Режимът дава на детето усещане за сигурност и му помага да развие самодисциплината си.

Детският страх от неизвестното може да варира от уплахата от странен на вид зеленчук до сериозните промени в живото. За съжаление, малчуганите ежедневно се сблъскват с промени. От една страна, благодарение на това растат, от друга – това за тях несъмнено е стрес.

Детето постоянно се променя. Новороденото „израства“ майчината гърда, шишето с биберон, кошарата, придобива статуса „дете“. Всяка година в живота му се появяват нови възрастни, нови връстници. Овладява нови навици и усвоява нова информация с бесни темпове, започвайки от храненето, миенето, обличането, четенето и умението да пресича улицата до играта с топка и карането на колело. Някои малчугани преживяват живота си в един и същ дом, но много са свидетели на сериозни промени – сменят се жилището, града, в който живеят, съседите, улиците. Тези промени те не са в състояние да контролират.

Децата, както и възрастните, значително по-леко приемат новостите, когато са очаквани и се вписват в познатия им ред от бита на семейството. Предсказуемият режим им позволява да се чувстват в безопасност и им помага да развият усещането „аз мога да управлявам живота си“. Когато това чувство се укрепи достатъчно, детето може да усвоява по-сложни дейности: да започне да ходи на училище самостоятелно, да плаща покупките си в магазина, да отиде на лагер с връстници.

Непредсказуемите промени – например когато на мама й се наложи да отсъства или по-радикалните – раздялата на родителите, загубата на близък – разрушават това усещане за безопасност и самоконтрол. Детето изпитва чувство на тревога и неспособност да се справи с новото.
Разбира се, много от тях не могат да бъдат избегнати, затова има нужда от стабилна основа в ежедневието.
Режимът е нужен не само за да се чувстват децата в безопасност и да приемат промените спокойно. Той им помага да се развиват правилно. Те се учат да управляват себе си и да си взаимодействат конструктивно с околния свят.

В детското обкръжение постоянно цари хаос, малчуганите трудно могат да си представят, че животът може да протича по-гладко, само ако бъде малко по-организиран. Ако не научим детето, че уроците се подготвят в определено време, на определено място, ще му бъде сложно да принуди себе си да отдели време, да седне, да напише домашното си. А ако не му изградим навици ежедневно да се грижи за себе си – да мие зъбите си, да си затопля храната си – в периода на юношеството ще му бъде още по-сложно да постигне самостоятелност.

Редът ни позволява да си създадем полезни навици.

Не убива ли режима творческото начало в детето?

Разбира се, във всичко трябва да има мярка. Правилата съществуват и за да бъдат нарушавани понякога – да легнеш по-късно на празника, за да се насладиш на гостуването на роднините, да оставиш неизмита чиния в мивката, за да поиграеш с приятели. Но дори и най-големите творци са постигали върховете си благодарение на създаден, за да им бъде полезен, ред.

Режимът не бива да потиска. Той е добрият начин да бъдат въведени навици и традиции, които правят живота по-лесен и приятен. Децата не само се чувстват безопасност, но и се научават сами да подреждат дейностите в ежедневието.

Значи ли това, че детето трябва да бъде приучавано към режим възможно най-рано?

Не! Новородените инстинктивно знаят какво и кога им е нужно.

Ние ги храним, когато са гладни, преобличаме ги, когато са извършили нуждите си. Първата крачка към въвеждане на режим е нощният сън. Но не е нужно бебето да бъде заставено да се приспособява към навиците на възрастните. Ако не задоволяваме потребностите му, то ще приеме, че може да постигне нещо само с плач и страдание.

В първите месеци малчуганът сам създава своя режим. Ние се настройваме според него и така му помагаме. Можем например да създадем условия за сън във времето, в което детето обичайно спи. А после постепенно, изхождайки от естествения му режим на хранене и почивка, да създадем ред, който е удобен за цялото семейство.

7 ползи от режима

Режимът изключва борбата за надмощие, защото ние не ръководим детето. Всички действия, свързани с хигиената, дневния сън, гледането на телевизия, вечерята, се извършват просто защото такива са правилата. Родителят престава да бъде лошото ченге и причини за недоволство и хленч практически няма. Липсва усещането, че някой ти налага нещо или, че си заставен пряко волята си.

Режимът прави деня на детето предсказуем
Това снижава стреса и тревогите му. То знае какво му предстои и защо. Това го успокоява.

Режимът възпитава в отговорност.
С времето децата се учат да поддържат хигиената си без непрекъснато напомняне. Те обичат да се грижат за себе си и трябва да внимаваме да не унищожим с поведението си техния ентусиазъм. Така се чувстват господари на ситуацията. Децата, които са по-независими и са научени на отговорност, значително по-рядко се бунтуват.

Режимът учи децата да очакват приятните събития.
Например мъничето иска да отиде на детската площадка още със ставането от сън, но знае, че преди това трябва да го облекат, да го измият, да закуси, защото на площадката се ходи едва след всичко това, и е в приятно очакване на нещо любимо.

Режимът помага на децата да си създадат ред.
Когато има режим, децата значително по-лесно заспиват вечер.

Режимът помага на родителите да прекарват повече време с детето си.
Знаем, че детето ни ежедневно има нужда от време, което сме посветили само на него, но когато от сутрин до вечер сме съсредоточени само в това да правим нещата „по разписание“, пропускаме възможността просто да бъдем с заедно. Ако включим нашите ритуали, съвместни занимания и общуването в установения ред за деня, това време бързо ще се превърне в приятен и полезен навик.
Можем да започнем с ритуала на събуждането и сутрешните прегръдки, после да измислим друг при посрещането от детска градина или училище. Може да имаме специална песничка, която пеем заедно с детето, докато го къпем и сушим. Всичко това снижава напрежението и подсъзнателно ни свързва с детето. А ако го направим част от режима, то ще се чувства сигурно, в безопасност, а връзката между нас ще е още по-силна.

Режимът ни помага да проявяваме постоянство в изграждането на навици.
И ние, родителите, сме хора и постоянното контролиране  и оказване на натиск ни потиска. Затова постепенно започваме да отстъпваме: повече време пред телевизора, пропуснато вечерно миене на зъби и т.н. Когато обаче в дома ни има установен ред, който се спазва, ни е значително по-лесно да изискваме от детето да следва правилата, просто „защото така правим у дома“. Семейството с установени правила и навици много по-лесно преодолява неочакваните усложнения.

Препоръчваме ви да прочетете и статията за Петте неща, които децата не могат.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Aha! Parenting