COVID-19 атакува белите дробове и дихателната система, като често причинява пневмония и дори остър респираторен дистрес синдром. Възстановяването на белодробната функция е възможно, но може да изисква терапия и упражнения в продължение на месеци след лечението на инфекцията.

Физиотерапевтът от „Джон Хопкинс“ Пейтинг Лиен предлага серия от дихателни упражнения за подпомагане на възстановяването на тези, които са имали COVID-19 или друго тежко заболяване.

Според нея, дълбокото дишане може да помогне за възстановяване на функцията на диафрагмата и увеличаването на белодробния капацитет. Дълбоките дихателни упражнения също могат да намалят чувството на тревожност и стрес, както и да подобрят качеството на съня. Особено важни са дихателните упражнения в процеса на възстановяване на COVID-19. 

Не започвайте упражнения и се свържете с вашия лекар, ако:

• Имате треска;
• Имате задух или затруднено дишане по време на покой;
• Имате болка в гърдите или сърцебиене („трептене“ на сърцето в гърдите);
• Имате подуване на краката.

Спрете незабавно упражненията, ако развиете някой от следните симптоми:

• Замайване;
• Задух повече от нормалното;
• Болка в гърдите;
• Студена, лепкава кожа;
• Прекомерна умора;
• Неравномерен сърдечен ритъм;
• Всички симптоми, които считате за спешни.

Диафрагмално (коремно) дишане

Дълбокото дишане възстановява белодробната функция с помощта на диафрагмата. Дишането през носа укрепва диафрагмата и насърчава нервната система да се отпусне и да се възстанови. Когато се възстановявате от респираторно заболяване като COVID-19, е важно да не бързате. Това упражнение за дълбоко дишане е разделено на фази, за да се вземат предвид индивидуалните способности. Започнете с Фаза 1 и увеличете повторенията или преминете към следващата фаза, когато можете да завършите упражнението, без да се чувствате прекалено задъхани.

Фаза 1: Дълбоко дишане, докато сте по гръб

• Легнете по гръб и сгънете краката в коленете си.
• Поставете ръцете си върху корема или върху корема и диафрагмата.
• Затворете устата си.
• Вдишайте бавно и дълбоко, така че да усещате вдишването от корема, където са ръцете ви.
• Бавно издишайте през носа.
• Повторете дълбоките вдишвания в продължение на една минута

Фаза 2: Дълбоко дишане, докато сте по корем

• Легнете по корем и подпрете главата си на ръцете си, за да осигурите място за дишане.
• Затворете устата си.
• Вдишайте през носа и издърпайте въздуха от стомаха. Опитайте се да се съсредоточите върху натискането на корема върху повърхността, докато дишате.
• Бавно издишайте през носа.
• Повторете дълбоките вдишвания в продължение на една минута.

Фаза 3: Дълбоко дишане, докато седите

• Седнете изправени на ръба на леглото или на здрав стол.
• Поставете едната ръка на корема, другата – на гърдите.
• Затворете устата си.
• Вдишайте през носа, така че да усещате вдишването от корема, където са ръцете ви.
• Бавно издишайте през носа.
• Повторете дълбоките вдишвания в продължение на една минута.

Фаза 4: Дълбоко дишане, докато стоите прави

• Застанете изправени и поставете едната ръка на корема, другата – на диафрагмата си.
• Затворете устата си.
• Вдишайте през носа, така че да усещате вдишването от корема, където са ръцете ви.
• Бавно издишайте през носа.
• Повторете дълбоките вдишвания в продължение на една минута.

Прозяване до усмивка

• Седнете изправени на ръба на леглото си или на здрав стол.
• Разтворете ръцете си високо нагоре, като едновременно с това се прозявате.
• Върнете ги пред вас и се усмихнете за три секунди.
• Повторете това в продължение на една минута.

Бръмчене

• Седнете изправени на ръба на леглото си или на здрав стол.
• Поставете едната си ръка върху корема, а другата – на диафрагмата
• Със затворени уста, дишайте през носа, така че да усещате вдишването от корема, където са ръцете ви.
• След като дробовете ви се напълнят, дръжте устните си затворени и издишайте, издавайки звука „хмммммм“. 
• Повторете за една минута.

Препоръките са от сайта на John Hopkins Medicine.

 Още по темата:

Какво да правим при COVID-19

Автор: Станислава Славова-Петкова

Госпожата по философия беше от старите дракони. Не, тя съвсем не беше стара, беше си съвсем добре. Намираше се в онази златна възраст, когато вече е изиграла главната роля в сънищата на учениците си от мъжки пол, но все още е далеч от другата, в която би могла да стане обект на подигравки заради фъфлене и забравяне. Всъщност никой не смееше да се подиграва с нея (всички предполагаха, че дори и директорът малко го е страх от леко пискливия ѝ глас). Тя беше ерудиран, начетен, интелигентен, космополитен човек, въобще от онзи тип хора, с които като се заприказваш и те хваща срам, че си чел и пътувал толкова малко.

Този срам в началото стъписваше учениците, особено след като единственият им пример до сега са били родителите или интернет. Постепенно обаче любопитството надделяваше и крадешком започваха да бодат мрежата с имена на места, личности, събития, книги, за които госпожата ей така, между другото, беше споменала. Така, в резултат на разказ за необуздания личен живот и свързаните с него пикантни подробности на един автор (английски класик), бяха прочетени десетина негови книги, които се предаваха от ръка на ръка в междучасията, а по-късно да се изгледат и няколко филма, правени по негови произведения.

Всичко това беше далеч от официалната учебна програма. Иначе в часовете си госпожата преподаваше философия, а за домашна работа даваше завъртени тези за съчинения, които изискваха сериозен размисъл и липса на източници, откъдето може да се препише.

Първата тема, която даде на учениците си за самостоятелно съчинение, беше какъв приказен герой искат да бъдат – да бъде написано като разказ. Повечето тийнейджъри нямаха никаква фантазия. Но за сметка на това бяха гледали всички филми на Марвел. Да, госпожата също ги беше гледала, най-малкото от обща култура, защото това бяха филмите с най-голяма гледаемост и тя искаше да се ориентира в нагласата на публиката. Децата може и да не бяха чели Серафим на Йовков, но Хълк си беше друго нещо. Отделни единици проявиха капката творчество, която се търсеше, с идеите си за всемогъщи лечители, избавители от глада и болестите, и щедри благодетели с вълшебни портфейли, в които винаги има пари.

