Някои от нас са безнадеждни романтички. Мечтаят за ония векове, когато жените са прекарвали времето си във влачене на кринолина си по алеите на някой замък; или пък са препускали из парка кацнали върху гърба на тънкокрак арабски кон, в компанията на добре сложен джентълмен, чиято основна грижа е да им целува ръка при всеки удобен случай. Подобен захаросан блян твърде бързо може да ни загорчи, ако се запознаем по-изтънко с някои „изобретения“, създадени единствено с мисъл за женската добродетел и красота. Вижте тези пет ужасни традиции, възникнали за благото на нашето целомъдрие, добродетелност и красота.

Девственият пояс

Историите за рицари и крале, които заключват телата на половинките си с подобен пояс, преди да тръгнат на поредния поход, са мит. Дори посредственият средновековен разум е бил в състояние да прецени, че да заключваш с метални гащи някого е противоестествено и може дори да причини смърт. С развитието си обаче човечеството е ставало все по-информирано, но и все по-манипулативно. Първото сведение за т.нар. „девствен пояс“ датира от 1405 година, но оскъдната информация не подсказва какво точно е било предназначението му. Предполага се, че това е било изобретение, което е трябвало да предпазва жената от изнасилване, но не е трудно да се досетим, че това е по-скоро една удобна мъжка версия за съществуването му. Но човечеството и добре да се развива, стига до Викторианската епоха – време на крайно лицемерие и псевдо целомъдрие. В основата на всичко това е една, нека си го кажем, незадоволена вдовица, която е намирала за неморално другите да се наслаждават на неща, които за нея са недостижими. Периодът на управление на кралица Виктория не без основание се счита за разцвет на пуританския морал. Той препоръчва въздържание дори на обвързаните с брак жени. Затова девствените пояси намират най-сериозно приложение именно в този период. И съвсем не става дума за пазене на съпружеска вярност – тези изобретения били прилагани дори при младите момичета, за да не прибягнат до греховното мастурбиране. Целта била удоволствието да стане химера за жената на каквато и да било възраст. За да сме обективни, ще трябва да признаем, че ограничения е имало и за младите мъже, които все още не са задомени. За тях обаче забраните падали в мига, в който се оженят. В същото време жената просто сменяла собственика на ключа за „целомъдрения пояс“.

Дамското седло

Какво против него, вероятно ще кажете вие. Жената небрежно приседнала настрани върху дорестия кон е толкова красива гледка. Именно „красива гледка“ и нищо повече. Тези, които са имали щастието да яздят знаят, че страничното „присядане“ не е най-удобният и сигурен начин за разходка върху темпераментното животно. Първо, не можеш да се качиш сама, без мъжка помощ, защото позата е неестествена и опасна. Второ, дори да се качиш, не можеш да развяваш къдри в бесен галоп, защото дамското седло е само с ляво стреме, при това доста неудобно, и ако загубиш равновесие, може да се окажеш като в каскада на уестърн - влачена от коня за единия крак. Трето, и да си се качила, сама не можеш да слезеш – трябва да чакаш благоволението на джентълмена с протегнати ръце, защото не се знае при опит да скочиш (което е непристойно) дали няма да запретнеш кринолина до ръба на бродираните си кюлоти. Така че, ако те качат на дамското седло, най-разумно е да обикаляш бавно по алеите, докато благоверният реши да те свали от коня, буквално.

Бинт за лотосово стъпало

Китайците вярвали, че девойката трябва да има малко изящно стъпало, ситна походка и крехка фигура, която да се полюлява като клонче носено от вятъра. В този „изтънчен“ стремеж към красивото те достигали крайности, които нормалният човешки ум не може да асимилира. Прочутият „лотосов крак“ е поредната инквизиция, на която е била подлагана жената в далечни и не толкова далечни времена. За да придобият мечтаното ходило, краката на малките момиченца били бинтовани от 2-годишна възраст. Бинтовете се сваляли, когато девойката навърши 10-12 години и се сметне, че вече е „отгледала“ съвършеното лотосово стъпало. Разбира се, тази дългогодишна процедура е била твърде болезнена, в някои случаи жената оставала инвалид за цял живот, но пък колко възбуждащи били тези миниатюрни ходила за евентуалния съпруг! Уродливите деформирани „крачета“ се считали за най-еротичната гледка в първата и всяка следваща брачна нощ. Това обаче било привилегия само на момичетата от заможни семейства, тъй като от простолюдието се очаквало да се труди, а за това трябват здрави крака.

Корсетът

Трийсетсантиметрова талия? Още един мъжки фетиш, заради който жените са загубвали всякаква връзка с главния мозък. Тази традиция се поддържа и днес от отделни заблудени привърженички на идеята, които са склонни да се лишат от някое и друго плаващо ребро, за да задоволят естетическите си критерии за красота. В минали времена обаче за тази цел бил измислен корсетът. Едва през 19 век лекарите заговорили за вредата от това съоръжение. До този момент жените се пристягали с тежки конструкции от плат и китова кост. Ето го и краткият списък с усложнения, до които води ползването на този дамски аксесоар: увреждане на сърдечния мускул, деформация на гръдния кош, парализа на белите дробове, загуба на съзнание, дори спонтанни аборти.

Обрязването

Тази нечовешка традиция съществува и досега. В много близкоизточни и африкански страни продължават да увреждат малките момичета с аргумента – целомъдрие. Дори и в този „ритуал“ има разновидности. Без да навлизаме в зловещите подробности само ще уточним, че видовете му варират от изрязване на кожната тъкан около клитора до почти пълното зашиване на големите срамни устни. Жените подложени на тази процедура изгубват всякакъв шанс да разберат, че сексът може да доставя удоволствие, но това е най-малката им грижа. Много от тях биват увредени за цял живот и не малко умират. Аргументът на поддръжниците на тази жестокост е, че така жената завинаги ще запази своето целомъдрие. Безсмислена жестокост оправдавана с грижа за добродетелта.

И накрая - нещо, върху което да помислите. Дали след няколко века някои от толкова обичайните процедури, които си правим сега, за да сме красиви и желани, няма също да бъдат заклеймени като нехуманни и жестоки? Очаквайте продължение...

По темата работи Янка Петкова