Автор: Мария Пеева

Споменавала съм ви, че имаме две хъскита, нали? А дали е ставало дума, че разходката ми с тях през зимата наподобява романтична снежна разходка с шейна, само където шейната е жива и пищи, докато я теглят, и отчаяно размахва свободната си ръка и се опитва да се хване за нещо по пътя - храстче, дърво, електрически стълб, ограда… Ей по тази причина след като ме “повозиха” няколко пъти, отказах да ги разхождам. В къщата останаха двама мъже, достатъчно силни да ги удържат - Пеев и 14-годишният Косьо, който на ръст е колкото баща си и вероятно скоро ще заприлича на гардероб. По повод физиката на нашите четири хлапета Пеев веднъж ми каза: “Меро, тези деца сигурна ли си, че са от мен? Нещо много ячки ми се струват.” А аз му отговорих: “Ти винаги си казвал, че децата са на този, който ги гледа.” С което разговорът приключи. :) Тук ще си позволя малка скобка да ви напомня онзи готин скеч, в който мъж и жена си лягат и мъжът казва: "Лека нощ, майко на четирима". А жената мило отговаря: "Лека нощ, татко на един". Но, разбира се, не става дума за нашето семейство. Просто ние обичаме да се шегуваме на тази тема, защото момчетата и четиримата не приличат на Иван, а интересното е, че и един с друг не си приличат. Всеки има по нещо от мен, но иначе са много различни. Което е повод на безкрайни шеги и закачки с приятелите ни, на които ние се забавляваме много, най-вече защото си имаме пълно доверие. Иначе сигурно на Пеев нямаше да му е чаааак толкова весело. Но той обича да казва: "Ех, мама му стара, като се родят и са грознички и кльощавки, приличат на мен. После, като станат пухкавки и хубавки, изведнъж всички почват да ахкат колко много приличали на теб."

Но да си дойдем на думата. Исках да ви кажа всъщност, че 14-годишният ни тийн е достатъчно здрав, силен и едър да удържи двата звяра не по-зле от баща си. А въпреки цялата ми заоблена прелест, аз категорично отказвам да ги разхождам, въпреки че съседите толкова се радват на забавната картинка, която представляваме. Но Косьо е в новото училище, все има домашни, проекти, все нещо важно му е на главата, изобщо е един твърде ангажиран младеж. И Иван си разхожда двата звяра сутрин и вечер, без да се оплаче. Даже му било разнообразие, казва, да се види с другите кучкари, да пие едно кафе, да събере някое кучешко ако в найлоново пликче, нормалните развлечения на един мъж зиме и лете. И така, в ранни зори и след здрач, моето момче с оранжевото скиорско яке и дебела плетена шапка и ръкавици, потегля с двете хъскита на дълга разходка ала Стивън Кинг. Те го дърпат, той се вкопчва в поводите на живот и смърт, и със сетни сили се влачи след тях. Но така се случи, че един ден му правиха някакви ужасяващи процедури на зъба, слагаха му упойка и като го видях блед като платно, чак се уплаших. Извиках Косьо да разходи псетата. А Косьо, вместо да се отзове както обикновено, ми се озъби, все едно го карам да прекопае градската градина. Не можело то така. Защо не съм го помолила, а съм му разпоредила. “Не съм ви роб”, ми заяви. На Иван не му беше до тийнейджърски драми, махна с ръка и без повече спорове, грабна поводите на двете орки, пардон, хъскита, и излезе. Аз обаче не успях да преглътна отказа.

Значи, Косьо е добро момче, умно, възпитано, амбициозно и нахъсано, даже пубертетските му бунтове са някак дисциплинирани, добре овладяни и смислени, и следват определен модел, който той напълно контролира. Косьо не избухва и не побеснява, той води прецизно планирана партизанска война срещу статуквото, демек срещу нас с баща му. “Не съм ви роб” всъщност не беше случайна фраза, а обявяване на война срещу участието му в домакинските задължения, които до този момент приемаше без особено удоволствие, но и без да протестира. Всъщност сега си мисля, че ако Косьо беше протестър, резултатът щеше да е съвсем различен. Той действа целенасочено, планирано, обмисля всяка следваща стъпка и прави компромиси, само ако впоследствие ще го изведат с два хода напред. Затова, когато чух тази фраза, веднага разбрах пъкления план, който се крие зад нея. “Не съм ви роб” всъщност беше началото на гражданска война. Разумът ми реагира хладнокръвно и прати сигнал за временно отстъпление и обмисляне на ответна тактика. Сърцето обаче играе в друг филм. То веднагически се сви в мъка и обида, заби силно, прати ми една-две вълни високо кръвно налягане, от което ми забучаха ушите. Изпълни ме с възмущение и адреналин. Измъкна от склада със спомени няколко случки, в които заради невръстния ни “роб” не съм спала цяла нощ. Напомни ми за хилядите манджи, които съм му сготвила, за стотиците перални, за тичането по училища, лекари, курсове, олимпиади, спортове и всякакви задачи, за милионите дребни и не толкова дребни лишения, които всеки родител търпи за детето си без да чака благодарност и без да ги поставя под въпрос. И преди да успея да се удържа, се разсмях, защото другият ми вариант беше да ревна.

