Това не е просто роман за кучета. Очаквах нещо такова, но не е. Всъщност е роман за хора. Само че ги виждаме през очите на едно куче, с всичките им радости и болки, в ежедневието и в сюблимни моменти. Буквално подушваме любовта им, притесненията им, желанията и мечтите им. Мисля си, че ако бях прочела тази книга в самото начало на кучкарския ни живот, щях да разбера много по-добре защо Чарето понякога не изпълнява командите, защо кучетата бягат, защо винаги долавят настроенията и дори защо не харесват определени хора, които изглеждат толкова мили. Мисля си още, че ако бях прочела романа, когато все още нямам куче, да си осиновя такова щеше да е първата ми работа, след като го приключа.

А какво направих сега ли? Поревах си малко, а после отидох да я нагушкам, моята чудесна прекрасна мъдро-глупава Чара, която също като в книгата понякога ме гледа толкова изразително с тези златисти очи, че сякаш ми чете мислите.

Не отричам, че е романът е малко сантиментален, но пък добре дозиран с приятно чувство за хумор. Не само не ме отегчи в нито един момент, ами и го изгълтах на един дъх. Няма да ви разказвам съдържанието, защото има много интересен обрат, който според мен ще ви развали историята, ако го разкрия.

Достатъчно е да ви кажа, че книгата трябва да се прочете. От всеки кучкар и от всяко дете, независимо дали има куче или само мечтае за такова.

Чаках филма с нетърпение. Хареса ми, макар че са спестили доста важни моменти от книгата. И там беше голям рев, но за разлика от книгата, на която си плаках самотно, в киното си акомпанирахме цялата зала – кой подсмърчаше, кой хлипаше шумно. Тези, които са гледали единствено филма, съветвам да не пренебрегват книгата. Не само заради много по-детайлното представяне на етапите от живота на нашия герой, но и защото е спестен реалистичния финал, който прави посланието много по-силно. Предполагам, че създателите на филма си имат своите основания, но забелязах, че някои зрители не останаха доволни.

А книгата вече отиде у съседката-кучкарка. Затова вместо нея пускам снимка на Чарето, моята първа кучешка любов.

Мария Пеева