Откъс от Гръцки народни приказки *Златни детски книги*, Мирослава Скарлату, ИК Труд

Живели някога двама братя. Единият бил умен, а другият глупав. Те имали една нива. Веднъж умният предложил на глупавия да си разделят нивата и глупавият се съгласил. Отишъл умният брат на нивата, заградил по-хубавата част от нея, а после се прибрал и казал на брат си коя част е негова. Като не можел да направи нищо, горкият глупав брат решил да отиде и да се оплаче на царя. Царят го изслушал и заповядал двамата братя да се явят в двореца.

Когато братята отишли при царя, той ги посъветвал да разделят нивата така, че и за двамата да има и от по-добрата, и от по-лошата част. Но всеки от братята искал само по-хубавата част. Тогава царят им казал, че ще им зададе няколко въпроса и който отговори правилно, ще вземе по-хубавата част на нивата. Братята се съгласили и царят ги попитал:

– Искам да ми кажете кое е най-бързото нещо на света. Помислете добре и елате след осем дни да ми отговорите.

Отишли си братята. Умният брат бил сигурен, че все ще измисли нещо. Глупавият брат знаел, че нищо няма да може да измисли и се отчаял. За щастие той имал дъщеря, която била много хубава и много умна. Тя видяла, че баща є е угрижен и умислен, и го попитала какво му е. Разказал й той за делбата с чичо й. Казал є какъв бил съветът на царя и какъв въпрос им е задал. Дъщеря му го прегърнала и го успокоила, че знае отговора. В деня, в който баща є трябвало да отиде в двореца, дъщеря му го извикала и му казала:

– Тате, ще кажеш на царя, че най-бързото нещо на света е умът.

Когато двамата братя отишли при царя, умният брат казал, че най-бързото нещо на света е птицата. Но царят казал, че това не е правилният отговор. А умният брат продължил:

– Тогава е конят.

Царят отвърнал, че не е конят, кимнал към другия брат и му заповядал той да отговори.

– Ваше Величество, най-бързото нещо на света е умът, защото ние може да сме тук, а умът ни да е в Америка – казал той.

– Браво! – похвалил го царят. – Правилно отговори. Сега обаче ще ви попитам друго. Искам да ми кажете кое е най-тежкото нещо на света.

По-умният брат си помислил: “Този път ще намеря верния отговор”. Прибрал се вкъщи и почнал да мисли. Глупавият брат пак не могъл нищо да измисли и когато се прибрал вкъщи, попитал дъщеря си. А тя му отвърнала, че когато дойде време пак да отиде в двореца, ще му каже отговора. Момичето се страхувало да не би случайно баща й да се похвали някъде, а чичо й да чуе отговора и да спечели. И така, когато станало време да отиде в двореца, му казала:

– Тате, кажи на царя, че най-тежкото нещо на света е огънят и ако те попита защо, да му кажеш, че никой не може да носи много от него.

Когато се изправили пред царя, пръв взел думата по-умният брат и казал:

– Царю, най-тежкото нещо на света е желязото.

Царят отвърнал, че не е желязото, кимнал към другия брат и му заповядал той да отговори.

– Царю, най-тежкото нещо на света е огънят.

И когато царят го попитал защо, той отвърнал, че никой не може да носи по-много от него.

– Правилно – казал царят. – Сега ще ви попитам още нещо и вашето изпитание ще свърши след осем дни, когато дойдете да ми отговорите. Искам да ми кажете кое е най-необходимото нещо на света.

Тръгнали си братята. Умният брат мислил, мислил и решил, че това са парите. Глупавият брат попитал дъщеря си и тя пак му казала:

– Не се притеснявай, тате, ще ти кажа, когато стане време да отидеш в двореца.

След осем дни тя го повикала и му казала:

– На царя, тате, ще кажеш, че най-необходимото нещо на света е земята. Ако те попита защо, кажи му, че ако я няма земята, нас също няма да ни има.