Косьо очакваше свирепа контраатака, затова и смехът ми го свари неподготвен.
- Какво смешно казах? - ме попита.
- А, нищо. - отговорих, като някак се овладях и престанах да се кикотя идиотски. - То даже изобщо не е смешно. Малко е тъжно, бих казала. Просто на 44 години осъзнах нещо много важно за целия си живот. Осъзнах, че ние с баща ти сме роби. И то откакто се помним. Първо сме робували на нашите, защото сме им помагали из къщи, а явно това се смята за робска работа. После сме робували един на друг, защото сме заживели заедно и сме си разделили задълженията. И сега робуваме на вас. Грижим се за всичките ви нужди, работим, посрещаме разходите по вас, забавляваме ви, лекуваме ви, угаждаме ви и НИКОЙ НЕ НИ ПЛАЩА ЗА ТОВА. Значи сме ви роби. Ама не е ли забавно? Да се опомня чак сега! Пък се заблуждавах, че съм що-годе интелигентна жена. Може би и на мен ми е време за гражданска война, и да си потърся и аз правата, и свободите.

Косьо се врътна и изчезна в стаята си, с което разговорът приключи. На вечеря си говорихме с недомлъвки и цареше всеобща атмосфера на враждебност, която само Коко се опитваше да разведри с вицове за Дядо Коледа. Не помогна особено, защото Алекс веднага подхвана коледната тема и защо не може да получи девет подаръка от добрия старец, а трябва да се ограничи само до три.

На другия ден Косьо ме помоли да го закарам до мола с колата. Отказах му с аргумента, че не съм робиня. После звънна на баща си да му купи нови тетрадки. Баща му отговори да се справя сам. Никой на никого не е длъжен на тоя свят, му каза. Да не сме роби? Не си поставихме за цел да го дразним и предизвикваме умишлено, просто започнахме да отказваме с тази фраза всякакви нормални ежедневни неща, които иначе правим за него без да се замислим. Нашият опонент явно взе да схваща, че фразата никак не работи в негова полза, защото де факто нещата, които родителите правят за децата и семейството многократно превишават нещата, които децата правят за родителите и семейството.

На следващата сутрин, съвсем в ранни зори ме събуди кучешки вой и шумна радост в коридора. Звукът ми е добре познат, защото това е ежедневната ми аларма, когато Иван тръгне да извежда зверовете. Надигнах се, отворих очи, гледам до мен похъркваща купчина одеяла. Изтръпнах! Не е Иван, Иван все още сладко спи до мен!
- Ванка, Ванка, ставай бързо! Някой краде кучетата!

Пеев подскочи стреснато, после пак полегна.
- Охххх! Изкара ми акъла, ма Меро! Ти наред ли си? Кой луд би откраднал ТЕЗИ кучета?

В този миг врявата заглъхна и се чу хлопване на врата. Сега вече скокнахме и двамата и хукнахме към коридора. Празен. Само една малка пухкава стрела се втурна да ни посрещне и да се умилква в краката ни.
- Мяу!
- Верно ги откраднаха! - Спогледахме се невярващо. Изскочихме на улицата по пижами, а навън студ, мрак и няма жива душа, ни човек, ни акащо куче.

- Децата! Бързо!

Коко и Алекс спяха сладко, но в стаята на Косьо прозрението ни осени.
Тийнейджърът беше извел кучетата на разходка. В 6 сутринта, преди училище, съвсем доброволно.
Така гражданската война на семейство Пееви приключи.
Естествено, примирието може да се окаже крехко и нестабилно, затова междувременно ние с Пеев събираме сили и разработваме нови стратегии. Мисля на следващата ни семейна киновечер да предложа избор между “Джанго без окови”, “12 години робство” и “Амистад”. Ще видим що е робство и има ли то почва у нас.

**********

В Младите лъвове може да прочетете как момчетата ни водят постоянни битки за надмощие с баща си. Но старият лъв не се предава, разбира се. Препоръчвам ви и тази история за най-големия ми син в пубертета. Може би ще ви е интересно да видите и как хлапетата помагат в домакинството.

Автор: Мария Пеева

25 години са много дълго време. 
Сутрин си имаме един ритуал от 25 години насам. Той тръгва за работа, аз заставам на прозореца, махам му и му пращам въздушна целувка. Жилищата през това време се сменяха, но ритуалът си остана. И да съм работила до късно, и да не съм спала заради някое ревящо детенце, ставам сутрин и като зомби, отивам до прозореца. Заради него и малките му лудости, като например, че няма да му върви, ако не му помахам. Но и заради себе си. За да видя тази негова закачлива усмивка, която е само за мен. Не мога да си представя ден, който не започва с него.
Вече 25 години.

Иска ми се да напиша нещо много романтично за любовта. Но истината е, че любовта рядко е романтична. Да, има цветя, вино и свещи, има дантелено бельо и малки бягства. Но любовта е много повече от това. Любовта е да излизаш от упойка, да се опитваш да си спомниш коя си, и в обърканото ти съзнание да изплува първо неговото име. Любовта е да усещаш, че се прибира, преди да си чула стъпките му. Любовта е да обикнеш странностите му и да му позволиш да обича твоите слабости. Да обърнеш гръб на най-близките си хора, когато си позволят да кажат нещо срещу него. Да го подкрепяш отново и отново, дори когато е слаб, объркан и отчаян. Да си позволиш да си слаба, объркана и отчаяна, защото има кой да те обича и такава. Да вярваш в него, когато той сам не вярва в себе си. Да повярваш в себе си, защото той вярва в теб. Да се бориш със зъби и нокти, за да го изправиш на крака, когато е паднал. Да не се страхуваш, че ще паднеш, защото той е до теб и ще те изправи.

Любовта е тази пълна увереност, че дори да се прецакаш тотално, дори целият свят да е срещу теб, не си сама. Той е до теб и винаги ще бъде, и в най-добрите, и в най-лошите ти дни. И във всички останали, които не се открояват с нещо особено.

Не знам какво повече да ви кажа за любовта. Ако имам шанса да изживея отново живота си, вероятно ще променя разни неща. Но едно със сигурност няма да променя и това е той. Той е моята константа, опорна точка, ос, около която се въртя. И аз съм неговата. Ние сме си самодостатъчни. Понякога усещам как момчетата ни малко ревнуват затова, че с баща им сме толкова концентрирани един в друг. Но не изпитвам угризения.

Някой ден ще се влюбят и ще разберат.
Дано и вие намерите вашия човек, ако вече не сте.
Как ще го познаете ли?
Може би по това, че нямате нищо против да го целунете, преди да си е измил зъбите?
Или по това, че тайничко (и много егоистично) се страхувате някой ден, когато остареете и грохнете, да не вземе да умре преди вас?
Или по това, че за всичко, което правите, първата ви мисъл е дали ще се зарадва?
Или по това, че пред него няма нужда да сте нещо, което не сте?
Не знам. Но Господ е събирач и със сигурност ще ви подскаже кой е вашият човек. Ето, аз моят не мога да го сбъркам. Има топли кафяви очи, най-милата усмивка на света и винаги успява да ме разсмее.
И не просто прави света ми по-добър.
Той Е светът ми.

Тук ви разказвам още нещичко за любовта.

Автор: Калоян Явашев

От 10 дена сме със сополи и кашлица. Не сме излизали, понеже е студено. На ръба сме на граждански бунт и масови безредици. Тайно ходя в гардероба да си блъскам главата и да плача. Не знам къде ходи Росито, но често я засичам с глава във фурната. Близнаците са в страхотна форма, въпреки симптомите. Това ще е много гаден вид бактерия. Имат сополи и кашлица, не можем да ги пратим на ясла, но енергията им е на познатото ниво. Идват празници, а нашето настроение е като на гладно коте пред затворен рибен магазин. Трябват спешни мерки и решаваме да се отървем от децата. Не, бе няма да ги изоставяме на автогарата, а ще ги закараме за една седмица при баба и дядо. Отиваме, оставяме ги с дълъг списък инструкции, преспиваме една вечер и без да се бавим бегом обратно.

