Автор: Мария Пеева

Наскоро попаднах на нов нашумял трилър и с изненада открих, че в криминалния сюжет се преплете темата за социалните мрежи по необичаен начин - в една странна теория на конспирацията. (Никола Бьогле - "Последното послание", понеже знам, че ще питате за книгата :) )

Една от причините да обичам всякакви книги, че дори в най-баналната винаги може да се намери нещо, което да те провокира да мислиш, да ровиш и да научиш нещо ново. В кримката това беше информацията, че през последните десетилетия човешкият интелект прогресивно спада, което в романа бе свързано с въпросната теория на конспирацията. Но една проста проверка в гугъл ми извади куп статии от научни източници, които го потвърждават, така че за мое съжаление не е авторова измислица. Възможно е някои от вас вече да са попадали на тази лоша новина. Аз или не съм, или съм предпочела да я подмина, но сега ми стана интересно и почетох повече по темата. Искам да го споделя и с вас, защото според мен е тясно свързано с екологията – както природната, така и виртуалната – светът, в който живеем, от известно време насам, не е само веществен, той съществува и в интернет измерението, където ние взаимодействаме помежду си не по-малко ефективно, отколкото в реалния живот.

Накратко казано, интелектът на човечеството като средна величина се е повишавал през цялата ни история успоредно с развитието на обществото. През 1984 г. изследователят Джеймс Флин публикува проучване, според което коефициентът на интелигентност се е увеличил  13,8 пункта за последните 46 години. Терминът „ефект на Флин“ обозначава тази положителна промяна и е въведен през 1994 г. от други учени в чест на Флин. В лекция през 2013 година той казва, че всяко поколение става все по-умно и ако сега измерим по съвременни норми интелектът на хората отпреди век, то средният им коефициент би бил 70, а ако измерят нас по техните стандарти, то коефициентът ни би бил 130.

Отново в проучвания излизат данни, според които от 1920 до 1970 човешкият коефициент на интелигентност се е покачвал средно с три пункта на десетилетие. Тоест години, векове наред ние сме ставали все по-умни и разбиращи света. Има много обяснения за това – повишаването на качеството на храната и здравеопазването са само част от тях. Образованието и миграцията са друго обяснение, както и навлизането на технологиите (противно на теорията на конспирацията в книгата).

Но след 1990 година много учени с тревога съобщават за обратния ефект – човешкият интелект действително спада, и то без значение от пол, националност, раса и възраст. Тук попаднах на много различни статии с проучвания, разнообразни по мащаб, дело на различни университети и екипи. Тъй като информацията е противоречива и изглежда няма научен консенсус по въпроса с крайни данни (да, науката има този навик да се предизвиква и сама да оборва себе си), ще споделя това, което ме впечатли най-вече като възможни обяснения.

1. Повишаването на количеството на въгледорния диоксид във въздуха е едната възможна причина. Доказано е, че мръсният въздух, който дишаме, не само вреди на здравето, но и намалява когнитивените ни способности и реално води до спад на интелекта, намаляне на паметта и липса на концентрация.
2. Технологиите. В таблиците с ефект на Флин и обратен ефект на Флин, откриваме, че технологиите фигурират и в двете графи – и като позитив, и като негатив. Тоест екранното време може както да повиши интелекта, така и да го намали – зависи за какво използваме екраните, интернет и медиите. Ето два интересни (и малко плашещи факт). Шведски учени, които изследват 5000 деца за две години, установяват, че час видео игри на ден повишават интелекта с два пункта и половина. В същото време екранно време повече от два часа на ден доказано намалява способностите им да се справят с езикови и логични задачи. Явно и тук важи правилото „дозата прави отровата“.
3. Има и теории, според които съвременният свят предлага твърде малко интелектуални предизвикателства, с други думи животът в съвсем практично отношение е станал твърде лесен. Работата ни е улеснена от машини, не водим битка за оцеляване, информацията се получава смляна и обработена. Най-елементарен пример – преди трябваше да помним маршрути или да четем карти, когато пътуваме закъдето и да е. Сега навигацията ни води от точка А до точка Б без никакви усилия. И това е само един аспект от живота ни.

Последствията от тази тенденция, която е тревожна сама по себе си, са още по-неприятни. Учени прогнозират от всеобщо затъпяване и загуба на ценности, до спад на емоционалната интелигентност и невъзможност за комуникация между хората. Някои от най-крайните теории стигат до световни войни и пълна зависимост от изкуствения интелект.

Докато чакаме учените да предложат решение на проблема със спада на човешкия интелект в световен мащаб - вероятно с иновации в образованието и ефективни екологични решения - всички ние можем да работим по въпроса и сами, в семействата и общността си. Не изглежда твърде сложно. Чист въздух и отговорност към природата, контрол над екранното време, добра храна и интересна книга, както и достатъчно предизвикателства за ума и тялото – да, така няма да решим проблема глобално, но поне ще се погрижим за себе си и децата си. Което също е добро начало.

Но въпреки че съм толкова позитивна по природа, у мен остава едно леко безпокойство. Назад ли тръгва човечеството? Наистина ли? И дали е обратим процесът, или просто това е естественият път, който ни предстои - ако не на нас, то на децата и внуците...