Предполагам всички вие, също като мен, често сте чували този въпрос в детството си:

• ТИ СЛУШАШ ЛИ МАМА И ТАТЕ

В нашата култура и традиция е прието да очакваме и изискваме от децата да са „добри“, тоест послушни.

Дори пожеланията ни са такива, децата да са здрави и послушни. Всички сме отраснали с тази идея и е много трудно да преодолеем модела, с който сме свикнали. Все още вярваме, че детето трябва да „слуша“, да приема нашите решения, да попива и следва нашия опит, за да избегне нашите грешки. Когато ни споделят проблемна ситуация, бързаме да се намесим и да я решим, преди да изчакаме тяхното решение. С течение на времето въпреки добрите ни намерения това може да доведе до загуба на доверие у нас и децата просто да спрат да споделят. Какво ни съветват съвременните семейни психолози? Да се научим да изслушваме децата си. Колкото по-рано, толкова по-добре.

Ето какво споделя Джоан Макфадън, майка на четири деца също като мен, автор и журналист.

Ключът към успешното възпитание е добрата семейна комуникация. Всички сме чували съветите да комуникираме с децата си по начина, по който те комуникират на съответната си възраст. Това обаче, понякога е трудно. Освен това, доста разпространено е грешното мислене, че трябва децата ни да слушат нас. Истината е, че това, от което се нуждаят, е ние да слушаме тях.

Всяко семейство си има собствени проблеми.  В семействата с едно дете, често детето се чувства сякаш е твърде обградено с внимание, докато в големите семейства, децата се чувстват сякаш не получават достатъчно внимание. С четирите ми деца много често ми се случва да прекарвам много време в еднообразни задължения. Така открих например колко е приятно, когато децата ти споделят в колата, когато можете да прекарате малко време сами. Само тогава те споделят наистина и ми разказват за страховете и радостите си.

Тъй като работя от вкъщи, съпругът ми има чувството, че не успява да си общува с децата ни толкова добре, колкото аз. Заради това сме въвели тактиката всеки от нас да излиза сам с всяко едно от децата ни поотделно веднъж месечно.  Не си представяйте някакви грандиозни събития. По-скоро е възможност да прекараме малко време с децата си, насаме. Въпреки че децата ни на практика вече са възрастни, тази традиция продължава.  Често децата са организаторите, дори понякога те плащат сметката. Трудно е да реша кой се забавлява повече – родителите или децата. Едно е ясно – главната цел на това е да се свържем и да комуникираме с децата си.

Такъв тип традиции дават на децата сигурността, че винаги ще има с кого да поговорят. Има методи, които правят комуникацията още по-лесна, например „страничното слушане“. Това е много успешен тип комуникация, както в професионалната така  и в личната комуникация. Означава да изслушаш детето, докато заедно правите нещо различно – пътувате в кола, приготвяте вечеря, играете, разхождате се или спортувате. Семейният психолог др. Рейчъл Андрю обяснява:

„Тази стратегия се използва от години. Ако сте седнали, трябва да поставите столовете под ъгъл или успоредно, а не един срещу друг, така че хората да се чувстват по-спокойно, не като на разпит. По този начин те споделят по-свободно.  Можете да го прилагате и с по-малки деца под формата на игра. По този начин, разговорът върви натурално и често включва не само играта, но и други аспекти от живота.“

Времето, което тя препоръчва да отделяте за това е нищожно спрямо потенциалните позитиви.

„Препоръчвам 10 минути дневно да прекарвате време с децата си, като правите неща, които те са избрали. Това са всякакъв тип дейности, които са им приятни и позволяват странично слушане, било то рисуване, готвене, тичане или каквото и да е, което можете да правите заедно. Целта на това е да се превърне в навик. Така децата ще знаят, че могат да разчитат на това време от деня, за да си поговорят с вас. Също така им показвате колко са важни за вас.“

Тази дейност сама по себе си предполага, че се очаква от родителите да изслушват децата си. Всички модерни психологически модели за възпитание препоръчват родителите да оставят децата си да водят разговора, като родителите впоследствие коментират, а не разпитват. „По този начин създавате дългогодишен опит в комуникацията с децата си.“ – казва Андрюс. „Така активно засилвате връзката си и правите децата си по-уверени, че могат да дойдат и да ви споделят всичко, от малките рутинни неща, до големите, по – притеснителни.“

Тя набляга много на важността да оставите детето си да ръководи, особено ако обсъждате неща, които го тревожат.

„Възможно е да се шокирате от нещо, което са ви казали, но трябва да го приемете спокойно. При страничното слушане, децата ви се чувстват по-свободни да ви споделят неща, които иначе не биха. Това не е подходящо време да покажете, че сте шокирани или изплашени, дори и ако виждате, че те са притеснени от потенциалната ви реакция. Типичен тормоз за такава ситуация е тормозът в училище. Родителите, обикновено, реагират веднага, емоционално, с идеята да премахнат проблема, вместо да изслушат децата си и да преценят как биха могли да им помогнат.  Покажете им, че разбирате какво чувстват с коментари като „Разбирам защо не искаш да ходиш на училище“ или „Сега ми е ясно защо винаги си притеснен“.  Важно е да ги оставите да решат как искат да постъпят със ситуацията.“

„Можете заедно да обсъдите възможните опции – „Може би трябва да отидем заедно на училище“ или „Ако искаш, напиши ми какво искаш да кажа на директора.“ Недейте да взимате решението вместо тях. Това, към което се стремите, е да ви вярват и да ви споделят. Ако ги предадете, ще изгубите доверието им и ще е много трудно да започнат да ви споделят отново. Ситуацията е особено сложна като става въпрос за тийнейджъри, особено ако не сте установили такива навици в по-ранна възраст.„

Доктор Артър Касиди, психолог по социалните медии, съветва да уверите децата си, че ги обичате и че интересувате от тях, но да не навлизате в личното им пространство. Само по себе си това е малко объркан съвет, защото докато се опитвате да им дадете свобода, те могат да си помислят, че не се интересувате от тях. Касиди казва:

„Това е плюсът на страничното слушане. То не е натрапчиво и уверява децата ви, че активно слушате за тяхната радост и тъга. Когато ви споделят нещо шокиращо, реагирайте спокойно. Златното правило е да ги уверите, че напълно разбирате проблемите им и че въпреки всичко ще им помогнете да ги разрешат. Покажете им, че ги обичате и подкрепяте и ще видите резултатите.„ Освен това Касиди споменава тийнейджърите, възпитани в очакване на диалог лице в лице, било то за награда или наказание. „Ако тийнейджърът е възпитан по този начин, той би предпочел разговор лице в лице, ако иска да ви признае нещо лошо, което е направил. Причината за това е, че след като е свикнал на този тип разговор, вижда любовта и загрижеността на родителите си в тази комуникация. Също усеща разбиране.“

Касиди вярва, че страничното слушане може да бъде полезно във всяка една ситуация, защото тийнейджърите го усещат като по-малко притеснително. Тази комуникация мотивира децата да споделят повече неща, които иначе биха предпочели да скрият от родителите си.

„Когато има сериозни проблеми като кибертормоз или тийнейджърите ви са обект на сексуален интерес от непознати в интернет, родителите трябва да преценят сериозността на ситуацията и да се намесят заедно с децата си. Това им дава увереността да говорят за проблема и да се справят с него.“ – казва той.

„Тийнейджърите нямат компетенцията и уменията да се справят с подобен тип заплахи. Родителите могат да им помогнат да се научат, само като запазят спокойствие и им покажат как да се справят със ситуацията. Това дава на тийнейджъра не само увереност, но и практически умения, които може да използва като порасне. Тайната на стабилното и силно семейство се крие в баланса между доверието и конфиденциалност между родителя и тийнейджъра.“

Страничното слушане е комуникативна стратегия, която дава страхотни резултати и няма нужда от сложно плануване. Също така отнема само 10 минути на ден. Ако я превърнете в навик, се променя от само себе си, за да ви помага във всякакви ситуации. Силата й се крие в  изслушването на детето вместо класическия начин на възпитание чрез предаване на знания. В някои разговори предаването на знания и опит също може да бъде полезно, но изслушването е това, което прави страничното слушане особено успешно.

Препоръчваме ви още: Три фрази, които не работят