Матури наближават, учители треперят, майки се вайкат, деца се чудят какво става… Ето какво ни разказва една майка, на която Ботев не прости.

„На прощаване”
литературните колизии на една майка
Ако ви дразнят колизиите в заглавието, то е защото не сте запознати с учебното съдържание по литература за седми клас. На мен ми се наложи, дъщеря ми е седмокласничка и над главите ни е надвиснал тъмният облак на матурите. Прибавяме към това обстоятелство и факта, че възрастта 13 години е рай за хормоните и предполагам ще ви стане ясно, защо толкова се вживявам в литературните анализи.
Предвид сложността на ситуацията, за която споменах в началото, реших че е назрял моментът да ударя едно рамо на детето. Мисля се за жена с умерена интелигентост. Навремето се справях добре с въпроса: „Какво е искал да каже авторът?”. Може би твърде далечните спомени ми вдъхнаха самоувереност, да си предложа услугите, и да нагазя в учебното съдържание.
Като първо впечатление установих, че нещата са се променили доста. Бих казала – очаквано, минали са десетилетия, вече сме друг век, друг строй… но със задълбочаването ми се избистри и извода, че съм безпомощна – с този учебник, и с тази програма.
Оказва се, че вече няма лирически герой, защото има лирически говорител. Освен това някогашните „части на произведението” сега са микротекстове, всеки от които има собствена подтеза към основната теза. Следите ли ми мисълта? Не мога да разбера някои актуализации по термините в литературния анализ.
Другата „приятна” изненада е изобилието от литературни тропи, които се предлагат на вниманието на пуберите. Няма да ви обяснявам какво значат (ще трябва да преписвам) – уверявам ви никога до момента тропите не са ви били необходими, няма да бъдат и на днешните седмокласници. Ако някой може да ми обясни защо трябва да се изучават в седми, и който и да е друг клас – литота, синекдоха, анафора, епифора, антономация и мейозис – ще замълча завинаги.
Имам обаче вече любими литературни фигури – климакс (възходяща градация) и антиклимакс (обратното). Обяснявам си това пристрастие с възрастта.
Сега разбирам колко бедни са ни били възможностите за анализиране навремето – тук там някоя метафора, епитет, сравнение, олицетворение, хипербола, евентуално – градация, за престиж.
Откровено недоумявам каква е необходимостта от тази тежка литературна артилерия във възраст, в която драмата на лирическия говорител категорично отстъпва пред борбата с акнето.
Да оставим сухия анализ, да се обърнем към чувствата на лирическия говорител (повтарям си го, за да свикна).
Аз харесвам стиховете на Ботев, знаех повечето от тях наизуст (така беше по програма, не че ми се е налагало да ги рецитирам в живота) и никога не ми е било трудно да обясня емоциите, които ми създават. Не е сложно да определиш какво изпитва човек, който е взел решението да се принесе в жертва на мечтата си за свобода. Оказва се, че днес Ботевите стихотворения трябва да бъдат разяснявани много дълбоко, за да бъдат разбрани. Гледам въпросите в учебника – защо е на прощаване; какво значи да се простиш с някого; защо лирическият говорител се обръща към майка си; защо иска майка му да предаде неговия завет (още една неразбираема за седмокласника дума) на братята му? Това са въпроси, на които мога да отговоря, дори без да се замисля и навремето беше така. Оказва се обаче, че младите българчета (простете ми обобщението) са слаби в патриотичната част. Извинете за въпроса, но вие вкъщи работите ли по патриотичното възпитание на децата си? Защото аз явно не работя. Архаични са й тия думички – родина, родолюбие, свобода. Разбира ги, но някак липсва възторгът.
Като казах архаични – трябваше да обяснявам какво е мегдан и какви са му функциите. Детето изпадаше периодично в недоумение пред поредната непозната дума и недоумяваше защо му се налага да учи това, след като не разбира половината текст. Мисля си, добре е, че разговорът ни е на четири очи. Ако ни чуят експертите от МОН, не само ще редуцират, ами директно ще ампутират Ботев от програмата. Е, не обясних какво е мегдан с разяснението, че това е някогашният фейсбук – струваше ми се скандално и обидно за Ботев, но сигурно дъщеря ми щеше да ме разбере по-добре. Не й се видя особено „идейно“ да се събират всички в центъра на селото, за да си обменят новини. Пак казвам – да ме прости Ботев.
Реших да се задълбоча в учебника, май за последен път, защото почнах да си мисля, че аз не го разбирам това произведение. Така попаднах на разяснението: „Основен герой е лирическият говорител. Той представя себе си като типичен, но същевременно и богато индивидуализиран бунтовник! ” … Тук вече вдигнах ръце.
Всъщност, за да не бъда черногледа, ще призная, че имаше и добри находки: „Представете си, че Христо Ботев и неговите четници не бяха слезли при Козлодуй, а бяха продължили до Австрия и Унгария и бяха станали градинари.” Как биха се развили нещата ги питат.
Отговорът, мисля, е по силите дори на четвъртокласник: „Щяха да работят по чуждите градини и да пращат пари на семействата си в България, за да преживяват.”
Това ми дава повод за край възторжено да възкликна: Ето защо Ботев е актуален и днес!

Автор: Янка Петкова

Не мога да не допълня и част от своя опит със съвременния литературен анализ. Все пак, филолог човек съм, макар с английска филология, навремето съм държала кандидатстудентски изпит и по българска литература, подготвих се при изключителната професор Клео Протохристова (то само името, като чуе човек, и му идва да се поклони, а тя действително е уникален преподавател), като на всичкото отгоре изкарах и една от най-високите оценки на изпита (за свое собствено учудване, че тогава много ме тресеше любовта и то не към литературата, а към един Иван, този същият де, но това е съвсем друг въпрос). Всъщност исках да кажа, че винаги съм била много добра по литература, затова можете да си представите върховното ми изумление, когато учителката на Теди ми написа четворка! Ами да, детето нещо се беше оплело като пате в кълчища в математиката и не успя да си напише домашното по български, девети клас беше, примоли ми се – Хайде, мамо, ти ги разбираш тези неща, и аз му спретнах един бърз анализ на литературно произведение по нашите си правила от миналия век. И на другия ден – щрак, четворка! Теди възмутен ми заяви: Мамо, излагаш се. Забрави повече да ти дам да ми пишеш домашните.