространствата около себе си по свой вкус. Плутон ще се намеси също в този процес и ще даде по-обширен израз на това подреждане. Ще се замислите над това как са поставени хората в живота ви. Може да разместите контактите си така, че да отговарят на потребностите ви в момента. Някои приятелства ще отидат в по-далечните кръгове, с други пък ще засилите контактите. Необвързаните може да вземат решение за съвместно съжителство, а за по-младите от вас е възможно да вземат решения в посока на самостоятелен живот.

Подобни развития са винаги освежаващи и ще ви заредят с нова творческа енергия. 

Рак

Тази седмица има един основен важен аспект Раци - комуникация, комуникация, комуникация! И понеже все пак говорим за вашата зодия, става дума за интимна, романтична и задълбочена комуникация, разбира се.

В понеделник се срещат Венера и Сатурн или с други думи – съчетават се планетата на любовта с тази на уроците. За вас това е време, в което да усетите силната връзка, която сте изградили с партньора си и да почерпите енергия от нея. Знаете за какво говоря – нещата, които ви свързват отвъд ежедневната комуникация и причината, поради която сте пуснали този човек в сърцето си. 

Има и един друг аспект, над който планетите настояват да се замислите – посланията, които изпращате. Може би ви се струва, че изразявате напълно ясно желанията си и хората около вас следва да са разбрали какво им казвате. Възможно е обаче, предвид спецификите на знака, да пращате съобщения, които не са толкова лесни за разшифроване от близките ви. Периодът е добър да се поинтересувате какво чуват другите, когато вие говорите. Ще откриете, че все пак има разлика с очакванията ви. Меркурий ви окуражава да поработите над „превода“ на чувствата ви в думи, като се опитате по-добре да научите езика на другите. Дори да се познавате с някого от години и да имате изградени отношения, подобряването на комуникацията винаги е полезно и води до по-добри развития.

Помислете също, дали имате теми, по които сте затворили каналите за комуникация с другите. Колкото и уютен да изглежда вътрешния ви свят в Рачешката му черупка, свързването (от което толкова се нуждаете и толкова цените), минава през споделяне. 

Изобщо – обичта и връзките ви могат да се задълбочат в много положителни аспекти, ако се отдадете на планетарните влияния за общуване през седмицата.

Лъв

Тази седмица ви окуражава в едно ваше любимо занимание, Лъвове – флирт и съблазън. Ще бъдете не само игриво, но и романтично настроени, защото Венера среща Сатурн. И понеже Венера е планета на любовта и забавленията, но пък Сатурн е покровител на сериозните и дългосрочни неща – най-вероятно флиртаджийският ви потенциал ще бъде насочен към партньора ви. Лъвският ви чар и щедрост в любовта ще бъдат благодатно изсипани във връзката ви.

Що се отнася до необвързаните – и вие, и аз знаем, че един Лъв може да е необвързан, но е почти невъзможно да бъде сам, нали? Може да почувствате желание да изведете несериозната си връзка на следващо ниво. Или поне да организирате повече споделено време заедно. Седмицата е такава, че изяснява картинката на желанията си в любовта и обвързването и е възможно да погледнете с нови очи някой, в когото до момента не сте виждал любовен потенциал.

Паричните потоци също излизат на преден план още от началото на седмицата. Във вторник Меркурий, Слънце и Марс заиграват някакъв дружески танц и ви вдъхновяват към предприемчивост. Естествено, лъвският начин е да увлечете съмишленици и да поемете лидерска роля. Ще ви се получи. В четвъртък ще излязат неясноти, защото Нептун ви влияе негативно на аналитичните способности, но може би така ще намерите по-креативни подходи за решаване на проблемите. 

И още нещо – проверете добре накъде изтичат парите ви. Щедростта ви не е просто измислица. Тази седмица е добре да премислите наистина ли трябва да давате толкова много и дали вместо да помагате, не сте си завъдили паразити.

Като цяло – май всичко ще бъде наред в следващите дни и щастливо ще веете гриви, Лъвове!

Дева

Скъпи Деви, мотото ви за тази седмица са го изпели ABBA “Money, money, money”. Усърдният ви знак ще може да монетизира труда си още в понеделник. Венера е в дома на парите ви от около шест месеца. Тя е изобилна планета, което работи в две посоки – от една страна дарява, но от друга подстрекава харчове и стремеж към лукс. Възможно е последната половин година да сте били обзети от желание да се издигнете на ново ниво, да бъдете по-заможни и да си позволявате повече неща. За щастие в понеделник Венера се среща със Сатурн. Той има функциите да стабилизира, структурира и покровителства дългосрочните проекти.

Така че – тогава ще имате много добър аспект да монетизирате труда, който сте положили през последните месеци. Знам, че сте положили труд и старание, защото сте Деви :) Също така, влиянието на Сатурн ще стабилизира благоприятно и харченето ви. Ще успявате по-добре да балансирате желанието си за красиви притежания с реалността в банковата ви сметка. 

Използвайте момента да помислите върху инвестиционни планове. Проучете как най-добре да влагате спестяванията си и определете месечна сума, която да заделяте за това. Сатурн ще сложи своята благословия върху разумни дългосрочни планове.

Разбира се, нищо от гореописаното не може да се случи без да направите равносметка на паричните си потоци до тук (за добро или зло). Отново ще намеся Сатурн, защото той е важен. Тази планета е покровител и на образованието. За вас ще е добре, ако се посъветвате със специалист по финансови въпроси или ако предприемете стъпки в посока лично образование по темата.

И още нещо много важно и съвсем не толкова лесно, колкото изглежда, Деви. Слънце, Марс и Меркурий се срещат във вторник и настояват да поставите собствените мечти, желания и амбиции на първо място. Това не е привично за вашия знак, но със сигурност ще ви се отрази добре, така че не пропускайте възможността.

Везни

Романтиката идва, Везни! Още в понеделник Венера се среща със Сатурн и това извежда романтиката, която по принцип живее в душата ви, на преден план. 

Всякакви благоприятни развития са възможни, независимо каква е ситуацията ви в момента. Обвързаните могат да задълбочат връзката си с партньора и да му предложат много нови и интересни романтични преживявания. От запомнящ се секс до задълбочаване на интимността на духовно ниво. За тези, които са в несериозна връзка се предвиждат възможности да развиете отношенията си или пък да обърнете внимание на някой друг, с когото имате по-добри шансове.

Необвързаните ще бъдат особено привлекателни (не че една Везна може да бъде друго, освен привлекателна). Използввайте седмицата за да си набележите най-доборото от всички обожатели, които ви заобикалят и се впускайте смело.

Трябва да ви предупредя, че мечтателната ви натура ще бъде поставена на риск от загуба на връзка с реалността във вторник. Тогава Нептун – планетата на фантазиите и подсъзнанието, ще ви влияе много силно и е възможно да започнете да виждате света през мъгла. Това не е ново за вас, защото по принцип обичате да гледате през розова мъгла, но за всеки случай не взимайте решения в този ден и не си вадете крайни изводи за нищо. Най-добре да запазите тази тенденция до четвъртък, за да може Нептуновите влияния да се изчистят докрай.

В четвъртък на помощ в разграничаването на реалност от фантазии ще дойде Плутон и тогава ще можете спокойно да прецените кои са токсичните хора в живота ви. И по всичко изглежда, че ще ги разкарате много бързо от там. Успех, Везни!

Скорпион

Венера минава бавно и напоително през вашия дом на себерефлексията и личните преживявания. Усещате и осмисляте много силно и дълбоко личните събития, които в една или друга степен са оформили емоционалния ви свят. В понеделник Венера се среща със Сатурн, който покровителства житейските уроци, израстването и като цяло – посоката на развитието ни като хора. Тази комбинация ще ви подтикне да се затворите, да забавите темпото и да почувствате отново важните си емоционални преживявания с пълна сила. 

Възможно е това да ви направи меланхолични, но с влиянието на Сатурн, който лекува травмите по трудния начин, това ще е пречистващо за вас. Осланяйки се на Венера, потърсете помощ от жена, която ви е близка. Добре е за малко да пренебрегнете скорпионската си натура и наистина да признаете, че се нуждаете от помощ. Емпатичните хора са дар за живота ни и като че ли е настъпил момент да се приемете този дар.

С напредването на седмицата ще потърсите и радостите на екипната работа и социализирането. Това се дължи на приятелската среща на Марс, Слънце и Меркурий. Идеите ви край нямат, както и ентусиазма ви за работа. След вторник имате зелена светлина от планетите, да потърсите точно тези хора сред колегите си, които ще са подходящи да реализирате заедно плановете си. Това е въпрос не само на професионални качества и комуникация, а и на доверие. В този смисъл, може би ще имате и важни прозрения в следващите дни.

Изпращам ви и леко предупреждение за четвъртък, Скорпиони. В този ден повелителят на комуникацията се среща с мечтателния и трудно управляем Нептун и ви прави непредвидими в общуването. Възможни са нервни изблици или пък неконтролируеми изрази на любов. И двете крайности не са препоръчителни. Ако не успеете да ги контролирате, поне се опитайте да не предизвиквате трайни последствия с тях.

Стрелец

Така... Цялата седмица идва да ви напомни, че колкото и да сте соло играчи, толкова и светът се движи по-добре с екипна работа. Венера и Сатурн са замесени в това, но няма да ви обяснявам как, защото знам, че Стрелците се интересуват предимно от крайния резултат. А крайният резултат от тази планетарна среща е, че каквото и да сте замислили ще се осъществи много по-добре, ако заложите на съвместната работа. Огледайте се добре – със сигурност ви дебне някоя възможност, която може да се развие много добре, ако вложите общи, а не самостоятелни усилия. Няма да ви уча как да спечелите съмишленици – вие много добре си знаете. Вродената ви искреност и добронамереност ви водят по пътя към сърцата на околните.

И без това във вторник Меркурий, Марс и Слънце се заиграват помежду си и това изостря фокуса на Стрелците към работата им. Ще се чувствате мотивирани за покоряване на нови върхове. Денят е добре за осмисляне на дългосрочните планове и поставяне на големи цели. И... една вметка, макар и с риск да ви подразня – детайлното планиране няма да ви убие.

Дните, за които да внимавате повече са вторник и четвъртък. Във вторник Меркурий ще бъде в опозиция с Нептун. Едната планета е повелител на комуникацията, а другата на идеализма и мечтите. Затова е възможно да стигнете нереалистично далеч във визионерстването и ще е по-добре за вас много да не разтръбявате какво мислите. В четвъртък пък (пак) Меркурий се свързва с Плутон и това сякаш ви лишава от всякакви спирачки. Отново сте изложени на риск мисълта ви да литне далеч от възможностите и реалността. Бъдете внимателни какви цели си поставяте в този ден и пред кого ги споделяте, Стрелци.

Козирог

За сериозен знак – сериозни развития. За щастие – имате голямо „Да“ от планетите. Започваме от работата ви. В понеделник Венера и Сатурн се срещат и това дава видимост и заслужено признание на заработеното до тук от вас. По принцип не обичате много да стоите в светлината на прожектора и да се хвалите публично, но този път си заслужава. Не само имате възможност да дадете гласност на постиженията си, но и (още по-хубаво) – имате възможност да ги монетизирате. 

Този транзит на планетите ще се отрази и на романтичните ви връзки. Не е изненадващо, при положение, че Венера е планета на любовта, а Сатурн е планетата на сериозните житейски посоки. Накратко казано – ще имате желание да задълбочите отношенията си и може би да преминете на следващ етап с партньора си. Бъдете много внимателни към дългосрочните си желания и преценката си както за ситуацията, така и за партньора. Защото Сатурн наистина поставя начало на сериозни неща, но пък Венера има навика да придава повече съблазнителност на това, което виждаме, отколкото е реалистично.

През седмицата ще имате две противоположни влияния и от вас зависи на кое ще се отдадете. От една страна Меркурий, Марс и Слънце се заиграват във вторник и за Козирозите това се отразява в силно желание за пътуване и приключения. Може да установите, че неусетно сте отворили сайт за туристически дестинации и обмисляте спонтанно пътуване. 

На другата страна на Меркурий обаче последователно ще се появят Нептун (във вторник) и Плутон (в четвъртък). Това ще ви фокусира в назряващ конфликт между вас и някой близък. Надявам се, че ще използвате присъщата си аналитичност и ще успеете да разграничите доколко наистина имате ситуация, а не просто разминаване. Успех, Козирози!

Водолей

Седмицата започва любовно и продължава мъдро, Водолеи. Първо в понеделник Венера се среща със Сатурн. Това означава, че ще намерите отговори на въпроси, които стоят пред вас в личен план. Нека да бъдем честни, обикновено вие сте тези, на които им задават въпроси във връзките, вие не сте много по изясняването. Също – не обичате и конфликтите, защото не искате да наранявате никого. Но дори и вие имате нужда да определите посоките си, а и да заявите желанията си пред някого не би следвало да е конфликтна зона. Затова не се страхувайте да се себеизразите в понеделник, когато Венера ще засилва любовния плам, а Сатурн ще ви мотивира да поставите тенденциите за това, от което имате нужда във връзките си.

Написаното до тук важи както за обвързаните, така и за тези, които не са в сериозна връзка. Безспорно какво да ви се случва в любовта трябва да зависи не само от очакванията на другите, но и от това, което сърцето ви иска. Най-вероятно развитията ще са добри, защото така обича Венера да прави с нас.

Оставете и време за себе си тази седмица. Имате нужда да подредите мислите си и да се отпуснете. Вторник е благоприятен ден за това, защото тогава Марс, Слънце и Меркурий се срещат и ви подтикват към така нужното ви премисляне на реалността. Имайте предвид, че не всичко е каквото изглежда и тръгнете от там като отправна точка.

Даже ви препоръчвам да бъдете и скептични относно нови предложения, хора или начинания. Тази седмица Нептун – планетата на фантазиите и подсъзнанието има силно влияние над всички и е възможно преценката ни да е замъглена.

Риби

Очертава ви се чудесна седмица, Риби! Като начало – ще заплувате дълбоко във вашите любими води – на мистиката, интуицията и философията. Сатурн среща Венера в понеделник и завихря вътрешния ви свят в красиви форми и цветове. На практично ниво това означава, че може да достигнете до важни заключения за себе си или за ситуация, в която се намирате. Защото няма друг знак, който като вас да умее да вади реалното от сюрреалистичното. Ако в този ден случайно се сетите за някого от обкръжението си – звъннете му и го попитайте как е. Сигурно ще има какво да сподели.

Денят е подходящ и за намиране на нови подходи в работата. Може да се окаже, че добрите резултати са чакали да ги намерите по нестандартни и креативни пътища.

И не на последно място – Венера ще ви донесе еротичен заряд, който силно ви съветвам да употребите. Поради сакралността на деня, най-добри аспекти за споделяне на тази емоция имат Рибите със сериозен партньор. Но бих препоръчала и на тези, които не са сериозно обвързани, да вземат максимума в понеделник (а и в остатъка от седмицата). Между другото – за необвързаните Риби четвъртък се очертава много благоприятен ден за намиране на партньор. Меркурий и Плутон ще играят във ваша полза тогава.

Във вторник ще трябва да изплувате на повърхността и да общувате особено интензивно. Това се дължи на срещата между Марс, Меркурий и Слънце. Това събитие влияе особено силно на вашия дом на връзките и определено ще обърне вниманието ви натам и към хората, с които споделяте живота си по един или друг начин. Ще бъдете склонни да покажете уязвимост, а това носи потенциал за още по-силно свързване или за по-добра преценка на човека отсреща. Само не си поставяйте конкретни очаквания как трябва да реагират другите на вашите откровения. Всички сме различни и проявяваме грижа по различни начини. 

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота. Първата ѝ книга вече е налице и може да се поръча тук! И не, тя не е за астрология, макар че има и зодии в нея. 

Вече можете да я откриете и в книжарниците, на полицата с бестселъри :). Нека и скептичните се уверят в това, което ние отдавна си знаем. Надя може да пише не само хороскопи :)

Автор: Богомил Димитров

Архаичният вече израз „Къде е ключът от бараката“ в преносен смисъл означава къде е ключът към загадката. За по-младите ще спомена, че бараката е постройка, в която слагаш неща, които ти трябват рядко. 

Когато с жена ми станахме на 50 години, си купихме къща с двор в едно село в Казанлъшко. Взех отпуск и отидох там, за да придам на имота ни приветлив вид. Пристигна и камионът, с който двама колеги докараха излишните мебели от апартамента ни в София. Разтоварихме ги в сушината на двора и те си заминаха. В къщата имаше само един контакт и бе по-належащо да направя вградена в стените ел-инсталация, след което да боядисам навсякъде. Реших да съставя план график на предстоящите дейности и изкарах на терасата стол, маса, лист и химикалка. В този момент от съседния двор се появи около 65-годишно семейство, носещо купа със салата, шише ракия, чашки и прибори. Имах още два стола и поканих комшиите да седнат при мен. Искаха да ме поздравят с добре дошъл и да се запознаем. След наздравицата и размяната на имена, любопитните им въпроси заваляха: откъде съм, имам ли семейство и деца, за колко съм купил имота и планирам ли да строя нещо в двора. Започнах с това, че съм женен и имам две деца. Дотук - добре, но въпреки че един мой познат ме бе посъветвал в провинцията на въпроса откъде съм да отговарям, че съм от Костинброд, си признах,  че съм от София. По лицата им пробягна сянка. Комшийката реагира: „А, нищо, нищо!“. Може би за да успокои мъжа си, че все пак съм българин. След като наум намалих цената, която бях платил за имота с 40%, я съобщих на съседите и те се възмутиха. Явно е трябвало да я сваля още.  Започна дълъг техен разказ, изпъстрен с дати и имена на свидетели какъв мошеник бил онзи, предишният. Редуваха се и аз ги гледах като на тенис мач и кимах. След час приключиха темата с извода: „Амчи имал си пари – дал си ги“, което звучеше  и като упрек и побързах да отговоря и на последния им въпрос: 

       - Смятам да построя дувар между дворовете ни - какъвто е позволен по закон. Ще го направя с мои средства, от вас няма да искам нищо. 

   Напълних чашата на комшията и след малко той протегна ръка. Протегнах и моята, за да потвърдим сделката, но той надигна чашата си, изпи я и загледа черно в земята. Жена му също ми се видя угрижена, въпреки че според мен, реакцията им трябваше да е дори радостна - не ги ангажирах с нищо. Прибрах увисналата си ръка и се замислих какво ли пак бях сбъркал. В неловката тишина ги попитах дали имат деца. На комшията не му бе до това и задряма, а жена му се оживи и след още час вече ми бе пределно ясно, че синът им Лалю следва за ветеринар в Стара Загора и след година щял да стане „вишист“. Поинтересува се от моето образование. Отговорът ми, че съм инженер по електроника не й бе ясен дали значи, че съм вишист. Потвърдих, а тя добави, че сега вишисти- бол, но ако си ветеринар, носиш и отговорност. Особено ако нещо объркаш и поразиш „стоката “/добичето/ на някой човек. Казах й съвсем искрено, че наистина е така. Май остана доволна поне от това и заръчка мъжа си да се прибират. Той се поразбуди и ми рече намръщено:

- Предишният чорбаджия на имота ти ми бе взел садът, а на мен ми трябва. Сигурно е в бараката ти. Ама той и с други неща ме е завлякъл!

    Няколко пъти го помолих да повтори какво точно иска да си вземе, за да съм сигурен, че съм чул правилно. Не се реших да попитам що е това „садът“- по принцип, не точно неговия. Твърде отрано щях да му се видя смотан софиянец. Опасявайки се от нов гаф, отговорих уклончиво:    

    -    Добре, но сега искам да обядвам и да поспя. Ела надвечер! 

   Хич не ми бе до ядене, трябваше да помисля. Ако двамата с него влезехме в бараката ми и той започнеше да ровичка, каквото и да обявеше за „садът“ му, дори и няколко неща като комплект, щях само да кимам. А и имах ли изобщо ключ от бараката? Да не би пък тя да не се заключва? Изтичах до нея. Вратата не помръдваше, а бравата й бе като от „Под игото“. Ключът би следвало да е голям, като ключ от портите на някой град, но никъде наблизо не съзрях подобно нещо. Потиснах се при мисълта, че съседът със сигурност не би повярвал, че нямам ключ.   

   Сетих се, че онзи, дето ми продаде къщата, накрая бе заявил гордо, че всяко нещо в нея било там, където да му е „най-подръка“. В кухненския шкаф държал и отвертки, понеже пантите на шкафа често се нуждаели от регулировка. Под мивката имало гаечни ключове, а в банята- водопроводен ключ. Проверих веднага, сега ги нямаше. Може би, за да са му пак подръка. И преди усещах, че ме бе прецакал, но след разказа на комшиите, дори и да имах телефона му, не бих му звъннал да го попитам. Трябваше да се справя сам и то скоро със загадката. Единствената ми насока бе, че ако изобщо ключът бе някъде тук, щеше да е от голяма полза да знам думата „садът“ и да намеря логическата й връзка с ключа от бараката. Т.е., в преносен смисъл, ключът от бараката бе в загадъчната дума „садът“. Мислите ми се завъртяха в омагьосан кръг. Добре го бе казал навремето дядо Вазов: „Отнийде отчаяний взор помощ не видеше“.

- Боже, колко съм умен! - възкликнах, когато се сетих, че във все още неразопакования ми багаж имаше и „Тълковен речник на българския език“ с автор известният в миналото г-н Данчов. Как ли ми бе хрумнало изобщо да го взема? За моя изнененада, в него нямаше „садът“. Считаният за корифей  г-н Данчов леко ми падна в очите. Отидох да пия кафе в селската кафе-сладкарница, по-скоро кръчма. Кафето бе ужасно, но- имал съм пари, дал съм ги. Отпивах от топлата мътилка, когато на масата ми седнаха двама местни и се позаслушах в разговора им: 

- Казвах му аз на братът да не сади дилянка, ама той - не. Нал го знайш братът какъв е опак!    

Не бях прав за кафето. Посъбуденият ми ум реагира веднага. Може би в селото допълнението в изречението, ако е в мъжки род, си е пак с пълен член! Съответно, садът би могло да е съществителното сад. Вкъщи е нахвърлих пак върху тълковния речник. Нямаше и сад, но намерих „садя“- глагол в следните тълкувания, цитирам дословно: 

1. Заравям в земята корен от растение, за да се развива.
2. Слагам яйца под домашна птица, за да се излюпят малки; насаждам.
3. Садя кокошка. Напр.: Вече не садят кокошки, всички си купуват пилета. 

Тълковният речник отново не бе дал отговор на въпроса ми и ме бе „насадил на пачи яйца“. Не бях заравял в земята корени или садил кокошки. Все пак „садя“ бе някаква насока. Единствената леха в двора ми бе между клозета и бараката. Огледах се щателно и от новата ми гледна точка съзрях нещо като свредел или тирбушон, широк 30 см, висок около метър, с две дръжки, подпрян отстрани на стената на клозета, срещу лехата. Това май бе проклетият „садът“. Вече бях убеден, че трябва да се изговаря винаги с пълен член. На дръжките му висеше връв с дълъг ключ, с който отключих бараката и го прибрах. в нея. Привечер с комшията влязохме там и той се зарадва като го видя. Трябвало да дълбае дълбоки дупки, за да вкорени фиданки. Отнесе го и се върна с жена си, която пък припозна разни свои дупчила, а той - негови стълба, количка и джага. На мен вече не ми пукаше. Така и така в очите им бях пришелец, балама, а може би и мошеник, поне да не ме занимават повече. Но след тараша им в бараката ми дойдоха пак със салата и ракия.Подхванаха нескончаеми истории - как на разни други комшии „доматито“ им залинявало, понеже съседите им били вдигнали високи дувари. А покрай дувар виреели само лози и тикви. Намекът им бе ясен, но този път си попийнах за кураж и потвърдих, че ще построя „дуварът“. Те се прибраха с увиснали рамене. Когато си легнах, се зачетох в книгата „Бит и душевност на нашия народ“ от Иван Хаджийски, която се оказа, че също бях взел. В нея бе описана дълбоката връзка на българина със земята и ми стана ясно защо съседите бяха против дувар - заради сянката. Мина ми наум, че той би им пречил и на визуалния им контакт с нас. След месец ремонтът в къщата и дуварът бяха факт и се прибрах доволен в  София.   

 Отивайки с жена ми там, което правехме рядко, все някое дърво в двора ни, в близост до съседния, бе срязано с трион от буря, скорците били изяли плодовете на черешата и дрянката, лозите ни до дувара бяха изсъхнали. Дуварът вече хвърляше и сянката на съмнението в душите ни като логична причина за природните катаклизми. Ние, с нашите градски бит и душевност, а и като планинари, ползвахме само къщата като базов лагер за преходи по близките планини, които шеговито наричахме “нашите имоти“. Не ни се започваха съседски войни - бяхме там епизодично и за малко, а и дворът не ни бе приоритет. 

Когато внуците ни поотраснаха, започнахме да ги водим на село. На тях им харесваха планинските разходки, а двора - не се и наложи да го пооправим.

Внучката на съседите се сприятели с нашите и те тримата сякаш „събориха“ дувара, който доскоро бе пречка за комшулука ни. В книгата на Иван Хаджийски се говореше и за здравата връзка на българина с рода си. Новото поколение, за което земята бе по-скоро терен, настъпваше и дуварите отново ставаха  нещо в реда на нещата, както е било преди повече от 100 години в Жеравна, Копривщица и къде ли не. Чудя се какво ли ще стане с бита и душевността на българина, отдалечаващ се от земята и селото, погълнат от настоящето и вече негадаещ непридвидимото бъдеще. Надявам се, макар и по нов начин, той да си остане такъв, какъвто е описан от Иван Хаджийски - все още привързан към земята и рода си.

Историите на Бого и дъщеря му Ния вече можете да четете в семейния им блог - Забавното семейство.      

Автор: Ния Йотова

Всяко семейство си има няколко дни в годината, в които си знае, че трябва да подготви подарък за половинката. Рождени дни, годишнини и тн. 

В допълнение към тях, аз съм се преборила вкъщида   не пренебрегваме 8ми март и 14ти февр. Не беше лесно. Все пак двата празника са нагъсто, а мъжът ми е практичен човек.

Дълги години той се опитваше да ме прекърши с приказките как на 14-ти февруари само пълним джобовете на големите производители  на картички, бонбони и други боклуци. Факт. Но го парирах с контра-аргумента, че всеки ден пълним джобовете на големите производители на всякакви боклуци, без дори да се почувствам специална. Защо пък един ден поне да не се почувствам специална, докато им ги пълня тези проклети джобове? 

Изразът „всеки ден“ даде идея на мъжа ми за нова защитна тактика. Този път наблегна на духовното. Любовта е всеки ден, в малките ежедневни неща – присети се той. Той бил толкова щастлив с мен всеки един ден, че не изпитвал нужда да демонстрира това само на 14-ти февр. Той отказвал да принизява Любовта по този начин! 

Не на мене тия.

Освен това съм му спестила чуденето какво да ми купи. Дала съм му готово решение за подарък – имам си една гривна „Пандора“ и съм му я казала да ми я „пълни“. Чиста работа. 

Едно талисманче от Пандора на 14-ти февр, още едно на 8ми март и после няма никакви ангажименти с подаръци ча-а-а-ак до годишнината от сватбата ни!

На 14-ти февр аз си получавам „Пандората“. Ама ви казвам, подаръчен плик като подаръчен плик с розовата панделка, с всичко. Кутията си е кутия. В нея хубаво талисманче – даже много хубаво – едно цветенце, обкичено с мънички камъчета.  Веднага си го нанизвам на гривната. Празнуваме, каквото празнуваме и на другия ден се сещам, че искам да си прибера сертификата в една кутия, при другите сертификати от Пандора. В торбичката обаче няма сертификат.

Питам мъжа ми къде е – „Ееееееее - казва, аз пък взех точно сертификата да го забравя в офиса! Заключил го, завалията, в чекмеджето на бюрото и после изгубил ключа от чекмеджето. Изглежда съсипан.

Нищо, нищо – успокоявам го. Работата ми става ясна.

Казвам му, че за мен важен е жестът, а не сертификатът. Което е и самата истина – щом се е постарал, за мен няма значение дали висулката е „истинска“, или реплика. 

Това взе, че го жегна. 

-Не, кълна ти се, забравих го в офиса.- Подозренията ми за автентичността на бижуто са оборени. Защитата е желязна: Ако не му вярвам, че е заключил сертификата в чекмеджето в офиса си, и след това е загубил ключа за чекмеджето, да съм питала някоя си Мариета.

Мариета, сещам се, е неговата колежка по стая, с която веднъж обядвахме заедно. Мила жена.

Мисля си какво хубаво шоу ще се получи, ако наистина взема да ѝ звънна да я накарам да свидетелства, че Емо ми е заключил сертификата в чекмеджето и след това е глътнал ключа или там каквото беше казал, че е направил с него, за да го загуби. Но както казах, тя ми изглеждаше мила жена. Не заслужаваше да ѝ го причинявам. Пак натъртвам на Емил, че за мен е важна стойността на жеста, а не на цената на дрънкулката. 

Емо присвива очи и клати заплашително глава. Изръмжава, че другия път и сертификат „ще получа“. Звучи ми като „най-накрая ще си го получиш“. 

На 8 ми март освен букет и парфюм, си  го получавам. Дежурното пакетче с розова панделка. „Искаше сертификат – ето ти сертификат!“ – това е пожеланието от Емо за празника ми. Прогърмяно е с триумфиращ глас, докато ми връчва подаръците. Тази реплика така ми разпалва любопитството, че едва се удържам. От чиста куртоазия успявам да погледна първо подаръка, вместо да се нахвърля стръвнишки върху сертификата. 

Но все пак и на него му идва реда. В ръцете ми е! Шедьовър! Като видях колко работа и планиране са вложени в изработката му, този сертификат ми стана почти любимият ми подарък на всички времена. ( На второ място след една керамична картина, която Емо поръча и изобразява две животни, които са галените имена с които се наричаме един друг). 

Защото винаги ми е било най-мило, когато някой положи труд и отдели време да персонализира подаръка ми. А Боже, колко труд, време, креативност и екипна работа бяха инвестирани в моя сертификат! Представете си хубава плътна гланцирана хартия. Истински сертификат е пресниман на цветен ксерокс. Във формата на книжка е, като „гръбчето“ на книжката грижливо е „минато“ няколко пъти с нокът, докато не се получи идеален ръб. Печатът на вносителя си е там. Вярно- личи си, че е на ксерокс, но все пак ксероксът е цветен. Така че тъмно-синият цвят на оригиналния печат е коректно пресъздаден. А черешката на тортата е, че като разтворя сертификата, в него с грижовен женски почерк, е изписан дори някакъв идентификационен номер на моята дрънкулка. Подозирам, че е дело на верния съмишленик на Емо – Мариета. 

Дотук работата на Мариета по сертификата ми, ме остави с впечатлението, че тя е перфекционист. Затова отдадох леко разкривено изрязания сертификат като дело на Емо. Пак ми стана мило като видях как отдолу беше разграфил с моливче и линийка къде трябва да се разреже и след рязането не ги беше спазил съвсем точно. Трябваше и рязането да делегира на Мариета.

Тази мисъл ме кара да избухна в смях. Емо се смее облекчено с мен. Посмяхме се хубаво заедно, докато установихме, че се смеем по различни причини. Неговият смях беше смях на човек, на когото му е леко на сърцето, защото  сертификатът му е „минал“. Коригирам това му виждане с въпроса: 

-Добре де, сега ако отида в – поглеждам към ксерокопирания ми сертификат, за да се осведомя къде е закупено талисманчето ми – …ако отида в Mall of Sofia ( прехапвам си езика, за да не кажа „АлиЕкспрес“), и поискам от продавачката да го смени с друго, дали ще успея да го заменя, ако ѝ представя този сертификат?

- Е, ми отивай, щом не те е срам…..

- Ха! Защо да ме е срам? Имам си оригинален сертификат! – реших да го хлъзна малко. Иначе да  – това беше прекрасен сценарий за скрита камера – да отида в магазина на Пандора да си поискам замяна с Емовия сертификат. Може да направим някое семейно шоу по YouTube.

- Ако не те е срам, че не ти харесва подаръкът, който съпругът ти е избрал с толкова любов, имах предвид.

Ако нещо трябва да му призная е, че храбро се бори до край и не се поддава на подхлъзвания. 

Прибирам си сертификата, ще си го пазя цял живот. Не го слагам при истинските ми сертификати на Пандора, но решавам да го прибера при разни картички и пожелания със сантиментална стойност, които съм натрупвала с годините. Със сигурност мястото на този документ е при ценните спомени.

Минаха няколко месеца и емоционалният ексхибиционист в мен поиска да опише въпросната история. За мен това е много лесно. Не съм от хората, за които е важно да изкарват себе си, брака си и съпруга си перфектни в очите на другите. По-скоро обичам да намирам забавното в ежедневието. 

Трудното идва, когато вече написано, разказчето трябваше да бъде одобрено и от цензурата на семейното правителство - Емо. Започвам да разбирам какво им е било на писателите по време на тоталитаризма. Той сяда с царствена осанка, аз чета с треперещ, подмазвачески глас. От време на време поглеждам към него, с надежда историята как той ми е купил фалшиви бижута, но аз много съм харесала старанието, което е вложил в изработката на сертификата, да му е харесала. Знаех си, че няма много шанс, но както се казва и в старо-гръцката легенда за оригиналната Кутия на Пандора – надеждата винаги остава до последно с нас, сгушена на дъното на кутията на Пандора.

- Ама ти продължаваш ли да твърдиш, че последните две висулки не са истински!!! – ревва цензурата! – Какво ще си помисли Мама Нинджа за мен? Че купувам на жена си фалшиви бижута????

- Щом са истински, защо ми пробутваш фалшив сертификат???- напрежението започва да расте, но героят на този разказ в нетипичен за него стил, го уталожва. 

Е да, фалшив бил сертификатът, признава смекчено той. Но и аз да съм признаела, че се е получил много добре – с Мариетка е трябвало да проникнат в кабинета на шефовете, за да се докопат до цветния принтер. Усещам, че леко поддава, затова използвам случая да понатисна. 

„Каква е ролята на горката жена в целия този цирк“, питам аз. 

Оказва се по-голяма от второстепенните длъжности на Евентуален Свидетел и Главен Калиграф, които аз смятах, че изпълнява. Мариета е и Доставчик на моите  Пандори-без-сертификат. Тя също има гривна Пандора, но я е „препълнила“ и на нея вече няма място за нови висулки. Емо изкупува нейната стока. Не е можел да ми даде нейните сертификати, понеже са със стара дата, на чуждо име и аз ще разбера за сделката. 

Но пък имам снимка на гривната ѝ с всичките ѝ талисманчета и вече съм си избрала следващото за идния празник. Много държа да се подари със старателно изработен сертификат. 

П.С. Според древно-гръцките митове и легенди, Пандора е нещо като еквивалент на Ева от Стария Завет. Жена, чието любопитство докарва несгоди на цялото човечество. Ева кара Адам да изяде ябълката, Пандора отваря кутията, от която излизат всички нещастия за човечеството. Явно е, че много от древните текстове, основополагащи човешките разбирания за света са писани от мъже и някак-си показват само мъжката гледна точка. Затова аз се наемам да покажа и женската гледна точка.

Още от Ния:

За Оксана с любов 

Мистичните сили на майка ми

Получено на 18.08.2021 г. от пресцентъра на МОН

ЧЕТИРИ ВАРИАНТА ЗА УЧИЛИЩАТА И ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ В УСЛОВИЯТА НА ПАНДЕМИЯ 

Министерството на образованието и науката (МОН) разработи четири варианта за работа на училищата, детските градини и Центровете за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР) през новата учебна година. За основа са използвани показателите за разпространението на COVID-19 според сценариите на Министерството на здравеопазването за развитие на пандемията. 

Действията на образователните институции при различните степени на заболеваемост са разписани в Насоки за обучение в условията на извънредна епидемична обстановка. Тяхна основна цел е осигуряване на максимално продължително присъствено обучение. Документът е изпратен за съгласуване в Министерството на здравеопазването (МЗ). Предстои обсъждането му в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в системата на средното образование. 

Разписаните в насоките сценарии, задължителни и препоръчителни мерки осигуряват условия за преминаване към обучение в електронна среда само в краен случай и най-вече на локален принцип – отделен клас, отделно училище или училища в отделно населено място, в съответствие с конкретната епидемична обстановка, спецификите на училището и учениците. Образователните институции в цялата страна ще бъдат затваряни само при крайна необходимост - когато заболелите са над 500 на 100 000 души за последните 14 дни. 

При най-лекия - зелен сценарий със заболеваемост по-ниска от 100 на 100 000 души, и при жълтия сценарий - с болни от 100 до 250 на 100 000 души, образователните институции ще работят, спазвайки насоките на МОН и МЗ за намаляване на рисковете от предаване на инфекцията. При единични случаи на деца и педагогически специалисти с COVID-19 директорът, след задължително предписание на РЗИ, ще карантинира цялата паралелка и децата ще учат електронно. Ако само един ученик в класа е карантиниран като контактен, само за него директорът ще организира електронно обучение.

При второто ниво на заболеваемост, ако в училище или в Център за подкрепа на личностното развитие има 15% отсъстващи деца заради COVID-19 или процентът на заболели учители и персонал е твърде висок и не може да се обезпечи присъствен учебен процес, може да се премине към обучение в електронна среда в конкретното училище или център за подкрепа. Това става чрез аргументирано предложение на директора до министъра на образованието и науката след решение на педагогическия съвет, съгласувано с обществения съвет на училището. Директорите на центровете за подкрепа се обръщат към кмета на населеното място. Предложението за това може да се направи и след решение на Регионалната здравна инспекция или на областния/общинския координационен съвет. 

