Дамата, която ми прати този текст, пожела да остане анонимна. Мисля, че всички ще я разберем. Тъжно е, че толкова много от нас могат да се разпознаят в историята й. Още по-тъжно е, ако някои се разпознаят в ролята на свекървата. Моля се моите момчета да пораснат живи и здрави, и да създадат собствени семейства някой ден. А ако по някаква причина им се наложи да правят избор между това да са добри бащи, или добри синове... По-добре да е първото.  

Тя… уж жена и майка, но всъщност е от онази специална порода, която върви с тежка длъжностна характеристика и почти никой не я харесва.

Имала съм много гаджета през годините - е, като се замисля бяха само три и все сериозни, но още от малка усетих, че нещо не е наред с този вид персонаж в живота ми - с Нейно Величество Майка му.

Не знам точно кога започнах да НЕ я харесвам истински - дали когато ми се наложи за първи път да се пречупя и като малко послушно дете да изям онези гнезда от кайма с почти сурово яйце върху тях, борейки се да не ги повърна, докато ги преглъщам или когато отварях хладилника и там гордо седеше сготвената от майка му пача, която миришеше на чесън и зловещо се поклащаше, сякаш за да ми напомни, че моята сила върху НЕГО никога няма да бъде ката НЕЙНАТА. Онази пача, която тя мислеше че му е любима, седеше там дни наред като забравен багаж на соц автогара и накрая винаги й се налагаше безславно да извърви пътя до боклука – естествено, този на улицата, а не вкъщи… Може би тогава осъзнах - Нейно Величество Майка му не ми харесва.

Минаха години, гаджетата се смениха, майките също и винаги положението беше зле. Като да ги отглеждат някъде като онези малки сладки жълти пиленца, които после стават еднакви и с еднаква мисия, само че не са сладки и мисията им няма нищо общо с нечий доволен стомах.

И така всичко някак го предъвквах и преглъщах със завидно спокойствие и достойнство до момента, в който се роди нашата дъщеря… тогава нещата се промениха, ТЯ се промени и разбира се, стана много по-лошо. Започна да се меси ежедневно, да дава мнение как да гледаме нашата дъщеря и да се налага пред сина си, да злоупотребява с влиянието си, а то се оказа голямо, или другояче казано - стана истински тегаво.

Изведнъж жената, гледала бебе преди повече от 50 години, се оказа на пътя ми в моята най-важна житейска мисия - да отгледам собственото си дете и разбира се, тази жена не беше моята майка, а неговата. И сякаш не искаше да помогне, а да ме измести и ако може изцяло да ме няма, за да може да гледа детето на сина си, сякаш тя му го е родила. Звучи абсурдно, но не е - беше го постигнала с единствения си внук, син на моя мъж и дете на разведени родители, чиято майка живееше далече и майчинството с него не й беше особено любимо, но пък със следващите си две деца се справяше прекрасно.

Помня, когато дъщеря ни се роди и животът ми придоби онзи специален смисъл, в който бяхме само ние тримата - тя, той и аз. Беше вълшебен и... прекалено кратък момент. После всичко придоби онзи дух на борба да опазиш детето си от чуждото и много компетентно мнение, борба с мъжа си, който говореше с думите на майка си, която не спираше да живее чужд живот, поради липса на собствен свой и така до днес, когато пиша в 4 часа сутринта и чакам да нахраня бебето си, което оказа се, не харесва баба си. И да, вътрешно се радвам, защото така мъжът ми спря да ми натяква, че не оставям новороденото си достатъчно често на близо 70-годишната му майка и защото вариантът да й го оставя само по време на нощното спане и да излезем с него ми дава спокойствие. Спокойствие, че детето ми няма да бъде променяно от някой, когото всъщност вътрешно силно не харесвам, защото моето дете е мое (наше) и то е онзи бял лист хартия, върху който искам аз да рисувам, бавно, обмислено, без тя да го нарича „лошо бебе”, защото плаче...

Какво има в тази порода майки, на нашите мъже, питам се? Защо цял живот трескаво се борят за първото място в живота на порасналите вече синове, станали големи мъже, съпрузи и бащи и кога най-накрая ще изтече срокът на годност на този пуст Едипов комплекс!

Вселено, дай ми сила!

Препоръчваме ви още: 

26 неща, които свекървата мисли, но не казва

На мама синчето 

Не удряй момиченцето, ще се изпотиш

Свекървище