Когато отишли в двореца, пръв отговорил пак умният брат:

– Най-необходимото нещо на този свят, царю наш, са парите.

Царят казал, че не са парите.

– Значи е хлябът – продължил умният брат.

Царят отвърнал, че и хлябът не е, кимнал към другия брат и му заповядал да отговори. Тогава глупавият брат казал:

– Царю честити, най-необходимото нещо на този свят е земята, защото, ако я няма нея, и нас няма да ни има.

– Правилно – казал царят. – Отсега нататък по-хубавата част на нивата ще бъде твоя.

Преди да си тръгнат, царят повикал глупавия брат и го попитал кой му е казал отговорите. Човекът му признал, че има дъщеря, която му е помогнала. Щом чул това, царят поискал още на другия ден да я доведе в двореца, за да я види.

На сутринта, когато бащата и дъщерята пристигнали, царят се възхитил от хубостта на девойката и й казал:

– Искам да станеш моя жена. Едно нещо само ще те помоля – никога да не се бъркаш в моите дела. Ако го направиш, ще си избереш каквото искаш от двореца и ще си отидеш.

Съгласила се девойката и се оженили. Живеели добре и царят бил доволен, че жена му не се бърка в царските работи. Така минали няколко години.

Един ден царицата седяла на прозореца на двореца и видяла, че по пътя върви търговец с магаре. То било много натоварено и както си вървяло, паднало и умряло. Човекът се затичал към двореца да търси помощ. В това време по пътя се задал още един търговец с магаре. Той видял умрялото животно и неговия нов хубав самар. Свалил стария самар от своето магаре и взел новия от умрялото. През това време стопанинът на умрялото магаре се върнал и като видял разменените самари, много се ядосал. Двамата започнали да се карат и всеки твърдял, че новият самар е негов. Царицата се провикнала, че новият самар е на човека, чието магаре умряло и той трябва да си го вземе. Така и направили.

Царят разбрал, че царицата се е намесила в кавгата. Отишъл при нея и сърдито й казал да се маха от палата, защото е нарушила брачния им договор. Царицата, която била много умна, казала, че има едно последно желание и то е да вечерят заедно. Царят се съгласил.

Вечерта царицата сипала вино в две чаши и в чашата на царя сложила приспивателно. Щом го изпил, царят веднага заспал дълбоко. Тогава царицата заповядала на слугите да приготвят карета. Пренесли в нея заспалия цар и потеглили за бащината є къща.

На сутринта, когато царят се събудил и плеснал с ръце, пред учудения му поглед се появила царицата. Той смаяно я попитал къде се намира и тя му отвърнала, че са в бащиния й дом, а после добавила:

– Царю, аз се намесих в твоите царски дела и трябваше да напусна палата, но можех да взема каквото пожелая от него. Аз не искам нито богатства, нито пари, само теб искам и само теб взех.

Тогава царят се засмял и казал:

– Браво! Ти си по-умна от мен. Отсега нататък имаш право да участваш в царските дела. Царят и царицата се върнали в двореца и от този ден нататък царицата му помагала в царските дела.

Мирослава Скарлату живее в Солун, Гърция, от дълги години. Пише за деца и възрастни. Това е първата й преведена на български книга. "Гръцките приказки са много интересни, забавни, магични, мъдри, приключенски, тъжни, но и смешни. Чрез тях българските малки читатели ще могат да се запознаят по много забавен начин с бита и живота на гърците. Приказките са много увлекателни и аз самата не бих могла да определя коя ми е пюбима. Всяка от тях има свой чар и звучене, за това с голямо удоволствие направих и рисунките към всяка от тях. При подбора на приказките съм се допитвала до моя най-малък син, който беше главният им критик, така че се надявам да се харесат много и на българските малки читатели и на техните родители."

Препоръчваме ви още:

"Лети, лети... слон"

Книжки, които оживяват

Две вълшебни детски книжки