Преди време споделихме с вас нашите препоръки за летни лагери. Някои от вас ми зададоха въпроси за повече подробности и затова сложих линкове за лагерите в самата статия, за да може да намерите всичко, което ви интересува. Имаше специален интерес към Lucky Kids и особено към преподавателите от чужбина и затова, благодарение на организаторите, ще имам възможността да споделя с вас малко повече по този въпрос - кои са хората, които посвещават лятото, за да работят с нашите деца, да ги забавляват и да се грижат за тях.
Както знаете, лагерът на Щастливите деца в Банско освен чист въздух, природа, приключения и забавления предлага една голяма екстра на малките гости и тя е - преподаватели, за които английският е майчин език. Благодарение на тях лагерниците напредват с английския под формата на игра и преодоляват езиковата бариера, все едно са в чужбина.
Когато моите момчета бяха на детски летен лагер, освен десетките забавни истории, с които се върнаха, си спомняха с обожание за възпитателите си и ни заливаха с разкази за тях, включително и вицовете, които са им казвали. И нямаше как да не си задам въпроса - как тези преподаватели виждат нашите деца, какво си мислят за нас и за България, с какви впечатления си тръгват оттук и най-вече какви са нашите деца, нашите малки съкровища в техните очи. Ето какво ми разказа един от тези учители - Нийл Уотърс, който е координатор на английската програма в международния детски лагер на Lucky Kids в Банско.
Представете ни се с едно изречение:
Казвам се Нийл Уотърс, женен с две деца, обичам животни, обичам да пиша и обичам да творя интересни неща с двете си ръце.
Какво е да работиш с деца? Какви са позитивите и предизвикателствата на тази професия?
Работата с деца е много мотивираща. Ти си техен водач, учител и може би дори модел за подражание. Затова винаги се стремим да бъдем най-добрата си версия и да даваме най-добрия личен пример. Предизвикателствата с всяко дете са различни, затова уроците и преподаването на английски трябва да бъдат с малки разлики във всеки клас или група.
Как избрахте да дойдете в България и да работите тук през лятото?
Съпругата ми е българка и всъщност живея в Ботевград. А и храната тук е далеч по-хубава.
Какво ви харесва най-много в Банско и в България?
Планините и пейзажът, този чист въздух. Прекрасно е.
Какви хора са българите? Намерихте ли много приятели тук?
Да, имам приятели българи, повечето българи са чудесни хора, но като всяка култура, има и не толкова добри хора. Но като цяло намирам, че са много дружелюбни.
Българите щастливи хора ли ви се струват?
Също като повечето европейци - някои са, а други не са.
Какво ще ни кажете за децата, които срещате на лагера?
Същото важи и за децата, те са просто едни непораснали възрастни. Някои са много възпитани, други не толкова, всички са уникални. Това обожавам на учителската работа - че срещаш хора от всякакъв вид.
Българските деца различни ли са от децата по света?
Не, изобщо не виждам разлика. Всички деца са еднакви.
Как минава един ден в лагера от гледна точка на учителя?
Изпълнен с дейности - и за учителите и за децата, започваме със закуска в петзвездния ресторант, после се събираме за занимания или дневна екскурзия до някое интересно място. Следва обяд и пак уроци или екскурзия, в зависимост от програмата за деня., после йога, готвене или плуване, богата и натоварена програма. Вечерята е пак в ресторанта, после има вечерна забава - може да е лов на съкровища или киновечер, какво ли не. Когато дойде време за лягане, и децата, и ние, учителите вече сме готови да заспим дълбоко. Много е забавно.
Разкажете ни забавна история от работата си тук.
Миналата година аз и колегата ми, г-н Стивън, купихме шоколадови яйца с размера на змийски яйца. Сложихме ги под едно дърво, като преди това свихме гнездо, което да наподобява змийско. После извикахме децата да ги видят. Те бяха изумени, че виждат яйца на истинска змия. После им казах, че могат да се ядат, а едно момиченце попита: "Как се готвят?" Отговорих й "Най-вкусни са сурови, много са полезни." Извадих едно и го изядох. И всички деца (тийнейджърска група, разбира се, не малки деца) се разпищяха и побягнаха. Беше много забавно, когато след това им показахме пликчето от яйцата и всички много се смяха с шегата ни. Сигурно са я разказали и на родителите си.
Разкажете ни и някоя трогателна история от България.
За мен лично беше много трогателно миналата година, когато дойде време децата да си заминават у дома. Винаги се сбогуваме с добри думи, но в един от класовете първо се разплакаха момичетата, после и момчетата, беше много, много сърдечна раздяла. Надявам се да видя пак тези хлапета, или ако прочетат това, нека знаят, че винаги ще ги помня. И тях, и всички чудесни деца от нашия лагер.
Благодаря на Lucky Kids Банско, че ми съдействаха за това интервю, а на всички малки лагерници и техните учители пожелавам прекрасно лято и много забавни приключения! Повече информация за лагера може да видите на страницата им.
