1. Един ден ще разбереш, че си останала сама. В крайна сметка, ти винаги си била сама, но обикновено това прозрение идва по-късно. По-възрастните напускат живота ти, мъжете изневеряват, децата порастват. Или ти сама ги напускаш, защото сте се отчуждили. Счупва се това, което е работело до вчера. Не е важно какво точно ще се случи, помни: самотата чака зад гърба ти. Зрелостта - това е способността да бъдеш сама, без да драматизираш. Готви се отрано. Ще ти кажа как.

2. Всички, освен най-близките, могат да бъдат заменени. Никой и нищо не е само в един екземпляр. Допускай нови хора в живота си, дори в момента все още да не си сигурна, че въобще имаш нещо общо с тях. Един ден ще разбереш, че си останала сама и това ще те спаси.

3. Винаги опитвай нещо ново: храна, дреха, пътешествие, някаква технологична приумица, активност, филм, книга, теория и обяснение на вселената. Мозъкът е мързелив. Колкото повече време минава, толкова повече му се иска да се връща към едни и същи гънки, докато останалите напълно изчезнат. Не му позволявай да „залепва“ за едни и същи вещи, удоволствия, пътища, трикове. Винаги пробвай нещо ново, особено когато те мързи, когато си уплашена или нямаш желаниe да правиш нищо. Един ден ще разбереш, че си останала сама и това ще те спаси.

4. Прости на всички, на които можеш, останалите забрави. Забравата е най-доброто наказание и най-доброто лекарство. Никога с никого не спори, по-добре върви на маникюр, освежи прическата си, направи нещо за себе си.

5. Няма за къде да бързаш. Всичко, което се случва бързо, живее кратко. Ако действително искаш нещо – ще го направиш. Рискованите желания и стъпки отлагай, давай им време да отлежат. Прави нещо, в което не си сигурна, само ако желанието неотстъпно те преследва дълго време.

6. Тази точка допълва предишната: ако силно искаш нещо, и смяташ, че е правилно, направи го. Желанията са нашия живот. Дай на желанията си вътрешен живот и се грижи за тях. Ако не изчезнат с времето – последвай ги.

7. Не се предавай, докато все още има неща, които искаш. Успехът е натрупан опит, което означава – определено количество повторения. Всеки неуспех – е недостатъчен опит и се компенсира с повторение. Смелостта и рискът също са опит. Това, което в момента ти се струва нечувана дързост, също е опит. Издържливостта, търпението, умението да простиш, независимостта – всичко това натрупва опит. Важното е да не се предаваш, докато все още искаш нещо.

8. Нищо не е край, дори краят, всичко минава. Помни това, когато си отчаяна, когато си нещастна, когато си изоставена. Непременно идва денят, в който ще си кажеш: „Било е за добро!“ (особено когато става дума за връзки). Нищо не е край: един ден ще останеш сама и тази мисъл ще те спаси.

9. Прави това, което искаш, но се грижи за тялото си, за да не ти отмъсти неочаквано. Създай си навик да го питаш какво иска и да изпълняваш желанията му. Ако никога не си се вслушвала в сигналите му, и не знаеш как да разговаряш с него, започни с по-простите неща – с разходки, тичане, плуване. По-нататък нещата ще се случат от само себе си: тялото просто очаква да го чуят.

10. Романтиката, любовта, страстта са прекрасни неща. Но ако ги бъркаш със секса, можеш за дълго да останеш без него. Това е глупаво и вредно. Направи така, че да си осигуриш редовен секс. Нека, когато се появят  романтиката и любовта, да те намерят в леглото с мъж.

11. Последното, за което би трябвало да се вълнуваш, е какво ще си помислят хората за теб. Те мислят основно за себе си. Е, и за теб, но сравнявайки те със себе си. Всъщност те не мислят за теб. Така че прави това, което ти харесва и искаш, и следвай точка 7.

12. Страхувай се от прекалената сигурност. Сигурността е начало на безразличието. Съмнявай се, допускай, че има и други варианти, оставяй пътища за отстъпление и за теб и за другите. Аз се съмнявам във всяка точка, която съм написала дотук. Но няма да променя нищо. Един ден ще остана сама, и ще проверя, ще ме спаси ли всичко това.

P.S.
Ето го единственото правило, в което не се съмнявам: Пази приятелите си. Приятелите са единственото, което си струва да „трупаме“ в живота (засега успявам). Един ден ще разбера, че съм останала сама, а приятелите ми ще се обърнат към мен и ще ми кажат: „Ти луда ли си? Имаш нас!“ И това е самата истина.

Автор: Полина Гавердовская - медицински психолог и терапевт