Автор: Светлана Божилова

От няколко дни обикаля из пространството „Петиция за съвременна Национална детска болница“. Разбира се, че това е абсолютно необходимо и даже доста закъсняло. Проблемите в сектора са огромни, все повече и задълбочаващи се. А разделянето на „ние“ и „вие“ между пациенти и медицински работници е непрестанно и меко казано, пагубно за всички. 

Като гражданин на тази страна, майка и в последните години човек, който има непрестанен досег с хора, нуждаещи се от лечение, веднага посегнах да подпиша. Като човек, който обаче, чете и търси всички гледни точки, исках да се запозная по-точно с целите на петицията. За съжаление, на отделните въпроси на други като мен, видях единствено коментари от рода на: „Образовайте се!“, „Да не Ви се налага!“, „Молете се да не обикаляте като мен!“ и т.н.

Е, всички сме обикаляли, уви! Дали с деца или майки, или баби или заради самите нас, но всеки има своята „история“. И са ни връщали и сме виждали мизерията...Мизерия, която е навсякъде около нас.

Аз искам промени! Искам да не се страхувам за здравето на детето си, мъжа си, майка си, свекърва си, близките си, на всички, които живеем в България. Искам да има правила и те да се спазват! Искам да получаваме адекватно лечение. 

Искам да престанем да се „хапем“ и делим. Искам лекарите да се чувстват добре и да упражняват спокойно и достойно професията си. Да не се страхуват, че ще бъдат нападани вербално и физически. Да не стоят сред протекли тръби и мухлясали стени, докато оперират часове наред и спасяват живот. Искам и да отговарят на въпросите ми, да дават информация за лечението и състоянието на мен и близките ми. Искам никога повече да не чувам „К‘во си заразпитвала? Лекар ли си?“

Много бих се радвала ако успея да достигна до някой, а защо не и някои от лицата, от които зависи това. Ако просто отдели/ят малко време и отговори/ят на следните лаишки въпроси, мисля, че ще е от помощ за всички. Защото 4000 подписа са нищо! Защото подобрението зависи от всички нас. 

• Има ли направен проект и къде е предвидено да се построи болницата? Кой е правил проекта и с какви изисквания е съобразен?
• Каква е стойността и от къде ще бъде финансиран проектът? 
• Пише, че идеята е оборудването да е съобразено с последните стандарти в областта. Откъде ще дойде това оборудване и как ще бъде заплатено за него?
• Кой ще работи с новите технологии? Има ли предвиден бюджет за обучение на съответните специалисти?
• Откъде ще „дойдат“ специалистите в болницата? Основен проблем е изтичането и крайния недостиг на медицински работници в България? А основна причина за това е ниското заплащане на труда им. Съответно и:
• На какъв принцип ще се формират заплатите на персонала (от санитар до директор)? Кой ще гарантира и осигури тези заплати и ще бъдат ли адекватни на труда им? 
• Предвижда ли се промяна в образованието на медиците? Посещение на обучения, конференции, семинари и т.н, където се обсъждат и разглеждат най-новите научни открития и технологии за лечение и превенция?
• Как ще се промени отношението на медицинските лица към пациентите, което пък е основно оплакване на последните?
• Кой и как ще гарантира и съблюдава спазването на тези права?
• Какъв е капацитетът на болницата и цялата страна ли ще обслужва? 
• Когато капацитетът е запълнен, къде ще бъдат изпращани болните и как ще бъдат транспортирани ако трябва да се „върнат“ в друг град, например?
• Как ще се избегне това „обикаляне“ и „връщане“ на пациенти от едно на друго място? Пациенти с какви заболявания, оплаквания и симптоми ще бъдат преглеждани и съответно приемани за лечение?
• С направление или по спешност, или и двете ще бъдат приемани децата? 

Всъщност, това са само много малка част от въпросите, които ми изникнаха в главата, но мисля, са добро начало. Много, много ще се радвам най-накрая да седнем всички на тая прословута „една маса“. Дето все е уж сложена, ма няма никой.

Вижте още:

5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ 

Маркери на детското развитие до една година