logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Негови художествени текстове са публикувани в десетки международни издания за литература. Бил е носител на множество първи награди от конкурси за кратка проза, поезия и хайку. Името му влиза сред 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Творбите му са превеждани на 16 езика. Издадени книги: "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014), „Germanii” ( на немски, 2016). Вече излезе първата му книга с публицистика „Продължаваме напред” , за която Михаил Вешим каза:

Фейлетонът винаги е бил жанр, подценяван от литературните сноби и „разбирачи“. А истината е: писатели и поети днес има много, фейлетонистите се броят на пръсти. Със сатиричните текстове, събрани в тази книга, Влади Христов ни показва, че е достоен за званието – фейлетонист.

 

Из „Продължаваме напред” от Владислав Христов

Зодия "Експерт"

            Щом падне бомба в някой европейски град, експерти веднага изпълзяват по телевизиите да ни обяснят какво са имали предвид атентаторите. Англичаните гласуват за излизането си от ЕС, същите експерти се появяват да ни кажат какво точно ни чака, да не вземем да се объркаме. Това е малко като "какво е искал да каже авторът с творбата си". Професията "платен експерт", изпълняващ партийни поръчки, се оформи като абсолютно автономна с вече четвъртвековни традиции. Българските ВУЗ-ове трябва сериозно да се замислят и да въведат дисциплината в своите програми. Със сигурност ще има голям наплив за нея, защото падат добри парички.

            И без да е завършил подобно образование, експертът Драган Всезнайков имаше високо мнение за себе си. За разлика от другите експерти обаче той не искаше да взема пари под масата. Някак сърцето му се бунтуваше срещу сивата икономика. Затова той се регистрира като едноличен търговец, направи ценоразпис на услугите и зачака да влезе някой. Офисчето му беше едва 12 квадрата и се намираше на приземния етаж от стара кооперация от царско време. Прозорецът гледаше към главната улица и Всезнайков често обичаше да хвърля по едно око на екземплярите от нежния пол, преминаващи по нея.

            Един летен ден, докато чакаше първия си клиент, на вратата му се почука. Експертът я отвори с бавно експертно движение и насреща му грейна усмивката на жена на средна възраст. Късата й прическа и дебелите рогови очила, които носеше, напомниха на Всезнайков за неговата класна. Тя винаги му се караше за щяло и нещяло, затова експертът отривисто и с почти заповеден тон каза: "Влизайте!". Жената направи две крачки и понеже нямаше място, се настани на първия празен стол до нея. "Това е моят стол, госпожо, можете да седнете ей там…", заяви Всезнайков и й посочи малко разтегаемо рибарско столче в ъгъла на стаята. Късата прическа се настани на него леко намусена, а после го изгледа над роговите рамки с видимо недоумение. "Какво ще желаете, мадам?", опита се да разчупи леда маститият експерт. "Искам да ми направите пълен хороскоп, а така също и да ми гледате на карти Таро! Вече няколко месеца съм в дупка и съм сигурна, че не е Сатурнова", отговори му първата клиентка и втренчи в него изпитателния си поглед. "Ама какви хороскопи, госпожо, аз да не съм знахарка! Аз съм експерт! Чувате ли – екс-перт! Изпълнявам политически поръчки, не хвърлям боб и не гледам на карти, нещо сте се объркали!", разгневи се Всезнайков.

            После изведнъж споменът за класната му нахлу в главата, сети се как веднъж ѝ беше сложил дъвка, преди да седне на стола, и сърцето му се размекна. "Постойте минутка, мога да направя нещо за вас, все пак съм в обслужващия бранш, така да се каже. С хороскоп и Таро не мога да ви уредя, но правя чудесно кафенце, що пък да не ви гледам. Ще ви взема само 5 лева, колкото за кафето и захарта. И моля ви, ако излезе печалба от тотото – 20% за мен. Ето тук едно типово договорче, знаете как е – подписът е висша форма на доверие." Късата прическа, без да се колебае, подписа договора, извади 5 лева и ги остави чинно на бюрото на Весезнайков. Той ги грабна с едно движение и ги сложи в задния джоб на вълнения си панталон. През това време клиентката му си беше извадила тефтерче и химикал в очакване да запише какво точно ще й поднесе съдбата. Всезнайков отвори шкафчето, в което обикновено държеше хранителните продукти, но то беше абсолютно празно. "Госпожо, извинете, кафето е свършило, ще отскочите ли до магазина, да вземете едно пакетче, като се върнете, ще ви дам дължимото?" След като жената излезе от стаята, експертът я изчака да завие зад ъгъла, заключи набързо вратата на офиса, и хукна да бяга в обратната посока.

            Заради русалките

            Италия дълго стоеше забодена с флагче на картата на света в кухнята. Ето че това лято и на нея й дойде редът. Тук обаче няма да се спирам на прелестите на тази страна, защото ще ми коства томче с дебелината на "Война и мир". Ще разкажа една история, която ми се случи в Пиза точно в деня, в който се прибирахме в България. Оставаха ни няколко часа до самолетния полет и решихме да ги оползотворим с разходка из града.

            В Пиза програмата е ясна – снимаш се с наклонената кула, купуваш си магнити за хладилника с наклонената кула, ядеш сладолед с формата на наклонената кула. След като свършихме всичко това в изброения ред, изведнъж ме засърбя показалеца на дясната ръка. "На снимане ще е", казах си, и придвижвайки се бавно и славно към аеропорта, започнах да фотографирам по улиците. Обичайните заподозрени за Италия – гълъби, тесни улички с фенери от ковано желязо, италианки, качени на велосипеди и тук-таме някой мраморен шадраван за разкош. Сред всички тези красоти не разбрах как се озовахме на един като изваден от приказките площад. В единия му край имаше статуя на рицар, малко по-добре охранена версия на Дон Кихот. Грабнах апарата и започнах да снимам сградите, изрисувани с детайли на причудливи цветя, риби и какви ли не твари от морската митология. В това число влизаха и две русалки, които най-безсрамно се опитваха да правят любов.

            От фотоунеса ме извади отривисто потупване по дясното рамо. Беше непознат мъж на средна възраст, добре сложен физически. Без да се бави, той се представи на италиански: "Лоренцо еди-кой си, от еди-кои си полицейски части". Носеше розова тениска и къси гащи с ръб. Външният му вид никак не се връзваше с полицейските му звания, но след като ми показа служебната си карта, нямаше какво да кажа. Видял, че не съм италианец, Лоренцо продължи на английски: "Онзи черен сак ваш ли е?", попита ме той и посочи с пръст моя багаж. Пълният с мръсни дрехи и сувенири сак стоеше невъзмутимо по средата на площада. "Мой е…", отговорих притеснено, все едно криех, че в него пренасям нещо нередно. Цивилното ченге ме погледна изпод вежди: "От коя държава сте?". Тук малко се забавих с отговора, като че ли не знаех откъде идвам. "От България, от България съм", изстрелях вече много по-спокоен. "У вас не сте ли чували за атентатите?", ме пита учудено и най-добросърдечно Лоренцо. Бащинският му тон ме накара да се чувствам още по-глупав. "Чували сме, ама аз заради русалките…", опитах по ученически да се оправдая и насочих поглед към люспестите същества. Те от своя страна не бяха престанали да търсят начин за съвкупление. Видял колко съм отнесен от вихъра, Лоренцо ме съпроводи до сака. "Отворете го, моля!", заяви той с ледено спокоен глас. Дръпнах ципа и най-отгоре цъфнаха няколко магнитчета за хладилник с наклонената кула. Толкова се успокоих, че в сака ми няма бомба, та в пристъп на радост грабнах едно от магнитчетата и го подадох на Лоренцо. "За вас е!", изрецитирах с тържествен патос. Той се усмихна, благодари и го пъхна заедно с ръката си в джоба. "Еййй, това италианските полицаи са същите като българските – подаръци не връщат", помислих си аз, докато затварях ципа на сака.

Оранжево морето

            Имаше времена, в които разбирахме, че летният сезон е започнал по първия зачервил се домат в градината. Тази идилична представа за лятото отдавна е отживелица. Сега сезонът не може да започне без селфи във Фейсбук, на което се виждат стърчащи долни крайници, обилно посипани с пясък като доказателство, че сме на море, а не на детската площадка пред блока. За да е автентично селфито и да подразним колкото се може повече хора с него, е добре освен крайници да се вижда изпотена чаша с мастика или мента. По този начин вашият Фейсбук приятел, който и това лято няма късмет да иде на море, ще ви завиди искрено. Ще се издигнете в неговите очи, а образът ви на бохем, който се мести от плаж на плаж, ще остави траен белег на потиснатост в съзнанието му.

            Сезон '2016 обаче свали опесъчените крака от трона на най-популярното селфи. Тази година, ако не пуснеш снимка във Фейсбук, че си бил в Италия на "Плаващите кейове" – най-новото творение на Христо Явашев-Кристо, - все едно лятото не е започнало за теб. Освен това без подобно селфи показваш колко много си изостанал от съвременните тенденции в изкуството. И заваляха едни арт селфита – боси крака на оранжев фон, патици, свили гнездо на оранжев фон, влюбени двойки на оранжев фон, млад мъж, преоблечен като Исус на оранжев фон, изобщо, както се пееше в една песничка от близкото минало: "Оранжевое море, оранжевые мамы, оранжевым ребятам, оранжево поют!". Някои от сънародниците ни си заложиха апартаментите само за да направят заветното оранжево селфи. Други решиха да не харчат излишно пари и опънаха по една оранжева пътека в холовете си, излегнаха се на нея и ето ти селфи от езерото Изео.

            В крайна сметка целият този шум около безспорно гениалното творение на Кристо беше посетено от над 1,3 млн. души за 16 дни и донесе на братята италианци приход от близо 50 милиона евро. Къде ще разположи следващата си инсталация Кристо, все още никой не знае. Надеждата на родното туристическо министерство е той да хвърли око на остров Болшевик, познат още като Света Анастасия. Миналата година страната ни е отбелязала 60% спад и 150 милиона евро загуба от руски туристи. Ако Кристо опъне една оранжева пътечка от Бургас до Болшевик, как мислите, дали братушките няма да се излъжат да тръгнат по нея?

             1000 калории на ядене

            Диетите са страшно нещо. Последната им жертва се оказа Анджелина Джоли. Като я треснала кризата на средната възраст, холивудската звезда сменила стековете със спанак. Брат Пит от своя страна ѝ поставил ултиматум да качи незабавно някое килце или да си търси нов мъж. Анджелина обаче се оказала упорита и продължила да набива спанак, което закономерно довело до развод на звездната двойка. Не се заблуждавайте, че само известните хора са застрашени от диетите. От тази чума на новото хилядолетие страда и бедният българин.

            След многогодишни неуспешни опити да спаси брака си Стамат Порязов се отдал на алкохола. Жена му Митка работела като чистачка в Министерството на земеделието, но това съвсем не ѝ пречило да притежава завидна хитрост. Тя поискала развод и обвинила кроткия иначе Порязов в шумно пиянство. Тракането на чашите не ѝ позволявало да спи. Развила неврастения, а КПД-то ѝ при чистене намаляло наполовина. Благодарение на това цялото министерство потънало в боклуци, респективно добивът на пшеница и пивоварен ечемик в страната се сринал до абсолютния минимум. Щом чул тези неоспорими доказателства, съдът веднага порязал Стамат Порязов. Оставил го гол по боксониера и печка "Раховец" с два котлона. След този негативен развой гражданинът Порязов съвсем се пропил. Заприличал на лагерник от Освиенцим, откакто я нямало Митка да му прави любимите нервозни кюфтета. Джипито прегледало "болния" и категорично заключило: "Остра форма на анемия!".

            Юрнал се по диетолози гражданинът Порязов, че без килограми кой те брои на тоя свят за човек? Предписали му диета от червено цвекло. Започнал Порязов да се тъпче: сутрин, обед, вечер – цвекло. И резултатите дошли. Само че вместо да надебелява, той отслабвал. Не стига това, ами и започнал да пикае кръв. "Няма да ме бъде", казал си Порязов, и набързо завещал боксониерата си на Кирил Копитков – негов трети братовчед от село Поликраище. Той бил ветеринар и човек с опит, та взел, че попитал Порязов за здравето му. "Анемия имам, братчед, от най-острите форми. Освен всичко пикая и кръв... още няколко дена ми остават...", разяснил му ситуацията Стамат. Копитков на секундата се ухилил до уши: "А червено цвекло ядеш ли?". "Ям ами, на специална диета съм... сутрин, обед и вечер – цвекло...", заявил с чувство на изпълнен дълг Порязов. "Абе, Стамате, как няма да пикаеш кръв, това цвекло боядисва всичко наред", съобщил авторитетно ветеринарят. Олекнало му на "болния", ще се живее, казал си, но вече бил приписал имота. "Братчед, ше ме пуснеш ли на по-нисък наем в боксониерата, нали все пак сме рода?", примолил се Стамат Порязов."Няма проблем", отговорил му Копитков, "като за теб – на половин цена!".

………

18049888 10212115477379513 555246706 o

„Публицистиката за мен е жанр, който винаги ме е привличал и в същото време респектирал. Но къде са днес текстовете на Ботев и Алеко, писане от сърце, от човека за човека. Изваждане на показ на абсурдите в които живеем с щипка хумор и насмешка. Този тип публицистика е на път съвсем да бъде изгубен за сметка на дописките, платените материали и сервилността на голяма част от нашего брата - българският журналист. В крайна сметка всеки сам избира пътя по който да поеме. Моят личен избор е да бъда откровен с читателя, според мен това е единственият начин един автор да бъде правилно разбран. Мисълта да споделя публицистичните си текстове в книга се зароди преди няколко години. Наблюденията и обратната ми връзка с читателите показаха, че мястото на този жанр е не само в масмедиите, но и в книгите. Там текстовете заживяват самостоятелен живот извън пределите на новинарския контекст, на бързината и злободневието. Идеята за заглавието на книгата дойде през ноември 2014 г., когато Кубрат Пулев загуби мача си от Владимир Кличко. Репликата му „Продължаваме напред” остана знакова не само в бокса. Тя се превърна в олицетворение на нещо, което голяма част от българите са изгубили – вярата в добрата промяна. Книгата ми е главно за тях. Да, добра промяна може да има, стига да направим нужните крачки към нея.” Владислав Христов

 

От Весела Фламбурари

Взимам книгата и се излягам на удобния диван в моята къщурка… Отварям вратата на корицата. И тази книжна порта ме отвежда толкова далече, че в нейната рамка от време и пространство нито веднъж не ми идва в ума, с кого съм говорила преди това или какво ще правя след това. Блаженството е да открия проход към желан приказен роман или да се пъхна под редовете на някоя ужасно страшна история. Да ме чака онзи любовен разказ, който избухва хиляди пъти в далечното пространство на космоса. Да прескоча през светове, които никога няма да видя в реалността и да надживея събития, които никога няма да се случат в истинския живот… Ако не бяха книгите ми… Но те са тук и зависи само от мен да си избера някоя и да се увия с цяло ново приключение като копринена буба на топло.

Това е моят свят. Полека, аз оставям книгата и хващам писалката. Моят свят. Не разрешавам на никого да ме измесва по свой образ и подобие. Аз съм пекарят по тези дължини и ширини. Мога да правя торти, но мога да заквасвам и хляб. И не ям пасти, когато ми стига содена питка. Тук съм. Истинска или лъжлива… променлива. Такава, каквато се виждам във вълшебното огледало. Най-красивата на света? Защо пък не!

Пиша детски книги. Пиша за детето, което ще бъда винаги. Пиша и за другите, там навън. Другите деца, които не играят вече по улиците, но въпреки това упорито превръщат живота си в игра. Пиша за нашата непреодолима нужда от фантастични светове. Светове, които виждам ясно зад завеските на моите клепачи.

