Автор: Ина Зарева

Ако Кръщенето за вас е само повод:

- да спретнете купон след сухия период от раждането;

- да покажете на всички колко гръмогласно е детето ви;

- да му го върнете тъпкано за безсънните нощи;

- да поизстискате богатите си лели;

- да преброите роднините;

- да угодите на бабите,

то следващият текст не е за вас.

Обаче, ако сте решили един вид да се споразумеете с Бог: „Ти ми прати това ревливо, инатливо и неспящо бебе, дай поне да си разделим разноските!“ - то добре е да знаете кое как.

Първата стъпка е да родите детето. Разберете  се за религиите с баща му предварително – най-добре преди създаването, в краен случай между контракциите – за да знаете кой Бог да викате, все пак.

Втората стъпка е да изберете кръстник. В Православието, кръстникът е духовен родител на детето и той, а не биологичният създател, отговаря за всичките му избори и действия пред Бог. Добре е да изберете човек, на когото детето ви наистина ще може да разчита. За предпочитане е да е от същия пол, за да имат по-силна емоционална връзка. В добрия случай, ако не превръща тикви в каляски и мишки в коне, кръстникът трябва да може да превърне изгубеното в превода на живота дете в мислещ, разумен и отговорен човек.

Ако сте семейни, логично е кръстник да стане някой от кумовете или техните деца. Кумовете също се водят ваши духовни родители, така че ако сте ги избрали на купон, обилно полят с изкушения, да знаете, че те вече няма да ви пускат там. Или поне не би трябвало.

В този смисъл има няколко ограничения за отношенията с кумовете и кръстниците: не се разрешава сключване на брак между кръстник и кръщелник, както и между кръстник и родителите на кръщелника му. Родителите на детето и свещеникът, който извършва тайнството, не могат да бъдат кръстници.

Третата стъпка е да решите на каква възраст ще кръщавате детето. За да не е стресиращо преживяването се препоръчва или да е съвсем малко бебе, или достатъчно голямо, за да разбира и да не се страхува.

Четвърта стъпка е да изберете ден за събитието. Важно е да се знае, че за разлика от Венчанието, например, за Кръщението няма забранени периоди от годината. Може да се направи във всеки един ден.

Ако искате да се чувствате като в сватбите на Муун, може да изберете важен християнски празник и да отидете в най-големия храм или манастир. Така детето ще сподели купела със светена вода с още двадесетина посестрими и събратя в Христа.

Ако целите да направите един съкровен семеен празник – изберете съвсем обикновен ден от календара.

Пета стъпка е да изберете храм. Кръщенетата в Александър Невски са забранени, но дългогодишни, емпирични проучвания доказват, че в него има точно толкова Бог, колкото и в малкия параклис в края на селото. Представяте ли си?!

Добре е да изберете храма, който вие посещавате. Както и свещеник, с когото се познавате.

За Светото Кръщение се издава Кръщелно свидетелство, което е официален документ и се признава във всички православни и католически църкви по света.

Таксата за Кръщенето варира в различните храмове. В някои от тях се предлагат по-пищни ритуали, включващи още един свещеник, хор, украса и пр., от което се получават и по-големи суми. Никой не би трябвало да откаже кръщене на човек, който няма възможност да заплати каквато и да била такса.

За Църквата, Кръщението е духовно раждане и логично се извършва един-единствен път в живота на човек от православен епископ или свещеник.

Основните елементи от ритуала на Тайнството са:

Водата - пречиства и освещава. Потапянето в нея символизира раждането на нов човек.

Елей (осветено олио или зехтин) - символ на изцерение, помирение и радост.

Свето Миро - символ на изобилие и защита от зли сили. Съставено от дървено масло, бяло вино от грозде, маслинен елей, смирна, канела, благоуханни смоли, треви, корени, етерични масла и есенции. Съставките му могат да стигнат до 57 на брой. Приготвя се много рядко – веднъж на десетина години в седмицата преди Великден, като варенето му продължава три дни и в него участват само духовници.

Подстригването на косата е символ на покорство и жертва.

Обличането на нови светли дрехи символизира получаването на нова човешка природа, чийто живот трябва да бъде чист и светъл.

„Отричаш ли се от Сатаната?“ (или Атанаса, както казва синът ми) - е въпросът, който свещеникът задава три пъти на кръщаващия се и той, или кръстникът вместо него, трябва да отговори: „Отричам се!“

Ясно е защо се прави това. Можете да гледате в упор свекървата или тъщата по време на диалозите. И за всеки случай, да я поръсите със светена вода. Ако не се изпари със съскащ звук, значи няма страшно!

Някои деца плачат силно, но това не означава, че имат много дявол или лошотия. Нито, че свещеникът ги боде, докато ги помазва.

Според свещеници, няма случай на дете, разболяло се след Кръщене, какъвто и да е бил сезонът.

Какво и защо да носите:

Акт за раждане на детето – защото това е официален документ в България и данните от него се преписват в Кръщелното свидетелство. Не може да впишете нито друго име, нито друг баща. Пробвано е многократно.

Кръщелно свидетелство на Кръстника – защото това е официалният документ на Църквата, че човекът, ако не ревностен, е поне християнин.

Две кърпи – голяма и малка. Голямата е, за да се увие детето в нея и тя да попие осветените вода, елей и миро. Добре е, да се запази и да не се пере.

Малката е за ръцете на свещеника.

Сапун – свещеникът измива символично ръцете си, в знак на недостойнството и смирението му да извърши това голямо Тайнство.

Китка от здравец, чемшир, цвете – да е здраво, силно, прекрасно детето, като цветята в нея.

Пита/сладки/бонбони – черпят се гостите, за да е сладък живота на детето.

Кръщението е толкова важно за човека, според Църквата, че въпреки многобройните елементи и техните символи, се допуска всеки християнин да може да кръсти друг човек, който е в смъртна опасност. Достатъчно е само да го поръси с вода и да изрече определени думи. Впоследствие свещеник може да довърши Кръщението, но във времена на войни, смъртоносни епидемии и природни бедствия, тези Кръщения били доста честа практика.

Вярва се, че в момента на Кръщението, човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.
И тези снимки на Ивелина Чолакова, вероятно доказват точно това.

Какъв е ритуалът в други страни межете да прочетете в Моето голямо лудо гръцко кръщене.