Нека поне Коледа да празнува съседката отдолу спокойно. В началото я съжалявях и се извинявах всеки път като я видя, но размислих. Не може Кармата да е толкова несправедлива и да прати нас за съседи на свестен човек. То ние сме Божи бич и най-вероятно тя е била много, много лош човек и сега изкупва стари грехове, търпейки нашия тормоз. Освен това ни омръзна като идват хора вкъщи да задават глупави въпроси - "Защо елхата ви е на терасата? ", "Защо нямате маса?", "В това бебешко кошче, качено най-отгоре на секцията, нали няма бебе?". 

Събирането на багажа ни е като няма черно-бяла комедия. Росито пълни куфар след куфар, а децата вадят и бягат. Всеки е решил, че ще пътува с точно определени дрехи. Проблема е, че са взели по 5 панталона и 8 фланели и тръшкайки се настояват да им бъдат облечени наведнъж. След 15 минути преговори и убеждаване, успяваме да свалим до 1 панталон с 3 фланели. Събирането на багажа продължава. На Арктика да отивахме да се заселим, щяхме по-малко да помъкнем. Невинната ми забележка, дали да не вземем и пердетата, ми печели безплатно почистване на осрания задник на сина ми. Веднъж приключили с опаковането, започваме изнасянето. На междуетажната площадка избухва скандал с левия или десния асансьор да слезем. Той рита вратата на асансьора и крещи - "Укаааааа(тука) ". Нейната тактика е да хване дръжката на другия асансьор и да имитира бавна, болезнена, но много шумна кончина, виейки като чакал. Набутваме багаж и в двата асансьора и се разделяме по двойки. Стигаме някак си до колата и почваме товарене. Постоянно се сепваме и питаме къде е бебето, щото често го забравяме някъде. Натоварваме се с крясъци и закани, паля и тръгваме. Крайната цел ми дава сили и се усмихвам. Все пак отиваме да ги оставим и после една седмица луксозен бездетен живот. На бензиностанцията всички са усмихнати и вежливи, на пътя другите шофьори спазват правилата усмихвайки се приветливо, дори соколите около магистралата имат празничен вид.

Усмихнати и спокойни, постоянно зареждаме задния ред с бисквити, за да има тишина. Децата хапват бисквитите и тихичко реят поглед по заснежените хълмове, музиката по радиото е досадно празнична, а ние таим надежда, че ще е така през целия път. Абе нещо се хилят отзад. Браво, на тати послушните и весели деца. Абе и разходът на бисквити се вдигна рязко. Сигурно са изгладнели на тати коледарчетата. Намествам огледалото да погледна какви ги вършат и усещам как се вкопчвам във волана. Защо бе, говеда такива? Затова ли сте кротки и мирувате? Организирали си състезание да целят бебето с бисквити. Горкото мълчи и се мъчи да види едно парче бисквита на челото си. Мислено поздравявам стрелеца за точния изстрел, но външно съм много ядосан. Спираме, пренареждаме интериора, конфискуваме бисквитените амуниции и продължаваме усмихнати. Дори и това няма да ни развали прекрасния ден. 

Пристигаме с чувството на близък триумф и веднъж предали внуците в ръцете на бабата и дядото, се чувстваме с по 20 кг по-леки и 15 години по-млади. Сега са тяхна грижа, а ние сме нормални хора с едно бебе и живот осеян с рози пред нас. 

По времето, когато Дева Мария е получила първите контракции, ние се събираме около масата. Сега можем относително спокойно да пийнем и хапнем. Вадят се подаръци за децата. За нея - кухня, за него - влак. Сбиват се. Първо за кухнята, после за влака. 

Усмихвам им се нетрезво. Животът е прекрасен, бийте се на поразия, ние утре изчезваме. Идва време за баницата с късметите. Започваме весело да теглим и споделяме, кой какво го очаква. Дядо щял да учи много следващата година - хахаха, на баба й се падна здравето - браво, за да може да бяга след вас, на вуйчо - нова кола, на мама -печалба от лотарията, на братовчеда - работа, на братовчедката - нова къща. Посмяхме се, а аз все отлагах. Никога не ми е вървяло на хазарт. Мога да падна на "Не се сърди, човече" и от бебето. Протягам ръка и вземам с безразличие най-близкото парче. Колко лошо може да е?! Не вярвам тъща ми да е сложила късметче - удар от мълния, фалит или падащо пиано. Ухилен и замаян от алкохола, отварям листчето и чета. Хм, нещо не разбирам. Я пак да прочета по-бавно! Аха, да. Разбрах! Изтрезнях, разтреперих се, на Росито й приседна сармата в устата, като ме видя. Със студена пот по гърба и треперещ глас зачетох: "Ще ти се роди дете, приготви се и за две". 

