Автор: Анна Бикова

- Мамо, купи ми папагал! Моля те! Жълт!

Нищо особено, утрото вече започна…

Никога не съм се съмнявала, че нещото след думата „купи“ трябва да е жълто. Защото жълтият цвят заема най-високо място в ценностната система на Саша и се оформя като фаворит, затова през последните три месеца купувах само жълти неща. Той поиска жълта тениска, жълти сандали, жълта количка, бонбони с жълти опаковки и жълто грозде.

(Гроздето, между другото, беше по-скоро леко жълто, защото продавачката можеше да мисли само в две категории – „черно“ и „зелено“.) Тя на висок глас обясняваше, че гроздето е зелено, докато го теглеше на кантара, а Саша ревеше с пълно гърло: „Искам жълто!“. В опит да изляза от положение, започнах да й намигам и да успокоявам Саша, че всеки момент тази мила жена ще избере за него най-жълтото грозде. Но тя категорично заяви, че няма жълто грозде, с което незабавно се лиши от компанията на майката със странни тикове в очите. Купихме грозде от съседния щанд, където едно младо, усмихнато момиче се съгласи, срещу 50 рубли, да обяви всичкото зелено грозде за жълто.

Откъде се появи сега този жълт папагал? Нищо не предвещаваше такава заплаха за спокойствието ми. Нито книгите, нито филмчетата, нито разговорите, нито обстановката в последно време не са били свързани по някакъв начин с папагали. Как му хрумна? Откъде се появи тази идея и какво послужи за импулс, за мен остава загадка.

- Моля те, купи ми папагал!

Умиляват ме домашните любимци, но предимно в чуждите домове. Папагалът не е присъствал и в най-дръзките ми мечти, изобщо не се вписва в плановете ми, а и в стаята няма място за жълта клетка с жълт папагал.

- Купи ми папагал! Моля теее! – атаката продължава цяла сутрин.

Когато момчето ми започне да удължава „моля тее“ и да ме гледа в очите, се плаша. Плаша се, защото знам, че ще се съглася. Прекъсвам зрителния контакт, за да спре хипнотичното действие на вълшебната думичка, и започвам да си говоря сама. Някакви банални въпроси:

- А кой ще го храни?
- Аз!
- А когато отидем при баба и папагалът остане сам? Кой ще го храни?
- Не знам.
- Ами помисли. Когато имаш отговор, ще се върнем на този въпрос.

Целувам го по двете бузки, предавам го на възпитателката, отдъхвам си и с излизането от детската градина забравям за папагала.

Спомням си за него след часове, в същата градина, когато синът ми се втурва към мен с вик: „Измислих го! Ще го вземем със себе си! Хайде да отидем в магазина за папагал.“

И отиваме в зоомагазина.

По пътя все още тая надежда, че в магазина ще има само зелени и сини папагали. Нищо подобно. Там два безотговорно жълти, къдроглави папагала активно пръскат храна около себе си. Подът е посипан със семена в радиус от един метър около клетката. Веднага ми просветва, че ще ни е нужна прахосмукачка робот.

- Моят е този! С бялата опашка! – възторжено крещи Саша.

Извиквам консултанта. Той пита учтиво:

- Какво бихте искали да знаете за птиците?
- Нищо не знам за папагалите, бихте ли ми обяснили накратко как се отглеждат. (Много ми се ще да чуя нещо, което ще бъде сериозна причина да не купим папагал.)

Сред потока информация откроявам фразата: „Плаши се от резки звуци.“ И обръщам внимание на продавача върху факта, че в дома на потенциалния папагалопотребител има две деца. Продавачът видимо много обича птиците и искрено се вълнува за тях. Изказва опасение, че от постоянния стрес папагалчето може да се разболее. После с лек уплах поглежда сина ми, който в този момент се втурва към нас с викове: „Открих жълта клетка за него!“ Очите на продавача се разширяват. Прави малка пауза и внимателно казва:

- Не е препоръчително да се отглеждат папагали, докато детето не навърши 6 години.

Моля го да повтори още веднъж казаното по-силно, с акцент върху думата „шест“. След това клякам до нивото на Саша и с интонация „миличък, направих всичко, което можах“, поглаждайки го по гърба, казвам:

- Чу ли? Можем да купим папагал, едва когато навършиш шест години. Иначе птичката ще се чувства зле и може да се разболее.
- Ами аз съм на 10 – парира ме той.

Аз наистина забравих, че Саша е на 10. Помня, че е на 4. Потвърждава го и актът му за раждане. Но от момента, в който батко му навърши 10 години, той упорито убеждава останалите, че също е на толкова. Понякога дори е на „шешнайсет“.

- Добре, на 10 си – съгласявам се аз – но трябва да си на 6. Разбираш ли?
- Разбирам!
- Тогава кажи на папагалчетата "довиждане" и да отидем да ти купим нещо вкусно.
- Сладолед!

„Десетте“ години на сина ми са прекрасна възраст. Все още лесно можеш да го убедиш и да отвлечеш вниманието му. Важно е да знае, че мама не игнорира потребностите му, че всичко, за което говори и което иска, е много важно.

Още от същия автор:

Един експеримент с грахови зърна 
Защо да сравняваш децата невинаги е лошо 
Аз съм мързелива майка

„Нито пролет, нито лято имат тази красота, що съм виждал на лицето, грейнало от есента.” - Джон Дън

Есента предлага богати възможности за развлечение на малгучаните и на цялото семейство. Вижте какво ще се случи в столицата през следващите дни.

За цялото семейство/за родители:

14.10.2017 - Безплатна програма по рисуване в СГХГ - Софийска градска художествена галерия

14.10.2017 - Работилница за деца "Птиците в Борисовата градина" - Борисова градина

14.10.2017 - Планетата на Дядовците - Здрава Каменова - STUDIO 5

0-3 години:

14-15.10.2017 - Курс за бъдещи родители - Слънчогледи - център за деца и родители

14.10.2017 - Есенни песни и джаз за деца. Осми сезон. - Tea House (Чай във фабриката)

15.10.2017 - Ден за най-малките (0-5 г.) - ПРОГРАМАТА

13,14,15.10.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет - камерна зала

17.10.2017 - Физиологични състояния на новороденото - The Mall

18.10.2017 - Wokshop-Party Music Together - STUDIO 5

18.10.2017 - Следродилна депресия. Може ли да се случи на мен? - Първите седем

18.10.2017 - Усмихни се! - Столичен куклен театър - салон Гурко

3-7 години:

12-13.10.2017 - ОБИЧАМ ДА ЧЕТА - СИЯЙНИ - образователен център

14.10.2017 - Музика за деца с комуникативни нарушения - Лекси

14.10.2017 - Арт ателие есенен албум за снимки - Под дъгата

14.10.2017 - Мечо Пух - Софийска опера и балет - камерна зала

14.10.2017 - Приказка за попа и неговият слуга Глупан - Столичен куклен театър - салон Гурко

14.10.2017 - Есенни песни и джаз за деца. Осми сезон. - Tea House (Чай във фабриката)

15.10.2017 - Карлсон, който живее на покрива - Младежки театър "Николай Бинев"

15.10.2017 - Шоу с Фокуси - Fun Ring Park

18.10.2017 - Wokshop-Party Music Together - STUDIO 5

Детската програма на кината

7-12 години:

12-13.10.2017 - ОБИЧАМ ДА ЧЕТА - СИЯЙНИ - образователен център

14.10.2017  - Музика за деца с комуникативни нарушения - Лекси

14.10.2017  -  Дизайн Шампиони - мисия Архитект - Jolly English Language Center

14.10.2017  - Ден на отворените врати в "Учим Заедно" - Учим заедно - частна бутикова занималня

14.10.2017  - История на изкуството за деца + рисуване - Хундертвасер

14.10.2017  - Radio Family в Музейко - За дърветата и изкуството на хербария

15.10.2017 - Мери Попинз - Театър София

17-19.10.2017 - Tech4Kids -  София Тех Парк

18.10.2017 - Роботоландия - Компютърна академия It Step

18.10.2017  - „Сянката и нейните деца” - мултидисциплинарен майсторски клас - STUDIO 5

Детската програма на кината

Това е извадка от седмичната програма на София за деца. 

Препоръчваме ви още:

Научна лаборатория за деца отвори врати 
Едно семейство в цирка 
Книжка с препоръки за малки писатели

Наталия Ремиш е руски журналист. От три години живее в Холандия, където създава семейство с баща на две деца. Отскоро е и майка на момиченце. В своите публикации тя описва начина на живот в страната, която вече е нейна втора родина.

Под входната врата се процежда познатият мирис на марихуана. От три години живея в Холандия и още не мога да свикна с това. Жилището ни се намира в зона, където пушенето на трева е разрешено, но все пак не се случва често. Мъжът ми излиза на площадката, за да прогони тийнейджърите, които са се насъбрали навън. Обикновено пушат цигари с тютюн. Днес е някакво изключение.

Когато писах за образованието в Холандия и цитирах данни на Уницеф, че тук живеят най-щастливите деца, имаше много коментари. Някои от тях гласяха: „Ами как няма да са щастливи, като вечно са напушени.“ Признавам, че и аз имах подобни съмнения, когато се готвех за преместването си. Чудех се как ще възпитавам деца в страна, в която едва ли не на всеки ъгъл пушат марихуана и хашиш, ядат спейс кексчета (кейк с марихуана) и халюциногенни гъби? Всъщност това не са само мои предразсъдъци. Трудно е да бъде разбрана страна, в която свободата е доведена до абсолютна стойност. Тук са легализирани гей браковете, евтаназията, проституцията и употребата на леки наркотици. Холандското правителство споделя убеждението, че изборът на сексуален партньор, изборът да живееш или да умреш и изборът как да се грижиш за здравето си е личен. Затова, когато решите да употребявате наркотици, поемате лична отговорност.

Холандците обаче категорично са поставили черта между леките и тежките наркотици. Тежките включват кокаин, ЛСД, морфин, хероин и халюциногенни гъби, които са забранени през 2008-а година. За съхранение, производство и продажба на тези наркотици законът предвижда до 12 години затвор и глоба в размер на 45 000 евро. Интересното е, че към разрешените (леки) наркотици, освен марихуаната, хашиша и спейс кейка, се отнасят и силните сънотворни, и седативните препарати.

Разрешената за употреба еднократна доза лек наркотик в Холандия е до 5 грама. Не е законно обаче да съхраняваш, да продаваш (без лиценз) и рекламираш наркотика. Въздействието на тази наркотици тук се приравнява на въздействието на алкохола, а пушенето на обществени места е забранено, независимо дали става дума за трева или тютюн.

В някои холандски градове като Маастрихт например, забраниха продажбата на наркотици на чужденци. Решението беше взето след няколко сериозни инцидента с гости на страната. Амстердам не е от тези градове. Тук 90 % от клиентите на кофи шоповете са чужденци. Едва 16 % от младите холандци (до 28 години) са пробвали марихуана.

Когато пристигнах, веднага попаднах в центъра на семейните конфликти: доведените ми деца бяха в тийнейджърска възраст и разнообразието от възможности неустоимо ги привличаше. Това, с което се сблъскват холандските родители, не се отличава от проблемите, които имат майките и бащите с децата в тази възраст навсякъде другаде. И тук пубертетът е период за изпитване на границите. Но тези, които смятат, че в Холандия всички пушат марихуана (включително и тийнейджърите), се лъжат.

За да стане по-ясно кое е истина и кое мит аз сравних отношението към наркотиците у нас и в Холандия.

Какви са приликите?

1. Независимо от страната, в пубертета интересът към наркотиците е един и същ. Обикновено тийнейджърът се асоциира с компанията, в която е попаднал. И за да стане неин пълноценен член, трябва да прилича на останалите. Пушиш ли? Тогава си един от нас!

2. Децата започват да пробват забранените неща, а родителите се опитват активно да се противопоставят: търсят запалки, душат дрехите им, проверяват джобовете. Ако, разбира се, не ги притеснява нахлуването в личното пространство.

3. На лицата до 18 години са забранени пушенето, употребата на алкохол и всякакви наркотици. Не можеш свободно да пушиш трева, ако не си навършил тази възраст. Няма да ти продадат и кутия цигари, бутилка бира или марихуана.

4. Винаги се намират „големи“, които могат да влязат в кофи шопа и да купят забранените стоки вместо теб. Често това са по-големите братя и сестри, на които родителите са поверили наблюдението над по-малките.

5. Има случаи на използване на фалшиви лични карти, с които тийнейджърите могат да си купят забраненото, но са рядкост.

6. Има дилъри, които пласират дрога на деца. Обикновено това става с обаждане по телефона или с sms. Това е схема, която се прилага в много страни по света. Детето отива на определено място и получава дозата си от дилър.

7. Пушенето на трева се случва обикновено в домашна обстановка, на „тайни“ места, рядко могат бъдат забелязани на улицата.

Кое е различното?


1. В Холандия наистина има семейства, в които родителите, след вечеря, раздават по една цигара с марихуана на фамилията (ако децата са над 15-16-годишна възраст), но това са единици.

2. В Холандия да пушиш трева не е „яко“. Това е принципното различие на тази страна с останалите. Можеш да пробваш. Но да се „напушиш“ е развлечение на туристите. Тийнейджърите не обичат да са толкова „банални“. Чувала съм да казват: „Ако поискам, мога да пуша. Но не ми е интересно.“

3. Местните тийнейджъри не стигат по-далеч от марихуаната и хашиша. Не купуват дори разрешените спейс кейкове и гъби. Както всички останали хора и холандците използват почивните дни, за да се разходят из кофи шоповете или да разгледат улицата на червените фенери. Това са местни атракции.

4. И в Холандия, като в повечето страни в Европа, в някои семейства не е прието да се говори открито за наркотиците. Тогава децата се информират от приятелите си и често пробват.

5. Холандците не употребяват амфетамини, спийд и спайс наркотици. Изобщо синтетичната дрога не е популярна тук.

Ако се проследят данните за наркопрестъпленията в страната, ще стане ясно защо наркотиците са легализирани. Преди години страната призна, че има проблем, легализира продажбата на лека дрога и сега може да контролира процесите, свързани с нея. Много често, когато стане дума за тези закони, се прави аналогия със „сухия режим“ в Щатите. Там в периода 1919-1933-а година забраната на алкохола доведе до рязък ръст на престъпността и впоследствие забраните бяха отменени.

Всички знаем, че забраненият плод е най-сладък. Както казва мой холандски приятел, който нито веднъж не е палил цигара в живота си: „Ако кажеш на тригодишно дете да не взема от сладките в кутията, то веднага ще протегне ръка да вземе кутията. А ако отворената кутия стои на масата, ще да хапне едно-две парченца и ще отиде да играе с куклите си.“

Препоръчваме ви още:

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?
Забранете безотговорните родители 
Планът Х 

Няма добър и лош алкохол, няма елитни напитки и напитки за пристрастени. Според астролозите има питиета, които импонират на характера ни и такива, които не са съвместими с него. Ето как звездите определят алкохолните ни предпочитания.

Овен
Водка за отскок
Водката е напитка за силни усещания, с нея отскокът е гарантиран. А авантюристично настроените Овни обичат да скачат презглава в приключенията. Това питие е подходящо за всяка ситуация и гарантира (с нужните градуси) доброто настроение.

Телец
На по бира с приятели

Телците, по принцип, не обичат да са център на вниманието и рядко ще ги видите да „разпускат“ на дансинга. Те предпочитат приятелските срещи на маса, обичат добрата храна, към която напитката е само подправка. За тях чашата бира е идеалният начин за тях да изпратят един натоварен ден в историята.

Близнаци
Текила до разсъмване

Близнаците обожават движението и танците. Те са царе на купоните. Обичат дансинга и умеят да създават еуфория у хората около себе си. На такъв темперамент най-добрият съюзник е текилата. Близнаците са в състояние да изведат всеки купон на качествено ново равнище. И обикновено не мислят за последствията. Тази мексиканска ракия от агаве просто е създадена за тях – няколко капки лайм, щипка сол между палеца и показалеца и шотове до разсъмване.

Рак
Джин, може би с тоник

Раците са известни със своя темперамент и с честите пристъпи на меланхолия. Джинът е по своему тайнствена напитка, както са тайнствени и ароматните му съставки. Много сме чували за него, много го предпочитат, но малко са хората, които ще го оценят по достойнство. Джинът добавя екстравагантност и загадъчност към личността на Рака. Освен това е приятен на вкус (особено с тоник), а в родината му Холандия твърдят, че е полезен и за тялото, и за душата (въпрос на количество все пак).

Лъв
Да е червено и скъпо
Лъвовете са лидери. За тях изборът на алкохол е въпрос на престиж. А и виното, ако е добре подбрано (а Лъвовете тези неща ги могат), може да „причини“ невероятно удоволствие. Лъвът е най-харизматичният знак на зодиака. Той предпочита елитните вина от сортовете мерло или пино. Ако може да са френски и задължително да са скъпи. Да подчертават не само вкуса на този, който ги избира, но и социалния му статус.

Дева
На чаша студено бяло вино

Бялото вино е знак, че човекът, който го избира, е настроен за уютна среща с приятели. Когато хората от близкия кръг на Девата се събират, обикновено й доверяват избора на алкохол. Кой по-добре от представителите на този знак може да избере това, което биха харесали всички? Бялото вино обикновено е избор на грижовните, състрадателни и нежни души.

Везни
„Един бърбън…“ - както се пее в песента

Дон Дрейпър, героят от сериала „Момчетата от Медисън Авеню“, сигурно е зодия Везни. С нищо друго не можем да си обясним страстта му към тази напитка. Уискито е питие за хората, които правят бизнес без излишни драми и истерии. Те не се потят над подробностите и използват чара си, за да се изкачат до върха на кариерната си стълбица. Везните са разумни, информирани, аналитични. Уискито им помага да се „съберат“.

Скорпион
Муншайн – това пък какво значи?

За тези, които се чудят, това е автентична американска домашна „ракия“, чието название идва не от цвета на лошо дестилирания продукт, а от факта, че тази напитка са я варили нощем, на лунна светлина (защото била забранена). Скорпионите са бунтари, рушители на общественото спокойствие. И понеже са мъдри, и винаги живеят по собствени правила, обикновеният, продаван в магазините алкохол не е за тях. Скорпионите обичат домашното питие, приготвено по собствена рецепта, която с годините непрекъснато се усъвършенства. Не повдигайте пред тях темата за акциза върху домашния алкохол.

Стрелец
Шампанско за всички!

Стрелците са хора с изискан вкус. Когато влязат в магазин за алкохол, обикновено първо посягат към рафта с шампанско. И в това няма нищо чудно – ако ще вредим на здравето си, нека да е с най-доброто. И по възможност да е бляскаво като самата напитка. Гръм от излетяла тапа, мехурчета в чашата – това е празникът, от който стрелците винаги имат нужда.

Козирог
Скоч, какво друго?
За Козирозите няма по-добра напитка от истинското шотландско (в краен случай ирландско) уиски. Те са експерти по видовете алкохол, ценят особено „възрастта“ на напитката. Козирогът не бърза. Той знае – за да получиш най-доброто, понякога трябва да почакаш. Скочът само подчертава тяхната завършеност, умението им да виждат в перспектива и тяхната упоритост.

Водолей
Само био вино от еко ферма
Водолеите са хипитата на зодиака. За тях престижът и социалният статус нямат особено значение. Трябва да е еко, в края на краищата са деца на природата и се стремят винаги да са близо до нея. За тях е интересно да видят къде и как се приготвя виното, да осъществят контакт с производителя му и да се насладят на напитката в компанията на съмишленици.

Риби
Абсент – изтънченото, забранено (някога) удоволствие

Рибите са мечтателите на зодиака. Това са творчески личности, чувствителни натури. Те имат перманентна нужда от вдъхновение и истински, неподправени емоции. Затова, сякаш специално за тях, е бил създаден Абсентът. Напитка, която разкрива душата и подсъзнанието като никоя друга. Неслучайно е била предпочитана от Рембо, Пол Верлен, Едгар Алън По, Ван Гог и Оскар Уайлд.

Препоръчваме ви още:

Лъвът - цар на пътя, Везните - подвижна опасност 
Зодиите на детската площадка, в клас и в любовта 
За винените сноби и как да се справяме с тях

Гледната точка на едно 11-годишно момче

Тимофей Дрогин участвал в конференция, посветена на тийнейджърите. Той подготвил специална презентация, в която разказал, защо децата нямат желание да учат и с времето започват да мразят училището. Момчето дори се постарало да онагледи твърденията със собствените си снимки.

Тук съм на една година.
Тук съм в детската градина.

А тук вече съм първи клас.

Виждате ли разликите?


10 причини да не обичаме училището

1. Страхът от учителите
С постъпването ви в училище започват да ви внушават страх. Един от основните страхове е страхът от учителя.

2. Страхът от оценките
След първия страх се развива страхът от оценките. А след това и страхът от наказанието на родителите ви или от директора на училището. В училище те преценяват не по това какво можеш наистина, а по това какви са оценките ти.

Вижте още Аз съм мързелива майка

3. Страхът от грешки
Още един страх е страхът да не сбъркаш. Училището не те учи на това, че да грешиш е възможно и нужно, защото само така ще научиш нещо.

4. Троловете
Още една причина – подигравките на съучениците ти. Често за това са виновни учителите, които ти се присмиват пред останалите, ако не си се справил добре с нещо. За тях оценките са по-важни от ученика. Аз посещавах детски творчески клуб. Научих се да плета с мъниста, да меся тесто, да правя гривни и на още много други неща. И когато ръководителката на клуба ни дойде в училище, за да предложи мастър-клас, и разказа за постиженията ми, класната ни възкликна: „Тимофей? Не може да бъде!“

5. Тъпите тестове
Тестовете, които ни дават в часовете, са невероятно тъпи, защото в тях няма вариант за твой собствен отговор. За да получи добра оценка, детето се опитва да отгатне един от предложените отговори, но може да има собствено мнение, което няма къде да отбележи. Не мисля, че ще дойде време, когато всички ще знаят всички столици по света, какво е написал Тарас Шевченко и колко е квадратен корен от 5. Аз мисля, че ако човек се интересува от нещо, той ще знае много повече от детето, което е учило 10 години в училище. И ако му потрябват знания от други области, лесно може да ги придобие.

Променят ли тестовете детското мислене?

6. Многото домашни
Прочетох, че няма никакви доказателства, че домашните влияят на успеха и образованието на децата. Веднъж, по английски, ми дадоха толкова много домашни, че след три часа писане станах и не можах да раздвижа врата си. Заведоха ме в спешен кабинет и цяла седмица ходих с ортопедична яка.

7. Не бъди уникален!
В училище не обичат различните. Това започва от учителя, внушава се на учениците и "присъдата" остава в тях за цял живот.

"Странен" или "уникален" зависи от нас

8. Училището не те учи да бъдеш щастлив
Четох, че когато Джон Ленън от The Beatles бил на 5 години, майка му казала, че най-важното в живота е да бъдеш щастлив. После той тръгнал на училище и когато го попитали - „Какъв искаш да станеш?“ – отговорил – „Щастлив!“. Тогава му казали – „Ти не разбираш въпроса.“. А той отвърнал – „Вие не разбирате живота.“.

9. Училището не те учи как да усвояваш информацията
Гледам например в YouTube едно видео, в което учител по физика леко и увлекателно разказва урока си. Четенето или гледането на такива ресурси, може да замени десетки скучни уроци.

10. Училището не ни подготвя за живота
Училището би трябвало да е подготовката ни за живота като възрастни. Но то не ни учи как да спестяваме и увеличаваме доходите си, нито как да ги придобиваме, въобще как да печелим. Мисля, че основен предмет трябва да бъде този, който ни учи как да се разбираме помежду си. Все пак умението да общуваме е най-важното.

6 съвета как да оцелеете в училище

1. За да оцелеете в училище, трябва да имате свой живот и извън него.

2. Не се страхувайте от грешките, извличайте от тях опит. Аз например харесвам Томас Едисон. Той сбъркал 999 пъти, преди да създаде електрическата лампа. Но всъщност Едисон не е грешил, просто е открил 999 варианта, които не работят.

3. За да се научите да общувате, бих ви посъветвал да участвате в конкурси, в събития, дори да четете стихове в час. Това е опит.
 

4. Експериментирайте, интересувайте се и се учете да печелите пари, колкото може по-отрано. Това развива вашата увереност. Аз например плета гривни. Сега ми помагат моите родители, но в бъдеще планирам да създам свой малък онлайн магазин.
 

5. Търсете „своето“ училище. Моят съвет към родителите – вслушайте се в детето си, ако ви казва, че новото училище не му харесва.

6. И най-важното, където и да учите, и каквото и да говорят за вас – вярвайте в себе си!

Източник: womo.ua

Препоръчваме ви още:

Съвременни училищни неврози
Защо тройкаджиите успяват

Преди да ти дадем съвет какво е важно да направиш, трябва да ти кажем, че случилото се с теб е едно от най-ужасните неща, които може да преживее човек. Но има как да продължиш напред.

Не искаме да те лъжем, че е лесно да се справиш с физическата болка и емоционалната травма. Ще трябва да мине време, да преживееш оздравителния период, да събереш сили и воля, преди отново да се почувстваш спокоен, сигурен и щастлив. Но не е невъзможно. Има много хора, които могат да ти помогнат – приятели, роднини, специалисти. Довери им се и не отказвай помощта им. Ти си жертва на престъпление и имаш нужда от подкрепа. Сам не можеш да се справиш с ужаса на насилието и да превъзмогнеш случилото се.

Първите ти стъпки

1. Опитай се да отидеш на място, където се чувстваш в безопасност. Нормално е да те е страх от всичко и от всеки, да нямаш доверие в никого. Най-вероятно си бил(а) излъган(а), предаден(а) и експлоатиран(а) от много близък човек. Може би дори си го обичал(а). Разбираемо е сега да не знаеш кой е твой приятел и кой враг. Бил(а) си в ръцете на престъпник, но знай, че все пак повечето хора не са такива. Помисли за място, на което би се чувствал(а) максимално добре, и отиди там.

2. Говори с някой, на когото имаш доверие – приятел или роднина. Колкото и да те е срам от това, което се е случило, и да предпочиташ никой никога да не разбира за него, важното е да разкажеш на някого какво си преживял(а). Ти не можеш да разсъждаваш трезво в момента, важно е да имаш до себе си някой, който да бъде твоя опора в дългото пътуване през възстановяването, осъзнаването и преследването на виновника за престъплението.

3. Знай, че ти не си виновен. Колкото и зле да се чувстваш, колкото и ужасни неща да са ти причинили, не е невъзможно, дори често се случва, да мислиш, че ти си виновен за всичко. Че с действията си, с думите си или по някакъв друг начин си предизвикал(a) или си заслужил(a) всичко това. Не, не и не. Не спирай да си повтаряш, че ти си жертва на престъпление. Виновен е извършителят. Независимо от обстоятелствата, независимо какви са били отношенията помежду ви, независимо от подробностите.

4. Потърси медицинска помощ. Колкото по-скоро отидеш в спешното отделение, толкова по-добре. Важно е да те прегледат за наранявания, сексуално предавани инфекции или евентуална бременност. Сигурно няма да ти е до това, още по-малко ще искаш някой да докосва или оглежда тялото ти. Разбираемо е. Но лекарите са едни от първите хора, които ще ти помогнат, и ще ти кажат какво е важно да направиш. Събери сили, намери близък човек, който да те придружи, и отиди на лекар.

 Вижте Кой може да пострада?

Твоите права и нашите задължения при сексуално насилие и експлоатация:

Знаем, че си преминал(a) през период от живота си, в който не си имал(a) контрол върху действията и тялото си. Друг е решавал вместо теб и ти е казвал какво да направиш. Това е в миналото. Сега е важно да знаеш, че ти имаш право да решаваш какво ще се случва. А всички ние, които сме около теб, трябва да уважаваме решенията ти.

Имаш право:

● Да прецениш на кого да кажеш за случилото се, а той е длъжен да се отнесе с теб с разбиране, уважение и достойнство.

● Да не казваш абсолютно всичко. Ти решаваш на кои въпроси да отговориш и кои детайли да разкриеш.

● Да запазиш личното си пространство и да не споделяш каква е сексуалната ти ориентация, сексуалната ти история или друга лична информация (включително дали си ХИВ-позитивен), както и дали имаш, или нямаш психични проблеми.

● Да запазиш конфиденциални разговорите ти с адвокат, медицинско лице или социален работник.

● Да избереш дали ще разкажеш на полицията, или не. Ти решаваш.

● Да бъдеш уважаван и да не бъдеш дискриминиран на база на раса, социален статус, пол или сексуална ориентация.

● Да говориш с адвокат или социален работник и те да присъстват на всички законови процедури, свързани с твоя случай.

● Да помолиш с теб винаги да има някой, на когото имаш доверие.

● Да получиш цялата информация и отговор на всичките ти въпроси, свързани с твоите изследвания, тестове, лечение, полицейски рапорти и съдебни дела.

 Вижте още Приятел, гадже или насилник

И преди всичко с теб трябва да се отнасят като с жертва на сексуално насилие и експлоатация, независимо какви са отношенията ти с човека, който е извършвал сексуално насилие върху теб или те е принуждавал правиш секс за пари, храна, подслон или нещо друго. Това означава, че дори той да е бил твой съпруг, любовник, гадже, да сте живели заедно или да сте имали друг вид връзка – това не прави престъплението по-малко, нито той е по-малко виновен.

Ако ти или твой познат станете жертва на сексуално насилие, не го крийте. Не се опитвайте да се справите сами и да чакате емоционалната и физическа болка да премине. Трябва да потърсите помощ. Тук ви разказваме как. А това са контактите на организации, които могат да ви дадат съвет и да ви помогнат:

Национална телефонна линия за деца: 116 111
​Гореща линия за пострадали от насилие​ на фондация Анимус​: 0800 186 76; 02/ 981 76 86
​Гореща телефонна линия ​​на фондация Център Надя: ​02/ 981 93 00
Телефон на асоциация Деметра в Бургас: 056/82 52 05
Горещи телефони на фондация Пулс в Перник: 076/60 10 10; 076/ 60 33 60
Национална мрежа за децата: 02/ 444 43 80
Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве: 02/ 943 30 52; 02/ 943 37 10

Платформата за сексуално и здравно образование за тийнейджъри LoveGuide стартира нова кампания за превенция на сексуално насилие и експлоатация сред ученици от цялата страна на възраст между 15 и 19 години. Тя ще повиши знанията и уменията им как да разпознават рискови ситуации и отношения, които биха довели до сексуално насилие и експлоатация. ПО-ДОБРЕ НЕДЕЙ! е насочена и към всички, ангажирани с отглеждането на здрави, способни и щастливи младежи, а именно – родители, учители, директори, лекари и др. Кампанията си поставя за цел да постигне и разпознаваемост на проблема сексуално насилие и експлоатация сред широката общественост и да насочи вниманието към необходимостта от неговото решаване.

Какво да направиш, ако ти или твой приятел станете жертва на сексуално насилие или експлоатация – гледай в новия епизод на “По-добре недей”.

По-добре го направи! (По-добре недей, еп.4)

 

Препоръчваме ви още:

Сексуалното възпитание по света и у нас 
Децата и алкохолът 
Детската психична травма

Любовта наистина може да е сляпа. Съвсем в буквалния смисъл. Но това не я прави по-малко истинска.

Помните историята за незрящото семейство, което има детенце с нормално зрение. Репортажът за тях на bTV можете да видите в края на статията.

Малкият Денис се ражда на Света Богородица и е най-голямата радост на Феим и Нурел. Феим е студент по право и отличник, а Нурел е завършила приложна лингвистика и е магистър по журналистика. Те не се чувстват ощетени и не се оплакват, а се борят, защото вярват, че ще се справят заради сина си. И са най-щастливите родители, защото Денис ще види света.

Вече имат общинско жилище и спестяват, за да го обзаведат. Много хора им помогнаха, след като разбраха историята им от медиите. Ася Демирева, консултант по кърмене, е влизала в стотици домове и е помогнала на стотици семейства да осигурят на детето си най-добрата грижа. Сега помага и на тяхното. Статусът й във фейсбук обаче ни обезпокои.

България. 2017-а година

Консултирам семейство незрящи (животът не е честен към всички). Бащата сменя памперс със скорост, за която и аз му завиждам (а съм достойно бърза). Майката кърми с такъв захват, който аз самата с 40-дневно първо бебе нямах. Бебето е с идеално поддържана кожа, няма подсечено, облечено е чисто, леглото му е чисто.

И социалните (по думите на родителите) са там, откакто майката е забременяла като непрестанно „предлагат" бебето да бъде дадено за отглеждане в приемно семейство. Жената е родила с цезарово сечение, направено по начин, по който е направено секциото на майка ми преди 37 години - вертикално на корема, по цялата му дължина. Бояла се е в болницата да не ѝ дадат хапче за спиране на кърмата и е отказвала прием на медикаменти през устата. Социален работник е имало в дома им първите 2 седмици след раждането.

Дадено им е общинско жилище, след намесата на телевизиите. Общинско жилище, в което няма нищо, освен помещения за ремонт. Днес, преди аз да отида, таткото беше ходил там да поставя ключове за осветлението. Само да напомня, че е незрящ. Показа ми куфара си с инструменти. Обясни, че сега, когато ще прави ремонт на банята, френският гаечен ключ ще му е най-нужен.

Споменах ли, че е незрящ?

Има частично светлоусещане, но не различава силуети. И поставя ключове за осветление.

Хората не молят за помощ. По това, което видях в стаята им, доста добрина са „видели". Имат дрешки за бебето, имат подходящи завивки, количка... дори хубава раница и слинг. А, да! Научиха се да слагат слинг от едно обяснение... И разходиха бебока за малко в него.

Как се чувствам ли? Като кифла, която дори намира поводи да мрънка. А, че ме е срам от поведението на органите на държавата, може би няма нужда да казвам? Срам ме е!

Пропуснах - майката е лингвист. С руски и английски. Таткото учи право. Детето вижда (всички, които имате телевизор, знаете това). Не знаете, че за месец и половина е качило близо 2 кг. На смесено хранене. Предстои да опитаме неща... Не мога да кажа дали ще мине изцяло на кърма, но по-важното е да не мине в ръцете на други хора.

Ако искате да помогнете на незрящото семейство и бебе Денис, ето банковата сметка на бащата, която беше публикувана на сайта на bTV.

Феим Феим

Банка: Обединена Българска Банка

IBAN: BG45UBBS80024060616940

Препоръчваме ви още:

Истинските хора раждат истинската история 
Кърменето - моят личен провал 
Отговорът на вселената

На 17 октомври, в градинката пред болница „Царица Йоанна-ИСУЛ” в София, ще мерят кръвно налягане, кръвна захар и тегло

Безплатни прегледи за превенция на диабета ще се провеждат на 17 октомври от 10:00 ч. в градинката пред Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна-ИСУЛ” в София. Лекари ендокринолози ще извършват изследвания за кръвна захар, кръвно налягане, липиден профил, ще измерват теглото и обиколка на талията на всички желаещи да проверят здравословното си състояние. Прегледите са част от инициативата „Заедно за превенция на диабета”, организирана от Българска диабетна асоциация и с подкрепата на Зона Фарма. В откриването на събитието ще участват акад. проф. д-р Ивона Даскалова, началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, София, председател на УС на Българска диабетна асоциация и доц. д-р Даниела Попова, началник на Клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”.

Целта на събитието е да осигури актуална, обективна и изчерпателна информация за профилактиката и превенцията на метаболитния синдром, който е основен рисков фактор за развитието на диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания. У нас са засегнати близо 2 млн. души. Според тревожната статистика, в страната, с диабет тип 2 са диагностицирани 400 000 души. С наднормено тегло се борят 3 100 000 българи, а  със затлъстяване – 1 250 000. Очаква се след 2030 г. болните от диабет у нас да са между 11 и 14 %.
Като част от инициативата „Заедно за превенция на диабета” ще бъде обновена градинката пред УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”.

Препоръчваме ви още:

Когато шоколадът загорчи 
Трите килограма, които убиват 
Преяждането е болест