Есенно временце, пълен пазаря до чюшмята /както викат наш`те лелки/ със сергии. Наредили едни зелки, тамън на мойта зелка мязат – рошави, кръгли и съвсем зелени. А пък ний у нас си обичаме кисело зелце – де с мръвка, де с оризец, де само с ракийца – както падне, зависи колко ни е ударила кризата.
Само дето има голем проблем – кът наредим пусто зеле в кацата и се почва едно чудене и маене – аджеба кой да го претака и как точно. Половинът държи един гумен маркуч и ме овиква:
- Духаш, претакаш, сетне леко смучеш навътре и пускаш в кофата. Не се научи, еееееей, няма оправия с вас жените. За нищо не ставате.
Детето седи и гледа умно, то и без туй зеле не яде, ама стои за компания и лаф.
Аз се дърпам, не ща да вадя с маркуч пуста саламура, че повечето нагълтвам и все ми се чини, че ще се удавя.
Тъй ли само ний не си купихме бидон с канелка – хем по-лесно, хем по-интелигентно някак си! Пуснеш си я канелката, развийш си я и си църцори саламурката в кофата. Ама на кого да разправяш! И тъй си я карахме до оня ден.
Влизам с детето в кварталната бакалия. Всички ни познават, радват се на малката, питат туй-онуй. Пълним ний кошницата и айде на касата. Касиерката навирила ролки, джвака една дъвка и се хили на детето:
- Я, да видим какво сте си купили днеска. На тате луканка, на тебе шоколадче, ами на мама?
Детето я поглежда сериозно и казва:
- Тате каза, че за мама няма, като не ще да лапа маркуча...
Жената - червена, аз - зелена, изхвърчаме от бакалийката и се чудя да рева ли, да се смея ли, детето ли да бия или баща му. Както и да е, вече зеле не правим, а и в тая бакалия не ходим!
*********************
Прочетете още от Траяна:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам