Не можем да ги отречем, защото са вече утвърдено присъствие в живота на децата ни. Но не пречи да поразсъждаваме как влияят на способността им да мислят. Можем ли избегнем негативните последствия от тях?

Тестовете вече са закономерност в битието на ученика и то от най-ранна възраст. Утвърдена практика е да се прилага тестово изпитване още в началния курс. Започва в първи-втори клас и е неизменна форма на оценяване през следващите десет години. Стандартните тестови задачи не позволяват да се разсъждава върху предложения въпрос, да се установят причинно-следствените връзки, не се провокира критично мислене. Но за съжаление се използват все по-често в учебната програма.

Дете, което през по-голямата част от времето се занимава с подобен вид задачи, престава да ги съотнася към себе си и живота си. То свиква с факта, че правилният отговор вече е даден от някой друг. Трябва само да го запомни и точно да го възпроизведе при необходимост.

Постоянната работа с тестове научава детето да живее в режим "стимул-реакция", "въпрос-отговор". В голяма степен ежедневието ни е устроено по този начин. Но избирайки този режим, ние затваряме вратата за по-нататъшно развитие; за творческо мислене; за успех в професии, в които трябва да можеш да излезеш от рамките на статуквото и на стандартното. Откъде у дете, което от първи клас  е привикнало да съществува в система на готови въпроси и отговори ще се появи навик – да пита и да търси нестандартни решения?

Части без цяло

За разлика от изпитите във вече далечни времена, въпросите в тестовете нямат логическа връзка помежду си. Те изискват да се оперира с голям обем данни и бързо да се превключва от една тема на друга. В този смисъл, тестовата система се въвежда навреме: точно това изискват от новото поколение съвременните средства за комуникация.

Децата, които растат в епохата на високите технологии, гледат на света по друг начин. Тяхното възприятие не е последователно и не е текстово. Те възприемат информацията на принципа на клипа – ефектно поднесени детайли с изведено решение в края. Затова и тестовете приучават детето да се концентрира върху детайлите. Вниманието му става краткосрочно, фрагментарно, все по-трудно му е да чете дълги текстове, да решава нестандартни и сложни задачи.

Всеки изпит е отговор на конкретни въпроси. Но в теста  - това са много малки конкретни въпроси, които правят общата картина твърде раздробена. Прекрасно е, че децата учат физика, биология или химия, а след това с тестове се измерва доколко добре са усвоили предмета. Но дори цяла година да те засипват с тестове по физика, няма гаранция, че ще започнеш да я разбираш. В тестовете като инструмент за оценяване няма нищо лошо. Важно е да не заменят ученето. 

Да видиш разликата
Би било грешка да твърдим, че всички тестове в еднаква степен ограничават мирогледа и приучават детето да мисли опростенчески, да решава еднотипни изолирани задачи без взаимовзръзка с контекста им в живота.
Тестовете, които се свеждат до въпроси с избор на готови отговори и се използват масово в процеса на обучение, оказват негативно влияние върху мисленето. То става репродуктивно. Детето по-скоро запомня вече готовото решение (разчита на паметта си), вместо да се опитва да проумее как се стига до него или да потърси ново. Стандартните тестове не предполагат търсене, логически изводи, въображение.

Все пак развитие и в тази система на оценяване има и това е доказват въпросите, които предполагат свободен отговор. Такива има и в тестовете от Националното външно оценяване и матурите. Те са „по-висока топка“, защото изискват предварителна работа с източници, интерпретиране на факти, аргументиране на гледна точка.

Този тип тестови задачи са за предпочитане – колкото повече ги решава ученикът, толкова повече неговите знания и мислене (в дадена област) се превръщат от декларативни (отвлечени, теоретични) в конкретни и практически. Така знанията се трансформират в компетентност, в умение да се решават казуси.

Факторът страх
Тестовата система предизвика още един негативен ефект, свързан с рейтинги, класиране, санкции. Създаде се опасна тенденция, да се оценява работата на училища и учители въз основа на резултатите от тези изпити. В ситуация, когато цената на всяка грешка е твърде висока и учители и ученици са под напрежение, заради евентуален неуспех, трудно можеш да изпиташ удоволствие от учебния процес.

За да може детето да заобича четенето, да разсъждава, да почувства интерес към науката, да развие вкус към изкуствата е необходима безопасна атмосфера, основана на доверие и позитивно отношение към грешките. Това е едно от основните условия за качествено училищно образование.

До този извод еднозначно е достигнал и известният новозенландски учен Джон Хети, който се позовава на резултатите от над 50 хиляди изследвания, посветени на факторите, които влияят на успеха в ученето.

Образованието е консервативна система, и както се убеждаваме неведнъж, трудно й се въздейства. Какви са полезните ни стъпки като родители?
Можем да създадем безопасна атмосфера у дома. Добре би било да показваме на детето, че зад пределите на тестовете се открива необятен и интересен научен свят. Можем да го водим на интересни срещи и лекции, да му предлагаме книги и видеоуроци с най-различна степен на сложност. И непременно да му покажем, че резултатите от тестовете не са толкова важни за вас, колкото разбирането на предмета. Ако за родителя оценката от теста е най-важна, твърде вероятно е това да стане приоритет и за детето.

Как да се усъвършенства решаването на тестове

1. С тестовете трябва да се свикне, което предполага,че трябва да се тренират. Упражненията ще ви дадат представа за нивото на знания на детето и евентуалния му резултат (плюс-минус 5-7 %). Това означава, че винаги ще се намерят задачи, които то може да реши, дори да срещне немалко такива, които няма да може.

2. Винаги първо се решават лесните задачи, тези, чиито отговори са ясни мимоходом. Ако детето се замисли или колебае, нека пропусне въпросната задача и да продължи нататък. Когато стигне до края, може да се върне към нерешените условия в теста. Как да прецени дали времето ще му стигне – оставащите минути се делят на броя нерешени задачи. Така се определя оптималното време, което може да си позволи за всеки въпрос. Ако не стигне до отговор на един от въпросите, по-добре е да го остави и да се съсредоточи върху следващите. Тази тактика ще му позволи да загуби точки само за това, което действително не знае, а не защото не му е стигнало времето.

3. Добре е максимално да се използват отговорите, които се предлагат като избор. Често детето просто може да се досети, кой от тях е правилният. Ако има предположение, но не е уверено, нека все пак отбележи този вариант. Дори нищо да не знае, и да разчита на късмета си, все някъде ще улучи.

4. Предупредете го да си остави време за проверка на изпълнението: правилно ли е попълнило листа със собствените си данни, има ли правописни грешки и на точното място ли са поставени хиксчетата.

5. Не е добра идея да се използват готови текстове от съчинения или есета от сборници. В голямата си част тези текстове са стари, респективно - добре познати на проверяващите и далеч не са толкова качествени. Не бива да се забравя, че някой ги е писал, за да запълни определен обем страници. Рисковано е, ученикът да се стреми да впечатли проверяващите с ярка, необичайна гледна точка, може да попадне на човек без чувство за хумор и въображение. Винаги са добре дошли силните аргументирани текстове. Трябва предварително да се обмислят началото и края, да се набележат опорни точки и ако се имат някакви конкретни източници предвид. Ако текстът има добро начало и хубав край – всичко останало е въпрос на техника.

6. Открийте източници с качествени тестове, които ще ви дадат възможност да тренирате вниманието, паметта, зрителното въображение, логиката на детето и решавайте заедно, при всяка възможност.

Материала подготви Янка Петкова