Автор: Дори Дамянова

Човек и добре да живее, трябва да готви.

А от един момент нататък трябва да готви с препятствия, един вид олимпиада с основни състезания по оцеляване без изгорени крайници и съхраняване на 72 см лазещо тамагочи с безкрайно любопитство и нулев процент усещане за самосъхранение. Токио 2020 може и да се отложи, но закуската, обядът и вечерята - не са!

Как готвят другите хора: Приготвят продуктите, вадят посудата, включват фурната да загрее, забъркват съставките, слагат ги да се пекат и вадят, когато са готови.

Как готвя аз: Вадя продуктите, докато едно любопитно джудже, което не може още да ходи, но лази и се изправя наднича и се държи за крачола ми. Ако мръдна, джуджето пада на дупе и мрънка. Вадя посуда, като внимавам да не затисна 8-те миниатюрни пръста, които се държат за чекмеджето и разглеждат съдържанието на чекмеджето с възклицание “А!!”. В момента, в който хвърлям някакви боклуци, две ръчички започват да си играят със заключващия механизъм. Слагам тавата да се пече. Трябва да я пъхна и да затворя за норматив, защото две ръце копнеят да се лепнат на горещото стъкло.

Пауза за реклами: Сменям памперс.

Връщам се в кухнята, две ръце все така копнеят да се препекат и те. Блокирам достъпа с коляно в шкафа до фурната, докато вися над печката да пека мръвки. Мини народът протестира с писъци. Обръщам мръвките и давам мляко. В кухнята малко пуши. Дете писка. Виждам съобщение на 3 минути, мъжът ми виси пред вратата, защото по някое време съм врътнала ключа.

Димна завеса, край на сцената. (Няма нищо изгоряло!) Шси сипа!