От Елисавета Манушева, приемен родител към програма YES Abroad на Американски съвет за международно образование клон България

Как реших да си взема американски студент у дома? – спонтанно, импулсивно и с огромно вълнение. За една вечер.

Приятелка ми каза за възможността да бъдеш приемен родител на дете от Америка и ми изпрати линк към програмата, която видяла във Фейсбук. Още същата вечер – оставайки насаме със себе си (иначе съм самостоятелна майка с две прекрасни момчета – на 10 и на 7), аз разгледах условията и такова вълнение ме обзе, чувството от това да променя нашето ежедневно насищане от задачи, игри, разходки и всичко онова, което може да прави едно малко семейство с две момчета ме накара смело и бързо да отворя апликацията, да разгледам основните въпроси ...за миг премятах бъдещи кадри от увеличаването на семейството и то с голямо дете от Америка и реших.... правя го! Попълних я на един дъх, защото следващият ден беше последният като срок за кандидатсване за приемно семейство и се надявах всичко да е наред!..... и ето че се случи! Спомням си един от най-вълнуващите ми дни, когато получих одобрение за приемен родител на момиче – трябваше да дам баланс в дома ми – две на две – момчета срещу момичета.

Споделяйки в момента всичко това – сякаш го преживявам отново. Бих казала, че това бяха едни изключително силно наситени девет месеца (престоят на нашата Фейт у дома). Няма да крия, че имаше и своите трудни моменти, че къде се е видяло хубост без трудност. Но вече след като свърши нашето интересно и много хубаво приключение, смело бих казала, че ние успешно и много положително с градивност преминахме трудностите, с които се срещнахме по пътя ни заедно. Разликата в културата, в начина на приемане на определени ситуации, трудностите от това, че сме различни хора несъмнено ни срещна и с различни ситуации, от които и от българска и от американска страна бяха решени с уважение, с разбиране, с търпение и най-вече с чувството за семейни отношения, които се градят с внимание и добронамереност.

Успяхме да се запознаем взаимно от близко с американски и български празници. Получи се един обмен от преживяване, което в момента, от сегашната ми гледна точка бих казала, че ме доближи наистина много точно до американското семейство на моето американско дете.

Посрещахме рожденни дни заедно, правихме партита, събирахме се на вечеря с приятели, приготвяйки храна от различни националности, изкарвахме си уикенди в планината, карахме ски, правехме си семейни кино-вечери и рисувахме заедно. Но най-любимото нещо, което остана между мен и Фейт е споделянето. Двете сме много различни като хора (не като националности, а като темперамент, начин на изразяване, реакции и т.н.) – както се шегувахме в последно време двете – ”оцеляхме“, и всяка от нас взе част от другата с внимание и градивност към самата себе си. Защото както също двете споделихме заедно, че освен като приемна майка и приемна дъщеря, ние бяхме и като две приятелки колкто и клиширано да звучи е истина. Аз с моя лек, свеж и „несериозен“ дух успях да се приближа до онази прекрасна, буйна лудост на 18-19 годишните. Понякога дори се превръщах в 18-19 годишна, за да разбера по-лесно решенията, които трябваше да дам като приемен родител и смятам, че скока който правех между годините заедно с изключителната отговорност на моята Фейт, дадоха онази нужна свобода, която й дава спокойствието да експериментира и да учи като човек, момиче и чужденец.

Тази връзка, която се градеше малко по малко, сега осъзнавайки здравото й съществуване в нас, ме кара да се чувствам щастлива и че заедно успяхме да осъществим едно прекрасно приключение на семейство с приемно дете от Америка.

Откъм сериозната страна на това да бъдеш отговорен приемен родител на дете от Америка има много да се разкаже, както и от това, че всяка една от нас научи много и вероятно и на двете ни стои още възможността тепърва във времето да разбираме поетапно онова, което остави нашата среща в едно наше общо семейство.

Но откъм леката, забавна страна на нещата ще разкажа за едно нещо, което тя така и не успя да разбере, а аз така и не успях да й обясня.

Когато се обръщах към момчетата, като например „Пепи, хайде да си лягате мам“ или „оффф, Анджииии, как успя да го разлееш това бе мамооо“ (към малкият ми син, който е разсипал нещо), Фейт озадачено и абсолютно в недоумение не разбираше, защо добавям това „мам, мамо“ накрая когато говоря на момчетата. Как да й обясня, как да разбере,  че това е една такава добавка в българският изказ, който.... май и сега не мога да обясня.

Интересно беше на моменти и отношението между момчета и Фейт. Тъй като тя идваше от голямо семейство, където имаше четерима братя и тя единствено момиче. Това й е дало посока, да се разбира най-много само с един брат, с който може да споделя или каквото и там да има да се прави и каже. Така се случваше и с момчетата у дома. Като че ли имаше смяна на отбори. Веднъж тя с едното момче, после тя с другото момче – бяха интересни ротации и за тримата... като всеки един от тях си почиваше в моята компания, минавайки от моя отбор.

Но това, което най-много запомних от казаното от Фейт, и което ми помогна и да оценя по-добре себе си е, че на нея много й е харесал родителският подход към всяко дете по отеделно. Това че не са третирани под общ знаменател децата и правилата, а към всеки има индивидуално отношение според необходимостта, която изпитва детето. Благодарна съм за това, което ми каза. Това си мисля, че беше и една от основните причини, да изпита свободата да споделя, да си говорим и да бъдем градивни в отношенията си.

Първата седмица след като се прибра в Америка и я питам как е, тя ми казваше – „горе-долу... преживявам културен шок, защото сега аз съм българка в Америка“.

Заобичахме се.... и съм щастлива за онази импулсивна вечер, в която аз отворих апликацията и я попълних на един дъх. 

За седма поредна година програма YES Abroad на Държавния департамент на САЩ, търси приемни семейства за американски ученици, които ще прекарат учебната 2022/2023 г. в България. Приемните семейства трябва да живеят на територията на град София. Програмата е насочена към културен и образователен обмен. Повече информация можете да намерите тук.