Автор: Сева Николаева

Тази история няма да има щастлив край. Няма да завърши и трагично. На финала лежерно ще затворите страницата и спокойно ще продължите пътешествията си из нета. Горчив или сладък вкус също няма да ви остане. Просто ей така, ще кажа: Край!

Предупредени сте.
Приказката е за Берта и Панчо, които са заедно. Имат разлика в годините, не е голяма - 6-7, в нейна полза. Може да се каже, че са в крак с тренда. Блондинка не е. Среброто й отива - когато се движи, слънцето си играе с оттенъците на сивото и малко златно и ги прави да приличат на дъга. Не никого и през ум не минава да предложи да се боядиса - просто това е нейният цвят. Панчо е ...ами по-тъмен (абе направо да си го кажем - синее). Него слънцето също го обича и като го напече - той светва, образно казано. И така се загрява, че около него можеш да получиш топлинен удар. Направо излъчва, честна дума. 
Берта, както личи по името, е германка. Натурална! Много се гордее с произхода си, може стигне до началото на корените си (които са доста дълбоки, започват чак от края на по-миналия век). За добро и зло нейните деди са били редом до всички най-първи мъже на Германия - ухажвани и взривявани, дефилирали са по площади и улици из цял свят - хулени или славени. Фамилният албум на Берта е впечатляващ, който го разгърне, се респектира. Днешните роднини на Берта също са селебрити, както се казва напоследък. Самата тя има самочувствието на уникална красавица, но ако си говорим честно, тунингът е бая на почит в семейството й.
Панчо също е европеец. Името му сигурно ви говори за неговите корени ... френски...не се смейте! И като чист французин, Панчо също се гордее с родата си, междудругото далеч по-многобройна от тази на Берта. Да не си помислите, че Панчо е хванат от гората? Неее, той си знае първите отци и основателно може да се похвали, че фамилията му е далеч по-стара от тази на Берта - с близо век (е, малко по-малко де, ама карай, Панчо да е доволен!).
Стига история. Сега за днес. Когато Панчо нахълта в живота на Берта, тя имаше друг до себе си. От Азия беше, ама японец, кореец или китаец, то днес знае ли се кой откъде идва? Не че са еднакви, ама на мен не са ми много по сърце (много фасони, много претенции, голямо самочувствие). Берта обаче е широкоскроена и не страда от предразсъдъци. Живееше си с японеца (да, японец беше!), всеки си гледаше работата през деня, а вечер замръкваха под един покрив. Тихо, кротко, идилия. Появи се Панчо и обстановката се напрегна. Почти всеки път единият а тръгне да излиза, другият се намърда на мястото му. Берта заминава, двамата остават да си мълчат. Понякога ту единият, ту другият излизаха с нея, но пак не беше ок. Тя такава фукла, всички я гледат! Японецът се оттегли. Не съвсем доброволно, но се получи предложение, на което не можеше да се устои. 
И Панчо остана с Берта. Толкова са различни! Тя едра, могъща такава, със заоблени форми и изящен профил. Той такъв дребничък малко (не много по-нисък, но до Берта направо се губи); погледът му глуповат, но като цяло печели доверие. Много е пъргав, подвижен като бълха. Навсякъде си намира място, а за Берта винаги трябва повече пространство. Ако са заедно навън, тя го засенчва отвсякъде, понякога дори не го отразяват. Децата от къщата (а, да, има и деца), та децата приеха Панчо с отворени обятия. В началото малко им беше срамно да излизат с него - такъв дребен, не много представителен, тъмничък (абе синее, няма какво да се лъжем); пък и в бляскавста компания на Берта преди него... Но после го оцениха. С него беше по-забавно. С него започнаха да се учат да шофират, вечер, ако закъснееха, ползваха го да си се прибират. Берта е специална, не си пада по късни излизания. Тя обаче винаги чакеше Панчо да се върне. Да угасят лампите и да продължат да си мълчат. Заедно. Един зад друг в големия гараж. Тя - Мерцедес златно-сив металик. Той - малко синьо металиково Пежо. А имената Берта и Панчо им ги дадоха децата. Като малки обичаха да кръщават някои вещи, за да си създават лично отношение към околния свят.
Та Берта и Панчо са коли. Затова още в началото ви казах, че нито ще има драма, нито щастлив финал. 
Вие какво си помислихте?

Вижте и тази забавна история

Как да стана интелигентен колкото жената