И не само се завръща, ами сякаш никога досега не е умирал. Не бих се учудила, ако това е началото на нова поредица. А за всички любители на приключенски филми може би ще е най-добрата версия досега, и не само защото е четири пъти по-голям от първия Конг във филма от 1933 г.

Може би защото всички сме гледали Кинг Конг и знаем какво да очакваме, няма досадни заигравки със съспенса. Виждаме чудовищната маймуна още в началото на филма, 1944 г. когато два вражески самолета се разбиват на тайнствен остров, и американски и японски войник се вкопчват в смъртен двубой, на който слага край самият Конг. Всичко това се случва още преди надписите и ни вкарва в подходящото настроение за екшъна, който няма да ни подведе.

Действието прескача на 1973 г., в разгара на антивоенните протести във Вашингтон. Бил Ранда (Джон Гудман) слиза от такси насред демонстрантите и възкликва: „Помни ми думите. Вашингтон никога повече няма да се прецака толкова.“ Е, тук не съм съгласна, но оценявам чувството за хумор на режисьора. Разбираме, че Ранда е шеф на изследователския проект „Монарх“ (вероятно препратка към Кинг) и целта му е да измоли от сенатор позволение за картографска и геодезистка експедиция на неизследван остров. На сенатора видимо му пуши главата, тъй като САЩ току-що са обявили, че се изтеглят от Южен Виетнам и единственото основание, което го убеждава е, че и руснаците планират експедиция, така че не е зле да ги изпреварят. Естествено, в експедицията се включват и военните, начело с полковник Пакард (Самюел Джаксън), екип учени, военна фоторепортерка (Бри Ларсън) и британски следотърсач (Том Хидълстън).

Следва рискован адреналинов полет с хеликоптери през буреносните облаци около острова, който едва не докара инфаркт на клетата ми аерофобна душа. Тъкмо си отдъхваме, че нашите герои са стигнали живи и здрави до целта, и започва истинският екшън, в който Конг разбива хеликоптерите, сякаш трепе мухи, съвсем в класическия си стил, само където на 3Д е доста по-стряскащо. Няма да разкривам повече от съдържанието, ще кажа само, че това е едва началото на многото зрелищни битки между чудовища и военни, чудовища и чудовища и за малко дори между военни и военни. Ефектите са великолепни и всеки детайл е пипнат за автентичност, като почнем от саундтрака и стигнем до камерата. Филмът си струва да се гледа дори само за това, макар че аз намерих и други достойнства в него.

За отбелязване например е Джон С. Райли, който прави чудесна роля с много приятно чувство за хумор и трогателен финал. Или как в целия филм витае лека насмешка, сякаш режисьорът през цялото време ни напомня: „Ей, хора, страшно е, хвърчат крайници, лее се кръв, умират разни симпатяги, но не забравяйте, че сме дошли преди всичко да се забавляваме.“ Впрочем, не съм гледала други филми, режисирани от Джордан Вогт Робъртс (с това име е обречен на успех), но май ще трябва да коригирам тази грешка. Киноманите вероятно ще открият препратки и към много други филми, аз видях елементи от „Джурасик Парк“, „Индиана Джоунс“, на моменти ми напомни дори за „Апокалипсис сега“. Но както казах, всичко е премерено, без преекспониране, а и никой не очаква в един приключенски филм да открият топлата вода.

Много препоръчвам да се гледа на голям екран – тези ефекти и озвучаване няма да са същите в домашни условия. Можех да заведа и тийнейджъра ми да го гледа. Филмът е кървав и страшен, но не повече от стандартна компютърна игра, а и му липсва зловещият елемент на реална заплаха, който би натоварил едно хлапе.

Отличен превод, нямам представа кой го е правил, но се беше постарал да използва периодичен жаргон вместо съвременен. Не всички преводачи се сещат за това, а на зрителите рядко им прави впечатление, но има значение за цялостната атмосфера на филма. Изобщо добрият филмов превод е този, който гладко се вписва в действието и покрива оригиналния диалог. Хубавият превод няма да ви направи впечатление – все едно е част от филма и си върви плавно вплетен в него, вместо да ви удря по челото с излишно оригиналничене или ленив буквализъм. Този превод беше такъв, комплименти на колегата.

И за да ви усмихна накрая, ще споделя шегата на големия ми син, след като излязохме от киното.

„Цветнокож юнак с добро сърце, различен, самотен, неразбран, мълчаливо защитава правата на потиснато малцинство. Има любов, има саможертва, има страдание, има надежда, готов е за „Оскар“. Мамо, ти сигурна ли си, че не гледахме „Мунлайт? Или "Красавицата и звяра?“

Мария Пеева