Но една мисличка ме стряска и изпускам писалката. Мисличка, сепваща всеки, който се интересува от книги за деца. Мисличка рязка и тревожна. Фактът, че децата четат сравнително малко направо плаши книжните хора. Но това, което тревожи мен е, какво, все пак, купуваме за четене на децата? Каква литература им предлагаме ние: детските писатели, издатели, родители, учители, библиотекари, блогери... Защото в книгите за деца на 21 век, яростно се завръща дидактиката. („Дидактиката“ е конско, което ти четат, когато открито те поучават, как трябва да живееш! Сякаш човекът, малък или голям е загубил съвсем способността си да мисли… и да разграничава доброто от лошото!) Та, макар и с „нескъсан и красив чул“, това конско все повече ме изненадва в книжките за деца. Не че е много странно, щом почти всички родители някак обичат дидактиката в детските книги. Дидактиката е толкова лесна за усвояване! Къде по-простичко е авторът на книжката за „Лека нощ“ да си е написал черно на бяло какво иска да каже. Едно морално изводче за край… Защо не? Капналият от грижи и умора родител няма нужда да говори повече с детето си за книгата. Всичко е ясно… Детето спи. Родителят е отбил номера. Прекрасно! И точно това е начинът, по който учим собствените си деца да не мислят. Значи, на нас ни е мързеливо да мислим и да говорим с децата си… Как и защо тогава очакваме от тях да се научат да мислят и да разговарят с нас? Затворен кръг, нали? Да, затворен и омагьосан кръг! И хързулвайки се по пазарния закон на търсенето и предлагането, услужливи детски автори се втурват да произвеждат шаренки детски книги, в които липсва литература. Но какво от това? Важното е, че децата ни уж могат да научат нещо ново… Разбира се, винаги става дума за някой гол факт допълнително и никога за осмисляне на света. Но същият онзи мързеливичък родител е още по-доволен… Мдааа…

Децата не хващат вяра на неща, които са им поднесени като нравоучителна притча. Нравоучителната притча от книжката за „Лека нощ!“ е сигурният начин да ги накараме отрано да не обичат книгите и мисленето…Защото децата ясно усещат желанието на родителя или на автора на притчи да им се наложи. Да закове в главите им своя поглед върху живота, своето “страхотно решение” за разправа с всички житейски предизвикателства. Да спусне във вид на закон своите ценности. Но ценности не се налагат с размахан пред лицето на някого пръст. Децата (поне до пубертета, а да не говорим за самата тийн-възраст) са все още с много ясно, живо и ярко запазен усет, (интуиция, отвореност към света) и затова трудно възприемат диктат. Отстояват твърдо емоционалните си позиции и ако все пак, големият им се наложи – страдат! Всъщност ценностите (каквито и да са те) се възприемат само с личен пример – факт!

“Аз взимам една идея за възрастни и я разказвам на децата. Но винаги съм убеден, че бащата и майката ще чуят приказката и може би ще се поразмислят над нея!” – пише Андерсен в един от дневниците си. Ханс Кристиан Андерсен и Карло Колоди са велики именно с това, че са освободили писането за деца от чудовището на дидактиката. И винаги ще си останат големи разказвачи на истории, защото разбират, че над книжките трябва да се „поразмислим“ и когато ги пишем и когато ги четем.

Някак е показателно, че в България, съзряването на детската литература, като такава, е пряко свързана с формите, под които е превеждан Андерсен: “Началото на преводите на Андерсен в България датират от 1881-83 год., но те по-скоро са инцидентни и не съставляват системна рецепция на датския автор. По това време, детската литература е представена предимно от стихчета... Първия бум на Андерсенови преводи е през 30-те години на 20 век, на база на преводните адаптации на Светослав Минков и още някои други, тоест, когато и в България започват да се пишат приказки, повести и има опити за романи за деца. Когато, в самия край на социализма, през 1987 год., по страниците на в. “Пулс” се разгръща последният голям дебат, у нас, под “детска литература” вече се разбира предимно “детско-юношески роман”. По същото време българския Андерсен вече е романист. Романът му “Двете баронеси” е издаден... Най-новия превод на приказките (2005 год. на Вл. Старирадев) е по-писмовен и близък, до написаното от самия Андерсен... Този превод не жали читателя и не гука на дечицата... Но дали именно той не се приближава повече към реалното дете, към това което то е способно да възприеме и осмисли!” (Вл. Трендафилов)

В писането си, Андерсен е искал да се разтвори в самото детство. “Аз в приказката!” е пътят на неговото творчество. А който успее да се потопи в детското мислене, изведнъж се изправя пред дълбоката връзка с онова праисторическо дете. Но вече самият той – авторът – се намира в архетипната гора. А това му дава възможност да действа изначално, по съвсем, съвсем нов начин... Да пише – на живот и смърт!

Андерсен успява да създаде разказ от нов тип. В неговите приказки се пръкват романтически герои и обсолютно фантастични, а уж невинно битови реалии. От отпушването на фантазията му се ражда език, способен да говори на децата хем модерно, хем без вдетиняване. В приказките на Андерсен, действителността приема, с необикновена поетичност, фантастичен характер, без да има нужда от нравопоучителното, псевдолекарствено (и горчиво) сиропче на дидактиката.

Същото се получава и при Карло Колоди. Тосканският майстор дава на детето главната роля. При това на детето, каквото наистина е, а не каквото “би трябвало да бъде...”!

Андерсен и Колоди са великите освободители на детската книга от захаросаното назидание. Назиданието и поучението, които може да са приемливи съставки на учебник или книга за възрастни, но нямат никакво място в литературната книга за деца. Литературната книга за деца трябва да обобщава красиво света, с помощта на най-разбираемият език за детето… Езикът на символите и играта.

Детето се среща, наравно с възрастния, само в полето на играта. Само в полето на играта, то може да използва всичките си творчески сили (което го прави равен с възрастния!). И също като възрастния, на тази територия, детето става създател! Ето защо тук детето е най-възприемчиво и за новите идеи. Не за добри или лоши идеи, а за всякакви нови идеи! За съжаление, тази истина отлично я разбират, най-вече хората, които правят реклами и компютърни игри...

Тръсвам вироглаво глава и хващам отново писалката. Имам работа за вършене… Къщурката ми се навежда цяла над тефтерчето. Защото се оглежда в редовете му. Най-красивата на света? Защо пък не! Усмихвам се…

Весела Фламбурари

Атина

Снимките са от куклената постановка по книгата на Весела Фламбурари. Представяме ви и откъс от нея.

 

18109757 1446416358749524 115354786 nИз книгата „Майска нощ с феята-кандилка“

от Весела Фламбурари.

„През Май, когато е пълна луната

и свири в тревата щурче,

ти росно и свежо към мен наведи се

и дай ми целувка, момче!

През Май е луната целувка искряща

и грее във мойте очи,

през Май ще те срещна, тъй волно в полята,

че мой си, по лунните устни личи!

Май е вълшебство!

Май е вълшебство!

Виж, лунния сърп там изгря!

Май е вълшебство!

Май е вълшебство!

В сърцето ми грее кръгла луна!

Беше месец май. Островът на мъглите разцъфна. А мъглите, изморени от зимата отидоха да си поспят.

През първата майска нощ, гората засвети в сиянието на лунните лъчи все така стара, но и все така млада. Лъчите играеха в току-що пропуканите пъпки на листата и сребърните им пръстчета нежно изправяха новите тревички по полянките.

Месечка се роди през този май. Феите-орисници оставиха на люлката й от момини сълзи една гореща топчица. Топчицата беше закръгленка и рошавичка. От нея се лееше ярка светлина. Това бе Кандилото. Така всички разбраха, че се е родила още една Фея-кандилка. Кандилото беше вълшебно. Светлината му никога не загасваше. Без него феята-кандилка щеше да замръзне. Да-а-а... Още някога много, много отдавна било казано, че всяка малка горска фея трябва да пази огънчето от своето Кандило, за да запази и сърцето си горещо.

