Не знам дали беше късмет.

Да се намерим с този човек, с когото си пасваме като две части от пъзел в цялата сложна картинка. Даже вече не мога да си спомня бързо ли изгладихме ръбчетата, за да прилегнат така гладко едно в друго, или ни е струвало години и усилия. Но като погледна назад, не виждам низ от компромиси и битки със собственото и чуждото его. О, битки имаше колкото искате – но все сме двамата срещу обстоятелствата, а не един срещу друг. И дори когато гледаме в различни посоки, крачим в една. То как да се отдалечиш, като си сраснал с него?

Веднъж се опитах да измъдря рецептата за щастлив брак в седем стъпки (нали така е модерно сега – всичко да се опростява до няколко лесни стъпки) и ето какво ми роди главата.

– Първо бъдете приятели, после любовници. Искрата е хубаво нещо, но най-често угасва бързо, а друг път прави опасни пожари. Заложете на кроткия огън в домашната камина, той топли наистина.

– Не мерете на кантар кой какво прави за другия. Колкото повече, толкова повече. Вие сте скачени съдове. Това, което правите за него, за себе си го правите.

– Оженете се по любов, не по интерес. Женската интуиция е голяма сила и ще ви посочи вашата сродна душа.

– Отгледайте заедно деца.

– Винаги и на всяка цена вярвайте в него. В криза го подкрепяйте, дори да не е прав.

– Никога не му отказвайте… сещате се какво.

– Помнете, че децата порастват и хващат пътя. Накрая ще си останете вие двамата. Той е вашата голяма дългосрочна инвестиция.

Хубава рецепта, на мен ми се получи. Пробвайте я. 

Но не забравяйте и друго. Бракът не е влак, да го подкараш по релсите и да си спокоен, че щом следваш инструкциите всичко ще е наред. То дори и влаковете… Не знам доколко изобщо е възможно да съществува рецепта и гаранция за успешен брак, която да работи винаги и при всекиго. Толкова чудесни хора се разделят около мен. Хора, които и заедно, и поотделно са смислени и истински. И все търсят щастието, а изглежда, че им е било в ръцете. Те си знаят, разбира се, отстрани е лесно да съдиш.

Обаче си мисля тези дни за нас двамата, за всичко, което сме оставили зад гърба си и което тепърва ни предстои. И знам със сигурност. Ако някой някога ще ме разочарова, искам да е той. Ако някой някога ще ми прощава, искам да е той. Може би това е любовта. Да се оглеждаш в очите му и да се харесваш, с всичките си малки лудости.

А дали е късмет – не знам.

Но е щастие.