Автор: Мария Пеева

Обичате ли Банско през есента?

Моите синове са запалени скиори (за разлика от мен) и завали ли първият сняг, са готови да товарим багажа и да заминаваме. А аз предпочитам Банско извън ски сезона. През лятото там е прекрасно, а есента не му отстъпва. Не заради спокойствието, защото туристи има през всички сезони. Но заради красотата на природата, прохладата и многото развлечения и прекрасни места, които можем да споделим с децата и за които през зимата все не остава време.

Тази есен си имаме специален гост от Доминикана - братът на съпруга ми, за когото ви разказах в "Митичният чичо Митко". Не е за вярване, но той не само се върна в България един-единствен път през 30-те години, откакто емигрира, но и никога през живота си не е бил в Банско. С мъжа ми му измислихме програма в стил “Опознай родината, за да я обикнеш” и първото място, за което се сетихме, разбира се, беше Банско.

Той не беше единственият изумен. Последно сме били там преди две години и оттогава насам градът буквално е разцъфтял - чисти улици, китни къщи и хотелчета, никакви строежи и разкопани тротоари. Ето така трябва да изглеждат българските курорти и няма да се отървем от туристи.

Избрахме отново любимия ни Лъки Банско по ред причини - заради спа зоната - да се поглезим и ние, и Митко; заради планинския водач - да направим един хубав преход, и заради басейна - Алекс настояваше за това (сякаш морето му беше малко това лято, но децата са си деца).

Този младеж почти не излезе от басейна със солена вода и изкуствени вълни.. Освен това обиколихме всевъзможните сауни, ледени и горещи вани, релакс стаите и всички удоволствия на спа зоната. Някакви екзотични рибки ни правеха специален гъделичкащ пилинг на краката (всъщност се оказа, че това било много сериозно лечение за псориазис и по света има клиники с такива процедури), Митко си прави специална терапия с водорасли, изобщо беше голямо глезене. Зимата сме цял ден на пистата и много не остава време за това. Пак ще отидем.

Без грам да преувеличавам, Митака беше спечелен завинаги. И ако се върне в България още догодина, красотата на Пирин, гостоприемството на хотелиерите и банските кръчми ще имат голяма заслуга за това. Макар и само за три дни, се постарахме да опита от всичко, което Банско предлага. Сутрин бродехме из планината, следобед разпускахме в басейна, поглезихме се в пет вида сауни, пробвахме масажи, привечер се разхождахме из Банско и, разбира се, отделихме доволно много време на гостоприемните механи. 

Какво може да се прави в Банско през есента?

Поход в планината.

За това занимание от хотела ни осигуриха планински водач и транспорт до пункт за тръгване и планински водач. Има цели 12 маршрута, от които може да се избира, с различна трудност. Местните хора наричат Банско входната врата за пешеходния туризъм из прекрасния Пирин.

Впечатлена съм, че е помислено дори за деца в количка и хора с увреждане. На 4 километра над Банско например е екопътеката „Драгостинов чарк“, която е подходяща за туристи със специални потребности – има пътечка към местата за отдих, специална настилка, тоалетни и т.н.

Проверихме и преходите - те са с различна трудност. Начинаещите планинари като нас могат да изберат преход до Окото, най-ниското от Бъндеришките езера, той е само час и половина. Преходът минава край Байкушевата мура, която е на 1300 години. Среднотрудните преходи са по 3-4 часа и водят до хижа Безбог, Рибното езеро и Поповото езеро. А за напредналите планинари има високоадреналинови походи като този до Кончето, където ще ви се наложи да преминете стръмна седловина с 400-500 метрови отвесни склонове и само 50 см широчина на пътеката. Казват, че преди да се сложи обезопасяващото въже, туристите са преминавали ръба с пълзене или като са го възсядали. Чак през 70-те години е сложено въже и направена пътека.

Алекс на път за Бъндеришка поляна, където в момента няма ски, но има други атракции за младите (и не толкова млади) спортисти

Забележителности:

В Банско видяхме и музея на Вапцаров в родната му къща. За следващия път остана дома на Неофит Рилски и мемориалът на Паисий Хилендарски в новата сграда, издигната на мястото на къщата му. Докосването до подобни места поддържа жив интереса на децата към историята и литературата, която изучават в училище, затова подобни екскурзии не само са приятни, но са и много полезни за малките ни ученици. Мисля, че не по-малко вдъхновяващо беше и за нашия гост от чужбина, на когото много добре му се отрази глътката българска история и култура 

Този път не успяхме да стигнем до резервата на мечките в Белица, който се намира съвсем наблизо, но сме го планирали съвсем скоро. И преди сме ходили там, даже имаме цяла история, но нея ще ви разказвам друг път.

А зимата ще се върнем отново, не само заради ските, а и заради ескейп стаите в "Лъки Банско", които за наше огромно съжаление бяха затворени.

След слънчевото ни морско лято това беше наистина прекрасно начало на есента.

Тук може да прочетете за пловдивските ни приключения.