Едно от съчиненията ѝ направи впечатление, тъй като на пръв поглед нямаше нищо супергеройско в него. Момчето искаше да бъде оракул. Като всеки друг предсказател, и този можеше да предрича бъдещето. Интересното беше обаче, че веднъж съобщил го на хората, те не можеха да го променят по никакъв начин. Това беше доста странна способност. Имаше хора, които идваха при оракула и го молеха да им каже бъдещето, но той не го съобщаваше на всеки. Първо разговаряше с посетителите си, отношенията в семейството им, дали имат болни роднини. И после сам решаваше дали да им каже какво ги очаква. Случваше се да върви по улиците и внезапно да почва да говори на някого. Отчасти решаваше съдбата им и ги лишаваше от избор. Разбира се, живееше сам, нямаше деца. Да притежаваш подобна дарба и да имаш любим човек до себе си беше голямо предизвикателство. Веднъж дори се беше влюбил, но видял смъртта на едно от бъдещите си деца, категорично реши, че тази страница от живота му е затворена.

Как учат съвременните деца

Госпожата беше запленена. Въобще не беше очаквала толкова задълбочено философско съчинение от тийнейджър, прикрито под бледото заглавие – „Героят на бъдещето“. Отбеляза си името на ученикът, който го беше написал, на ум и продължи да преподава по програма.

Първият срок беше преполовен, когато госпожата реши отново да даде домашна работа с темата „Парите“. Учениците имаха пълната свобода да пишат каквото решат, стига текстът да е поне една стандартна страница, да е свързан по смисъл и да се разказва за парите. Някои бяха преписвали дословно от Уикипедия кога, къде и защо са възникнали парите. Други бяха изброили какво ще си купят или къде ще отидат, ако имат достатъчно пари. Трети, усетили, че може би ще изкарат по-висока оценка, ако свирят на тези ноти, бяха писали как ще построят болници и разни центрове за подпомагане, хранене и осигуряване на работа на безработните. Точно този ученик беше писал как човек става беден. В пряк и преносен смисъл. На три страници той беше развил няколко житейски варианта как човек обеднява, дали се ражда беден или сам определя съдбата си да стане такъв. Доколко родителите или липсата на такива имат вина за това. Къде живеят бедните, с какво се хранят, как оцеляват. Беше пресметнал колко килограма пластмасови бутилки трябва да се върнат на вторични суровини, за да се купи един хляб и едно кисело мляко. Втората половина на съчинението развиваше теорията за духовната беднота – дали тя е вродена или придобита и как се лекува. Кой е истински богатия духовно човек? И т.н.

Работата на ученика в час успешно прикриваше този философски и мечтателски талант и госпожата разбра със сигурност, че домашните работи, писани вкъщи, са щедро подпомогнати от вещата ръка на родител или роднина. Самата тя гореше от желание да постави нова тема, но ограничението на годишното разпределение на материала и невъзможността физически да си причини четенето и оценяването на толкова много плява, за да се наслади наистина на едно-единствено съчинения, я възпираше.

Реши да постави капан, който щеше да щракне на родителската среща за отчитане на резултатите от първия учебен срок. Зачака датата на срещата с нетърпение, за да се запознае лично с истинския писател, който стоеше зад името в графата „Родител“.

Но остана разочарована. На родителската среща беше дошъл бащата. Пред нея стоеше уморен от работа, около четиридесет годишен мъж. Гъстата му тъмна (нуждаеща се от подстригване) коса загатваше за вече попреминала красота. Очите му бяха потъмнели и подути от недоспиване. Дрехите бяха чисти, но поизмачкани. Госпожата по философия реши да му даде шанс, въпреки запуснатия му, с нищо не издаващ интелигентност вид. След няколко провокативни въпроса, тя успя да разбере, че с детето се занимава майката, но той ще ѝ предаде всичко, което се каже и случи на родителската среща. Учителката остана изненадана как майката успява да отдели толкова внимание на сина си и очевидно никакво поне на външността на мъжа си. Остана ѝ надеждата, че съчиненията от втория срок ще се отличават със същия стил и задълбоченото мислене.

Темата беше – „Кой е най-добрият подарък“. Все още, чисто по детски, повечето ученици се бяха хлъзнали по повърхността на плейстейшъните (защото ВСИЧКИ имат), домашните любимци (може би на някой не му даваха да държи животно вкъщи), ховърборд, бижута, телефони, въобще – ЯКИ неща. Пак същите бели врани продължиха традицията и ОТНОВО писаха за здравето, помощта за бедните и лечение на болните.

Ученикът беше писал за свободното време. Теорията, която беше развил обясняваше, че ако искаш да подариш нещо наистина ценно на любимия човек, трябва да направиш така, че да му осигуриш свобода и свободно време. За да може той да твори или просто да се занимава с нещото, което наистина му харесва и обича. Разбира се тук не ставаше въпрос за извратени или незаконни неща, а бяха дадени примери за бродиране на гоблени, четене на книги, гледане на филми, рисуване, излъскване с вакса на колата, сглобяване на кошери за пчели, разходка в природата или просто каране на колело. Госпожата по философия прочете съчинението и се отпусна на дивана вкъщи. Никога не ѝ беше хрумвала точно тази идея. Да, искаше домашните ѝ хора да помагат в домакинството, дразнеше се, когато блееха по телефоните, докато тя готвеше или миеше чиниите. Но не ѝ беше хрумвало, че свободното време може да се поднесе като подарък, при това доста ценен.

Последното съчинение на ученика беше брилянтно. Темата „Роботите и изкуствения интелект“ го беше накарала да направи паралел с „Франкенщайн“ на Мери Шели. Развиваха се две теории. Първата беше, че самоосъзнаването на роботите като интелекти би ги довела до суицидно поведение. За това би могло да „помогне“ и вечното превъзходство, демонстрирано от хората. Както и вероятната липса на сродна душа. Втората теория развиваше точно обратната логика. Осъзнаващи колко близо до самото съвършенство са, разполагащи с практически неограничени възможности за самоусъвършенстване, роботите биха могли да решат, че нямат нужда от хората, дори в ролята им на обслужващ персонал. Тук разбира се идваха съвсем на място трите закона на роботиката на Азимов. Плюс няколко препратки към филма „Матрицата“ на Уашовски съчинението показваше интелект и завършеност на мисълта.

На всички родителски срещи до края на годината отново и отново идваше само бащата, все така усърдно записващ, макар и крайно уморен и с позападнал външен вид. Обеща, че да, ще предаде поздравите ѝ на майката на момчето и че тя всекидневно помага на сина им с домашните. Явно, че жената работеше от вкъщи или беше безработна, с толкова свободно време.

Лятото госпожата по философия ги видя в един от градските паркове. Бащата на момчето – висок и слаб, с тридневна брада, косата му беше станала още по-дълга. Вървеше леко приведен към жена си – дребна, слаба, с дълга, руса коса. Хванати под ръка, като влюбени. Разминаха се съвсем наблизо, но никой от двамата не ѝ обърна внимание, не я поздрави. Мъжът обясняваше нещо, а тя с тих глас му задаваше въпроси. В дясната си ръка жената държеше бял бастун и деликатно го люлееше пред себе си, като от време на време почукваше по настилката. 

