На следните три израза отдавна съм наложила вето у дома. И макар че съм го наложила, пак се случва да го престъпвам и после винаги съжалявам.

И така първият забранен израз е: „Казвах ли ти аз?“. Колкото и да им обясняваме на децата какво НЕ трябва да правят, за да не пострадат, те пак ще го правят отново и отново. Човек се учи най-добре от личния си опит и системата „проба-грешка“ е ефективна не само при децата. Когато им натякваме, че са сгрешили и им напомняме, че сме ги предупреждавали, вместо да им помогнем да си вземат поука, ние просто установяваме превъзходство. Доказваме им собствената си мъдрост, вместо да ги поощрим да осмислят личните изводи, които биха могли да си извадят от конкретната ситуация.

Децата се дразнят от постоянното утвърждаване на родителския авторитет. Ние по подразбиране сме позиционирани над тях в семейната йерархия и не е необходимо да им го напомняме постоянно. Реакцията, която помага в конкретния случай, е да изразим съпричастност към разочарованието и болката им. Ако детето е много малко и се съмнявате, че само ще успее да си направи правилния извод, можете да кажете: „Може би следващия път е добре да опиташ по друг начин, например така…“

Вторият забранен израз: „Виж брат си, приятеля, съседа, съученика.“ Децата нямат нужда да бъдат сравнявани с когото и да било. Ако батко им се справя добре с математиката, това не значи, че и на тях ще им се удава толкова лесно. Ако съседчето ходи с удоволствие на пиано, това не значи, че и тях трябва да ги влече. Действително примерът на околните може да действа много стимулиращо за едно дете. Но също така може да бъде и изключително демотивиращ, ако то чувства, че трябва да положи прекомерно големи усилия за нещо, което на другите се случва с такава лекота. Има значителен риск да изгуби самочувствието не само във въпросната сфера, а и в областите, в които има дарба. Това, което се опитвам да практикувам с моите деца, е да открия какво ги влече и да ги поощрявам да се развиват там. Единствените сравнения, които си позволявам, е със собствените им постижения от предишен период. Например математикът ми се представя слабо на дадено състезание. Вместо: „Виж колко добре се е представил Дани от вашия клас.“, бих могла да кажа: „Миналата година на това състезание имаше максимален брой точки. Ако искаш догодина да се представиш по-добре, може би трябва да залягаш повече над задачите.“ А много често дори това е излишно, защото детето обикновено преживява неуспехите си достатъчно и не е нужно да му се натяква.  

 И третият израз „Забранявам ти!“ Изобщо го забравете с децата в пубертета. Даже и с по-малките не работи добре. Неслучайно е казано, че забраненият плод е най-сладък. Не мога да се сетя за НИТО ЕДНА забрана, която да е била спазена от моите деца, за каквото и да било – като почнем от цигарите, които баткото пропуши на 16 години и стигнем до бъркането в контакта, което Алекс пробва веднага след като проходи. „Забранявам ти“ не работи при малките, защото те не разбират опасността, заради която им е наложена забраната. Така че там трябва просто да обезопасите и да сведете рисковете до минимум. При големите не работи, защото природата изисква от тях да опитват нови неща, да са любопитни и търсещи, да нарушават границите. Това, което можете да опитате, е да обяснявате рисковете и последиците колкото може по-нагледно. Понякога се получава, понякога не. Преди време например Коко не трябваше да яде шоколад. Пробвах да му забраня, но както вече казах – не се получи.  Хванах го как тайничко се катери до шкафа със „сладостите“ и си крадва по някое лакомство. Затова измислих следното. Намерих в интернет една ужасяваща снимка на детенце с огромни пъпки по лицето и му я показах. Обясних му, че ако продължава тайно да яде шоколад, ще изглежда ето по този начин. Ами, това вече проработи. Честно казано, в случая предпочетох риска да намрази шоколада завинаги пред това да получи алергичен пристъп.

Психолозите съветват, а и личният опит ми доказва, че при всички случаи разговорите вършат много повече работа отколкото назиданията. Децата имат свое достойнство и ако искаме да ни уважават и да се вслушват в нашия опит, трябва да го зачитаме.

Мария Пеева