И ето, че на люлката на Месечка кацна един Лунен лъч. Целият сребърен. Едновременно стар и млад, вечен като гората. Името му бе Фенгариос. За по-кратко – Фенги. И понеже Месечка беше весело бебе, Фенги много си я хареса. Погали я със сребърни длани и тя се разсмя. Смехът и беше радостен. Фенги разбра, че смехът й го кара да блести още повече. И това го учуди. Учудването премина във внимание. Вниманието в загриженост... И съвсем скоро, Лунният лъч вече бдеше неотклонно над малката фея.

Месечка и Кандилото се преместиха да живеят в собствено цвете, точно на деветия си рожден ден. Нежна бе нощта, а въздуха дъхтеше на вълшебство. Къщичката им се простираше в белите напарфюмирани листенца на една „Нощна царица”.

Всеки знае, че „Царицата” отваря пъпките си само нощем. Просто цветчетата й са много срамежливи. И ако не се намери Кандило, което да я окуражи със своето огънче, „Нощната царица” може въобще да не разпука пъпки. А парфюмът, с който са пълни цветчетата й е незаменим... Но Кандилото си разбираше от работата. Месечка също. Нали затова бе Фея-кандилка. Тя пускаше своето Кандило да се търкаля горещо, рошаво и искрящо из листенцата. И фунийките на цветето, с радост, разтваряха дъхавите си коридори за да го пуснат до съкровищата от аромати, които пазеха.

Гостенин, в къщичката на Феята-кандилка, беше сребърният лъч Фенгариос. Фенги бе винаги добре дошъл. Радваха му се Месечка и Кандилото. Нали бяха приятели. Вече не се отделяха един от друг. Животът беше сребърен, весел и прекрасен!

Но веднъж, както си летеше, Месечка се сблъска с една магьосница. Е, ако това беше някоя магьосница голяма колкото мен и теб, Месечка, при всички случаи, щеше много да се нарани. Но не! Това беше най-мъничката магьосница на света. Тааа, летеше си тази мъничка, мъничка магьосница върху своята мъничка, мъничка метличка и точно тогава отгоре й налетя Месечка с Кандилото. Магьосницата описа два кръга във въздуха и тупна на земята. При падането метлата се пречупи на две и тя силно си натърти дългия нос. Трябва да се отбележи, че освен най-най-малката на света, тази магьосница беше и най-най-проклетата. А и носът й бе наистина чувствителен.

- Звездна нощ да не видиш, момиченце! – прокле магьосницата като разтриваше натъртения си нос. – Ще ти покажа аз, как се нападат магьосници!

- О, не! Извинявайте много, много! Но аз не Ви нападнах! – опита се да обясни Месечка. – Беше нещастен случай, ъъъ, лельо-вещице! Зазяпах се във Фенги. Много е смешен! Някакъв проклет бръмбар, взел че му бръмнал, как Лунните лъчи светят с отразена светлина! Сега се измъчва и е решил, непременно да намери истинския си цвят... А сребърното толкова му отива, нали? Не смятате ли, че му отива?

- Да, да, Лунни лъчи, бръмбари и моди! Какво друго може да се очаква от празната глава на една Фея-кандилка! Здраво си загазила, малката! Ще си го върна тъпкано и за носа, и за метлата, и за лельосването... Така да знаеш! – закани се вещицата и закуцука пеша към къщи.

Наистина Месечка се притесни много от случката. Но не за дълго! Скоро тя отново се смееше със своя лунен лъч.

Това обаче беше твърде прибързано успокоение... Защото щом се прибра вкъщи мъничката магьосница се захвана с една големичка магия. Тази магия надвишаваше много пъти ръста й, но никак не можеше да се сравни с големината на злобата, която изпитваше към Месечка.

Една огромна отровна Гъба бе къщичката на малката магьосница. Тук тя се бе настанила много удобно. А отровата от Гъбата й беше направо под ръка. Скоро в котлето вреше отвара с неясножълт цвят, а магьосницата подскачаше ентусиазирано наоколо. Малко преди да се избистри отварата, магьосницата изстреля и някакво заклинание. Чу се гръм и всичко бе готово. Магьосницата потри ръце с мрачна радост: “Ще ми блъска и лельосва магьосници! Е, сладка моя, вече няма да си кандилкаш Кандилото!” – помисли и попипа отново натъртения си нос. После старателно се зае да поправя метлата. Летенето влизаше в плана й.

Месечка се къпеше в пукнатината на един голям камък. Там се бе събрала дъждовна вода. Малката горска фея бе оставила Кандилото отвън на мъха. То се рееше наблизо, проблясваше и отвреме-навреме се отърсваше като мокро коте. Фенги не се виждаше никъде. Не можеше да я зяпа, докато се къпе, нали?

Точно този момент изчакваше мъничката магьосница... Издигна се, с метлата, до импровизираната вана и напръска Кандилото с една малка пръскалка. А пръскалката бе пълна с магьосническа отвара.

Олеле... Ето... нещо засвистя, нещо запуши, вдигна се гъста мъглива пара и... Кандилото на Феята-кандилка взе, че угасна.

… … …

Там, дето ореховата река

тече през Майска нива,

аз ще те хвана за ръка

и дъхавият сок на вятъра ще ни опива.

От жълтичко глухарче кръг

на пръстчето ти ще положа,

не виждаш ли – на твоя смешен Пък –

как влязла си под зеленикавата кожа.

И мирис на череши и любов

ще плува над реката,

аз вече цял превърнат съм във зов,

в целувка недопята.“

Весела Фламбурари

Атина 

 

ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ

Весела Николова Фламбурари е родена на 17 Януари 1967 година в гр. Добрич, България. Завършила е висше образование. Член е на Съюза на българските писатели.

Фламбурари притежава следните литературни награди:

1. 2015 – Национална награда “Най-добър детски фантаст”, България.

2. 2012 – Plaketa “Mali Princ”, Босна и Херцеговина.

3. 2011 – Национална награда за принос в детското книгоиздаване “Константин Константинов”, България.

4. 2010 – Национална награда за детска литература “Петя Караколева”, България.

и номинации:

5. 2015 – ESFS Номинация (след европейска селекция/short list/): „Дух на верността: Най-добър създател на детски книги в жанровете научна фантастика и фентъзи“, 37-ми Европейски конвент по научна фантастика и фентъзи „Еврокон“, Сент-Петербург, Русия.

Весела Фламбурари има 15 издадени книги:

1. 2017 – Nesto u mraku. Prica o crnom i bijelom(„Нещото в тъмното. История в черно и бяло“), ИК„Bosanska rijec“(Lijepa Rijec Tuzla), гр. Тузла, Босна и Херцеговина, художник Радостина Нейкова.

2. 2017 – „Мина и тайната на магиите“, ИК „MBG Books“, гр. София, България, художник Питър Ким.

3. 2016 – „Мина и магията за предсказание“, ИК „MBG Books“, гр. София, България, художник Питър Ким.

4. 2015 – „Мина, магиите и бялата стъкленица“, ИК „MBG Books“, гр. София, България, художник Питър Ким.

5. 2013 – „Искааам! Истории на пораснали деца“ – (сборник разкази в съавторство с Леда Милева, Петя Александрова, Георги Константинов, Катя Воденичарова, Марко Ганчев, Панчо Панчев и др.), Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен, съставител Росица Петрова-Василева, художници Ралица Мануилова, Петър Станимиров и Радостина Нейкова.

6. 2012 – „Майска нощ с феята-кандилка”, Национално издателство“Аз.Буки“ и Държавната агенция за българите в чужбина, гр. София, България, художник Радостина Нейкова.

7. 2012 – „Приказки за театър“, Национално читалище „Луи Брайл 1928“, гр. София, България.

8. 2010 – „Коледни приказчици”; Издателска къща “Проф. Петко Венедиков”, гр. София, България, художник Радостина Нейкова.

9. 2010 – „Приказчици, приказчици”; Издателска къща “Проф. Петко Венедиков”,

гр. София, България, художник Радостина Нейкова.

10. 2009 – „Приказки за театър”; Издателска къща “Проф. Петко Венедиков”, гр. София, България, художник Радостина Нейкова.

11. 2009 – „Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина”; Издателска къща “Жанет 45”, гр. Пловдив, България; художник Радостина Нейкова.

12. 2006 – „Приказчици”; Издателска къща “Проф. Петко Венедиков”, гр. София, България, художник Радостина Нейкова.

13. 2006 – „Приказки от Горната земя” – книга втора, Печатница “Симолини”, гр. София, България.

14. 2005 – „Приказки от Горната земя” – книга първа, Печатница “Симолини”, гр. София, България.

15. 1999 – „Приказки за мъничета”, Издателска къща “Фют”, гр. София, България, художник Яна Карпачева.

Фламбурари твори само за деца.

По приказките на Весела Фламбурари има реализирани телевизионни серии в Българска национална телевизия, радиопредавания в Българско национално радио и куклени пиеси в държавни и частни театри.

Фламбурари участва в инициативата на Българска национална телевизия, за любима детска книжка на България – „Малкото-голямо четене” (по лиценз на BBC “The Big Writing”) и достигна до 65 място, измежду автори и книжки за деца от цял свят и от всички времена.

Весела Фламбурари бе председател на жури по връчване на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”, както и член на журито по връчване на Националната награда за принос в детската литература „Константин Константинов“, България.

Весела Фламбурари. Фламбурари е доброволен „Посланик на книгите“ в общонационалните инициативи предназначени за деца: „Голямото лятно четене“, организирано от българският детски портал „Аз детето“, под егидата на Министерство на образованието на РБългария и „Чети с мен“, кампания на Министерство на културата, сайтовете „Аз чета“ и „Детски книги“, под патронажа на президента на РБългария.

Весела Фламбурари е деен участник с доклади и последвали дискусии, по въпросите на детското четене, на Международните кръгли маси за поощряване на детското четене в рамките на Националният фестивал на детската книга в град Сливен, България.

Фламбурари е дарител на книги за деца на библиотечните фондове при някои от Детските отдели в страната.

Весела Фламбурари е сътрудник на електронните и печатни литературни списания „Открита литература“, „LiterNet”, „Public Republic”, „Книголюбие“, Списание „Диалог”, (Лайден, Холандия. Разпространява се в Бенелюкс и България.) и тясно специализираното в проблемите на фантастиката и фентъзито интернет списание „Сборище на трубадури“. В тези списания тя публикува теоретични статии относно детската фантазийна литература.

Весела Фламбурари е непрекъснат гост на много срещи с деца в градовете София, Атина (Гърция), Тузла (Босна и Херцеговина), Димитровград (Цариброд, Сърбия), Стокхолм (Швеция), Пловдив, Варна, Сливен, Тутракан, Кърджали, Добрич и др. Всички срещи с деца на авторката преминават като текст-пърформанс, тъй като писателката използва познанията си по куклен театър и представя книгите си с изразните средства на кукления театър.

Поради гореизложеното, авторката обича да се смее, да си пее и да вярва, че слънцето грее за всички!

Единствената у нас платформа за сексуално и здравно образование за тийнейджъри Loveguide организира първата си открита лекция за това как родители и деца свободно да говорят за любовта, отношенията, секса, безопасния секс, предпазване от забременяване и сексуално предавани инфекции и всички подобни теми, които все още са табу и не се обсъждат открито и спокойно вкъщи. Лекцията ще бъде на 26 април, сряда, от 18:30 часа в betahaus, София.

От създаването си през 2015 година досега, екипът на Loveguide е провел обучения в цялата страна с над 3000 ученици. “Били сме в над 30 населени места, в 30 различни основни и средни училища и навсякъде едва 10% от тийнейджърите споделят, че говорят открито с родителите и и изобщо възрастните по темите за любовта и секса,” споделят Николета Попкостадинова и Надя Здравкова, обучители в Loveguide. Според тях въпреки, че днешните тийнейджъри имат достъп до огромно количество онлайн информация, все още голяма част от тях не знаят какво ги очаква през пубертета, учат се основно от порното, връстниците и собствените си грешки. Затова и не знаят как да се предпазват от сексуално предавани инфекции и нежелана бременност.

На лекцията “Как да говорим с децата за секс?” Надя и Николета ще разкажат кои са най-често задаваните въпроси от тийнейджърите, кои са най-големите заблуди и какво най-много ги вълнува. Ще представят и подхода си, какво работи и какво не според техния опит, за да могат и родители, и учители да говорят с настоящите и бъдещи тийнейджъри открито, честно и приятелски по темите за любовта, отношенията между хората и секса.

Loveguide е единствената онлайн и офлайн платформа в България, която предоставя ефективно здравно и сексуално образование за ученици между 13 и 18 години от цялата страна. Подходът на Loveguide e позитивен и специално адаптиран за различни тийнейджърски групи. Информацията е поднесена приятелски, открито, честно, с истинските имена на нещата и на езика на тийнейджърите. И разбира се, е 100% надеждна.

През 2015 г. Loveguide създават своята онлайн платформа, която казва на тийнейджърите всичко за секса, любовта и отношенията между хората. А през 2016 г. екипът започва обучения в най-различни формати в цялата страна и стартира свой YouTube канал. „Най-накрая правилната информация по правилния начин“ е оценката на ученици, родители, учители, директори и партньори.

Всеки от участниците в събитието на 26 април ще получи и "Наръчник за тийнейджъри", който Loveguide създават заедно с Surecheck като партньор на тяхната пътуваща класна стая за сексуално образование.

Loveguide е един от финалистите в първото издание на ПРОМЯНАТА 2014/2015, най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация "Промяната", част от мрежата на Reach for Change.

Повече за събитието може да намерите ето тук.

Ако темата ви интересува, препоръчваме ви и статията Имало едно време секс.

Представяме ви и видеото на Loveguide на тема "Кога трябва да правя секс?"

 

Автор: Ина Зарева

Великденската седмица завършва с неделята, наречена на св. Тома, който единствен от Дванадесетте апостоли се усъмнил и искал доказателства за Възкресението на Христос.

Св. Тома е моят човек! Искаш да повярвам в нещо – докажи ми. Искаш да съм до теб – убеди ме. Никакви слепи последвания и невежи захласвания. Доказателства и факти. Дела и документи, както тръбеше радиото в близкото минало.

Обаче животът не винаги е Христос, който да ти каже – ела, виж, убеди се и да я караме напред. Животът много по-често е Юда, който толкова много и толкова евтино те е продавал, че все по-трудно могат да те убедят в каквото и да е.

Изграждаш си един дълбок и сигурен окоп на вечното съмнение и подозрителност. Чувстваш се сигурно и удобно. Скептицизмът ти прави сянка, а иронията отблъсква небивалиците, които някои се опитват да ти пробутат. Живееш си мирно и спокойно, когато изведнъж се оказва, че трябва да излезеш от комфорта си и да се сражаваш. Със собственото си неверие и с това на другите. Защото те имат нужда точно от твоята вяра, за да излязат от собствените си окопи и на свой ред да започнат да се сражават.

И се сблъскваш с истории като тази за нечии родители, на които каквото и да им се случвало – природни стихии, болести, житейски трагедии и огромни загуби – жената поглеждала съпруга си и казвала само едно простичко:

- Не бой се, Ангеле!

И Ангел спирал да се бои, поизтупвал се от праха на съдбата, и двамата продължавали напред да го доизкарат този живот, извън окопа му.

Или историята за двама млади, които се обичали още от училище, обичали се и после в университета, обичали се и в малките, полупразни квартири, обичали се и докато работили на по две места. И двамата искали голямо семейство с много деца и продължавали още повече да се обичат, но той не можел да направи нито стъпка в тази посока, преди да осигури дом и сигурност. Защото бил мъж и не можел да прескочи архетипното в себе си. А не можел да осигури дом и сигурност, защото бил съвсем сам на този свят още от малък, а илюзиите, че от едната работа ще живеят, а от другата ще пестят, се стопили, заедно с инфлацията. Колкото повече си представял какви ще бъдат и на кого точно ще приличат децата им, толкова повече се плашел да не им предложи живот, какъвто често бил неговият – изпълнен с лишения и липси.

Тя чакала, чакала, пък един ден на връщане от работа, се отбила до строежа в края на улицата и поискала от майсторите да си купи една тухла.

- Тухла?! Една?! – изумили се те.

- Да, една тухла - повторило момичето на смеещите се работници.

Избрали най-хубавата и най-червената тухла-четворка, увили я във вестник и я продали срещу 2 лева. Тя се втурнала щастлива към квартирата им, стоварила тухлата в скута на смаяния си любим и му казала:

– Ето, нашият дом е започнат. Вече вярваш ли колко вярвам в теб?

Оженили се през лятото. А няколко години по-късно имали две деца и прекрасно, голямо жилище. В стената, която издигнали към детската стая, вградили тяхната двулевова вяра - тухлата-четворка.

Вярвам в теб е победният гол, който синът ти вкарва, макар да е най-малък и неопитен в отбора.

Вярвам в теб е мощният тайфун, в който се събира, разпадналата се на съставните си части тийнейджърка.

Вярвам в теб е това, което кара обездвиженият да ходи, болният да оздравее, отчаяният да се усмихне.

Вярвам в теб е намигването в огледалото, което предизвиква да изумиш себе си.

Вярвам в теб е това „Не бой се, Ангеле“, което стига да се изгради цял един живот.

Вярвам в теб е тухлата, която прави от строежа – дом.

Вярвам в теб е това, което чета в коментарите ви.

Вярвам в теб е моят начин да благодаря.

Вярвам в теб!

 

Препоръчваме ви и разказа на Ина за майките, които са тук.

Автор: Зенон Саркисян

Относно урана, обратната осмоза, ракията и чиновническите норми

 

Нормата в САЩ

Нормата за съдържание на уран във водата е 0.03 мг./л.

Нормата у нас...

У нас нормата е същата.

 

В Тексас, Южна Дакота, Канзас

В Тексас надвишаването е 89 пъти. В Централната долина в Калифорния, където е най-продуктивният селскостопански район в Калифорния и един от най-плодородните в света, осигуряващ повече от половината плодове, зеленчуци и ядки, отглеждани в Съединените щати, има концентрация на уран надвишаваща 180 пъти нормата. Подобно надвишаване на урана във водата има и в щатите Южна Дакота, Канзас, Колорадо. Поне 6 милиона жители на САЩ пият такава вода. Разбира се, и там има регулаторен орган ЕРА (U.S. Environmental Protection Agency), който прави предписания, че в рамките на 4 години концентрациите трябва да станат в норми. Само че на реките като Арканзас, основен източник на замърсяване, малко трудно ще им нареждаш.

 

В Хасково нормата е надвишена 3 пъти. Във Велинград 2 пъти. Чиновниците от РЗИ изведнъж стават най-важните и ухажвани държавни служители. Те издават документите дали имаме завишаване, или нямаме. Често става така - първо имаме такова, както беше в гр.Първомай и с. Белозем, и после се оказа, че няма такова. Не в целия град Хасково има завишаване, както и за Велинград - завишаването дори да го има, нормата през 2001 е била 0.06 мг./л., колкото е отчетено сега.

 

Така да се каже - спокойно, и тук няма да стигнем американците скоро. При тях имаме 180 пъти завишаване на нормата. За да стане опасно пиенето на вода с уран при 10 пъти над нормата трябва да поемете повече от 250 литра вода на ден, за да се постигне хронична интоксикация.

 

Има един относително прост метод за намаляване на урана и други вредности във водата, казва се обратна осмоза Пардон, по-лесното решение е да се смесват водите от различни източници. Чешмяна и минерална.

Има и още едно решение.  Още един източник за смесване. Преведено на нашенски, българинът отдавна е открил Решението. Всяка вечер ракийка със салатка. Така нормите на урана във водата ще бъдат неутрализирани завинаги.

И друг път съм го казвал, просто си носете новите дрехи и не се връзвайте с урана.

 

Препоръчваме ви и тази статия на Зенон Саркисян.

Автор: Мария Пеева

Темата за успелите жени е винаги актуална. Преди векове такива жени са били изключение, а в някои случаи са завършвали на кладата. Днес всички им се радваме и ги подкрепяме, взимаме ги за пример и вдъхновение. Но много често се оказва, че в личния си живот те са нещастни и самотни.

По този въпрос са писали много психолози, но ние решихме, че ще е много по-интересно да сондираме мненията на нашите читатели. В социалните мрежи зададохме въпроса дали една връзка може да е успешна, ако жената печели повече от мъжа и се реализира по-добре от него. Включиха се над сто участници. В интерес на истината повечето коментирали бяха жени, което не е учудващо, защото както знаем, мъжете рядко споделят чувствата си, ако не става дума за спорт или политика. Всички мнения, разбира се, са строго субективни и почерпени от личния им опит, но изводите, които се налагат от тях, според мен, обобщават нагласите в съвременното българско общество.

В коментарите по темата се обособиха две основни страни, макар и с доста нюанси. Явно разделение на мъже и жени нямаше, приблизително еднакъв брой мъже и жени подкрепиха и двете тези.

Според първата – за да има успешна връзка, мъжът трябва да е по-добре реализиран от жената – професионално и материално. Той има вътрешна необходимост да е „алфа“, да е водещият, да е стълбът на семейство, човекът, който вади хляба и осигурява стандарта. Всички мъже, които подкрепят тази теза, заявиха, че нямат нищо против жена им да работи или да прави кариера, стига тя да го иска и да се чувства щастлива. Но ще се чувстват потиснати, ако тя ги поведе в развитието си и ще положат усилия не да я спрат, а по-скоро да я надминат. Нито един мъж не изрази мнение, че жената изобщо не бива да прави кариера или че мястото й е в кухнята и при децата, но като цяло те биха предпочели жена, концентрирана върху семейството. Някои от жените, които подкрепят връзка от този тип, споделиха, че предпочитат да са домакини и да се грижат за хармонията на дома и друга професионална реализация не ги привлича. Доста от тях изразиха опасение, че връзка, в която жената е по-успяла от мъжа, би била обречена или споделиха от опит, че когато мъжът е изоставал от тях в материален план, след време това е допринесло за отчуждаване, ниско самочувствие у мъжа, упреци и „отмъщение“, и дори до разпадане на брака им. Ето едно отлично обосновано мнение в защита на връзка от традиционния тип, в който съпругът е водещият в семейството в материален и професионален план.

Аз лично, за добро или лошо, съм от онази част на мъжете, възпитани в по-традиционния за нашите ширини - патриархален модел (в малко по-съвременна версия). Това означава, че във моето възприятие е залегнало (възпитано) схващането, че мъжът трябва да бъде силният пол, да бъде глава на семейството - кавалер и нежен към половинката си, но силен в трудни моменти, финансов и емоционален стожер на семейството​. И ако някой трябва да се "бъхти" допълнително за осигуряването на "насъщния", то това е роля на мъжа. Не, че логически това е най-правилният начин, просто така си представям идеала за мъж, базирано на средата и културата, в която съм отраснал. Малко е типът "мъж - супермен". И тук идва въпросът дали ще се чувствам малоценен, ако половинката ми изкарва повече от мен... Като цяло искам съпругата ми да бъде щастлива и да се развива и чувства пълноценно, но интересното е, че ще имам нужда от адаптация. И това е свързано с ролята, към която съм възпитан да се стремя.

Според втората група участници в дискусията е без значение за връзката дали мъжът или жената са водещи в професионалното развитие и в доходите. Много жени и някои мъже споделиха, че точно такава е ситуацията в тяхното семейство и това ни най-малко не ги притеснява. За тях отношения, при които жената бива издържана основно от мъжа, са притеснителни и поставят връзката на нестабилната основа на принудата и зависимостта. Според някои участници бракове, в които мъжът е водещият и от него се очаква да вади парите за семейството, са морално остаряла концепция и такава връзка не ги устройва. Те държат на независимост и самостоятелност на всеки един от партньорите и смятат, че няма значение кой вади парите в семейството, важното е бюджетът да е общ и да се планира от двамата. Имаше мнение, че предимно млади хора разсъждават по този начин, затова специално си направих труда да проверя възрастта на участниците и се оказа, че са от различни поколения. Разбира се, моята „представителна извадка“ е от стотина души и не може да се приеме за статистически достоверна. Ето една история, което много добре илюстрира тезата, че няма значение кой е по-успелият в семейството:

Когато се запознахме с мъжа ми преди 20 години, той имаше добри доходи, аз бях дипломирана безработна. И за двамата беше окей той да поеме по-голяма част от разходите. С годините аз направих много добра кариера и постоянно печелех повече от него. Никога не е било проблем, нито сме делили кой колко изкарва и кой колко може да похарчи.

От 10 години сме в друга държава. Имам много желана и трудно постижима позиция, заплатата ми е в пъти над средната за страната, съответно и стандартът ни на живот е добър. По тези причини решихме да се установим тук дългосрочно. Мъжът ми не можа да си намери добра работа. Така че е безработен, пазарува, готви, поддържа къщата и градината, развозва децата на активностите им. Все пак са му спестени истински неприятните неща, като чистене и пр., защото плащаме за тази услуга. На практика денят му рядко е свободен.

Така както е подреден живота ни, ние сме в пълно разбирателство за ежедневието и финансите ни. Това за съжаление, не значи, че той е щастлив с живота си. Сериозно го потиска липсата на социална среда и лична реализация. Разбира обаче, че това изцяло зависи от него, възможностите му и какво иска да работи. Аз ще го подкрепя, дори и ако реши да бъде нискоквалифициран работник, макар че това няма да помогне на финансите ни и ще ни усложни живота.

Между другото, тук хората не се взират така, кой колко изкарва и кой какво прави в дома си и живота си. Познаваме няколко семейства, където мъжете не работят. Според това, което казват и правят, разбирам , че за момента поне, са ОК от положението и не се панират от факта, че жените им ги издържат. Никога не съм чула и да ги обсъждат в тяхно отсъствие.

Един фактор, който притеснява някои от коментиралите по темата е, че в България семейството, роднините и приятелите обикновено „надничат“ в паничката на другия и често правят забележки и неприятни коментари, когато жената се справя по-добре от мъжа. С времето този негативизъм се натрупва и хорското мнение може да повлияе върху самооценката на съпруга.

Основният извод, до който достигаме е, че няма един-единствен правилен вариант за ролите в семейството. Някои са щастливи в патриархална връзка, други - в равнопоставена. Единственото условие, за да е щастлива една връзка, е партньорите в нея да имат сходна представа за значимостта на ролите си. Ако един мъж е възпитан да вярва, че той трябва да е водещият, трудно ще приеме успехите на съпругата си и постоянно ще се конкурира с нея, което с времето е много вероятно да охлади отношенията им. И обратното, ако мъжът е възпитан да вярва, че партньорите трябва еднакво да допринасят за семейния бюджет, трудно ще приеме връзка с жена, която предпочита да работи на половин ден, или изобщо да не работи и да се отдаде изцяло на домакинството и децата си. По същия начин – амбициозна жена, възпитана в дух на независимост, трудно ще поддържа връзка, в която от нея се очаква да се грижи за домакинството и да гледа децата, особено ако за целта се налага да изостави кариерата си. И съответно жена, която предпочита да се отдаде на семейството и децата, ще страда, ако от нея се очаква да работи колкото мъжа и да допринася наравно с него за семейния бюджет.

Когато двама души започват една връзка, много рядко се замислят за подобни въпроси, а дори да се замислят, си казват, че когато има любов, всичко ще се подреди и партньорът им ще ги приеме такива каквито са. Но всички споделени мнения показват, че подобна промяна в нагласите е изключително рядка и почти невъзможна. Оказва се, че стереотипите, които са ни заложени от ранно детство, много трудно могат да се преодолеят и дори ако в началото изглежда, че всичко е наред, при по-дългогодишни връзки се натрупва огорчение, дори озлобление у партньора, чиято представа за мястото му в брака не се е реализирала. Много хубави бракове, в които и двамата партньори поотделно са чудесни хора, се провалят само по тази причина – не защото няма любов, не защото няма общи постижения, общи цели и разбирателство, а защото очакванията на някоя от страните за ролята им в семейството се разминават с действителността.

В крайна сметка можем да заключим, че за да е успешна една връзка, трябва от самото начало и двамата партньори да са съвсем откровени за очакванията си – дори не толкова към другия колкото към собственото си място и принос в семейството. Защото в него има две основни роли – ваденето на насъщния и грижите за дома и децата – те могат да са споделени и разпределени в различни пропорции. И ако любовта е основата на една връзка, то удовлетворението и на двамата партньори от ролите им, е носещата стена, върху която тя се изгражда с годините. А никой не гради дома си със стени, които и най-малкият трус ще събори. Дали държите на определена роля в семейството, дали сте гъвкави и адаптивни в това отношение, дали за вас е водещо да правите кариера или предпочитате да се отдадете на домакинството – добре е не само да разговаряте с партньора си по тези въпроси, но преди всичко да сте наясно със себе си и доколко сте готови на компромиси със собствените си очаквания.

Ако тази статия ви е харесала, може би ще ви е интересна и публикацията ни за стереотипите във възпитанието. 

Автор: Цветелина Чобанова

Влюбваме се. Копнеем да бъдем непрестанно с другия. Опитваме се да предусетим всяко негово желание и да изпълним дори тези, за които не се е сетил. Стараем се да бъдем привлекателни и атрактивни за него/нея. Феромоните са навсякъде около нас. Телата ни се стремят към непрестанна близост. Сексът е в изобилие, оставящ парещи следи в мислите ни и влажни капки по устните.

После се събираме да живеем под един покрив. Понякога се женим, понякога не. Появяват се деца, кучета, котки, дрехи в коша за пране, чорапи по пода, безбройни ризи върху купа за гладене. Има вечери, в които заспиваме от умора преди да се е прибрала половинката, има вечери, в които просто седим на дивана изтощени от работния ден, от грижата за децата, от тичането по задачи. Идват вечери, в които казваме: „Разбрах се да излизаме само с приятели, без половинки, да разпуснем малко“. И така ден след ден, бавно ни обгръща одеялото на ежедневието и вече не се стремим да сме съвършени, да изглеждаме привлекателно, да приласкаем спътника в живота си. Да си спомним за секса... Ами за секса какво? „Само ми е до секс след цял ден изпълнен с памперси“. „Нямам сили за себе си, камо ли за секс.“ „Всеки ден сме заедно, ако днес не успеем и утре е ден.“ „Секс? Вече сме женени от дълги години, страстта не е същата както беше някога.“ „О, да, секс... Какво беше това?“ Хиляди са фразите, които чуваме в главите си или казваме, когато имаме смелостта да обсъдим тази тема с приятели. Но в повечето случаи това е последната тема, която обсъждаме с половинките си. 

Някой ще каже – сексът се прави, не се говори.

Да, така е от една страна, но липсата му е тема, за която е добре да се говори. Защото това не е проблем на единия или на другия партньор, това е общ проблем, на двойката.  

Липсата на секс винаги е сигнал, че нещо се случва. Сексът е вид комуникация между двама души. Нима има по-интимен обмен на енергия между двама души живеещи заедно? Кога стана така, че е по-важно да се обсъдят домашните на децата, проблемите в работата, огорченията от живота или увеличените цени на стоките, избора на интернет доставчик, интериора на къщата или къде ще бъде лятната семейна ваканция, отколкото да се обсъди какво се случва с нас като двойка и нашите взаимоотношения? Какво се случва с близостта ни? С телата ни, които толкова силно се привличаха в началото? Къде изчезна лепилото, което ни е събрало заедно?

Статистиката показва, че ежедневният стрес, психическата изтощеност и душевните неразположения водят до намаляване на либидото както при жените, така и при мъжете, когато те са в дългосрочна връзка. Психологът Дитрих Клусман е изследвал желанието за секс при мъжете и жените имащи дългосрочна връзка и открива, че в началото на връзката 60 % от жените на възраст около 30 години са имали често желание за секс, което след 4 години спада с около 50%, а след 20 години спада до 20%. В същото време желанието на мъжете за секс във времето остава почти непроменено - между 60 и 80 %.

Трудно може да съществуват истински и здрави взаимоотношения, когато са изключени интимните отношения. Слабото сексуално желание понякога може да показва дълбок проблем в самата връзка. И тогава следва да се запитаме – „Какво изразявам с това нежелание от моя страна?“ или „Какво ми казва партньора чрез липсата на сексуален интерес към мен?“. Липсата на секс, нежеланието, страненето от партньора казва нещо, важно е да се запитаме какво и да се опитаме да го разберем.  

Сексът не е награда, нито наказание. 

Използването на секса за наказание или за отмъщение на половинката не е здравословен вариант за никоя от страните. Това не е начинът да се водят битките за надмощие в дома. От друга страна сексът не е награда или отплата за нещо, което сме получили от партньора си. Освен взаимно удоволствие, сексът е и собствено удоволствие, наслада за самите нас, възможност да се отпуснем истински след преживян екстаз. Сексът подхранва и спомага за дълбочината на връзката с партньора. Той е взаимна обмяна на телесно, но и на енергийно ниво.

В друго изследване психолози стигат до извода, че хора, които са склонни да посрещат и да внимават като цяло за нуждите на своя партньор, са по-склонни да откликнат и на желанието за секс от страна на половинката си, дори когато тяхното либидо в конкретния момент не е толкова високо. Резултатът, споделен и от двете страни, е усещане за засилена връзка с партньора и удовлетворение от сексуалния контакт.

Всичко това, мили момичета и момчета „на 20 и на 30 по две“, а и на повече, ни подсеща да не забравяме, че освен да си говорим, да правим планове, да отглеждаме заедно децата си, да се занимаваме с ежедневните дейности, да гледаме в една посока, да умеем да стоим един до друг в трудните и във веселите моменти от живота, ние сме същества, който имат нужда от физически контакт и този контакт ни дава много повече отколкото осъзнаваме. Всеки от нас има нужда да бъде докоснат, погален, прегърнат, целунат и да изживява удоволствието от сексуалното общуване с партньора.

Неизбежно е желанието да намалее в дългосрочната връзка, ако не положите усилия да го запазите. Но именно тук е волята и стремежът на партньорите да поддържат и доразвиват своите взаимоотношения. Всеки от двойката е отговорен за това как привлича другия, как прави живота им интересен, как развива себе си и партньора. Дългосрочните взаимоотношения означават, че няма теми табу, проблемите се обсъждат честно и открито, решенията се търсят заедно. Двамата експериментират, търсят различни форми на забавление. Правят всичко необходимо, за да се поддържа топло огнището и пламъкът - жив.

 

Препоръчваме ви и статията на Цветелина за добрия съпруг.

ЦветиЦветелина е дипломиран психолог и практикуващ психотерапевт. Може да звучи невероятно, но преди да открие, че психологията е истинската й любов, е завършила  инженерна специалност и има блестяща ръководна кариера в голяма фирма. Освен всичко това Цветелина е наш редовен автор и консултант по теми, свързани с психологията, отношенията в семейството, самочувствието и успешната реализация на жената. В личен план може да се похвали с една страхотна, щура дъщеря, която е най-добрият й учител, куче, две котки и чудесен мъж до себе си.

Представяме ви интересните предложения на София играе. Със сигурност ще намерите нещо за всеки интерес и всяко време :)

 

За цялото семейство/за родители:

22.04.2017 - Презареди детската площадка! - ако искате да подновите, стегнете и обезопасите вашата детска площадка.

23.04.2017 - Карнавална лаборатория №1 и Огнен хепънинг - откриване - първата за сезона е в парка Заимов - всеки е поканен да усети карнавала, само дано да е хубаво времето

Голяма разходка за малки туристи - предложение за разходка с деца на Витоша

0-3 години:

21.04.2017 - Грешките, които да не допускаме като родители - Mall of Sofia

22.04.2017 - Лекция "Първи стъпки в бебешкото плуване" за бебета над 6м

22.04.2017 - Два семинара по метода на д-р Карп - е Есенс център

Семинар за бъдещи родители по метода на д-р Харви Карп

Семинар за родители на деца от 6 м. до 5 г. по метода на д-р Карп

25.04.2017 - Вредните съставки в бебешките козметични продукти

25.04.2017 - Видове алергии - The Mall

СЦЕНА

22.04.2017 - Маша и Мечока - Бъчва с мед - НДК

23.04.2017 -Благуните на живо - Théatro
26.04.2017 -Бебешка пиеса - Столичен куклен театър салон Гурко

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

22.04.2017 -Градински фенер с шевица - ателие на Двама с мама

22.04.2017 - Тематично парти "Маша и Мечока" - Fun Ring Park

22.04.2017 - Книжен празник с принцеси - Книжен център "Гринуич" - безплатно

23.04.2017 - Арт йога за деца 4-8 години - до парка Заимов - Всяко занимание повежда децата на приключение, в което те самите са участници. Историите учат децата да са смели и да следват мечтите си.

24.04.2017 - Празник на Район "Оборище"- парк Заимов

27.04.2017 -Родители в конкуренция с новите технологии? - безплатна лекция

ТЕАТЪР

22.04.2017 - Една история с две мишки - Театър 199

22.04.2017 - Жабокът принц - НАТФИЗ

23.04.2017 -Хензел и Гретел - Столичен куклен театър - салон Я. Сакъзов

МУЗИКА

22.04.2017 - Козелът Сърдитко - Софийска опера и балет - камерна зала

23.04.2017 -Приказки за саксофона- зала България

23.04.2017 - Концерти на възглавници - клубна програма
КИНО

Детската програма на кината.

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

Рисувай и се забавлявай! - конкурс на Cartoon Network

22.04.2017 - Свободна семейна събота заедно с клуб за бъдещи изобретатели „ЛеGОтех“

22.04.2017 - Донеси книга – вземи книга - кафе клуб Влайкова

23.04.2017 - Народна топка, скачане на ластик и други забравени игри - Южен парк

23.04.2017 -Строителни предизвикателства - Кой ще построи най-високата кула? А кой ще изгради най-здравия мост? Каква тежест ще издържи?

23.04.2017 - Kids in Tech 2

Арт ваканция!!! - градски летен лагер в царството на боите и четките с Арт клуб Рояна

ТЕАТЪР

22.04.2017 - Новите дрехи на краля - Сатиричен театър Алеко Константинов

22.04.2017 - Роня, дъщерята на разбойника- театър София

23.04.2017 -Алиса в страната на чудесата - Младежки театър "Николай Бинев"

МУЗИКА

22.04.2017 - Грозното пате - мюзикъл - Държавен музикален и балетен център

22.04.2017 - “Музика и технологии” - детски музикален курс - Мюзик Плей Къща

22.04.2017 -МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ "УТРИННА ЗВЕЗДА" - ОКИ Дом на културата "Искър”

23.04.2017 - Пепеляшка - Балет за деца - Софийска опера и балет

КИНО

Детската програма на кината.

Предстоящи събития:

30.04.2017 -Жълто и  Кокошка с брошка - представления за бебета в театър Възраждане

29.04.2017 - Сапунен свят - ОКИ Дом на културата Красно село

29.04.2017 - Ние, врабчетата - Сити Марк Арт Център

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе. Ще играем ли?
Приятен уикенд! Екипът на София играе

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам