logomamaninjashop

"Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма"

Кати Бобева, преподавателка по английски език, ни прати следния призив. 

„Вдигнете, госпожо, мама я мери, 13 килограма”.

 

Да, мога да я вдигна, защото съм 70 килограма самата аз, но такъв "пазар" обикновено се пренася с кола, не се влачи на ръка. Става дума за ученическа раница в понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. Знам, че вътре има учебници, тетрадки, учебни помагала, екип за физическо и куп други неща за училище, но имам чувството, че е пълна с камъни. Толкова и тежи.

Това е минутка от учителското ми ежедневие в 49 ОУ „Бенито Хуарес”, Сухата река, първи час. Третокласниците всеки ден ми показваха колко са силни и колко могат да носят. Колко време трябва да мине, преди да се изкривят и деформират от тежестта на ученическата си раница?

 

Да, някои родители носят раниците на децата си, защото ги боли и им тежи малките буболечета да се налага да се мъчат от малки с този живот. Децата са по-съвършени, те мигом забравят лошото (и тежкото) и се впускат в прекрасния училищен живот, изпълнен с нови знания, упражнения, емоции, доказване, показване и развиване на умения. Но не забравят, че тежи. Казвам това, защото всеки ден ме караха да вдигам тази или онази раница и да преценявам коя е по-тежка.

 

Аз съм сендовче. Нашите учебници стояха в училище. Единственото, което носехме в понеделник, беше екипът по физическо, връщахме го в петък. Учехме от 8 до 4 следобед (пълен работен ден) и за такова животно като ‘домашно’ не бяхме чували. Разказах на децата и тяхната реакция беше: „Къде е това училище, може ли да се запишем?” Обясних, че е закрито. Но остана мечтата и... информацията, че е съществувало и че е възможно, и че е било факт.

 

Господа Одобряващи учебни системи, бих искала да ви помоля всеки ден в продължение на 15-20 минути пеша да носите 13 килограма на гърба си. Преди да си сложите подписа под някоя система, помислете за формата, за броя страници, за плътността на хартията, огледайте всичко, има ли възможност да се махнат илюстрации в полза на по-малък брой страници. Прегледайте учебните планове и преценете килограмите хартия, които едно детенце в първи, втори, трети, четвърти клас трябва да носи. За справка средната височина в първи клас е 122 см, тегло 23 кг, втори клас 127 см – 25 кг, трети клас – 132 см, 28 кг.

Пита се колко процента от живото тегло на 30-килограмов третокласник е неговата раница с тегло 13 килограма?

Да, той се справя, защото трябва да иде на училище. Изчислете процентите и вижте колко килограма бих искала да носите вие от 15 септември до 30 юни всеки ден, от понеделник до петък.

 

Може би тогава ще намалите броя на страниците на учебниците, ще съкратите илюстрациите, ще смалите формата, както и хонорара на авторите и художниците.

Авторът, или авторите, (да ги сведем до пет) и художникът – това са шестима души, които вземат еднократен хонорар. Осем предмета в трети клас – максимум 48 + 6 = 54 души... На фона на стотици хиляди деца, които мъкнат на гръб всеки ден минимум 10 килограма учебници – близо 180 учебни дни, това прави по 1,8 тона на гръб годишно!

Децата са съвестни и съвестно носят всеки учебник и учебно помагало, за да могат активно да участват в час. Но на каква цена?

 

Бих искала създателите на учебни планове и учебници да се съобразят с възрастта на учениците.

Бих искала директорите на училищата да тропнат с крак, защото в крайна сметка те поръчват и „одобряват” учебниците и помагалата.

Бих искала родителите да се обединят и да настоят за промяна на статуквото, защото от техните деца се формира броят ученици и оттам бюджетът на училището.

 

Родители и учители, децата са нашето бъдеще, те са дошли, за да направят света по-светъл и по-добър. Нека им помогнем!

 

Вижте този текст за Глупостите на килограм в българските учебници.

Може да се присъедините към групата на родители за реформи в образованието ето тук.

Последно променена в Понеделник, 12 Март 2018 15:28
  1. Най-популярни
  2. Най-нови
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам