Помните, предполагам, историята на Живка, специалната майка на Ния. Когато ми разказа за заниманията на дъщеря й в ресурсния център, се поинтересувах каква е практиката в други страни. Приятелка, която гледа внуче със здравословен проблем в Швеция сподели, че детето има много сериозен напредък след заниманията си с ерготерапевт. Това е един от тримата специалисти, заедно с логопеда и рехабилитатора, които ежеседмично работят с момиченцето. Потърсих информация за ерготерапевти в България и открих, че в Русенския университет от 10 години тихо, всеотдайно и упорито работят по обучението на такива специалисти. Нещо повече, с резултатите си привличат лектори от чужбина и  печелят проекти, които дават възможност на студентите да обогатят академичните си знания с ценен практически опит. Един от тези изключително ценни специалисти, е Елица Великова.

Елица е магистър ерготерапевт и магистър ерготерапия в общността, член на Управителния съвет на Асоциация на българските ерготерапевти (АБЕТ) и на Изпълнителния комитет на Съвета на ерготерапевтите за европейските страни (Council of Occupational Therapists for the European Countries, COTEC). Работила е като ерготерапевт в Комплекс за социални услуги за деца и семейства, координатор е на терапевти в Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и семейства към АБЕТ. Асистент по специалност Ерготерапия във Факултет Обществено здраве и здравни грижи на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Какъв специалист е ерготерапевтът?

Ерготерапевтът изследва и повлиява целия спектър от дейности, които може да изпълнява едно дете – както самообслужване, достъп и учене, така и моментите на преход между дейностите, времето за почивка, игрите и комуникацията с връстниците и учителите. Работата на ерготерапевта започва от най-ранна възраст като част интервенцията на деца с увреждания. Можете да го потърсите, ако имате притеснения относно забавено общо развитие или нарушение на специфични функции.

Как се изгражда връзката с детето?

Това са взаимоотношения със сериозна продължителност, затова трябва да бъде изграден добър синхрон между терапевта, детето и родителите му. Те са партньори, заедно определят приоритетите и целите на терапията и заедно взимат решенията. Изграждането на терапевтичната връзка е индивидуален процес, в който основното правило е да се следва детето. То трябва да е сигурно, че е привлякло вниманието и е получило одобрение още в самото начало на заниманията. За да се справя добре с  дадена дейност, трябва да има срещу себе си търпелив и спокоен терапевт, да има възможност за избор, защото това го кара да се чувства значимо и по-мотивирано за работа.
В центъра към Асоциацията ни се стараем комуникацията помежду ни да бъде честна и открита. Родителите и останалите членове на семейството винаги са добре дошли по време на сесиите като наблюдатели и участници.

Как работи ерготерапевтът с деца с психосоциални отклонения?

• Изследва нивото на развитие на умения в областта на самообслужването, игрите и развлеченията за съответната възраст, както и трудностите на детето в ежедневните дейности чрез специфични методи и средства за оценка.
• Подбира значими за детето дейности, като ги развива или адаптира с цел да стимулира неговото самостоятелно функциониране.
• Обучава детето в изпълнение на ежедневните дейности според неговите способности.
• Провежда интервенция за насърчаване на ответна реакция на постъпващата от сетивата информация като развиващи дейности, сензорна интеграция и игрови занимания.
• Работи с деца със сензорни нарушения или дефицит на вниманието с цел подобряване на техните умения за концентриране, както и на социалните умения.
• Прави оценка и препоръчва оборудване и адаптиране на околната среда с цел обезпечаване на достъпност, независимост и безопасност.
• Ангажира детето в игрови дейности, които стимулират и развиват взаимодействието и комуникацията с други лица.
• Стимулира положителни модели за овладяване на гнева при деца с поведенчески разстройства (участие в активни игри или описание на чувствата в дневник вместо проява на насилие към другите деца).
• Планира стратегии, подпомагащи прехода към ново място, друг човек или житейска фаза.
• Съвместно с детето и неговото семейство идентифицира начини за безопасно придвижване в общността.

Ерготерапевтът се фокусира върху основните сфери на дейност за всяко дете:

• Самообслужване: стимулира детето да участва в дейностите от самообслужването; използва игри, подготвителни и терапевтични дейности за подобряване на уменията за самообслужване.
• Обучение: подпомага детето да изпълнява поставените задачи в часовете, стимулира изграждането на увереност у децата с увреждания за участие в извънкласни дейности.
• Игри: насърчава участието на децата в игри чрез развиване на техните умения да изчакват реда си и да споделят играчките си. Подбира подходящи сензорни играчки за улесняване на играта на деца със сензорни увреждания.

Важна предпоставка за доброто функциониране на децата с аутизъм е изграждането на дружелюбна, предсказуема и съобразена с потребностите на детето среда.

Добри резултати се постигат само при наличието на системност и последователност в изискванията и подкрепата, които детето получава във всички посещавани и обитавани места

Изисква ли се предварителна подготовка за детето, което ще бъде обект на ерготерапия?
Всичко, което е добре да бъде направено предварително, е на детето да му бъде казано какво предстои, за да се настрои за промяната. Хубаво е да му бъде обяснено по достъпен начин къде и защо ще ходи, колко често, какво ще прави там. Добре е подготовката на детето за промяната да започне достатъчно рано и за това да се говори без напрежение и стрес. Така то ще има време да се настрои към новото, което му предстои.

Как родителите могат да работят с децата вкъщи, за да подпомогнат резултатите на специалиста?

Терапевтът, който работи с детето, може да даде конкретни идеи и съвети, да покаже определени дейности, които могат да се извършат вкъщи. Би могъл дори да  осигури писмени инструкции.

Понякога, по своя инициатива,  детето продължава с терапевтичните дейности вкъщи. В такъв случай е добре това да бъде споделено с терапевта, за да се провери дали изпълнението е правилно.

Някои родители предпочитат да не присъстват и да не участват в терапевтичните сесии, за да не се разсейва детето или по друга причина. Все пак е добре поне в началото, или от време на време, да се включват в рамките на сесиите, за да видят сами как протича терапията. Това определено ги прави по-търпеливи и разбиращи детето, което полага усилия и работи усърдно. От друга страна, им дава възможност да разберат смисъла на дейностите, които избира терапевтът и какви цели се крият зад една на пръв поглед просто забавна игра. Много често родителят установява, че детето се справя с дейности, които са изглеждали непостижими.

Въвличането на детето в занимания, свързани с дома и домакинството, също е много важно и ползотворно. То се научава на отговорност и едновременно с това развива своята сръчност и съобразителност. Вкъщи детето може да участва в готвенето – да сипва и да бърка съставките, да меси тесто, да подрежда и почиства масата, да помага с прането като сортира и сгъва дрешките си и като подава и слага щипки и, разбира се, като подрежда личните си вещи. Всяка възможност за активно участие на детето в живота у дома трябва да бъде използвана и превърната едновременно в игра, полезен навик и ново умение.

Десет основни съвета към родителите:

1. Вашето дете овладява значимите за него дейности постепенно. Кога да започнете с една или друга дейност? С какво темпо ще я овладее? Това зависи от неговите лични качества и способности, от културата и традициите на семейството, от материалната и социалната среда, от вашето отношение и участие в този процес.
2. Най-важно е да почувствате баланса между вашите очаквания към детето и това, с което то може да се справи в момента. Не си казвайте, че то никога няма да се научи на едно или друго, защото така сами поставяте бариера пред това умение. Не се фокусирайте и върху твърде големите постижения, да се научи да чете, например, а забелязвайте всяка стъпка, която развива четенето. Ако помагате на детето си да се справя с важните за него дейности с усмивка и спокойствие, ще му дадете добър личен пример за това как да подхожда към предизвикателствата.
3. Предлагайте новите дейности, когато детето ви се чувства добре и когато самите вие имате времето и енергията да подходите към новата дейност с нужното внимание. Избягвайте периоди, в които то е болно или стресирано.
4. Направете дейността смислена и приятна за детето – похвалете го за това, че опитва, макар и да не се справя перфектно в началото.
5. Давайте му често възможност да избира – двете неща, между които избира, може да са равностойни за вас, но за него изборът означава пълноправие и отговорност.
6. Довършвайте дейностите, които предлагате — по този начин ще покажете на детето си, че са важни и че с повече усилие и търпение се стига до успех. Ако то категорично отказва да участва, довършете ги вие, като покажете огромна радост от постигнатия резултат. Така детето ви ще свързва дейността с позитивна емоция от завършването ѝ.
7. Разделяйте дейностите на малки части и преценявайте според дейността на кой етап да включите детето. При някои дейности е по-добре да оставите детето да направи по-лесната първа част, например да си вдигне панталоните, а вие довършете като закопчаете ципа и копчетата. Постепенно то ще овладее цялата последователност от действия. При други дейности е по-добре вие да започнете с първото действие и да оставите детето си да направи следващото. Например, когато го учите да се храни самостоятелно с лъжица – напълнете лъжицата (изберете храна с подходяща консистенция – крем или кисело мляко), подайте я на детето и го оставете то да я поднесе към устата си. Постепенно преминавайте и към загребването. В някои случаи ще улесните детето, ако му покажете с ръка върху неговата как да изпълнява едно или друго действие, ако правите същото действие едновременно до него или срещу него или използвате огледало, за да може то по-добре да контролира движенията си.
8. Докато детето тръгне на училище, основната му дейност е играта. По този начин то се развива и учи. Не подценявайте игрите – всяка игра е свързана с изследване на света и собствените способности, практикуване на социални модели и роли, които е видяло или преживяло, развиване на личните умения и качества. Предлагайте на детето си разнообразни игри и играчки, които развиват всички сетива, въображението, творческото мислене, способността му да решава проблеми и да разбира причинно-следствените връзки, помагат му да придобива полезни навици и да развива търпението, вниманието и паметта си.
9. Не забравяйте, че играта е преди всичко забавление – смейте се и се забавлявайте заедно с детето си, без да мислите какво точно учи в момента и кой аспект от личността му се развива.
10. Винаги се опитвайте да давате на детето си ясна инструкция какво очаквате да направи, а не какво да не прави – напр., вместо “не минавай през локвата”, можете да кажете “качи се на тротоара”, “заобиколи” и др. Не обсъждайте детето си с други хора пред него, ако ще го представите в негативна светлина. Ако друг човек го заговори, не отговаряйте вместо него, давайте му повече време да структурира и поднесе отговора си. Когато искате да го похвалите, прибавете към “браво” и информация за това с какво точно се е справило добре, хвалете го за старанието му.

Как да се организира ефективна среда на живот за деца с такива проблеми?

Времето и пространството у дома трябва да бъдат организирани така, че семейството да се чувства спокойно и ежедневието да е предвидимо. Когато детето овладява някаква дейност, свързана с грижата за себе си, най-важното е средата да бъде безопасна за него (подът в банята да не е хлъзгав, да не може да пусне твърде гореща вода, да няма малки играчки, копчета или парчета храна, с които може да се задави, да няма достъп до лекарства и почистващи препарати или до твърде чупливи и остри предмети).

Средата трябва да бъде достъпна и удобна за детето – може да се постави столче, за да стига мивката в банята, а също и до външната врата, за да може да си обува и събува обувките. Когато се храни, играе или пише на масата, лактите му трябва да са на нивото на масата, а краката — на пода.

Децата с аутизъм се нуждаят от предсказуемост и подкрепяща среда. За целта могат да се изготвят визуални разписания и символни картинки, изобразяващи ежедневните дейности на детето. По този начин се подобрява комуникацията, детето по-добре разбира последователността в действията и събитията, а това е начин да постигне по-висока степен на самостоятелност.

Какво трябва да имат предвид родителите, когато избират на център и специалист, който да работи с детето им?

Съветът към всички, които са решили да потърсят съдействие от ерготерапевт, е да се провери квалификацията на този специалист. Към момента Русенският университет е единственият в България, който обучава студенти по ерготерапия в чистия вид на специалността. Тя е разработена съвместно с Европейската мрежа по ерготерапия във висшето образование и международно призната от Световната федерация на ерготерапевтите. Информация за практикуващи ерготерапевти, членуващи в Асоциацията на българските ерготерапевти, може да бъде открита в интернет на този адрес в раздел „Работещи ерготерапевти“.
Имайте предвид, че добрият ерготерапевт много често може да бъде забелязан да работи на пода и не се страхува да се изцапа с различни текстури – пяна, брашно, желе и др.

Интервюто взе Янка Петкова.