Разказът на Станислава е спечелил второ място в Националния литературен конкурс в памет на Рада Казалийска, организиран от НЧ „Добри Чинтулов-1935“ за 2020 година. Препоръчвам ви и разказа Неочаквана ваканция.

Автор: Радина Бисерова

В семейството ни, както във всяко средностатистическо българско семейство, живеем с идеята за коронавирус от март месец насам. В домакинството ни не се гледа телевизия (освен детски канали), но при първоначалната паника в края на зимата, дори у дома се изгледаха няколко емисии новини и брифинги. Стриктно изпълнявахме мерките за изолация, преселихме се в къщата ни в провинцията, продължавайки да спазваме препоръките за дистанция. Петгодишният ни син още април месец ме разпита дали вирусът е опасен за децата или повече за възрастните. Не бих определила, че сме натрапвали идеята за световната пандемия вкъщи или поне така смятах до преди няколко седмици, когато се озовахме в един рибарник на едно приказно кътче от невероятната българска природа. Малкото ми момченце се любуваше на плуващите пъстърви и изведнъж радостно завика: „Вижте, вижте, златна рибка“. Наистина съзряхме риба „албинос“. Попитахме го кои ще са му трите желания към златната рибка и той започна да изрежда: „Да изчезне коронавирусът.“... Сякаш някой ми изля кофа с вода от рибарника. Предстоеше именният му ден и предположих, че ще поиска някой подарък или така обичаните от него лакомства. Дори не успях да чуя следващите му желания. Седях до него като попарена... как съзнанието на това крехко същество се е обременило, как се е случило, а ние дори не сме разбрали....

Смятахме, че макар отмененото лятно пътуване до Испания, с „шестицата от тотото“, която успяхме да изтеглим, отивайки до един гръцки остров, преди да въведат задължителните PCR тестове; както и септемврийската почивка сред дивите плажове на Северното ни Черноморие; дори юнското парти на открито по случай рождения ден на малкия; няколкото летни уикенд бягства на невероятни кътчета сред българската природа, са доказателства, че на нашата единица като домакинство - пандемията не ни се е отразила, поне привидно.

С идването на есента и повишаването на броя заразени в страната ковид започна да застига и нашето семейство. Първо в моя офис няколко колежки се оказаха заразени. Нямах пряк контакт с тях, но по препоръка на кризисния щаб на фирмата всички минахме на хоум офис режим за две седмици. В края на втората седмица се наложи целият клас на дъщеря ми да бъде сложен под карантина заради съученик с положителен PCR. Децата бяха на училище и в сряда, когато директорката беше минала да ги уведоми, а на родителите ни пусна съобщение в електронния дневник. Устното разпореждане от РЗИ било, че са в карантина от понеделник за две седмици. Интересно – децата са били в карантина от понеделник, но включително до сряда бяха на училище, дори и заразеното дете. Оттук е единият парадокс – явно трябват ясни разпореждания, че като си пуснеш PCR се предполага, че трябва да се самоизолираш до получаването на резултата, тъй като се оказа, че детенцето си е било на училище.

Седмица след обявената карантина на дъщеря ми сама потърсих личната лекарка, която каза, че фигурира в списъка за карантинирани лица. И тогава – седмица по-късно се появи кварталния да провери девойката ни, но информацията, която имаше беше, че самата тя е положителна и въпреки моите обяснения, че тя е под карантина, а не заразена, последва въпроса: „Кой ви носи храна?“. Още веднъж обясних, че само щерката е под карантина, а останалите можем да излизаме, при което получих коментар: „Добре, отбелязвам, че роднини ви носят храна“. Проверяваше я и следващите две вечери.

Точно седмица след започналата карантина на дъщеря ми вдигнах лека температура и дори обаждайки се на джипито заради дъщеря ми реших да се консултирам дали да не си пусна PCR, но тя ми препоръча да изчакам още няколко дни. Така и направих и денят, в който се почувствах добре, завърши вечерта със загуба на обоняние и вкус. Още на другата сутрин отидох да си направя тест. Почти 36 часа по-късно излезе положителният ми резултат. Тресеше ме, силите ми бяха изпити от някакво си там вирусче. Не можех да се позная. Едвам успявах да се надигна от леглото. Тъй като резултатът ми излезе през уикенда, единствено си позволих да пусна съобщение да уведомя личната ни семейна лекарка.

Какво да правим при COVID-19

Към педиатъра ни не подходих така снизходително и му звъннах два пъти, през които даваше заето. Докторът ми върна бързо обаждане. Исках да се консултирам дали да давам нещо превантивно на децата – даде ми насоки за витамини и предположи, че аз вече имам назначено лечение. Въпреки че получих смс, че от РЗИ ще се свържат с мен за насоки, веднага щом ми излезе резултата, до този момент никой не се беше свързал с мен, но нали беше уикенд. Прекрасният като човек, невероятен професионалист и един истински добър джентълмен – нашият педиатър ми даде насоки за моето лечение. Уикенд има за личните лекари, за РЗИ, но не и за хората с призвания, като лекаря на децата ми. Благодаря Ви, докторе!

В първия делничен ден звъннах на джипито, но не бях удостоена с честта да разговарям лично с нея, а със сестрата. Тъкмо им бях излязла в списъка със заразени. Интересуваше ги само дали искам болничен, нищо друго – дали съм добре, а останалите вкъщи, каква ми е симптоматиката, приемам ли медикаменти.

Същия ден трябваше да помогна на дъщеря ми с уроците за училище – темата беше – правата ни и задълженията като граждани. Четях на глас материала от учебника „Децата имат право на висококачествена здравна грижа, на чиста вода, здравословна храна и чиста среда, за да бъдат здрави“. И се замислих...от колко време се дъвче темата за строеж на детска многопрофилна болница. Моето дете вижда кварталния, който от вчера минава мен да проверява и знае, че имаме задължение да опазим околните и затова стоим вкъщи и полицията контролира дали спазваме правилата, но какво да й отговоря, като ме попита, а какви са ни правата като болни. Не знам имам ли права... Знам, че от домакинството ни се плащат ежемесечно данъци и осигуровки в размер, с който би могло да живее още едно семейство. Знам, че в този момент всички изнемогват и РЗИ, и лекари, но при положение че един лекар успява да върне обаждане и да ме попита как съм, защо личната не съумява да го стори. Въпрос на човечност или...

