logomamaninjashop

Светът на бащите

Нашият татко, този толкова дискретен и затворен човек, който мрази всякакви публични изяви, случи на откровена до ексхибиционизъм мама като мен, която си разправя на всеослушание всичките истории. И не стига това, ами и за него разказва. За капак на всичко, от списание „Моето бебе и аз“ го поканиха да даде интервю по случай Месеца на бащата. Клетият ми Пеев се опита да се измъкне, но аз изкарах всички аргументи, с които разполагам, като мусака и така нататък, и след като отлага няколко дни с надежда да изпусне крайния срок, накрая беше принуден да седне и да си излее душата.
Е, добре му се получи де. Четете. И не пропускайте ноемврийския брой на „Моето бебе и аз“, посветен на християнското семейство. Има още две страхотни татковски интервюта – с адвокат Николай Хаджигенов, баща на трима сина и известен блогър и Стоян Маринов, също татко на три деца, който миналата година ги заведе в Непал, за да видят един различен свят и точно тогава се случиха ужасните земетресения.

Откъс от „Светът на бащите“ в списание „Моето бебе и аз“

Светът на бащите е едно от най-интересните места на планетата. Това впечатление се затвърждава и от анкетата, която направихме с трима ярки негови представители. В техния случай клишето за женската доминация и тихо настъпващия матриархат просто не работи. Те са успешни, всеотдайни (дума, която доскоро вървеше само като определение за майките), мъже с интереси и ясно очертани приоритети, когато става дума за децата и възпитанието им. В месеца на християнското семейство ви предлагаме нашата изключителна селекция от татковци.

Иван Пеев: „Ако родителите се обичат, всичко останало като по чудо се нарежда.“

Този баща ни е почти роднина, защото е съпруг на една от любимите ни авторки – Мария Пеева (Мама Нинджа). Знаем за него повече, отколкото може би за собствените си мъже, защото е съществена част от историите, които Мария споделя в блога си. Обаятелен, със сериозно чувство за хумор, четирима синове, плаващ брой домашни любимци и неугаснала надежда за дъщеря.

Казвам се Иван. Жена ми ме нарича понякога Пеев, по-често Ванката. Коко като малък ми казваше Банката, но надали е влагал заден смисъл. Макар че не е далеч от истината. По професия съм финансист, но работя в частния сектор, занимавам се с търговия. По-лесно ми е да ръководя голяма фирма, отколкото лудото си семейство. Жена ми смята, че съм работохолик, но всъщност на работата си почивам. Иначе се интересувам от футбол, успях да запаля и момчетата, за ужас на майка им. Момчетата са четирима, на възраст между 22 и 3 години – Теодор, Константин, Калоян и Александър. Другото ни семейно занимание освен футбола са кучетата. Обичаме и да пътуваме, но напоследък се налага да е „на смени“, защото се случи така, че се сдобихме с цяла глутница, която изисква доста грижи и постоянно внимание. Когато ми остане малко свободно време, чета книги и гледам филми. Жена ми винаги успява да прочете книгите преди мен, а филмите в повечето случаи ги е превеждала и е адски дразнещо, че не мога с нищо да я изненадам. Отделно пък всички семейни истории ги описва в блога или във фейсбук и когато аз се опитам да разкажа нещо на приятели, те вече го знаят. Та в общи линии съм винаги на края на информационния поток, но какво да се прави. Не е лесно да си мъж на блогър/преводач.

Какъв момент за мъжа е раждането на децата му?
Този момент трябва да се преживее, трудно е да се опише. Жена ми е по описанията. Аз не давам вид на емоционален човек, може би така сме възпитани мъжете от нашето поколение – да прикриваме чувствата си. Но когато чуеш, че детето ти се е родило живо и здраво, че жена ти е добре, сърцето ти направо ще се пръсне от радост. Трябва да ги разберете мъжете защо се напиват в такъв момент. Толкова щастие или трябва да се изкрещи, или да се удави.

Присъствахте ли на раждането на децата си?
Не можах да събера смелост. Притесних се да не взема да припадна и докторите да се чудят дали да свестяват мен, или да се грижат за майката. Тази работа не е за всеки.

Тогава ли се „ражда“ бащата?

Бащата се „ражда“, когато започнеш да се грижиш за детето. Веднъж да го преоблечеш или приспиш, и вече те е спечелило завинаги. Но винаги съм чувствал, че са повече на майка си до две-тригодишна възраст. Дойде ли възрастта, в която почват тичането, игрите, гоненето на топката, вече са на таткото. Поне за момчетата е така, момиченце не сме имали. Но човек никога не знае. (тук Пеев ме ококори – бележка на Мария)
Как се адаптирахте към семейния живот с деца, как намерихте вашето място сред родителските задължения?
У нас няма ясно разпределение на задълженията – всеки се включва, когато и както може. Ако жена ми е сложила масата, момчетата ще я вдигнат, а аз ще подредя миялната. Не оставяме нищо за следващия ден, защото задълженията са много. Моята майка ме е научила, че няма мъжка и женска работа у дома и се надявам и момчетата да са като мен. Поне в това отношение Мерката (б.р. съпругата му Мария) не може да се оплаче. Както и във всички останали, всъщност. Май само готвенето си е нейна територия. В кухнята не смея много да вилнея, но пък на барбекюто съм цар.

Кой е вашият запазен периметър на действие?
Спортът. Там жена ми няма думата. Ако зависеше от нея, щеше да запише момчетата на балет, спортни танци и йога.

На какво бащите трябва да научат децата си?
Не просто да оцеляват, а да побеждават. Ако загубят, да е с достойнство. Ако паднат, да се изправят и да продължат напред. Да са честни във всичките си отношения. И да си хвърлят чорапите в пералнята. Мерката постоянно ме яде затова, та съм решил поне да науча момчетата.

Какво децата споделят само с бащите си?

Аз съм малко по-затворен и момчетата споделят повече с майка си. С нея си коментират отношенията с момичетата и така нататък. Не умея много да говоря по такива теми. Но когато става дума за обичайните детски конфликти, спорове на игрището и подобни момчешки проблеми, винаги се обръщат към мен.

Какви качества трябва да притежава съвременният баща, за да е полезен за децата си?
Трябва да е достатъчно способен и работлив, за да осигури на семейството си някакъв нормален стандарт. Каквото и да си говорим, колкото и да е еманципиран светът, мъжете носят голямата отговорност. Една жена може да си остане вкъщи и да не работи, а да се грижи за домакинството и никой няма да си помисли за нея, че е мързелана. Я си представете един мъж да го направи. Но това не е всичко. Трябва да е съвременен човек, да е в час с интересите на децата, за да не го гледат като някакъв архивен образ. Трябва да им отделя достатъчно внимание, защото ако само работи, ще изпусне много ценни моменти, в които личният пример и подкрепа са по-важни за детето от кариерата и успехите на татко. И някъде между другото трябва да отдели време и за жена си, а накрая и за себе си. Ако успее да съвмести всичко това, значи е добър баща и съпруг.

Кои според вас са „задължителните условия“ за съществуването на семейна хармония?

Мерката е убедена, че не съм романтичен, но всъщност аз съм много по-романтичен от нея. Затова ще ви кажа единственото задължително условие за семейна хармония. Трябва да има любов. Ако родителите се обичат, всичко останало като по чудо се нарежда.

Пеев ми е златен, две мнения няма. Само довечера ще трябва да ми обясни какво има „изпонапредвид“ с ЧОВЕК НИКОГА НЕ ЗНАЕ!!!

Последно променена в Сряда, 21 Март 2018 08:43
  1. Най-популярни
  2. Най-нови
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам