Автор: Калоян Явашев

Мъжете били от Марс, а жените от Венера. Астрологията не ми е силна страна, но това навежда на мисълта за светлинни години различия между тях. Наблюдавайки ги през различните възрастови етапи, можем да заключим, че двата пола (три в Канада), се променят с времето, но въпреки това бездната между тях си остава. Мъжете например са по-буйни от жените, с по-малко инстинкти и определено първобитното у тях е дълбоко вкоренено. Пиша това, наблюдавайки как синът ми се опитва да си вземе шишето с вода от плота в кухнята и от 15 минути подскача като пудел, а сестра му си подложи стол и с недвусмислена гримаса му го подаде. Това интелектуално неравенство продължава и с годините се забелязва все по-ясно. Когато се създаде семейство, таткото определено взима по-малко участие в отглеждането на децата и с ръка на сърце трябва да си призная, че понякога това е за тяхно добро. Не, че идеите и похватите са грешни, но ако ние имахме решаваща роля при грижата за децата, нещата щяха да изглеждат горе-долу така: децата щяха да са на солетено-бисквитна диета; къпането щеше да е пожелателно, а не задължително; всеки да ляга когато и където си иска; поради липса на чисти дрехи, всички можем да ходим голи; гледането на спорт по телевизията стимулира развитието на детския мозък и др.

Жената от своя страна винаги е обрана, по-въздържана и разсъдлива. Като мома, после майка и докато накрая стане баба, жената е винаги с едни гърди напред (развълнувах се, вижте предния текст!) в развитието си. Кулминацията на тази еволюция е раждането на най-висшето и непогрешимо създание обитаващо планетата ни. То винаги знае всичко, може всичко, трябва да контролира всичко и нищо на света не е в състояние да промени този факт. Тя е Бабата, в нашия случай моята родна майка. 
Достигайки определена възраст, вие активирате бабешкия инстинкт у майка ви. Тя е готова да става щастлива, дундуркаща баба и контрацептивното ви упорство я отчайва и й вгорчава живота. С течение на времето ситуацията се влошава и накрая е готова да ви чифтоса и с камила, само и само да "видя внуци, преди да умра". 
Съобщавайки новината, че е на път да еволюира от майка на инатлив, хедонистичен нехранимайко до баба на прелестни и пухкави бебета, вие сте събудили тъмната сила в нея. На мига тя започва да се приготвя за раждането, кръщенето, първи рожден ден, първи учебен ден, кандидат-студентски изпити и т.н. Няма претенции за имената, но не харесва тези, които сте избрали и постоянно напомня да си помислите пак. Хвали се навсякъде, следи бремеността по-зорко от гинеколога и брои настървено наносекундите до събитието. Веднъж щом я дарите с внуци, вие сте отворили кутията на Пандора и сте на път да я видите в новата й роля. 

Още щом погледне така чаканите бебета, отсича на висок тон, че това са най-красивите деца на света, без да се съобразява с присъствието на други родилки, които посърват, че са родили такива грозници. Едва прибрали се у дома, тя се материализира на вратата със сол и свинска мас, готова да маже бебетата от глава до пети денонощно. Убедена е, че главната ни цел е да си уморим децата, а без нея те са обречени като пакетче солети в детска градина. Тези арктически 23 градуса в апартамента я хвърлят в ужас и убедено настоява, че ние всъщност сме дегизирани злобни бели мечки, а децата са на ръба на измръзване. 

Споменаването, че сме намалили консумацията на месо до веднъж седмично ни докарва статута на напушени вегани, които дружат предимно с фикуси и маргаритки. Липсата на поне 5 кг сготвени животински трупове на масата е позволено само на Бъдни вечер. Тогава е склонна да сервира само 2,5 кг вратни пържолки и кюфтенца. Започва да ни убеждава каква бавна и болезнена смърт ни очаква поради липсата на желязо и сглобява кръст от петрохански суджук и кайзер пастърма, с който възнемерява да извърши екзорсизъм. Плодовете не са й силната страна, а да яде банан и портокал съм я виждал само на Нова Година по стар комунистически обичай. Остава да се пошегувам, че се храним със слънчева енергия и като нищо ще започне дело за попечителство, а нас ще ни прати в лудница. 

С течение на времето виждате, че отношението ѝ към наказанията коренно се е променило. Не знам кога ММА е обявен за официален спорт, но майка ми се осланяше на принципите му при всеки удобен случай за да оформи възпитанието ми. На бързата ѝ ръка можеше да завиди всеки кунг-фу учител, а точността ѝ с точилката бе болезнено прецизна. Признавам, че това спестяваше време и излишни приказки, а също така разви дедуктивната ми мисъл и на втория шамар, безпогрешно разпознавах повода да ме набият. Сега всяко посегателство над внуците ѝ е ненужно кървава драма, а тя самоотвержено би поела всички наказания върху себе си. Предвид "благия" характер на децата, доста време ще прекара наказана в ъгъла. 

Основна задача на детското ни битие със сестра ми, бе опазването на всеки електроуред вкъщи. Евентуална повреда на електронна вещ, причинена от нас, правеше родителите ни върли подръжници на смъртното наказание. Датата, на която купихме телевизора с дистанционно и видеото, се честваха като рожден ден в нашето семейство, а фактурата бе пазена при актовете за раждане. Имаш право да гледаш един филм на ден и при условие, че видеото не загрее. Загрее ли, правопропорционално някак си и вратлето ти се загряваше. Йерархията у дома беше:
1. Родители
2.Телевизор и видео
3.Автоматична пералня
4.Хладилник
5.Аз и сестра ми. 

Ако трябва да съм честен, зимата минавахме над хладилника. Видеото си е още на същото място, наметнато с красива покривчица, а опитите на децата да вкарат тиган в отвора за касета, много забавлява родителите ми. Ако аз преди 30 год. бях пробвал такава щуротия, сега щях да ходя с тиган вместо глава или дръжката на тигана щеше още да стърчи от задника ми. 

Подобни наблюдения и явни противоречия, сериозно разклащат плесенясалите, но привидно стабилни основи на възпитанието ми. Заради троха на пода, едно време аз щях да бъда поздравен с произволно насочен шамар и дълга лекция за въденето на мравки, а днес "внученцата на баба" могат да сеят царевица или ечемик по пода и накрая даже баба и истински комбайн ще им купи, за да жънат щастливи и засмени право през апартамента. Аз си изревавах очите поне две седмици за една топка, а сега те посочват таблет и баба купува по три таблета в различни цветове да не им омръзнели. Две години я увещавах, че в телефона може да се записват номера и няма нужда да ходи с химикал и тефтер, а сега за половин час се научи да работи с таблет, за да може да им пуска песнички. 

Храненето е друг особен момент. Някаква особена вид телепатия съществува между баби и внуци, та когато те я видят въоръжена с лъжички, бурканчета и лигавници, хукват като изоглавени из жилището. Оформя се една кулинарна гонка, която комбинира маратон, спринт и бягане с препядствия, а веднъж дори и овчарски скокове. 

Ето ни и нас. Този път аз ги храня и съм ги наредил на дивана срещу мен. Мъжко, баба, женско. Вкарвам му една лъжица. Ние се храним на фона на напрегнат диалог и крещене на всеки 7-8 секунди. Вкарвам й една лъжица. Баба им трябва уж да ми помага и да успокоява обстановката. Аз съм съсредоточен да им целя устите с лъжицата между сричките. Вкарвам му една лъжица. Нашите деца ти дават прозорец от 3-4 мин. и каквото си набутал в устите им, това е. Вкарвам й една лъжица. Предвид темперамента им на пияни ирландци, трябва да съм бърз и не е задължително да следя фабулата на разговора:

Баба:
- Айде сега да видим, кой има голяма уста? А-а-а-а-м-м-м. 

Успявам да вкарам две лъжици. 
Мъжко:
- Колатааааа, ки(ъ) де ку(о) латааа? - без да държи някакво превозно средство, не можеш да убедиш сина ми, че е възможно да се поглъща храна. Вкарвам му лъжица. 

Баба му донася автобуси, фадрома, пожарна, синя, червена, жълта, зелена кола и той млъква за пет секунди. Вкарвам ѝ лъжица. С пълна уста тя ревва:
- Бебитооооо, киде бебитооооо? - щерката, без да държи три бебета, не хапва. Вкарвам му лъжица. 

Баба ѝ става да сглобява обезобразените кукли и ѝ ги полага в скута. Той:
- Има акоооо! Акооо! Има акооооо! - левият ми клепач трепва. Вкарвам му лъжица. Тя:
- Няма акооооо! Нямаааааа! Няма акооооо! 

Насред био-хуманно-торния бюлетин, баба им започва да се интересува настоятелно от непонятни за мен теми:
- Абе ти тая манджа стопли ли я? От къде я взехте? Кога ви я докараха? Снощи гледа ли "Малката булка"? Искате ли яйца от село? 

Вкарвам лъжица. Стиснал съм зъби и само да видя разстояние между зъби, се спускам като кобра. Вкарвам му лъжица. Изпаднал съм в някакъв настървен транс и съм решен и през носа или ушите да им я набутам тая манджа. Вкарвам ѝ лъжица, а баба им продължава:
- Ти провери ли вътре какво има? Да не са нещо алергични? Абе не е ли много едро? Ти слушаш ли ме изобщо? Те нашите кокошки нещо спряха да снасят, но ще взема от вуйна ти. 

Вкарвам му лъжица. Усещам, че приближавам края и вече започвам да обирам от дъното. Стиснал съм зъби и съм съсредоточен като пиян велосипедист. Избива ми пот от напрежение, а миглите ми сграбчват веждите. Засърбява ме носът и едва се сдържам да не пробвам да се почеша с големия пръст на крака. И тогава видях два реда големи зъби, с много празно пространство между тях. Инстинктивно и по инерция, с препълнена лъжица и ликуваща усмивка, забивам право в средата. Гръбначният ми мозък ликува, но главният е подозрително сдържан. Лявата и дясната му половина са спрели да комуникират и май изобщо да функционират. Свърши се манджата, но нещо се обърка. Баба им се опулва насреща ми като опосум с дископатия. Липсата на звук е оглушителна. Така се бях засилил, че може и до сливиците да съм ѝ набутал лъжицата. Не смея да мръдна, да дишам, да мечтая, че ще видя утрешния ден. С пълна уста проговаря:
- Какво правиш, бе? - пита озадачена и преглъща. 

Аз също преглъщам, но на сухо. Нямам обяснение и хвърлям димна граната:
- Ти за кой епизод на "Малката булка" ме пита? 

Децата следят интересния диалог леко учудени и изненадани, с отворени усти, чакащи последната хапка. Ако нещо може да сплоти децата ми, то това е посегателствата върху тяхната собственост от трето лице, в случая баба им. Синът ми иска да е напълно сигурен в повода за скандала и пита:
- Баба, ам-ам? 

Дъщеря ми обаче вече се е настроила за кавга и с повишаваща интонация, предвещаваща кофти вечеринка, изръмжава:
- Ам-ам, баба?! 
Знаейки какво ще последва, двамата с майка ми се споглеждаме и едновременно извикваме:
- Видя ли какво направи? 

Подложени на кръстосан огън, ние родителите се опитваме да оцелеем, балансирайки между поколенията, давайки си сметка, че невинаги е било така и невинаги ще бъде. Нали когато бяхме деца, на нас се бяха паднали най-лошите, строги и свидливи родители?! Сега като родители, откъде ни се паднаха тези... уф, срам ме е да ги нарека с това, което ми идва! Росицо, защо мъжкото се опитва да пие вода от тоалетната, а женското храни бебето с картофено кюфте? 

Подложени на кръстосан огън, главите на родителите често са бъркани с ветропоказатели, тъй като се въртят непрестанно, мъчейки се да задоволят претенциите на всички. Въпреки разликата в годините, удивително как вашите родители се разбират с децата ви. Оскубан, нахапан, ударен с количка в окото и с манджа по гърба, изпотен да се прави на ездитно добиче, с препълнен памперс в джоба, аз поглеждам баба им с надежда да им отвърти някой шамар, кроше или картечен откос и да ме отърве поне за малко от терора им. Тя обаче само ги гушка ухилена, а мен строго и наставнически ме поучава:

"Аз нали ти казах да имаш деца по-рано?! "

Някъде бях чувал, че гените се предават през поколение и сега си спомних, че с баба ми всъщност се разбирахме доста добре.

************

Прочетете още:

Късметът на Явашеви

Тъмни сили 

30 признака, че имате мамешки мозък