Защо се празнува първият рожден ден?
Автор: Татко Калоян
Хайде някой да ми обясни защо се празнува първия рожден ден? Защо полудяваме и хабим нерви, за да отпразнуваме рождения ден на едно бебе, което постоянно си лапа краката, удря си главата и изобщо не разбира какво се случва? Трябва да търсим детски клуб, да каним хора, да поръчваме торти, алкохол, мезета и да купуваме празнични костюми, за да стои рожденика с неразбиращ поглед пред едно парче торта, която даже няма да му дадат да изяде цялата! Какъв е смисълът на това?!
Когато изложих горните доводи на Росито и поисках да не празнуваме първия рожден ден на Габриел, тя ме погледна все едно съм й предложил да му направя татуировка на лицето и да му присадим дрелка вместо ръка. Изобщо не искаше и да чува за отменяне на празненството, а организацията на това събитие си коства бая нерви и усилия. Особено в нашето семейство, особено в този момент.
Близнаците са родени на 7.10., но не празнувахме, защото бяха болни. Решихме да отложим докато оздравеят и междувременно да направим лек, козметичен ремонт вкъщи. Такова нещо като "лек, козметичен ремонт" НЯМА! Грохнали и изнервени от къщната реформа, неусетно се озовахме пред първия рожден ден на бебето, който е на 21.11. За два месеца ни се струпаха рождените дни на близнаците, годишнина от сватбата, прощъпулник, рожден ден на бебето и ремонт.
Решихме да комбинираме всичко в един уикенд и да се приключва с празнуването. Близнаците пеят от един месец " Happy birthday" всеки ден и са убедени, че рожден ден се празнува поне шест месеца. Бебето вече подтичва и се опитва играе футбол, но все още не сме му правили прощъпулник. Мен ако ме питате и така ще оживее, но не и според женската част от родата.
Оставяме празнуването в детския клуб за неделя вечерта. Петък започва със семейно събиране вкъщи. Събирайки родителите ни, масата вкъщи започва да се огъва от ядене и пиене. Не разбирам защо тези хора ни мразят! Първо ни дресират, че ядене не се хвърля, после почват да готвят настървено и да се опитват да ни уморят с храна. Няма нужда да ни подканят да ядем, ние вече сме дресирани и най-големият ни ужас е да не отидат пържолите и тортите на боклука. Ояждам се и от зор ми изкачат пъпа, хемороидите и дори далакът ми се подава от задника. Бебето е в стихията си и вършее под масата, а от време на време някой изписква и ние разбираме, че малкият го е ухапал. Много хапе т'ва лапе! Всички викат, че хапе, защото му излизат зъби, но аз не вярвам. Мисля, че му излизат глиги или бивни.
През петнадесет минути си режа парче торта и го изяждам. Ние сме купили една, нашите са купили една и на Росито техните донесоха една. Отделно сме поръчали още три за неделното парти в детския център. Аз съм в захарен амок и между яденето на торта, пия бира и ям пържоли. Мразя се, но така и не мога да си представя да хвърля храна. Лягам си в лошо състояние и се събуждам в още по-лошо. Цяла вечер сънувам как един камион пада от една скала и аз не мога да направя нищо, а товарът му се разпръсква на дъното на пропастта. Пълен е с… познахте, с торти! Продължавам да се притеснявам, че ще остане торта и ще я хвърлим и затова сутринта си мия зъбите с глазура от бисквитената. Гледам и една от трите питки, които тъща ми е донесла е започнала да изсъхва и набивам парчета питка с филе "Елена". Росито ме пита дали ще хапна малко мусака, а аз повръщам парче пастърма през носа, но си го шмръквам обратно. Много мразя да се хаби храна, ама много!
Идва време за прощъпулника и жена ми разкрива нацистката си природа. Хвърчат още питки, вещи, пътечки, а аз си режа ново парче торта. Почваме да спорим какво да сложим пред Габриел. Тенис ракета - много ясно, това дете ще е тенисист, точка!!!; пари - банкер, макар че не ми изглежда да е забавно; фотоапарат - не знам защо го сложихме, но е една от най-скъпите ни оцелели вещи и решихме да я покажем; таблет - може пък да стане "нещо с компютри"; черпак - да станел готвач (абсурд, казах тенисист!!!); клещи - може пък майстор да стане, макар че, знаейки "сръчния" му баща, по-скоро костенурка би родила бойлер; накитници "Nike" - като стане тенисист трябва да има договор с голяма компания; четка за зъби - можел за стане зъболекар; тенис топка - за всеки случай, да не стане грешка и накрая нашата книга, за да знае, че щом тати може да напише книга, значи всичко е възможно.
Търкулваме питката и Габриел хуква след нея, но тя пада и той сяда до нея и я захапва. Никакви увещания и побутвания не могат да го отделят от питката. Късам му голямо парче, което той стисва в ръката си и тръгва към наредените вещи. Аз съм спокоен, понеже тайно сме тренирали една седмица преди това. Хвърлях му тенис топки, а той ми ги носеше обратно. Вярно, беше странно, че ги носи с уста, но важен беше принципът. За мой ужас Росица махна тенис топката, защото я бил познавал и това щяло да предреши избора му. Нямах време да споря, защото устата ми беше пълна с торта. Малкият тръгна, седна до вещите и без да се колебае грабна ракетата (с ръце, слава богу!) и хукна да бие брат си. Ураааааа, Vamoooooos, детето само си избра!!! Когато спре да налага брат си по главата с ракетата, ще му дам топки.
Решаваме да раздадем от тортата и тръгвам по етажите. Неделя е и няма почти никой. С увесен нос излизам да хвърля боклука, но с другата ръка държа парче торта за всеки случай ако видя някой познат. Не виждам никой и го изяждам пред асансьора. Една вена ми се пука, а бъбреците ми започват курсове за преквалификация. Единият мечтае да е мишница, а другия иска да е ухо. Дотътрям се догоре и виждам, че Росито е извадила елхата и смята да я украсява с децата. Това само моята жена може да го измисли. Колкото и да сме затънали, тя все ще намери нещо, с което да ни усложни живота. Ако бяхме на "Титаник" с децата (можеше и изобщо да не стигнем до айсберга) и ни кажат да бягаме към спасителните лодки, по пътя Росито щеше да почне да шие гоблен или да почне да боядисва палубата. Никога не й стигат проблемите и ангажиментите и затова сега реши да сглобяваме елха насред целия хаос. Въздъхнах и си отрязах ново парче торта, преценяйки дали да не разхвърлям малко глазура върху елхата вместо сняг. Изкарахме към три метра гирлянди от устата на децата, украсихме елхата и я сложихме там, където да я виждаме, за да ни напомня една от най-важните семейни истини - ако искаш да запазиш нещо здраво, изкарай го на терасата!
Тръгваме към детския център като в едната си ръка нося Габриел, а в другата... пак торта! Срещам съседа от десния апартамент, който е на възрастта на нашите и той усмихнато ме поздравява! Аз обаче съм набрал на цялото им поколение заради това, че трети ден преяждам и му кресвам:
- На ти торта!
- Ама не ща - вдига ръце.
Да, да и аз като малък не исках, но ядях! Сега и ти ще ядеш и затова почвам да гледам като бургаско БМВ-е, 98-а година и изръмжавам:
- Искаш! За рождения ден на децата е.
- Ама не мога, защото... - започна нещо да шикалкави, но на мене не ми минават тия. От 9-ия до 1-ия етаж изяде две парчета, а аз спрях да гледам стръвнишки. После в колата Росито ми каза, че бил диабетик!
През целия ден ни звъняха семейства, за да ни кажат, че няма да могат да дойдат. На повечето децата им се бяха разболели, едно се беше почерпило с веро и беше в болницата, друго го бяха изгубили, а в едно семейство жената роди. Затова е трудно да се организира детски рожден ден, понеже може да дойдат както 300 човека, така и накрая да сте си сами в детския център. С три торти!!! Поне съседите дойдоха и всички пихме бира с торта, а рожденикът заспа. Нашите съседи не отказват храна и пиене!
Накрая се прибрахме грохнали у дома, а пред асансьора срещнахме две баби от 12-ия етаж. Като ме видяха, че нося торти, се обърнаха и тръгнаха по стълбите! За първи път видях баби да бягат толкова бързо и да стигат по-бързо от асансьора. Явно се бяха виждали със съседа от 9-и десен.
Днес е понеделник и ще закусвам, обядвам и вечерям торта. Поне сутринта ще е шоколадова, на обяд бисквитена, а за вечеря "Орео". От ушите ми май излиза захарен памук! Ако минавате покрай нас, свиркайте да почерпим! Казах, свиркайте, да не се гоним с торти по улиците!
Препоръчваме ви още:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