Към дистанционно обучение преминават първо учениците от VIII до XII клас, а при влошаване на епидемичната ситуация - и учениците от V до VII клас включително. Най-малките деца до IV клас ще учат онлайн в краен случай при обективна невъзможност обучението да продължи присъствено. 

При заболеваемост от 250 до 500 на 100 000 души на национално или областно ниво - в т.нар. червен сценарий, училищата работят по определен от МОН график за преминаване към електронно обучение. Мерките за отделни училища със случаи на COVID-19 са идентични с тези от зеления и жълтия сценарии. Ако броят заразени ученици и персонал от присъствените паралелки нараства, директорът предлага на министъра училището да премине към електронно обучение. В този случай трябва да се осигури максимално дълго присъственото обучение на учениците със специални образователни потребности.

Ако 14-дневната заболеваемост надхвърли 500 на 100 000 - тъмночервен сценарий, всички ученици ще учат от дистанция. 

Остава възможността за дистанционно обучение на отделни ученици по здравословни причини, удостоверени с медицински документ. Освен това ученик може да премине към електронно обучение за повече от 30 дни по желание на родителите и след разрешение на началника на Регионалното управление на образованието. Разрешение се дава на базата на информацията за успеха, отсъствията и ангажираността на конкретния ученик. Задължително е избралите да се обучават дистанционно да обезпечат сами електронното си обучение.

За детските градини се предвижда затваряне само в краен случай. При влизане на страната в тъмночервения сценарий ще могат да работят детските заведения със 100% преболедувал или ваксиниран персонал. В този период ще се приемат само деца, чиито родители отговарят на същите условия. 

Предвиждат се специални мерки за подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности. Тази група ще преминава към дистанционно обучение  само в краен случай, а ако това се наложи, ще се търси възможност за индивидуални консултации и индивидуални терапевтични занимания.

Насоките на МОН разписват задължителни и препоръчителни мерки за намаляване на рисковете от инфекция при присъствено обучение. Това са познатите вече мерки за дезинфекция, проветряване, уроци на открито и др. В помещенията учениците задължително трябва да носят маски, ако такова е разпореждането на здравните власти за страната. Изключения могат да се правят при широко отворени прозорци в класните стаи, за ваксинираните учители, за най-малките ученици от I до IV клас по преценка на педагогическия съвет, както и за хронично болни деца. 

В сила остават протоколите за действие при дете или възрастен със симптоми на вируса. 

Прочетете още: 

Психологически съвети за справяне с пандемията

Автор: Иво Иванов

Искам да обърна внимание на един феномен, който съществува само в Родопите и който не спира да ме впечатлява всеки път, когато пътувам по тия места. Не може да не сте го забелязали, ако сте били там. 

Това са крайпътните чешми, пейки, беседки и барбекюта, направени не от общините по европроекти и на принципа ‘да се усвоят едни пари’, а от местните хора, с техни лични средства и доброволен труд, и за общото благо. Затова и стоят, защото са лично дело, лична отговорност, личен обет - ако бяха правени през куп за грош с еврофинансиране, отдавна да ги е отвял вятъра или да са изпотрошени.

Повечето са построени от вярващите мюсюлмани, защото понятието ‘себап’ е крайъгълен камък в тяхната религиозна философия - да сториш добро дело, да съградиш нещо, което ще е полезно на хората и ще остане и след смъртта ти. Защото така откупваш греховете си пред Всевишния и пречистваш душата си.

Помните ли Йовковия Сали Яшар от ‚Песента на колелетата‘, майсторът на пеещи каруци, който така ги майстори тия каруци, че по песента им жената, която чака мъжа си, да познава, че той се връща вкъщи от дълъг път? 

Ей за такова приложно добротворчество става въпрос и тук. За "себап" – добро дело, благодеяние. (В речника срещу тая дума ще прочетете: Остар. Да, думата е турска и е остаряла, ама и това, което назовава, май също не е много актуално днес.)

Християните в Родопите също строят чешми, често в памет на загинали близки. Изглежда всички строят и никой не руши построенето. Поради една много проста причина - защото 

е грехота. 

Чешмите са безброй и са буквално на всяка крачка. Една с една не си приличат, защото всеки е вложил в тяхното изграждане своите си представи за естетика.

Да отпиеш студена водица, да си утолиш жаждата и да споменеш с добро хората, построили тая чешма. 

Да седнеш на пейките, да похапнеш каквото имаш, ако искаш и нещо да си сготвиш на огнището. 

Да се подслониш при дъжд и сняг или да отмориш на сянка в летен пек. 

Безценно!

Водата е безценен природен дар, тя е извор на живот и да направиш чешма е равносилно на свещенодействие. Все едно даряваш глътка живот. 

В Родопите традицията повелява да сториш добро на непознатия, да нахраниш гладния и да напоиш жадния. И гладен няма да останеш със сигурност, а още по-малко жаден в тоя прекрасен гостоприемен край, който е като оазис на доброто сред една агресивно настъпваща пустиня от злоба, неприязън и откровена злост и проклетия, където човек за човека е вълк, в каквато за съжаление се е превърнала по-голямата част от България. Но такива острови все още има на много места и те ще устоят. 

Добре е от време на време човек да обикаля из такива места като Родопите - да се върне към корените на човечността, към корените на нормалността. Към своята изначалност, така да се каже.

Защото, както гласи надписът на една от чешмите, животът е една изпита чаша, а чучурите все текат… 

„Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата вечна”.

Толкова сме дребни и краткотрайни, поне да оставим някаква следа. 

Не знам дали сте забелязали, но лошотията не оставя следа. 

Лошотията изтича като мръсна вода в канала.

След време човек помни само доброто.

Помни добрата вода, която е пил в горещ летен ден. 

Още от Иво:

Кучката на лейтенанта 

Снимката на Иво е от "Подковата" при язовир Кърджали, където меандрите на Арда правят обратен завой.

Автор: Траяна Кайракова

Ден първи

- Ало, мамо! От три часа висим в задръстване! Има катастрофа по магистралата!

По-късно вечерта

- Как е, майче? ( сякаш не знам пък аз, ама възпитана съм, нека да попитам)

- Голям лукс! Имам легло и ток! Няма да влизам в морето, знаеш, че не обичам, аз искам басейн! Познай тука има ли?!

Ден втори

- Тука се запознах с всички! Големи маймуни са, бееееееееееее! Ай, че нямам време!

По –късно вечерта

- Изгорял съм зверски! Заради тебе!