Безкрайно благодарна съм на подкрепата на съпруга ми, всички приятели, роднини и колеги, които безрезервно си предложиха услугите да ни пазаруват и ежедневно проверяваха как се чувствам. Благодаря на Господ, че засега не ми се наложи да звъня на спешна помощ и се моля да се опазят останалите у дома. Обещала съм си още на 41 ден от теста да ида и даря плазма, защото ако сами не си помогнем, не знам кой би могъл. Очевидно системата изнемогва, но и осем месеца бяха пропилени на вятъра. От първия официално обявен заразен с коронавирус в страната ни до ден-днешен никой от органите не намери времето да разпише ясни правила за следване при заразяване с вируса, който не се оказва като всеки друг. Определено не се имам за лигла, имам две естествени раждания без упойки и пределът ми за болка е доста висок, но тази корона успя така да натежи на главата ми, че на моменти не можех да се разпозная и както се казва „не бих го пожелала и на най-големият си враг“.

Остана да ми тежи и един въпрос. Имаме ли права като заразени с коронавирус в нашата мила държава или трябва да стискаме зъби и агонизираме вкъщи, или да се молим за връзки и невероятен късмет да бъдем прегледани адекватно?! 

Още от Радина:

Малка, черна рокля

Дано не се налага, но ето кои са горещите телефони, на които може да потърсите информация и съдействие при необходимост:

Национални телефони:

• Спешен телефон – 112

• Денонощен телефон към Министерство на здравеопазването:  02/ 807 87 57, горещи телефони: 02/ 9301 152, 02/ 9301 253

• Министерството на труда и социалната политика за информация или консултации за възможностите за държавна подкрепа и за социално подпомагане: 0800 88 001

• Информационен център на НАП: 070018700

• МОН, „E-образование“: 0800 10 112 

• Националната телефонна линия за деца 116111

• Министерството на външните работи, денонощни телефони:  +359 2 948 24 04; +359 2 971 38 56; 02 948 3052; 02 948 2552; 02 948 2085 и имейл адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

София

• Столичната община, Общинско предприятие "Социален патронаж",  телефонна линия  за закупуването на хранителни продукти от първа необходимост и медикаменти, изписани с рецепта на самотни, трудноподвижни и лежащо болни лица и възрастни хора без близки. Заявки може да се подават всеки  ден от 09:00 до 16:00 ч. на тел. 02/8188522 и 0879 811403.
• СРЗИ: 0882 440 471 и 0882 932 220

Същата услуга предоставят още:

• Община Бургас - 0884469130 и 0885985693.
• Община Стара Загора - 0885 382 233
• Община Ямбол - 046/66 92 15, 046/66 92 12

Горещи телефони в страната

• Пловдив

070014744 -гореща телефонна линия "коронавирус"

Възрастни и хора с увреждания могат да се обаждат, ако се нуждаят от помощ  за снабдяване с хранителни продукти и лекарства на следните телефони:

0878 371710

0878 371449

• Благоевград

0883 20 14 77 - горещата телефонна линия на РЗИ. Отговаря д-р Веселка Мончева, директор дирекция „Контрол на заразните и паразитни болести

073/ 88 4461 – горещ телефон на оперативния щаб на Община Благоевград/активен от 18.03/. На него ще се приемат сигнали за нарушения и  ще се записват адреси на граждани, имащи нужда от помощ. Ангажирани с горещата линия са служители на общината и обучени доброволци от БЧК

• Бургас

0889 60 10 20 -  денонощен Call център. Ще отговаря дежурно медицинско лице - по въпроси, пряко свързани с мерките.

056 813 463; 0879 65 66 60 - за въпроси, свързани с оказване на помощ и подкрепа на възрастните хора - към Домашен социален патронаж

0886 16 16 30; 0888 25 91 60 - Детска млечна кухня - за заявки за доставка на храна до адрес

0885 00 96 70; 056 841 560 - горещи телефони на Община Бургас

• Приморско

0596 22351 - активен горещ телефон за поръчки на продукти от първа необходимост.

• Малко Търново

05952 35 36 и 0879 631 647 - за помощ на самотно живеещи и трудноподвижни възрастни хора, за поръчка на продукти от първа необходимост

• Враца

За актуални въпроси относно коронавирус и сигнали за нередности, свързани със спазване на противоепидемичните мерки:

0879 144 830 - Регионална здравна инспекция

0884 115 313 - Областен съвет по сигурност

0876 939 480 - безплатна доставка на хранителни стоки от първа необходимост и лекарства за възрастни, самотни и трудноподвижни хора

 0885 11 88 57 - инспекторат към общината за подаване на сигнали за спазването на мерките от извънредното положение

• Мездра

0885 69 55 04 и 0910/ 9 21 02 – дежурен телефон на Община Мездра

0887 46 24 00 - Иван Аспарухов, кмет на община Мездра. За връзка с общинския оперативен щаб за превенция срещу разпространението на коронавируса

0885 114 607, 0888 664 168 и 0879 830 900 -  заявки за закупуване на хранителни продукти от първа необходимост и медикаменти на самотни, трудноподвижни, лежащо болни и възрастни хора без близки

• Пазарджик -  0882080051

РЗИ-034 437 2281

• Велинград – 0885 898183, 0887102056
• Пещера -  0897870318, 0893532067
• Ловеч 

РЗОК – във връзка с епидемиологичната обстановка от 18.03.2020 г. е отворен денонощен телефон:  0885695256

• Сливен

044/ 663066 – за сигнали и нередности в общината

044/623387 – за заявки за закупуване на лекарства и продукти от първа необходимост за възрастни, самотно живеещи и трудноподвижни хора. Заявки ще се приемат от понеделник до петък от 08.00 до 16.30.

• Котел

0453/42336 – денонощен телефон за сигнали в общината

• Твърдица

0454/42308 – Оперативен дежурен телефон в общината

0454/42308 – за сигнали за помощ на самотно живеещи хора и за записване на доброволци

• Елхово

0478 88054, 0478 83054 - Дирекция „Социално подпомагане“

0478 88 487, 0478 88036 - Служба „ Социални дейности“

• Смолян – 0879 9036 08.
• Баните – 0886836036 
• Борино – 0877360536 
• Девин - 0893449965
• Доспат – 03045/ 23 10, 0894438135.
• Златоград - 0884600182
• Мадан – 08933433660
• Неделино - 03071/22-43; 0879005884 03072/37-88
• Рудозем - 0895538111
• Чепеларе – 0886 200 341 03051/8146

Психологическа помощ и подкрепа

• Психологическа помощ към ВМА -  02/ 92 26 190
• Чат за психосоциална подкрепа към БЧК на този линк
• Община Пловдив - 0800 180 54
• Спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа:  0800-20-202 

Телефонни линия за психологическа подкрепа на ученици, родители и учители:

Автор: Мария Пеева

В месеца на домашния уют и зимните гозби ще ви запозная с новите посланици  на Lidl. Те са многодетно семейство (ще се окаже, че не сме толкова малко все пак) и също като нас са завъдили цял ноев ковчег с домашни любимци. Представям ви:

Александър (Сашо) – биолог, регистрирал повечето танцуващи мечки и създал първия екип за улавяне и слагане на нашийници за проследяване на мечки в България.

Стефка (Стефи) – психолог, работи като HR мениджър в българска компания.

Хопър (Хопе) и Рия – домашни любимци и равноправни членове на семейството. Порода „Диванчапрас“  (спасени, но много глезени).

Михаил и Асен (Мишо и Айо) – близнаци на над 5 и половина години (маниаци на Star Wars), ходят на градина.

Мария (Миа) – на 4, просто прекрасна.

Грей – коте, малко и красиво.

Определят се като нормално, средностатистическо, многодетно, животнолюбиво семейство, което Джералд Даръл веднага би одобрил. Александър е завършил „Биология“ и от дълго време се занимава със зоология и опазване на околната среда. През последните 20 години специализира в едрите хищници, вълци, мечки, рисове. Участвал е активно в регистрирането на танцуващите мечки и е работил за прекратяване на тази практика, но най-активно и дълго е работил с диви мечки. Първите мечки, маркирани с нашийници за проследяване, са заслуга на екипа, с който работи, както и първите по-сериозни генетични проучвания на мечките в България. Какви интересни професии имат някои хора, нали? „За съжаление, в последните години стана изключително трудно да издържаш семейство с подобен род занимания, – споделя Стефка –  но това си остава неговата страст и призвание. “ 

Стефка е психолог, работила години наред с групи с рисково поведение и зависими, а сега е HR мениджър в българска компания. Първи в семейството се появява Хопър – куч, красив черен чаровник с жълти вежди, спасен, после Рия – същата като него, но нямат нищо общо. След много усилия и надежди се раждат Мишо и Асен, близнаците, които сега са на 5 и половина, после ги изненадва Мария, вече на 4. А преди около месец се присъединява и Грей – сиво коте с бели лапи, мустаци и вежди.

Открих в Стефка съмишленик по отношение на живота на село. Помолих я да ни разкаже какво ги притегля към китното селце Бусинци, където е вторият им дом.

Свободата – пълната. Не се съобразяваш с никого. Тоест, не ме разбирайте погрешно, но си представете да пътуваме за уикенда с нашето семейство и да искаме да отседнем някъде. А ние определено обичаме да пътуваме и да имаме нашето пространство. Привлече ни и възможността да създаваш, да твориш, да направиш нещо за себе си и околните... Направихме къща на дърво за децата, имат стена за катерене, люлка, пожарникарски стълб, мрежа, батут, пързалка, куклен театър.

Самото село е уникално. Това, което казвам, съм сигурна, че всеки би казал за неговото село или любимо място. Но когато родителите ми, преди около 30 години, построиха вилата, не оценявах това. Впоследствие малко по-малко започнахме да идваме все по-често и сега по време на пандемията от март до юни живяхме изцяло там. Това ни беше от голяма помощ – като започнем от там, че не беше стрес за децата – те тичаха по двора и не слагаха маски, през това да може да работим и да се грижим за децата, което не би било възможно в апартамент, и се стигне до това, че поради малкото жители в селото няма магазин и идва такъв на колела, което ни помагаше да нямаме много контакти с външния свят.

Освен изброените неща, Бусинци е село с уникална история – тук е първото училище по керамика, грънците, творени в него, имат история от векове назад във времето и като форми, и като шарки и цветове. От тук е и едно от малкото запазени Четириевангелия – Бусинското, взето от Константин Иречек и намиращо се в момента в Националната Библиотека. Заслужава да се види и църквата – със звездно небе и черни ангели, старите къщи – в бяло и синьо, вече толкова избледняло, но напомнящо странно за Средиземноморието. Мога да говоря още много. Затова и решихме да направим всичко по силите си да популяризираме това място. Последната ни идея е, че взехме стара полусрутена "плетарка" (къща от кал и плет) и се мъчим да я възстановим, за да я направим център – за срещи, за керамика и занаяти.

С какво животът на село превъзхожда живота в града?

Отваряш вратата и веднага си сред природата. Няма много коли и децата имат детство, за което аз мога да мечтая (не се оплаквам от моето, но аз играех във вътрешните дворове около Попа, които следдемократично бяха разделени и нямаше вече възможност за игра от оградите). Тук децата взимат колелата, даваме им радиостанции, за да ги викаме за обяд, вечеря или  сън, с по-големите деца ходят лятото на пикници -  взимат каквото намерят в хладилника и казват „отиваме на Бали“.

А спокойствието е неописуемо... Цари безвремие и все пак времето минава страшно бързо. Но е толкова различно – няма изнервени хора, няма бързане. Въздухът е кристален. Звездите – имаш чувството, че можеш да ги пипнеш. Наслаждаваме се на тишината или по-скоро от липсата на такава, защото птиците и насекомите я запълват с приятните си песни, толкова различни от изнервящия шум на големия град.

А какви са минусите му?

Липсата на дюнери, китайско и пица ;)

Шегувам се. Все още хората не са осъзнали, че не е задължително да са в големите градове. Пандемията ни показа, че много от нещата могат да се вършат и от дистанция, стига да имаш интернет. За това и инфраструктурата е още недоразвита – като пример бих дала аптеките. В началото трябваше да преосмислим и пазаруването – голяма част от продуктите не можем да намерим и затова пазаруваме основно в града веднъж седмично. От друга страна тук линейката идва за минути, лекарката от близкото градче (на 8 км. от нас) ми се обади да пита как е Мария, след като я бяхме закарали с температура! Хората пред лекарските кабинети ни отстъпват реда си, щом ни видят с малки деца. Тук все още има човечност. И да, вече има и офис на куриерска фирма (на 30 минути с кола), но това определено е добър знак за мен. Живяла съм извън България в страна, в която начинът на живот по малките населени места е такъв, че в едното селце е яслата, в другото е детската градина, супермаркетът е в третото, училището в четвъртото и т.н. Мисля, че и при нас може да се живее така.

Вие сте посланик на Lidl в месеца на семейния уют и зимните гозби от автентичната българска кухня. Разкажете ни за любимите традиции във вашия дом.

Коледа е любим наш празник – ходим в гората и събираме клони, украсяваме камината и парапетите, печем коледни курабии, цялата къща мирише на канела и звучи музика. За ужас на Сашо слагам много коледни лампички – на двора, по терасите, на прозорците. Като говорим за готвене, имаме задължителни рецепти за празниците. На Бъдни вечер – всички традиционни ястия - правя тиквеник, сарми с орехи и стафиди, сушени ядки и плодове (последното е новост за мен и всяка седмица суша различни плодове). На 25 декември - коледна пуйка с кестени, на 27 (именния ми ден) -  руло Стефани.

