Автор: Ростислава Димитрова

Ще разкажа една история по истински случай, където, разбира се, имената на героите са сменени. Основната причина е, че една невинна детска душичка трябва да бъде запазена от опорочаване още в крехка възраст. Това е разказ за онези, които наричат себе си мъже, за които цял живот някоя жена се грижи, но които не могат да оценят нищо, тъй като нищо не са постигнали сами.

Мишо е горд син на мама Веси. Той се има за вървежен красавец и най-много го е страх да не попадне на жена, която да се възползва от него материално и да го командори. Нищо, че той „материали“ няма. Мишо обича да бъде канен на кръчма с приятели, но само ако дойде по-късно, за да може яденето да е поръчано и той да боцне от тук и от там, и да си плати голата биричка. Нали не е поръчвал ядене – защо да го плаща? Мишо гони 40-те или 50-те в общия случай, но градината на живота му никога не е обработвана и няма плодове за обиране на тази златна възраст. Мишо е свикнал да ходи да „работи“ при тате Енчо и да му взема паричките (под работа се разбира пиене на кафе с цигарка, докато тате се труди). Но нали е бил там? Значи си е „заслужил“ надника. Мишо има и братче Цецко. Те са гордостта на мама. Винаги я возят с колата я да напазарува, я да пие кафенце с приятелки. Те трябва да са на разположение. Бате Цецко е по-голямото братче, което му е отредило съдба на не толкова алчен егоист, но пък все още и той спинка под покрива на мама. Мама пък ревностно си пази синчетата, че да не би някоя злобна материалистка да прокопса покрай тях. Та затова бате Цецко е с тежка депресия – мама прогони възлюбената му, за да го опази от лошотията. Мишо пък ще става баща. Някаква си материалистка решила да задържи бебето, тъй като било чудо да забременее, а то се случило. Пък и това ще да е първородният син на Мишко и така чаканият първи внук за баба Веси. Та затова мама Веси решава, че е време да купи жилище на Мишко, че хем постоянно да наблюдава отблизо снахата, хем Мишо да има нещо свое в тоя живот. Макар да не е работил за него.

В свободното си време мама Веси гледа детето на местната Памела Андерсън - Петя. Идеална жена за Мишо и Цецко, оборудвана със силикон и екстеншъни от-до. Без първоначална инвестиция. Но пък поддръжка трябвала и не била лъжица за техните уста. А и Петя вече се добрала до завидното положение на снаха на жена с висок социален статус, която пък хули сред съгражданите си. Горката Петя… Не случила на свекърва. Горката мама Веси пък не случила на снаха като Петенцето.

Роди се първородният син на Мишо и мама Веси покани „най-близките“ си на скромна, но гръмка софра (трябва да изглежда прилично без да се охарчи), за да се почерпят за здраве. Никой не попита снахата материалистка как е, тежко ли беше раждането, има ли нужда да си почине… Важното е, че цяло село знае, че на Мишко му се е родил син. Мишо страда от тежка форма на сецнат кръст поради излежаване по диваните на мама цял живот. Не може да вдига повече от 3 кг. Затова и още от първата нощ с новородения наследник той се изнесе в другата стая. Трябва да си почине (цяло раждане преживя), че да може в 9 сутринта да пие кафенце при тати! Нали пари изкарва… Иначе не е и прахосник. Гостите гощава с полусурови пържоли, за да не хаби ток. Но затова пък има 2 телефона, кола, симсон и ланци на врата. Той е на „ти“ и със счетоводството. Всеки месец стриктно води списък на разходите, за да не се охарчат излишно – за цигари 150 лв, а за адаптирано мляко - 54 лв. Приоритетите му винаги са непоклатимо подредени. Когато се наложи да остане сам със сина си, винаги вика мама Веси на помощ, която идва със сина на Петенцето. Гледа го, за да може Петя да работи в хотела, който злобната й свекърва й направила. За Петенцето Весито била като майка, не като бавачка! И все пак й плащали за услугите… Мама Веси все пак две деца има да издържа… на по 40+ години. А е пенсионерка, че и със изсипване. Не може да тича покрай внука си с това изсипване. Тежко е. А и трябва да пази сили за хотела на Петенцето – все има чаршафи и кърпи за носене, мебели за местене и куп друга работа.

Покрай суетенето как да спестят за пари за внука, за когото успели да уредят само едно легълце, че за повече не били изкарали, снахата материалистка чинно готвела, чистела, миела, перяла, паралелно отглеждала и първото си дете - дъщеря си. Тия добри хора добре, че направили стая и за нея в новия дом ала Биг брадър-мама Веси. Направо си ги приютили като техни, па макар и чужди. Мишко един път горкият не можал да вземе сина си на ръце с този негов кръст и ограничението от 3кг, които да вдига. Нищо, че от зор покрай раждането напълнял с 10. Не пропускал да напомни на материалистката, че каквото е купил в хладилника, си е негово. Как така на семейството? Нали той е дал парите. Камо ли, ако мама Веси е пратила нещо. Няма да го цакат я…

И един ден материалистката го напуснала с все дете. Ужас! Защо? Как така? Никакво обяснение не поискал, тъй като всичко бил направил идеално. Мама Веси и Петенцето веднага се усъмнили чие наистина е детето. Цялото село заговорило… Горкият Мишко на тези години да се окаже измамен? Как така мама Веси не го е опазила? Ах… Какъв позор.

Добре, че Памела била досетлива. Та бързо Мишко подал иск в съда за права над детето. Даже накарал материалистката да плати разноските по делото. Издръжка не можел да си позволи… Кредит имал. Той тате му го погасявал де… Искал за пръв път да вземе сина си на ръце най-сетне. Благороден е Мишо… Дори не знаел дали е негов биологичен син. Ама то за любовта граница и биология няма. Има само съд.

Кръстих историята си „На мама синчето“, но тя е за всеки, който се мисли за мъж. Само защото мама го гледа, докато самият той е в пенсионна възраст. Героите са от малко населено място, известно с убиец, отгледан от майка си по същата схема, решил да раздава правосъдие. Сигурна съм, че такива истории има в цяла България, че и по цял свят. Не е първият, нито последният случай на грозни изпълнения от страна на зрели хора, усетили изкривената майчина закрила и имащи се за мъже.

За тези мъже е успех жените им да са силиконки, чупещи снага под силните звуци на кючека. По възможност жените им трябва да поощряват децата им да правят същото. Тези жени трябва да са слугини. Такива мъже цветя и любов не дават – това е признак на слабост. Техните майки са длъжни да ги гледат, докато самите те станат дядовци. Те са ги възпитали така. И макар че същите тези мъжки майки знаят какво е да носиш живот 9 месеца, да го родиш, да го отгледаш, те са зли свекърви, за които снахите (също майки) винаги ще са недостойни. Те са специалистки в това да пазят със зъби и нокти синчетата си само за себе си чрез елементарна селска манипулация. Но най-вече да не им дадат възможност да станат хора и да усетят щастието да създадат семейство.


Препоръчваме ви още:

Момичета, вие сами разваляте мъжете си

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш 

Свекървище 

26 неща, които свекървата мисли, но не казва