Всички избухват в смях и аплодисменти. Усмихвам се и аз безпомощно. Чувствам се като Софи Маринова излязла да подгрява "Металика". Защо ми се смеят тези хора, толкова ли ме мразят? Росито ме гледа ужасена и се премества с половин метър. Трябва да изляза от това положение. Лапвам парчето и без да дъвча, го гълтам. Давайте другия късмет, сега ще оправя нещата. Внимателно оглеждам тоя път. Забърсвам най-далечното. Отварям и чета на глас - " И да бягаш през глава, пада ти се брак сега". Росито пада на колене, кръсти се и повтаря в транс - "Друга да му ги ражда, няма да съм аз". 
Пълня чашата догоре. Размишлявам напрегнато. Каква стана тя сега?! Развод и пак близнаци. Заричам се повече баница, бюрек, милинка да не хапвам. Ако си сменя религията, късметът смята ли се още?

*******************

Четохте ли Стокхолмски синдром от Калоян? Препоръчваме ви и коледните пожелания на Траяна, които са само за хора с чувство за хумор :)

А у нас, Пееви, също се прави баница с късмети, само че за Нова година. Много внимавам какви късмети пишат момчетата, че Теди една година беше сложил и късметче "болест", даже и "смърт". Мамо, казва ми, късметът може и да е лош. Тук може да видите какво ни се падна миналата година.

Автор: Ина Зарева

Затова е всичко. И бързането, и умората, и суетенето. Като и при всяко раждане, знаете как е. Някои се радват, други имат колики, трети обвиняват, че не виждаме, каквото трябва да видим и не празнуваме, каквото трябва да празнуваме.

А то е простичко. Празнуваме радостта. Тя е единственото мерило за отношението ни към живота. Ако я има – всичко е наред. Обаче, ако и в най-светлия празник позволим на нещо да я помрачи значи имаме сериозен проблем - забравили сме да се радваме. А радостта е всичко, което се иска от нас.

Радостта от всяко новородено дете.

Радостта от преодолените трудности.

Радостта от различието или въпреки него.

Радостта от неизвестното.

Радостта от това, че те има.

Радостта от обичането.

Радостта от смаляването и смиряването.

Радостта от обожествяването.

Радостта от спокойствието.

Радостта от семейството, колкото и странно да е то.

Радостта от смелостта, въпреки опасностите.

Радостта от вярата.

Радостта прави от съществуването живот, от съжителството – любов, от раждането – Рождество.

Радостта прави от всеки делник – специален ден, а от него – вълнуващ спомен.

Радостта превръща бързането, суетенето и умората в ароматен, пухкав и сгушен празник.

Затова е всичко.

Защото е Рождество.

И радостта празнува рождения си ден.

Направи ѝ подарък - подари ѝ себе си.

****************

Препоръчваме ви и Невидимите подаръци

Автор: Антоанета Матзиари

В силно религиозна страна като Гърция Коледа е голям празник и традициите се спазват безусловно. В началото на декември всеки дом ухае на пресни портокали и мандарини, а наравно с тях и на неизменните за това време на годината сладки-меломакароня и курабиедес. Лесни за направа и много вкусни, подходящи за коледната и новогодишната трапеза.
 

Меломакарони- Μελομακάρονα произлиза от гръцкото μέλι, което означава мед.

За тестото:
• 750 г брашно
• 300 мл олио 
• 150 г меко масло
• 100 г захар
• 1 яйце
• 150 мл портокалов сок
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1 чаена лъжица канела
• 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора
• 100 г смлени орехи за поръсване
• малко канела за поръсване
 За сиропа
• 300 г захар
• 300 г мед
• 350 мл вода
• 1 пръчка канела
•
Фурната се нагрява на 180°C.
Брашното се пресява с бакпулвера.
Първо се смесват заедно маслото и олиото. Към тях се добавя захарта, последвана от яйцето. Разбиват се добре.
Содата се смесва с портокаловия сок и веднага се добавя към сместа. Слагат се канелата и портокаловата кора. По малко се добавя от брашното. Замесва се меко тесто, което не трябва да се меси много, само да стане еднородно.
От тестото се оформят топки с големина колкото орех или малко по-големи. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Отгоре се отбелязват с вилица, като се внимава сладките да не се сплескват прекалено. Трябва да останат по-едри, защото ще станат много ронливи след изпичане. Пекат се около 25 минути.
Сиропът се приготвя като се смесят всички продукти. Оставят се на умерен огън да поврат 5 минути. Важно е да не е на силен котлон.
Изстиналите сладки се потапят в топлия сироп. Могат да се потапят по няколко наведнъж. Сладките се оставят да се напоят добре за около 3 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се поставят върху скара да се отцедят. Посипват се със смлените орехи и канела. Могат да се съхраняват и в затворена кутия, след като се отцедят добре.

Курабиедес κουραμπιέδες 

Това са курабии, които много приличат на нашите маслени курабии, но са с по-различен и специфичен аромат.

Продукти за тестото:
• 300 гр. меко масло 
• 110 гр. пудра захар
• ½ чаена лъжица бакпулвер
• 600 гр. брашно
• 25 гр. бадемов ликьор, ром или друг ароматен алкохол 
• 120 гр. натрошени печени бадеми
• ½ чаена лъжица есенция ром
• 1 чаена лъжица ванилова шушулка на прах

За поръсване
• 250-300 гр. ванилова пудра захар

Смесват се брашното с бакпулвера. Маслото и пудрата захар се смесват в купата на миксера. Разбъркват се на ниска скорост, докато маслото поеме пудрата захар. След това скоростта се увеличава до висока и разбъркването продължава 18-20 минути. Обемът на сместа ще се увеличи поне 2-3 пъти. Пресява се брашното направо върху сместа и се добавят ароматите и алкохола.
Става ронлива смес. Разбива се около 10 минути и става еднородна. Добавят се ядките и може да се разбърка още малко, за да се смесят добре.
Правят се топчета, може и с формички-лунички, звезди.
Пекат се на не много силна фурна 170 градуса за около 30-40 минути. Отгоре остават бели, леко се разпукват, а отдолу пожълтяват. След изпичане и изстиване се наръсват с пудра захар. Могат да се сложат в кутия и издържат месеци.

******************

Антоанета е редовен автор в сайта с интересните си и много полезни статии за курортите по северното гръцко крайбрежие, гръцките обичаи, а наскоро ни разказа и за коледното градче в Драма. А ако ви се почива в Гърция, може да погледнете и сайта й.

Автор: Дарина Рангелова

Покрай Коледа всички родители в училищна или детско градинска възраст са полудели. Добре си спомням и аз в България безкрайно дългите тържества, на края на които и деца, и родители са пред припадък от изтощение. Преди това има събиране на пари за почерпка, спорове за подаръци на децата и спорове за подаръци за учителките, които могат да достигнат невероятни висини. От майчинските групи разбирам и, че тези тържества с всяка година стават все по-пищни и дори се организират в ресторанти. Естествено и задължителните кичозни календари.

Но това всичко си го знаете. И се замислих за комерсиалното. Нали е много популярно мнението в България, че в Северна Америка всичко е комерсиално и от малки ги правят консуматори. Та нека ви разкажа как е в училищата по празниците в нашия град и как ги възпитават в консуматорство.

В училището на Тони освен по коридорите има елха и във всяка стая. Който искаше, дари по някоя играчка за елхата. Седмицата преди Коледа е spirit week и има доста забавления. Един ден са с коледни пуловери, друг с пижами, с коледни шапки и т.н. Гледат коледни филми, изработват разни неща на фона на коледна музика, правят курабийки. Също така се и събираха дарения на дълготрайни храни за някаква организация за бедни. Имаха и базари с някаква цел. В тази седмица имаха и парти. Което не знам точно какво е, защото не присъстват родители. Това, което се иска от родителите за почерпка е едно плато с плодове и зеленчуци, едно със сирена и едно с бисквити или нещо такова. Нямам предвид от всички родители, а общо три за партито. Демек трима са дарителите за това парти. За всеки празник искат едно и също общо-взето и родителите се въртят. Няма график, просто в приложението се отбелязва този, който желае да дари и кое от трите в този момент. Не са останали без почерпка.

Няма тържество с подаръци. Децата изработват нещо дребно за вкъщи от боклуците, които даряваме целогодишно, като кутии, ролки от тоалетна хартия, кори от яйца и т.н. Учителката подари на всяко дете картичка с лично пожелание.

“Тържеството” всъщност е концерт за цялото училище. Училището на Тони е до 7 клас и все пак е малко училище и няма проблем да се състои в салона. Малките обикновено участват с по една песен. Предучилищните групи /4 и 5-годишните/, мисля, не участват и си имат отделен концерт.

Иначе тази година беше мюзикълът Scrooge. Както казах, по-малките бяха като хор с по една песен. По-големите са главните действащи лица. Мюзикълът си беше като истински. С осветление, микрофони, мултимедия, а ученици с тениски с надпис stage crew се грижеха за това с помощта на учителите, разбира се. Имаше и брошури с реда на песните и изпълнителите. Това, което много ми харесва, е, че концертът е точно един час.  Някакси всички класове за този един час успяват да се включат. И като се замисля, никога не съм виждала да рецитират стихотворения, което също много ми харесва.

Е, не можах да изгледам повече от 15 минути от мюзикъла, тъй като бях с Тина и се наложи да сновем по коридорите. В крайна сметка се обособи детско парти в библиотеката, където се озоваха всички родители с малките братя или сестри, не искащи да гледат мюзикъл.

В гимназията на Теди също беше spirit week. Пак подобно, конкурс за грозни коледни пуловери и състезания за изяждане на курабийки, които приготвят децата, които учат готварство. Те имаха бал, в зала в хотел. Без алкохол. Абсолютно всичко се организира от ученическия съвет.

Да ви кажа и за рождените дни в предучилищната и малко по-големите. Ами обикновено носят cup cakes. По едно на дете и това е. Остава и вариантът с плато плодове и сирена примерно. Децата изработват картички за рожденика и толкоз. За рождените дни иначе съм писала как се провеждат.

Всяка година по това време ги снимат - малко по-рано. От предучилищна, та до 12 клас. Разбира се, поръчваш, ако искаш и каквото искаш. Има най-различни портрети, с рамка без рамка, картички, ключодържатели. Календари няма обаче по някаква причина. Ще взема да ги светна за тази идея.  Аз винаги поръчвам само магнити. Гледам си ги на хладилника как се променят с всяка година.

Май няма много за писане за празниците. В училище просто се забавляват. Няма дядо Коледа, няма подаръци. Това си е за вкъщи, кой както си му е тертипът.  Подозирам, че е възможно да е така, заради многото националности, от които всеки си празнува по различен начин и различно си нещо. Но това е друга тема.

Та малко само се зачудих, къде и защо децата се учат повече на консуматорство?

********************

Препоръчваме ви и тази статия на Дарина за разликата между българските и канадските тийнейджъри. 

Автор: Мария Пеева

Помните ли, че майките и бабите ни не правиха мъфини, а сладки или кекс? И баниците им бяха винаги с ръчно точени кори? Е, понякога имаме време и желание да си поиграем повече, но понякога всяка минутка е ценна. Например, когато ви изненадат скъпи гости с час предизвестие или синът ви подсети, че коледният им базар е на следващия ден. :)

Тази година за коледните базари на момчетата правих два вида мъфини, плюс едни малки банички с късметчета, които също стават лесно и бързо. Споделям рецептите тук, защото знам каква лудница ни е на всички около Коледа. Сигурна съм, че много от вас правят далеч по-сложни и интересни рецепти, но ако не разполагате с време, а трябва да приготвите голямо количество лакомства, тези две рецепти ще са ви много полезни. 

Мисля, че мъфините се появиха в България с навлизането на интернет, когато започнахме да четем чуждестранни сайтове и открихме тези лесни и винаги сполучливи симпатични кексчета. Предимството им пред обикновения кекс е, че се пекат само за 20-25 минути, което ни дава възможност да направим две дози за времето за печене на кекса. Двата вида мъфини, които правя най-често и винаги се харесват, са бананови и с шоколадови парченца.

Бананови мъфини:

1 голямо яйце или 2 малки

100 гр. разтопено масло или олио 

3 добре узрели и поомекнали банани

по-малко от чаша захар

чаша брашно

1 пакетче бакпулвер

1 пакетче ванилия

1 чаша хрупкаво мюсли

Слагам всички продукти подред в изброената последователност. Получава се тесто малко по-гъсто от кексово.

После разливам във формички до 2/3 от обема и пека в предварително загрята фурна на горен и долен реотан на 180 градуса за не повече от 25 минути. Вадя веднага и слагам да изстинат, а във формичките слагам втората доза. Банановите мъфини са без мляко и са подходящи, ако някое хлапе има лактозна непоносимост.

Мъфини с шоколадови парченца: 

2 големи яйца или 3 малки

100 мл разтопено масло или олио

чаша прясно мляко

чаша захар

две чаши брашно

1 пакетче бакпулвер

1 пакетче ванилия

лимонови или кокосови стърготини

100 грама готварски шоколад или какъвто имате

Приготовлението е по същия начин. Продуктите се разбъркват в изброената последователност, наливат се във формички, пекат се на 180 градуса за 20-25 минути. Ето ги вече готови за коледния базар. Банановите са по-тъмните. Нормално е да не бухнат чак толкова, колкото другите, това да не ви безпокои. На вкус са чудесни и ухаят толкова хубаво!

Хубавото при мъфините е, освен че стават за много кратко време, и че продуктите могат да се разбъркат на ръка. Но когато правя големи количества, ми е по-лесно с миксер, защото докато едната доза се бърка, аз мога да си приготвя продуктите за тези...

Лесни банички 

1 пакет обикновени кори

4 яйца

250 гр. сирене

около 100 гр масло

Разбърквате яйцата със сиренето. Слагате маслото да се топи на котлона и включвате фурната да загрее на 200 градуса. Докато маслото се топи и фурната загрява, завивате по малко от сместа в кора все едно се навива палачинка и нареждате една до друга като дълги пури в голямата тава на фурната, постлана с кухненска хартия. След като ги наредите, разрязвате на три и заливате с маслото, което после нанасяте равномерно с четчица. Пече се 30 минути. Идеални са и за закуска с чаша айран.

Подобни рецепти може лесно да приготвяте и с децата си. На тях обикновено им е много забавно. Вижте защо за хлапетата ни е полезно да се учат да готвят. Тези дни ще седна да ви напиша още две бързи рецепти за солени кифлички и бисквитки с шоколад. Ако сте пропуснали рецептата на Диди за коледния фъч, може да я видите тук. :) А ако сте истински кулинари и тези рецепти са ви твърде лесни, шеф Манчев е вашият човек. :)

Баба Дека е на 85 и е пълна с енергия. Тайната? Правнучета, соленки и всеотдайност.

Кампанията „За повече здрави семейства“ на българския производител на мляко и млечни продукти „Верея“ има две основни посоки. Първата е да покаже чрез реални примери как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво. Втората е с подкрепата на Българска асоциация по фамилна терапия (БАФТ) да предложи и семейната терапия като една от възможностите за запазване на семейството здраво.

Обичта към малката Яница носи всички отговори. Никой не може без другия. И без морето.

 
„Искаме да насочим вниманието към съвременното семейство. Обичта в него, подкрепата, радостта, куража, събитията, различията, силата, слабостите, непреходността, промените, бурите, победите. Чрез реални примери да вдъхновим някои семейства, както и да поканим други да се замислят за предизвикателствата в техните взаимоотношения. Да открехнем леко завесата за семейната терапия като специализиран подход. Да покажем, че професионалната грижа не е нещо срамно, страшно или непосилно, а една от възможностите за запазване на семейството здраво“, споделят от „Верея“.

 Спасови винаги се гледат, когато разговарят, защото в семейството само малката Рози може да чува

Всеки може да участва в кампанията като сподели история на semeistvo.vereia.bg: свързани с брак родители и деца; семейство без брак; „патриархално семейство“; „матриархално семейство“; семейства от един родител и дете; „доведено семейство“; приемно семейство и др. Единственото изискване е историята им да е вдъхновяваща. Примерите с най-интригуващ творчески потенциал ще се превърнат в ТВ клипове на „Верея“. Специалисти по семейни отношения от БАФТ ще провеждат безплатни практически семинари на теми като: „Какви са различните роли на партньорите в съвременното семейство? Кои събития предизвикват промени и как семейството се приспособява към тях? Как се преодолява рутината? Как общува здравото семейство? и др. Техните практически съвети ще се публикуват на semeistvo.vereia.bg още от самото начало.

Mamaninja.bg е посланик на кампанията „За повече здрави семейства“. Вярвам, че тя ще вдъхнови и ще помогне на много български семейства.

Кампанията подкрепят и „Дарик радио“, в-к „Стандарт“, в-к „Марица“, „Програмата“, сп. „Жената днес“, manager.bg, obekti.bg, webcafe.bg, eva.bg, az-jenata.bg и Жюстин Томс. 

Според национално омнибусно проучване от септември 2017г. за 36% от потребителите „Верея“ е марка, която предлага продукти за цялото семейство, а за 32% - марка, която помага за сплотяване на семействата.