Автор: Ваня Драголова
Малкото ниндже - столичанче в повече - ще гостува за уикенда на баба си, тоест на мен. Десетмесечно, в период между пъплене и прохождане. Това гостуване се очаква отдавна и от двете страни - и от родителите, и от мен. В апартамента е възтесничко и ограничения дебнат отвсякъде, от друга страна къщата на село е възширочка, стаите са големи и подходящи за едно неспиращо живачно топче.
Гостуването е планирано до последни подробности - холът е освободен от почти всичко, на чамовото дюшеме е застлан дебел персийски килим (смекчава падането - иначе не го търпим), книгите в библиотеката са заместени... и друго няма. Да си пъпли детето, да си прохожда, да се търкаля на широко. То и преди е идвало, ма бебе - седи си на леглото и гучи. Сега вече - човече, на крачета.
Обсъждаме подробностите и изведнъж сканирам движение в коридора – голям зелен гущер навира глава и оглежда. Докато се наскачаме и напищим, той се шмугва къде мислите? - В холааа! Ами сега? Гумени ботуши, гумени ръкавици, ръжен и кофа и започва епична битка по обезвредяване. Първо, да го открия - местя дивана, гущерът претичва през краката ми, добре, че съм с ботуши, настъпвам му опашката, тя остава под ботуша ми, гърчи се зловещо, а той се изхлузва и изчезва. И го няма! Тук, там, ма къде да отиде в една затворена почти празна стая. Отговорът е на завесата, на метър и половина над пода. Атака, но той, макар и без опашка, се стрелва долу към пода и отново изчезва. Вдигам килима, местя книгите, гледам рамките на картините, два пъти разпъвам и свивам дивана, вдигам шум като стадо носорози, но не, няма го.
Към настоящия момент ситуацията изглежда така: на видно и удобно място са позиционирани ръкавици, ръжен и ботуши. В хола се влиза внимателно и на прибежки. Не изключвам варианта просто да се е измъкнал, както е влязъл, през вратата. Но не изключвам и варианта да ми гледа сеира отнякъде и отново да атакува.
Гостенчето ми пристига утре. Казах на майка му за възникналата криза, а тя подходи леко несериозно:
- Ха, тъкмо ще си гони гущерче!!!
ПП: Ще се справим, къде ще идем, има и други стаи. Но ме измъчва екзистенциалният въпрос, ако на гущера ще му поникне нова опашка, дали на опашката ще ѝ поникне нов гущер...
Още за бабите:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам