Аз не помня, защото я видях за пръв път в родилната зала. Но акушерката, която ви представям, определено няма да забравя. Мога да разбера всички жени, които са й се доверили. Говори спокойно, компетентно и убедено. Всичко казано е проверено в 40-те години работа зад гърба й. До Благовеста Костова стигнах, чрез една препоръка. Казаха ми: „Тя е една от най-добрите акушерки в страната, да не кажем най-добрата!“ Така като ти кажат, тутакси ти включват журналистическия радар. Веднага я открих във… фейсбук, след телефонен разговор станахме даже „приятелки“ в мрежата. Горда съм с това приятелство! Не е ежедневие да срещнеш влюбен в работата си човек и да го разпитваш на воля по тънкостите на професията. Но пък този разговор стана добър повод да отбележим Деня на родилната помощ както му прилича. В него имаше и горчивина, и тревога, но и надежда, че професията на акушерката ще получи признанието, което заслужава.

Благовеста Костова: „Акушерките липсват на жените.“

Акушерка съм от 40 години. Първата година работих в село Равногор, където падаше много дълбок сняг и лекар нямаше. Така че първите ми раждания минаха там, или в линейката, или пред родилното в Пещера. Това беше сериозна школа за мен, малко страшничко, но неоценимо като опит. Работила съм в МБАЛ в Пазарджик и в частната болница „Хигия“ в града. В тях е минал целият ми трудов стаж. В момента се занимавам с училища за бременни и млади майки и работя по проект към община Пазарджик, свързан с майчиното и детско здравеопазване, работя и почасово в  акушерски кабинет.

Защо една жена трябва да ражда в присъствието на акушерка, през какви етапи минавате заедно?

Всъщност ние акушерките не сме допуснати до жената по време на нейната бременност, така че контактът ни с нея е основно в родилните зали, гинекологичните и неонатологичните отделения. Когато жената дойде с по-малко разкритие, преминаваме заедно през почти целия първи етап на раждането. Разбира се, и етапа на самото раждане и целия послеродов период. Това е работата на акушерката – в рамките на няколко дни „има достъп“ до майката, което е малко, но все пак колегите максимално се стремят да се приближат до жената, до нейното психофизическо състояние, за да я успокоят и да се чувства комфортно.

Има ли методи, с които раждането може да се облекчи?

Има и това се изучава и в университетите. Това са прийомите на Велвовски-Ламаз, масажите на целия гръб. Практиката показа, че този масаж е изключително благоприятен между контракциите, има релаксиращо действие върху майката и засилва кръвообращението, което пък увеличава кръвотока към матката, това е една доста добра практика. Проблемът е, че акушерките вече са много малко и нямат време винаги да прилагат тези методи, защото са заети с други неща.
Хубавото е, че все повече болници имат избор на акушерка в екипите си за раждане, в три вече има акушерски звена. Такова звено има например в Университетската болница в Пловдив. Така жената може да избере само акушерка, която да ползва тези прийоми –  дишането по време на раждане, разхождането, клякането по време на контрации, напъването е много важно, ние вече прилагаме техника със слингове окачени на тавана, с които жената да има опората да напъва качествено в полуклекнало положение. Иновативните практики лека полека влизат в страната. Разбираем е стремежът към модерните методи – болниците са и търговски дружества, а жените са претенциозни и така е редно да бъде.

Планът за раждане е вече масова практика, как в действителност се реализира той?

Често идват майки с план за раждане, но понякога е невъзможно да се извърши всичко, което предвижда той. В някоя ситуация трябва да се избърза, ако например бебето е в лека асфикция или майката кърви малко повече. В други случаи например не може да се изчаква толкова много с клампирането на пъпната връв или с други манипулации, които майката би желала, и първият контакт „бебе-майка“ може да се осъществи малко по-късно. Затова са необходими курсовете за бременни, по време на тях майките се запознават със състоянията, които не са съвместими с плана за раждане.
Как се процедира в такъв случай? Майката идва с плана за раждане,  заедно ли го коментирате?

По принцип го коментираме заедно.  В 90% от случаите успяваме да го изпълним, в едни малки 5-10% е невъзможно.

Попадали ли сте на куриозни претенции?
Попадала съм, да. Наскоро с колежка коментирахме, че понякога родителите създават проблеми, например с  ваксините. Вдигат скандали. Те трябва да са много добре информирани и за ваксинацията, и за неваксинацията. Да вземат самостоятелно решение, но в границите на разумното.
Става модерно и раждането с дула. Има ли акушерки, които са дули?

Много малко акушерки стават дули. Просто нямат време да се занимават с допълнителни дейности. Да си дула не е образование за акушерката.
Дулите трябва да са много добре запознати с това, което могат да правят в наши условия и с това, което не могат. По принцип дули станаха доста интелигентни, четящи жени, но невежи в акушерството. Все пак, акушерката учи четири години и се обучава да разпознава нормалните от патологичните състояния.
Много малко жени ползват дули. В провинцията, а и в болници в София, присъствието на дула е забранено. Тъй като се влиза в конфронтация. Колегите споделят, че не могат да осъществят диалог с жената. Пък и дулите свикнаха да търсят контакт с лекарите, защото лекарите са тези които могат да им позволят да влязат на раждане, не акушерката. Акушерките нямат тези права. Доста са обезправени в България. И при такава колаборация „дула-лекар“ акушерката си върши работата, но по-скоро като обслужващ персонал. Една колежка се оплака наскоро: „Дулата ме гледа, прави ми забележки как слагам абоката?!“, друга разказва:  „ Бебето беше много добре, жената също, спряха пулсациите на пъпната вена, но жената не ме „отразява“ като персонал в болницата. Тя се обърна към дулата и каза – „провери тази дали правилно прецени, че са спрели пулсациите“. Акушерката е „тази“. Затова доста колеги са зле настроени към дулите. Друго, което за мен е скандално, е че немедицински лица правят курсове за бременни. Вие не знаете на какви случаи се натъкваме! Това не е позволено никъде по света! Някои от тях дори преглеждат. Законът не го позволява. Професията „дула“ е нерегламентирана в България. Законът ясно и категорично казва, че предписания могат да дават само медицински лица. Това е български феномен. Въпреки че аз бях на първото обучение на дули и знам какво препоръчва Дебра Паскали-Бонаро (сертифициран инструктор за обучение на дули), но не се спазва. Някои от обучаваните у нас жени записаха акушерство, за една или две години, започнаха на правят курсове за бременни и напуснаха акушерството. Дулите имат доста добри приходи, които надвишават в пъти акушерската заплата, но не се облагат с данъци. Според мен, ако една болница реши да допуска дула по време на раждане, трябва да удвои и хонорара на акушерката за това раждане. Трябва да има регламент. Нищо против дулите, но те трябва да си знаят мястото. Има дули, с които е приятно да се работи, казвали са ми колежки, малко са, но трябва да има регламент и строг стандарт.
Мнението ви за домашните раждания?
В някои страни е законно и се прави под наблюдението на акушерка. Вие бихте ли се ангажирала, ако стане легално това у нас?

Трябва да стане легално. Жената трябва да бъде наблюдавана от екипа, който ще води раждането, през цялата бременност. Във Великобритания бременните са наблюдавани в акушерски практики, които правят и домашни раждания, но там такова раждане се регистрира и в болница, и когато настъпи моментът, две акушерки (задължително) отиват на раждането, много добре оборудвани. Самото оборудване е доволно скъпо, те са в постоянен контакт  с болницата. Има възможност и да се реагира в случай на спешност.
Такава практика има в цяла Западна Европа. В някои страни процентът на домашните раждания е сравнително висок – в Скандинавските той е между 20-25 %. В Холандия е над 30 %.
Колеги от тези страни споделят обаче, че напоследък този процент е малко понижен. Жените се ориентират към акушерските звена в болниците.

Да присъства или да не присъства таткото на раждането ми е въпросът?
Когато таткото е обучен, както се прави в споменатите вече страни, посещавал е курсове за родители (или акушерката), заедно със съпругата си, може да помогне много. Имала съм раждания с татковци, идвали на курсове с партньорките си, действително помагат. Но все пак присъствието им е желателно по-скоро в първия етап на раждането. Когато жената започне да напъва, и на самото раждане, таткото трябва да прецени дали наистина иска да остане.

Нямала съм особено куриозни случаи и „татковци снимали тавана“ (както наричаме припадналите помежду си). Имала съм около 10-ина раждания. Един татко например пипаше главичката на бебето, докато излизаше, преряза пъпната връв, помня още двама такива герои. Има обаче  един тънък момент – който сме коментирали с д-р Мишел Оден, пионерът на тези практики. На една конференция в  Страсбург сподели, че вече са регистрирани случаи, в които след съвместно раждане сексуалният живот на двойката започва да куца. Затова моето мнение е, че точно в момента на раждането таткото не бива да присъства, защото стресът може да създаде проблем впоследствие.

В какво се изразява тяхната подкрепа?

Те масажират, успокояват, ръководят дишането на майката, наистина са си полезни. Те са подкрепата, от която жената има нужда в този момент. Според мен, до родилката трябва да стои неин близък – ако не е таткото, то да е майката, сестрата или приятелка.
Сигурно Ви се е случвало да израждате майка и след години дъщеря й? По-различни ли са днешните родилки от някогашните?

О, вече много често ме се случва! Наистина сегашните се държат различно. Това поколение е малко по-гледано, по-глезено. По-често искат обезболяващи, по-често се насочват към епидуралните упойки, да не говорим, че искат по-често и секцио по желание. Въпреки, че ако майката е родила лесно, се очаква и дъщерята да роди така.
Секциото по желание все още ли е модерно?

В България се прави секцио по желание, заради ниската информираност на жените. Напоследък като че ли малко се редуцира. Дори жени, които имат секцио на първо раждане, искат да раждат втория път нормално. Може би това е резултат от популяризирането на раждането по естествен път. От две-три години акушерките започнаха да се появяват по-често сред жените и на курсовете за бременни. Това е добра тенденция, защото основно акушерката е тази, която насочва жената към нормалното раждане, но тъй като тя липсва в женската консултация, лекарят много бързо може да назначи едно цезарово сечение. Все пак то приключва сравнително бързо и не се налага да стоиш до жената 10-12 часа.

Мисля обаче, че и репродуктивните проблеми на българката са много сериозни. Трябва да се помисли за профилактика от ранна възраст при момичетата. Небрежни са към себе си и ми е много болно. Някои колеги казват, че няма простуден проблем. Знаете как се движат тийнейджърките с прашките, дънките и нищо друго, така се простудяват, ако имат и една „тиха“ инфекция, защото рано започват полов живот, започват перманентни инфекции. После те стават хронични, запушват тръби и оттам тръгват репродуктивните проблеми. Другият фактор е кариерата, която някои жени предпочитат, а времето минава. Сещат се да раждат в по-късна възраст. Но пък много от тях, въпреки това раждат нормално. Досега се смяташе, че 36-годишната възраст е показател за секцио, но сега, по желание на майката, се изчаква.

Как се променят отношенията лекар-акушерка с годините?
Тези отношения са деликатни и ще ви кажа защо – броят на акушер гинеколозите в последните години е много висок. Много лекари взеха тази специалност и пазарът се наводни. Мога да ви кажа, че само в моя град са 20. При това положение, е нормално те да искат да изкарват хляба си чрез раждания, няма пациенти за всички. Това е една от причините за обтягане на отношенията с тях. Напоследък обаче се забелязва тенденция към партниране. Младите лекари, които се учат от опитните по-възрастни акушерки, обикновено искат да работят в екип с тях. Там където има добро партньорство има и много пациенти.

Как да се подготви бременната жена, за да има по-малко стрес и по-малко болка по време на раждането?

Това се прави в женските консултации. В нормалните страни, освен наблюдението на бременната, има и курсове, които се посещават от двамата родители. В една университетска болница в Милано имахме възможност да присъстваме на женска консултация. Акушерката отдели на бременната един час по време на посещение. Това са разговори. Акушерката дори може да насочи жената към психопрофилактика.

Практикувате ли, там където работите, веднага след раждането да дадете детето на майката, за да го накърми?

„Първият контакт“ го осъществявахме, докато работех в държавната болница. Моят екип слагаше бебето на гърдите на майката, веднага след раждането, но практиката на неонатологичните отделения често не позволява те да бъдат заедно. Въпреки, че и ние и гинеколозите се стремим да я въведем, но и там имаме пречка от страна на неонатологията. Все пак в последно време се правят компромиси.

Раждането, което Ви е най-ярък спомен?

Те са много. Няма раждане с раждане еднакво. Всички раждания са различни. Сещам се за една много смела жена на 45 години. След цезарово сечение при първото раждане (големият й син беше на 23 години), роди нормално. Жената беше много мотивирана, много интелигентна, с всички масажи и техники на дишане, които приложихме, тя роди много успешно.

Друго раждане, което ме впечатли, защото беше много смешно, беше на една жена, известна „бизнес дама“ в града, щеше да ражда със секцио по желание. Тъй като имала леки контракции, решила, че явно секциото няма да е планово, а спешно, но първо беше отишла на фризьор. Дойде с прическа, с маникюр, гримирана, да е красива. Помня, че аз я прегледах, тъй като в клиниката, в която работех в Пазарджик е разрешено акушерки да преглеждат, и установих, че разкритието е вече 7 см. Обадих се на лекарката, която я беше наблюдавала в консултациите и която трябваше да дойде за раждането, за да попитам да свиквам ли екипа. Тя ми казва: „Какъв екип ще свикваш, я да си ражда нормално! Аз сега съм в кабинета, имам още малко работа.“
Казах на пациентката, че е със 7 см разкритие и тя очакваше в близкия половин час да я сложим на операционната маса. Това обаче не се случи, напротив контракциите се засилиха и тръгна раждането. По едно време започна да ми крещи: „Да знаеш, че ще те утрепя! Аз сега ще раждам нормално, но после ще бъдеш бита. Ти си виновна, ти никого не викаш!“ Докато се жалваше и сочеше с юмруците взе, че роди. Бебенцето беше 2,600 кг, щеше да бъде напълно неоправдано секцио. Но най-странното беше, че тя забрави за нас, веднага щом роди, и започна: „Дай ми телефона! Ало, Пепи, аз родих нормално, ало Мими….“ Целият град разбра, че тя е родила нормално.
В каква посока трябва да се работи, за да се възстанови престижа на професията Ви? Как да се възроди връзката между акушерката и бременната жена?

Има наредба, в която се казва, че акушерките могат да си направят кабинети към ДКЦ-та, но когато една акушерка тръгне да прави такъв кабинет 10 институции правят спънки, а и самите ръководства на болниците казват: „ О, има 5 акушер гинеколога, ти ще правиш кабинет!“. Няма ясен акушерски стандарт. Миналата есен тук имаше представители на Интернационалната конфедерация на акушерките, Европейската асоциация на акушерките, тук се проведе и Паневропейската конференция, аз самата съм член на съвета към Интернационалната конфедерация. Никой от министерството на здравеопазването не дойде, изпратиха ни поздравително писмо. В Румъния вече „вървят“ към установяване на стандарт за акушерските услуги. Ние пак ще сме последни. А всъщност липсваме на жената, не само при проследяването на бременността и по време на раждането, но и когато тя се прибере с бебето вкъщи. Аз съм била и патронажна акушерка, за много кратко време. Работех и в родилна зала и водех женска консултация. Сега на практика патронажа го няма. Ние не сме конкуренти на лекарите, ние сме тези, които се занимават с физиологията и профилактиката. Всичко останало си е на лекарите. Миналото лято работих по един проект в Пазарджик, точно по осигуряването на такъв патронаж. Някои от педиатрите се притесниха, после разбраха, че е много по-лесно акушерката да види колко е зачервено пъпчето например, да го обработи, ако майката е с препълнени гърди да я изцеди. След края на проекта отчетоха, че така се работи много по-лесно.

Създава се фалшива конкуренция между нас и лекарите, там където я няма. Ето, аз водя лекции за кърменето, за проблемите, които майката може да срещне, нещо, което в женските консултации те нямат време да обяснят. Затова вече самите лекари, поне някои от тях , ни поддържат.
Интервюто взе Янка Петкова.