- Ааааа, да си се мазал.

- Мазах се! Ще умра, бе!

- Да те мисли леля ти Хари. ( Това е медицинското лице на лагера и, разбира, се голяма моя приятелка. Всичко е под контрол ☺)

- Тя вече ме мисли жената! Ако чакам на тебе...Ай, чао!

Ден трети

- Защо ме накара да дойда?! Ти си виновна! Винаги ми проваляш живота, винаги! Ходим до Созопол. Пеша! Пеша!

- Еми...летете, ако можете...

- Не ме дразни! Крака нямам! Ужасно е! Ужасно!

Ден четвърти

- Правихме си барбекю! Ама...пържолите паднаха в пясъка и не ги ядохме. Ай, отивам да играя карти!

Ден пети

- Знаеш ли какво си купих? А? Познай де!

- Мии...наргиле?

- Офффф, бееееееееее. Не, какво наргиле! От ония сокове, дето ти излиза дим от устата, като пиеш.

- Те не са ли скъпи?

- Скъпи са, ама си ги делнахме с един браток

- Всичко наред ли е?

- Наред е, какво очакваш?! Ай чао, че тръгваме!

Ден шести

- Мамооооооооооооо! Скачахме от едни скали!

- Каквооооооооооооооооооо?

- В моретооооооооооооооооо

- Ако умреш, ще те убия!

- Знам, беееееееееееее.

- Не, не знаеш! Ще те убия и ще те заровя по-плитко, че колкото пъти мина край тебе и се сетя, пак ще те изравям и пак ще те бия! Удар ще получа, чуваш ли!? Удар!

- Споко, бе! Пращам ти снимки.

- Ауууууу, много е красиво, майче!

- Красиво е, я! Нали аз съм там! Ай, бай!

- Чакааааааааааааааааай!

- Знам, знам – умната ще е!

Как оживях само аз си знам. За сведение, потърсете плаж“Германката“ в нета. Като видите и вие ще умрете, честно!

Ден седми

- Скъсах си джапанката!

- Няма лошо.

- Как няма, бе?! Даже не я скъсах аз. Някой я е обул, ма какво да го търся. И ся кво?

- Питай някого няма ли още едни джапанки.

- Бе, брат! Кой носи по два чифта на море?!

- Аз например...

- Евалата, брат! Направо ми се издигна в очите!

- Купи си от Созопол.

- А дотам с какво да ида?

- С маратонки, с какво?

- В тая жега?!!

- Ми ходи бос, ако искаш лети! Де да знам!

- Ма ти кога ли знаеш нещо! Айде, бай!

В това време ми звъни леля му Хари. Пуска жената ежедневна сводка, какво да прави ☺

- Ходихме на кино.

- Къде?

- В кафе“Куче и куче“.

- Кое, кое?

- „Куче и куче“, не ме ли чуваш?

- Ма какво е туй кафе бе, жена?

- За кино.

- И кучета ли има?

- Не, ама има коктейли.

- И какво гледахте?

- „Аржентина отвисоко“.

- Ахахахаха, демек само ти си гледала.

- Не и още две колежки.

- Хич ви няма! Що не пуснахте едно порно, целият лагер, че и къмпинг щяха да гледат!

- Стига се подиграва! Само дето не умрях!

- Що?

- Щото моят син не спря да се киска, че като посегнах с едно горнище да му отвъртя един, само дето не се убих. То да имало стъпало. Като се люснах, паднах си на тазобедрената кост и само дето не се счупих!

Така се смях, че корем ме заболя и зъб ми падна. Само медицинско лице може тъй образно да ти опише травмата си! Аз нито я знам де е тая кост, нито дали баш нея ще счупя, ако падна.

Ден осми

- Честит рожден ден, майка! Да си....

- Мерси, мерси! Я си разпери ръката.

- Що?

- Разпери ли?

- Да, какво?

- Ей такъв молец вчера влезе в стаята! Огромен! Три джапанки и два юмрука и не мре!

- Бе изяжте го! Нали все сте гладни!

- Бе, брааааааааааааааааат! Айде!

Ден девети

- Как сте, майче?

- В магазина сме.

- Що?

- За хляб, салам и лютеница.

- Нали има храна?

- Има, ама ако има качество, няма количество. Ако няма качество, има количество. Тъй че преживяваме на хляб и лютеница, споко.

- Ааааа, споко съм аз. От жега, глад и кир още никой не е умрял! Качество нямало! Де да не съм била аз на тоя лагер, знам каква е храната, супер си е! Лиготии не ми се слушат!

- Офффф, ай чао!

Ден десети

- Почвай да готвиш! До 3 часа се прибирам!

- Какво искаш?

- Всичкооооооооооооооооооо!

- Ок, прати ми локация, като стигнете Нова Загора.

Правя се и аз на умна, белки знам какво е локация, ама така е модно сега да се говори, нали? 

-  В града сме!

- Аз да не съм изтребител? Сега ще чакаш!

Прибирам го аз почернял и изгорял. Хвърля багажа и яде на умиране.

- Къде ти е четката за зъби?

- Ми забравих я.

- Е как изкара?

- Ми мих се с ръка и повечко дъвки, споко!

Бе оправно е хлапето, няма какво. Всеки ден в хранителния магазин, ама четка за зъби не му е била приоритет явно.

Само да ви кажа, че от всички тия разнопосочни настроения, няма как да разберете, че още от първия ден не е излизал от водата на морето, дето не го обича, и е командорил половината лагер. Щото...какво да ви кажа, тя, тая круша, не ражда ябълки. Все пак е мой син, няма какво да си кривя душата. Най-голямото ми постижение в тоя живот, с адски мъки и почти десетгодишни опити, е всекидневното обаждане по телефона. Минута-две, няма значение! Голяма борба е, откакто сме му дали телефон в ръцете. Щото, ако го питаш него, животът му мен не ме касае, за какво е нужно въобще да хаби скъпоценно време и най-вече едносрични думи, вадени с ченгел, че да ми се обажда, че и да ми се обяснява! Прибра се щастлив и доволен, като котарак, наял тайно млякото.

- Можех да изкарам още една смяна от 10 дни точно с тия пичове и мадами!

- Нима?

- Мдаааа!

Е това беше целта, смятам, поне моята. Защо са ти лукс и ол инклузив, сине? Хората, хората... те са всичко!

Траяна можете да следите на новата й страница във фейсбук - ето линк. А как прати сина си на лагер ви разказва в предишната си история - Да провалиш лятото на детето.