Учим децата на различните празници и традиции. Направихме им кукерски костюми и маски и за първи път тази година обикаляха из селото, за да гонят злите сили. Колкото повече празници познават, толкова по-широк ще е мирогледът им. Не ме заклеймявайте, но харесваме и Хелоуин. Със Сашо това беше едно от общите ни занимания – да се подготвяме за карнавалите, защото ги обожаваме! Пренесохме го и на децата – маскираме ги. Празнуваме и 1 ноември, Денят на народните будители. Децата обожават книгите, имат и Рибния буквар.

Обожаваме и Великден. Правя козунаци, курабии, боядисвам яйца. Традиция в моето семейство беше на Велики четвъртък, вечер (знам, че не е призори, но работещите не могат да си го позволят) се събирахме, аз, майка, баба, вуйна ми и малката ми братовчедка и боядисвахме. Боядисвахме по 100 яйца, шарехме ги с най-различни техники. Беше магично. Впоследствие канех приятелки, събирахме се на по чаша вино и поне 15 яйца на човек. Не усещаш, твориш, говориш...

Сега с децата боядисваме яйцата и предлагам на съседките да им боядисам.

Започнахме да се събираме в селската църква и да посрещаме празниците – слагаме колонки и осветление и пускаме службата от Александър Невски. Все повече хора идват с всяка изминала година. Имаме един поп за 52 села и не може да идва специално при нас в навечерието на празника.

Коя ви е любимата история от живота на село?

Всяка история, включваща смях и приятели. Един много мил човек, който дойде за пръв път на гости преди около месец каза: „Когато видях барбекюто, разбрах, че сте го направили за купони“.

И за финал Стефи сподели три традиционни вкусни рецепти, любими  на семейството им. Надявам се да харесат и на вас!

Боб с наденица в гърне

300 - 500 гр бял боб се измива и накисва в студена вода от предишната вечер. Вари се 30 минути и се изхвърля водата. Глава кромид лук, 1 чушка и 1 морков се нарязват предварително. В гърнето се сипва фасулът, 3 супени лъжици олио, зеленчуците, червен пипер, джоджен, чубрица.

Един час бавно се загрява фурната, за да се темперира. Готви се с капак. Предварително се запържва нарязаната на парчета наденица и се прехвърля в гърнето. Махаме капака и варим боба до омекване. По желание може да се прибави още джоджен преди поднасянето. 

Качамак с пръжки и сирене

0,250 кг царевично брашно, 1 литър вода, щипка сол до 1/2 чаена лъжичка.

Водата се налива в дълбока тенджера. След като заври, се изсипва брашното внимателно по стените на съда в кръг. Оставя се в средата дупка, в която сипваме солта. Вари се на ниска температура 10 минути и се бърка енергично до получаване на хомогенна смес -  да прави пътечка при разбъркване. На дъното на съда се сипва мазнина. По желание се слага червен пипер в мазнината. Топи се дървена лъжица в качамака и се реди - ред качамак, ред сирене, ред пръжки.

За пръжките

Поставят се в дълбока тенджера и се запържват, добавяме 100 мл вода. Пържи се до златисто на умерен огън, за да не загорят пръжките. Хрупкавите хапки се вадят с решетъчна лъжица, за да се отцедят и се посоляват. Могат да се съхраняват в буркан в хладилника. 

Пълнен хляб

Един средно голям цял хляб с твърда кора (зависи за колко души ще се прави). Кашкавал, бучка масло и стръкове пресен лук (това е пожелателно за сезона).

Хлябът се разрязва по дължина на три - четири линии, после по ширина, като се оформят квадратчета на решетка (вижте по-горната снимка). В оформените срезове се слагат тънки резенчета кашкавал. След като се напълнят срезовете с кашкавал, разтопяваме бучката масло, поливаме хляба и го оставяме за не повече от 5 минути във фурната, докато кашкавалът се разтопи и леко запече. Междувременно нарязваме на ситно зелената част от стръковете пресен лук и когато извадим топлият хляб, го поръсваме.

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за семейството на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Автор: Зарина Василева

Здравейте, аз съм майка на едно прекрасно момченце...

Здравейте от мен и красивата ми дъщеря...

Здравейте, имам две слънчеви дечица...

Така започват постовете в тази Фейсбук група – с радостта на любящи майки от чудните им деца, с разкази за постиженията и упоритостта им, с усмивки за родителството и детството. Поредната онлайн група на родители, събрани да се хвалят от децата си, ще кажете.

Не и когато стигнете до диагнозите. Забиват се като шрапнели през екрана и дъхът секва, защото не можете да свържете красивото детско личице със страшната диагноза, живите очички с парализираното телце, сияйната усмивка с тежкото увреждане.

Но те са там - усмихват се през екрана, прегръщат ви с утеха и разбиране и ви водят нататък.

А нататък следва още по-невъобразимото.

Някъде между болката, умората, безпомощността, грижите, бденето, лечението, рехабилитацията, прегръдките и сълзите, тези майки са успели да създадат истински вълшебства с ръцете си. И това е, което ги събира този път. Не ви призовават към каузи или протести, а само да зарадват сетивата ви със сътвореното от тях.

Изобилието от ръчно изработени подаръци се увеличава ден след ден: бижута, плетива, картини, сувенири, дрехи, играчки, кулинария и то на изключително символични цени. Въображението и майсторството са се вплели като пъстра нишка в творенията, които по нищо не отстъпват на тези в галериите и бутиците.

Идеята за групата е на Ина Маринова, чиято дъщеря също е с множество увреждания. Ина обича да плете, и след като обува цялото си семейство и близки, създава групата почти на шега.

Само за две седмици обаче в „Купи подарък от майка на дете с увреждане“ се включват над 34 000 души. Сред тях има и вече пораснали деца с увреждания, които сами творят и предлагат чудесните си продукти. Посетителите в групата, освен да избират от красивите творения, започват да предлагат безвъзмездни услуги и обучения, съобразно уменията си. Сред тях е и Петя Колева, която напълно безплатно и доброволно създава електронен магазин, в който артикулите са по-добре визуализирани и подредени по категории.

„Хората с увреждания и тези, които се грижат за тях, не работят и това е начин не само да добавят средства към скромния бюджет, но най-вече да покажат, че могат да работят, имат таланти, енергия и желание. Не искаме да сме средство за благотворителност, искаме да сме полезни за себе си.“, категорична е Ина Маринова. Тя се надява изключителният интерес към групата да отвори дискусия за данъчното облагане на този вид труд и възможностите, които могат да се предложат в тази насока.

А интересът е обясним, защото в това виртуално пространство няма да срещнете съжаление, оплакване, обвинения или хейтърство. Ще намерите само благородство, красиви истории, изключителен талант. И много надежда.

Несъмнено подаръците са създадени с много въображение, труд и усилия. Но в тях има още нещо и то е любов. Всепомитащата майчина любов, пред която болестта засрамено навежда глава, диагнозата избледнява като призрак, а болката отпуска челюсти. Тази любов грее еднакво и от снимките на дечицата, и от творбите на майките им. Тази любов ще подкрепите и вие, ако си купите подарък от майка на дете с увреждане.

Вижте също:

Детето с увреждане и скритите препъни-камъчета за крехката майчина психика

Били сте в контакт с болен от COVID-19 и имате симптоми. Болен сте и състоянието ви се влошава. Ето какви стъпки трябва да предприемете.

Важни телефони, на които да потърсите информация и съдействие:

- Телефон на личен лекар - запишете си го на видно място, освен в телефона

- спешен кабинет, с който лекарят ви работи - проверете го предварително, за да го имате, ако лекарят ви не е на линия

- Телефон на РЗИ - предварително го проверете

- Денонощен телефон към МЗ за информация:  02/ 807 87 57

- Спешен телефон – 112

Какво да правите, ако:

• Ако имате характерни симптоми (повишена телесна температура, треска, кашлица, затруднено дишане, загуба на обонянието, нарушение или загуба на вкуса и други)

1. Обадете се на вашия личен лекар и следвайте неговите инструкции 

Личният лекар трябва да проведе обстойна анкета с пациента си: бил ли е в рискови локации през изминалите две седмици и срещал ли се е с контактни. След като установи това, както и какви симптоми има пациентът, личният лекар трябва да вземе решение и да даде съвет за домашна терапия. Общопрактикуващите лекари получават от РЗИ списък с пациенти, поставени под карантина – с ЕГН, имена и други лични данни, чието състояние трябва да следят по телефона. След консултацията по телефона, личният лекар ще ви инструктира дали да посетите кабинета му за преглед, дали е необходима хоспитализация, или да продължите с домашното лечение.

2. Ако не успявате да се свържете с личния лекар, потърсете спешния кабинет, с който той работи и следвайте инструкциите.
3. Ако нямате личен лекар, обадете се на РЗИ и следвайте техните инструкции
4. Ако състоянието на болен от ковид внезапно се влоши - той получи задух, затруднено дишане или друго общо влошаване на състоянието  в неработно време на личния му лекар, или ако не успява да се свърже с него, пациентът трябва незабавно да се обади на спешен номер 112. Медиците от спешна помощ имат оборудвани със защитни облекла екипи и те могат да закарат пациента до ковид отделение в съответната болница.

Към Инфекциозна болница в София функционира Координационен център за пациенти със съмнение за COVID-19. Той работи с екипите на Бърза помощ и в него се прави допълнителен преглед на пациента, ще се взима PCR проба и експертите на Столичната РЗИ и на Регионалната здравна инспекция на София област ще насочват пациентите или за домашно лечение, или за хоспитализация. 

Ако имате съмнения за COVID-19, не посещавайте на своя глава болници и медицински кабинети, защото ще ви върнат и ще изгубите ценно време. Използвайте посочените телефони. В случай на спешност търсете 112, откъдето ще пратят оборудван медицински екип да ви откара до съответното лечебно заведение. Имайте подготвени здравни документи - проведени изследвания, назначено лечение, допълнителна информация за заболявания и т.н.

•  Ако сте под карантина:

1. Ограничете до минимум контактите с други лица.
2. По възможност използвайте отделни помещения (напр. престой в друга стая, различно време за хранене), в случай че съжителстват с други лица.
3. Не използвайте общи съдове и прибори за хранене, кърпи за баня и други предмети с лицата, с които съжителстват.
4. Провеждайте стриктно хигиена на ръцете.
5. Проветрявайте редовно помещенията в дома си.
6. Почиствайте редовно и да провеждат дезинфекция на често докосвани повърхности в дома си - дръжки на врати, контакти и т.н.
7. Водете ежедневни бележки за лицата, с които са контактували, типа и продължителността на контактите си по време на периода на проследяване.

• Домашно лечение:

 Световна здравна организация препоръчва при лица с леки клинични оплаквания (телесна температура < 38 градуса С, кашлица, неразположение, хрема, възпалено гърло; без симптоми като задух или затруднено дишане, появата на храчки; стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане и /или диария; без промени в психичния статус, т.е. объркване или летаргия и без придружаващи заболявания като сърдечно или белодробно заболяване, бъбречна недостатъчност, имунокомпрометиращи състояния, които поставят пациента в повишен риск от усложнения за COVID-19), да се има предвид провеждането на домашно лечение.

При провеждане на домашно лечение е необходимо да се направи преценка от здравен работник за възможността на заболелия и членовете на домакинството му да се придържат към наложените мерки за домашна изолация.

1. Болният трябва да е настанен в самостоятелна стая с добра вентилация.
2. Болният трябва да ограничи движението си в дома и да сведе до минимум използването на общите помещения, като например кухня, баня.
3. Помещенията се проветряват често и редовно.
4. При невъзможност болният да бъде настанен в отделна стая, членовете на семейството/домакинството трябва да поддържат разстояние най-малко от 1.5 м. от болния човек.
5. Грижи за болния се полагат от едно лице, което е здраво, без придружаващи заболявания.
6. Не се допускат посетители в дома, до получаване на отрицателен резултат от проведен тест на болния по метода на полимеразно верижна реакция.
7. Хигиена на ръцете се извършва след всеки контакт с болния или с непосредствената му среда. 
8. Болният трябва да носи маска
9. Лицето, оказващо грижи, трябва да носи маска, прилепнала плътно към лицето и да използва ръкавици.
10. Приборите и посудата, които използва болния трябва да са предназначени само за него. След употреба те се почистват със сапун или препарат и вода и могат да се използват повторно.
11. Провежда се ежедневно почистване и дезинфекция на предмети и повърхности от обкръжението на болния.
12. Замърсеното бельо и дрехи на болния се поставят в отделна торба за пране.
13. Текстилните маски за многократна употреба, дрехите, спалното бельо, кърпите за баня и ръце и др. на болния сеизпират с гореща вода и перилен препарат при температура на водата 60-90 °С за не по-малко от 20 минути;
14. При почистване на повърхности или при боравене с дрехи или спално бельо, замърсени с телесни течности, задължително се използват ръкавици и защитно облекло (напр. полиетиленова престилки). изхвърляне полиетиленовия плик се затваря плътно. Ръцете се измиват и дезинфекцират преди и след сваляне на ръкавиците.
15. Членовете на семейството/домакинството, живеещи с болния, трябва да избягват експозиция със замърсени предмети на болния (напр. четки за зъби, цигари, прибори и съдове за хранене, напитки, кърпи или спално бельо).

Последните новини са, че се планира пред болниците да има триажни пунктове, където състоянието на ковид пациентите ще бъде оценявано според спешността им.

Източници: МЗ, Единен информационен портал, Свободна Европа

Още по темата:

Мерките срещу коронавирус у нас и по света

Автор: Валентина  Вълчева - откъс от книгата "И будителите били хора"

Ако си мислите, че враждата между Вазов и Дядо Славейков е някакъв прецедент в литературния живот на младата все още Нова България... ами не е. Неслучайно българските писатели от онова време били наричани „крехки честолюбци“. 

Бохемските среди в родината ни тъкмо се формирали, търсели поле за изява и въобще се опитвали да преминат от ориенталското към западното. Особено силно това важи за писателите и поетите, които по една или друга причина първи влезли в светлината на прожекторите и грабнали народното внимание и любопитство след Освобождението. А творците са хора страстни и емоционални, те горят в огъня на таланта и вдъхновението си и често пъти страстите помежду им стигали до плашещи или комични размери. Та освен дуела, който Вазов и Петко Р. Славейков си спретнали уж заради творческа ревност, а всъщност май по-скоро заради прелестните очи на хубавата Пелагия, всъщност още цяла плеяда познати ни от учебниците имена в някакъв момент се оказвали един срещу друг с револвери в ръце вместо с перо и лист. 

Така например между експлозивния Петко Каравелов (брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора, бъдещата съпруга на Пейо Яворов) и Тодор Икономов (издател, политик, писател, учител и един от най-изявените деятели в борбата за независима българска екзархия) по политически причини също замирисало на барут в един момент през 1880 г. Естествено, вина за това имали както двамата главни участници в историята, така и техни приятели и сподвижници, които дълго време наливали масло в огъня. В крайна сметка след серия препирни Каравелов изтърсил някаква необмислена заплаха пред някого по адрес на своя опонент, Икономов счел за необходимо да потърси възмездие за обидата и го прави с писмо, което праща на Каравелов по секундантите си – д-р Пандели Минчович и Георги Вълчанов. Каравелов спокойно ги посреща, прочита писмото и възкликва: 

- Аз да не съм Пушкин! 

И за него въпросът приключил. Дуелът не се състоял поради пълната незаинтересованост на Петко Каравелов към емоционалния изблик на Икономов. 

В началото на ХХ век пък заради един опит за хитруване Антон Страшимиров си навлича гнева на писателското братство в България и се сдобива с покана за дуел не от кого да е, а от един от най-нежните и идилични творци в българската литература – автора на „Змейова сватба“ и „Невеста Боряна“ Петко Ю. Тодоров. Разправията станала заради един конкурс, в който Страшимиров спечелил първо и второ място с две пиеси, като по правилата трябвало да участва само с една. Доста по-късно той разказва, че го направил заради перманентно безпаричие и големи борчове. Третата награда спечелила пиеса на Петко Ю. Тодоров. И сигурно всичко би се разминало, ако Страшимиров не демонстрирал прекалено високо самочувствие според някои свидетели на случката. Разчуло се за измамата му и Петко Тодоров се оплакал на своя приятел и колега от Народния театър и от кръга „Мисъл“ Пейо Яворов. 

Емоционален като всеки творец и силно недолюбващ Страшимиров по лични и творчески причини, пък и неслучайно известен като македонски комита, Яворов избухва: 

- Дуел! Нищо друго – дуел! 

Тодоров едва ли е бил очарован от идеята, но... какво да прави. С Яворов не се спори. Всички знаем на какво е бил способен – личният му живот е бил повече от каша заради склонността му да се хвърля във всичко с главата надолу.
Яворов и Александър Балабанов като приятели и секунданти на Тодоров отиват при Страшимиров в кафене „Македония“, набързо спретват скандал, че дори и опит за сбиване от страна на Яворов, който – ако се вярва на слуховете – замерва опонента си с бутилка лимонада, и принуждават Страшимиров да се спасява с бягство през една витрина. 

До дуел не се стига. Деликатният автор на идилии и драми Петко Ю. Тодоров, склонен към доста по-фини начини за общуване, вероятно и не е имал намерение да се стига дотам, но Яворов бил доста разочарован от невъзможността да си разчисти сметките със своя отколешен литературен противник, който известно време след случката дори обявява за плагиат автора на „Когато гръм удари...“. 

С дуел между Георги Стаматов и Добри Немиров се полага началото на Съюза на българските писатели. Дуел бива насрочен и между Кирил Христов (за когото ще разкажа по-подробно в „Грандоманията на Кирил Христов“) и някакъв друг българин в Белгия. Нито един от тях обаче не стига до реален сблъсък с оръжия. И слава богу, дето се вика. Иначе колко ли прекрасни творби биха останали ненаписани! 

Теодор Траянов (с чийто противоречив характер ще се запознаем по-отблизо в „Нежният лирик с душа на насилник“) също има един дуел зад гърба си още като ученик заради жена. От този дуел му остава един белег и едно стихотворение, озаглавено „Скръб“. 

Както казахме вече, всъщност единственият успешно проведен дуел в писателското общество на България (ако не броим ученическата история на Теодор Траянов) бил този на големия публицист и политик Найчо Цанов срещу австро-унгарския дипломат Доменик Кирали, след като във видинския вестник „Народен лист“ Цанов открито обвинява Кирали в бракониерство на диви патици и го нарича „рядък страхливец“, когато Кирали отказва да опровергае обвиненията срещу себе си. 

Няма начин да не направя паралел със станалото в началото на 2019 г. със специалиста по оцеляване Беър Грилс в планината Рила, когато той бе осъден да заплати 10 000 лева глоба за това, че изял няколко жаби, докато заснемал поредния епизод от предаването си. Тоест ние може и да сме си малко диви, тъмни балкански субекти, но нашата фауна си е наша и всеки друг, дръзнал да посегне на патиците и жабите ни, ще си плаща. Я с глоба, я с дуел. 

Дуелът на Найчо Цанов протича по драматичен начин, за щастие, без жертви. Пръв стреля Кирали. Прицелва се, гръмва и... не улучва. Българинът вдига пистолета, прицелва се и... хвърля оръжието си спо- ред плана си. Целта му не била да убива дипломата, а просто да му даде урок и да му докаже, че не се бои от смъртта, когато трябва да защити честта и думите си. 

Хубаво е човек да е готов да застане зад думите си, дори и с револвер в ръка! Това малко хора го могат. Интересен факт е, че нито един от българските писатели и поети, участвали в дуел, не е включил този си момент от живот в своя биография. Може би след утихването на страстите си давали сметка за смехотворността в цялата история. 

Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? 

Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената.

Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да “омаскари” (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - със своите грешки, странности и смешни случки. Страници от нея можете да разгледате тук. Илюстрациите са на Неда Малчева.