„Детето ми има неспокоен сън.“, „Детето ми не спи нощем“ – това са популярни оплаквания сред младите родители. Обикновено съветите на приятелки, баби и педиатри не помагат, а само утежняват ситуацията. В книгата си „Детският сън“ д-р Харви Карп, известен американски педиатър, опровергава най-популярните митове за съня на бебето.

Мит първи: Бебетата спят много и дълбоко. Такава е природата им.

Фактите
Не позволявайте израза „спи като бебе“ да ви заблуди. Новородените спят много, но този сън е разпределен през целия ден. А понякога, точно като възрастните, децата може да се преуморят. Случва се така, че се превъзбуждат и дълго не могат да се успокоят. Вечер стават нервни, чувстват се нещастни, а понякога им е трудно да се дистанцират от това, което им се случва и да се предадат на съня.

Мит втори: Не бива да се буди спящото бебе

Фактите
Понякога да събудите бебето е просто необходимо. Особено ако междувременно е извършило „голямата си нужда“ и не бива да стои с мръсната пелена, за да не се възпали нежната му кожа.
Освен това, ако преднамерено събудите детето, вие ще подпомогнете навика му за самоуспокоение. Впоследствие това умение ще му помогне да заспива отново, ако звънне телефон или уличен шум смути съня му.
И не се притеснявайте. Вие ще успеете да помогнете на детето отново да заспи, дори ако все още не може да прави това самостоятелно – достатъчно е да усвои техниката на включване на рефлекса за успокояване.

Мит трети:  Когато детето спи, трябва да ходим „на пръсти“

Фактите
Вие може и да обичате да спите в тишина, но не и бебето, за което тишината е странна и непривична. Все пак, когато е било в утробата на майка си, денонощно го е обкръжавала цяла симфония от усещания – меки докосвания, резки звуци и постоянно люлеене. Така че сънят в неподвижност носи със себе си рязко ограничена сензорна информация – това е равносилно да ви затворят в глуха тъмна стая. Разбира се, внезапните дразнители, например шум от кухненски съдове, ще пречат на бебето да спи. Но ритмичните полюлявания и белия шум (тътен, нискочестотен шум) са двата главни инструмента в процеса на нормализиране на дневния и нощния сън.

Мит четвърти: Ако люлеем бебето преди заспиване, ще развие „зависимост“.

Фактите
Тук е малко по-сложно. Да, ако вие всяка вечер люлеете и храните бебето преди сън, то дълго няма да се научи да заспива самостоятелно. От друга страна, за вас този контакт е необходим, възхитителен, един от любимите ви моменти през първите месеци от живота на детето. Освен това в корема на мама то се люлее, без някой да полага усилия за това. Мъникът е усвоил тези ритуали, още преди да се роди.
За щастие можете да държите бебето на ръце колкото си искате и да го люлеете колкото си искате без особени последствия за съня. Всичко, което се иска от вас е да добавите към вашия ритуал други приятни усещания (песничка, докосване и др.), за да се научи детето да се успокоява самостоятелно.

Мит пети: Детето плаче заради колики, предизвикани от „тайнствени“ болки в стомаха.

Фактите
Открай време причините за коликите и внезапните пристъпи на плач, който продължава общо взето около три часа дневно и повече, са загадка за медицината. Това явление започва две-три седмици след раждането, достига своя пик към втория месец, а след това постепенно стихва, за да изчезне към третия месец (в общия случай).

Лекарите и… бабите винаги са предполагали, че децата с колики страдат от болки в стомаха – заради преяждане, невъзможност да бъде преработена храната или киселинен рефлукс. Вярно е, че 5-10 % от децата се чувстват по-добре след  смяна на млечната смес или промяна в диетата на кърмещата майка. Въпреки това, можем с увереност да твърдим, че в общия случай този плач не е предизвикан от болки в стомаха.
Защо съм убеден в това? Заради цял ред причини.
При 90 % от нервните деца не се забелязва подобрение с промяна в храненето.
Често децата престават да плачат, ако ги повозите с кола по неравен път например. Макар, както разбирате, силните звуци и пътуването да нямат способността да намаляват силната болка. Във всеки случай на вашия стомах едва ли ще помогнат. Повечето деца, страдащи от колики се успокояват по-бързо, ако родителите правилно имитират усещанията, които са имали в матката.

Мит шести: Плачът е полезен за бебето

Фактите
Психологът Ли Солк формулира това най-добре от всички: „Плачът е толкова полезен за белите дробове, колкото и кръвотечението за вените.“ Аз съм напълно съгласен с нея. Фактът, че детето ви е способно да крещи и плаче, не означава, че това е полезно за него. Убеждението, че бебето има нужда да „пореве“, за да тренира белите си дробове или да „изпусне парата“, за да намали напрежението, след богат на събития ден, е пълна глупост – както от биологична гледна точка така и от гледна точка на емоционалното състояние. Първо, ревът не е упражнение за белите дробове (белите дробове на бебетата са не по-малко здрави от стомаха им въпреки, че имат колики). Второ – да оставиш детето да се „наплаче“ – е същото безумие като това да не обръщаш внимание на странните звуци които издава автомобилът ти, когато има някакъв проблем.

Малките деца плачат по една единствена причина: защото се нуждаят от помощ. Затова проблемът може да бъде решен, едва след като установите как да им помогнете. Тогава и плачът ще спре.

Мит седми: Бебетата не търпят повиване

Фактите
Излиза, че в крайна сметка има деца, които ненавиждат повиването. Те се съпротивляват, напрягат се, когато ги завиват плътно. Но не забравяйте, че същите са се чувствали добре в утробата на майка си, а там в никакъв случай не е по-широко. Вероятно бебето ви се съпротивлява, ако завивате ръцете му. Но ако към този ритуал добавите и други прийоми, за да включите рефлекса му за самоуспокояване, мъникът ще се успокоява бързо, по-дълго ще е спокоен и по-добре ще спи.
(Авторът има предвид повиване в така наречените swaddling blankets - одеялца за повиване. Някогашното стегнато повиване е отдавна отречено, заради опасността от увреждане на тазобедрените стави.).

Мит осми:  Детето трябва отрано да бъде приучавано да спи само

Фактите
Всички искаме децата ни да са пораснат независими. Но за да постигнете тази цел е нужно време, не малко при това –ще ви го каже и всеки родител на тийнейджър. Ако детето спи в друга стая още в първите месеци, ще ви е твърде неудобно, да не говорим, че е опасно. Неудобно, защото всеки път когато заплаче от глад ще ви се налага да напуснете топлото си легло и залитайки да се отправяте към неговата стая. А е опасно, защото макар и минимален съществува рискът от Синдром на внезапната детска смърт.

Мит девети: Детето трябва да се настройва според традициите в семейството, а не обратното

Фактите

Това е крайно погрешно твърдение. Към първата година на детето, ще ви се наложи да се замислите как да възпитате у него норми на поведение, но в момента вашите главни цели са  да му дадете увереност и да го убедите, че може да ви се довери. Усещането за безопасност е много по-важно за бебето от независимостта. Не забравяйте, че когато детето е било в утробата на майка си, него денонощно са го люлели, носили, хранили. Затова дори в първите месеци да го държите на ръце 12 часа в денонощие, вие вече сте му отнели половината удоволствие и комфорт.

Бих искал всяко дете да се научи на правилно поведение по време на хранене, но никога не бих опитал да уча на това шестмесечно бебе. Сега е времето да прегръщате, целувате своето мъниче, да се стараете да му създадете усещане, че е защитено и обичано. В бъдеще ще имате достатъчно време да го възпитавате.

Материала подготви Янка Петкова

Ако вашето дете е от НЕспящите, може да се позабавлявате с тази статия.