Откакто станах майка (на близнаци), се чувствам като стопанка на прасета. Не от факта, че децата ми ядат много. Имат си апетит децата, че на кого да приличат, ако не на мен. И понеже всички знаят, че са си яшни, непрекъснато към устите им “летят” разни храни.

Ето например баба ми реши да им даде шоколадов бонбон с лешник, когато бяха на 1 годинка. В последния момент успях да я спра, а тя каза възмутено: "Момченца са, ще им стане нещо!"

След това същата тази моя прекрасна баба, която аз много обичам, им направи кекс с орехи, какао, 1 тон захар и още много екстри. Нали разбирате, изядох го, но те не го и близнаха, нищо че са момченца.

Сестрата на другата ми баба пък понечи да им даде шоколадови яйца и след като я спрях, ме попита:

„Ми те какво ядат, ако не ядат шоколадови яйца?“

Ами да, те гладни седят, то друго няма какво да се яде. Затова са по 15 килограма, а нямат още 18 месеца! Бузите им пращят, на дупетата им стават 6-ца памперси, а доколкото знам 7-ца няма!? Или се бъркам?

Баба, дядо и здравословното хранене

Но ето ви още: баща ми например сякаш си мисли, че вече са много големи и все иска да им дава топнато във виното пръстче. Поднася им и кашкавалче в 21 ч. вечерта, за мезе.

Брат ми им дава кекс преди заспиване, а свекърва ми се усмихва под мустак и казва: „И ние сме яли едно време киноа.“, когато реша веднъж на 3 месеца да им направя за закуска киноа с масло и сирене.

Извън моето обкръжение хората не са по-различни: ту някой им набута чипс в ръката, ту солети, кекс, оризовки - кой каквото има.

Ама може ли, не може ли - никой не се интересува.

Не ме разбирайте погрешно, децата ми ядат всичко, което е нормално (според моите разбирания) за тяхната възраст. Разбира се, има значение кое време на деня е и количеството на “нещото”.

Но да, абсолютно съм против даването на алкохол (ни топнати показалци, ни кутрета) на деца, даването на шоколад, ядки, какао и всякакви други храни в “кофти” часове на деня.

Обаче не, кой каквото има или няма - набавя се и се дава за угояване на моите прасенца. Да не заслабнат. А те нищо не отказват. Само майка им е лоша (това пак според свекърва ми, тя така обича да казва “лоша мама”, щото така била думата).

Авторката пожела анонимност, а ние ви напомняме, че на чуждо дете храна не се дава, освен ако мама изрично не позволи. Впрочем същото важи и за чуждите кучета. :)

Препоръчваме ви още:

Защото баба така каза!

Свекървите - нашите музи

Ядат, не си играят