Автор: Невена Басарова-Дичева

Често в работата ми много родители споделят, че децата им не ги слушат и комуникацията с тях е трудна. Това води до напрежение, скандали, плачещи деца и изнервени родители.

С този текст бих искал да дам няколко често срещани причини децата да не чуват и не слушат мама и татко. Споделям опита си както на майка, така и на човек, който работи от седем години с деца, предимно в областта на емоционалната интелигентност, възпитанието и общуването между деца и родители.

На първо място, те не разбират какво искаме от тях. Много е важно да им обясним ясно и в конкретика това, което искаме да направят. За нас може да е съвсем елементарно да кажем: “Отсервирай масата”, но е добре да дадем по-подробни указания на детето, например: “Вземи чашите, вилиците и лъжиците от масата и внимателно ги сложи на барплота / в мивката / в миялната машина.” 

Втората често срещана причина е, че децата се разсейват лесно. Важно е, когато даваме конкретни инструкции нещо да се свърши, в този момент детето да не прави нищо друго. Ако то си играе на телефон, с куклата, ако се наслаждава на новата си играчка или на цветна книжка, то няма да ви чуе и няма да направи това, което вие искате. Така че, задавайте своите указания, когато детето не прави нищо друго. Най-добре е да застанете на неговата височина, да го хванете за ръка, да го погледнете в очите и с добронамерена усмивка да му обясните какво точно искате от него.

Винаги, когато получите желаното действие от децата си, им благодарете. Благодарете им сърдечно и им кажете колко много се радвате за това, че са ви послушали и са направили това, което сте ги помолили.

Забележете – помолили. Често децата не ни слушат, защото чуват заповеди. Разбира се, като всяко човешко същество, те биха искали да чуват молби. Вместо “Ела тук”, можем да кажем: “Моля те, ела тук”. Ако зададем въпроса “Може ли да дойдеш?”, вероятно ще получим отговор “Ами не, не може”. Ето защо е добре родителите да бъдат прецизни в своя изказ.

Много е важно да бъдем постоянни и упорити. Да даваме пример, да бъдем търпеливи и да не сменяме всеки ден правилата и изискванията си към децата – сега ти е позволено, утре обаче същото е забранено. Днес може да си легнеш в полунощ, утре не може. Защо?! За да не объркваме детето, добре е да обясним, че нещо се случва по изключение. Например: “Днес имаме рожденик вкъщи, ще празнуваме до късно затова ще си легнеш късно. Но утре отново си лягаш по график в 21:00 ч.”

Понякога децата не ни слушат, защото не ни възприемат като авторитет и ни нямат доверие. Виждат ни като някакъв “властелин”, с когото не искат да се съобразяват, и оказват съпротива, защото не искат да му се подчинят. Дали заради по-авторитарно отношение, поради липса на емпатия на родителя към детските проблеми, които им се струват понякога смехотворни, но детето не се чувства свързано с нас. Това затруднява комуникацията и съответно няма обратна връзка на нашите желания към тях.

Ако обърнете внимание на горните точки, най-вероятно скоро ще успеете да подобрите комуникацията с детето си, а то би ви отвърнало с разбиране и би изпълнявало това, което му казвате. Така ще имате повече време за споделени радостни мигове и забавления.